Илия Джерекаров

web | Жертвеник на боговете

Вероятно някои читатели ще се запитат защо между толкова много герои от войната за Троя проследих съдбата на микенския цар Агамемнон. Нима Одисей, Нестор и много други не заслужават това? Защо тъкмо прокълнатият род на Атридите ме привлече?

Нека проследим деянията на този цар, довели до този десетгодишен сблъсък.

Микена е най-богатият град в Пелопонес, но Троя е по-богата и при това е пречка не толкова за търговията, колкото за завоевателните стремежи на ахейците, които бързо се размножават и искат да се разселят по островите, на малоазиатския бряг и дори по крайбрежието на Черно море. Лошото е, че дори да привлече за съюзник войнолюбивата Спарта, Агамемнон пак не би могъл да превземе могъщата Троя.

Тогава съставя грандиозен план, който би трябвало да доведе до превземане на Троя и създаване на единна държава по подобие на египетската. Споделя мислите си с жреца от храма на Зевс в Додона, Калхас. Той го одобрява и Елена е обявена за най-красивата жена. При това, съпругът й става цар на Спарта.

Почти всички царе искат ръката й и се заклеват да помагат на избраника й, който и да бъде той. С това е положена основата за едно бъдещо обединение. Елена става съпруга на Менелай и братята Атриди вземат властта.

Следващата стъпка е предизвиканото бягство на Елена и началото на войната. Походът се води от Агамемнон, който почва да се държи като цар на всички, което особено проличава в спора му с Ахил в "Илиада".

След победоносната война, в предизвикания от нея хаос, не би било трудно да подчини цял Пелопонес и да създаде силна и голяма държава. Смъртта му прекъсва този процес, но въпреки престъпленията, с които е постигнал всичко това, трябва да признаем, че е бил не само стратег, но и държавник.

Войната срещу Троя активизира и друг процес, преминаването от установения вече патриархат към матриархат. Процес, който в днешно време е характерен с разпад на патриархата без опит за връщане към матриархата. Процес, още неосмислен от съвременните философи. Такова връщане към матриархата тогава няма условия за успех, то е продиктувано от временната липса на мъже, избити във войната или останали в завоюваните острови и земи в Мала Азия. Това е причината Амза, жрицата на Кибела, да предпочете дома и семейството пред безсмислената битка за тази предварително загубена кауза.

И накрая, някой може да каже, че почти нищо не пиша за участието на траките в тези процеси. Вярно е, но нима в днешно време се държим по по-различен начин от предците си? За съжаление, историята не винаги е такава, каквато ни се иска да бъде!

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2008
Илия Джерекаров. Жертвеник на боговете. Варна: LiterNet, 2007