Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

България! Орфеева страна! Страна на гостоприемството, човеколюбието, веротърпимостта. Страна на песните и любовта, на трудолюбието и скромността.

Българската държава съществува повече от хиляда и триста години, но и до ден-днешен не съществува яснота за нейното създаване и за историята на нейните създатели. Едни твърдят, че е създадена от българи, славяни и мъничко траки, други, че е създадена само от българи, трети, траки, малко славяни и малко българи.

И всеки е убеден, че той и само той говори истината.

До ден-днешен Гърция, която съществува като държава по-малко от двеста години, смята за своя история всичко станало по нейните и не само по нейните земи. Историята на източната римска държава след разпадането на римската империя, наречена Византия, лека-полека се превръща в история на Гърция. Историята на ахейските племена, отплували от далечна Колхида и заселили крайбрежието на Пелопонес, както и техните завоевателни битки, довели ги до подножието на Родопите, също влиза в тяхната история.

Само ние, българите, още спорим за нашия произход, за нашите прадеди. Търсим ги по Хималаите, в подножието на Кавказ, в далечна Монголия, та дори в Египет и Месопотамия... И не обръщаме поглед назад в миналото на собствените си земи, където още преди три хиляди години са препускали белоснежните коне на могъщия тракийски цар Рез, където е пял най-великият син на Тракия, синът на другия голям тракийски цар - Еагър. Певецът, музикантът, философът, жрецът, човеколюбецът - Орфей.

Мисля, че преди да търсим корените си по далечни земи, е редно да изучим историята на нашата земя до най-дълбока древност и тогава според събитията, станали тук, да търсим какво е ставало в другите земи. Няма обяснение защо езикът ни е славянски, а не български или тракийски. Няма обяснение защо, като са изчезнали траките, са живи до ден-днешен техните богове, празници и обичаи. Няма обяснение защо от езика на българите, поели управлението на държавата, са останали само няколко думи. Но ако не си отговорим на тези основни въпроси, ние не отговаряме чие минало търсим и защо го търсим.

Историята мълчи за това време, защото няма достоверни според приетите условности доказателства. А може би ги има, но не желаем да ги видим? Все пак основаването на нашата държава е станало в реално историческо време, с достатъчно много архивни документи. Нужно ли е да нагаждаме историята според интересите на една или друга управляваща партия?

Повече от три хиляди години и нашите далечни предци, и нашите прадеди, и ние самите водим безмилостна борба за правото да живеем на собствената си земя. Земя, която не сме завоювали от някой народ, а сме населявали още от праисторически времена. Ахейци, хуни, кумани и печенеги, византийци, кръстоносци, турци, гърци, румънци, сърби... Кой не е забивал зъби в нашата земя? Дори сега сме принудени да водим битка, за да опазим езика си, обичаите и вярата си, да не приемем чужди, неразбираеми за нас закони и правила за поведение. Да опазим културата си и великото тракийско наследство - човеколюбието, гостоприемството, готовността да помогнем безкористно, да отсъдим справедливо и безпристрастно.

Има хора, които смятат, че траките отдавна са избити, изселени и изчезнали. Дали е вярно това? Все пак още се приема, че славяни, българи и траки са направили днешната държава България и никой не смята, че е чистокръвен славянин, че е чистокръвен българин или чистокръвен трак. Приемаме, че славяните са дали езика, прабългарите държавната организация, но траките са дали най-важното - културата!

Преди десетина години жителите на софийското село Герман (тракийско име) направиха молебен за дъжд по тракийски обичай - заровиха кукла на бог Герман в сухия пясък, за да види богът колко е лошо на сухо и да прати дъжд. Възрастна жена, мисля от село Доброславци, пред телевизионната камера на въпрос “правите ли молебен за дъжд?”, отговори: “Не! Молиме се на Герман - само той има силата”. Тези два факта говорят достатъчно красноречиво, че тракийското у нас е живо. Само траки или техните наследници могат да запазят тракийските обичаи и богове. Да не говорим за многобройните празници, съществуващи от дълбока древност до сега. Това още повече ни задължава да търсим и представим на света тракийския корен на България. Да изучим историята на собствената си земя.

И славяните, и българите не са коренни жители на тази земя. Те се заселват тук и заедно с траките основават днешна България, но тяхната история лежи извън днешните ни граници. По тази причина още повече сме задължени да изучаваме тракийската история и култура.

Митовете и легендите, въз основа на които е написана тази книга, се отнасят за един много интересен период от историята на Балканския полуостров. На първо място по това време матриархатът е почти напълно изместен от патриархата. От друга страна, са налице всички условия за преминаване от родово-общинен към робовладелски строй и създаване на държави като египетската. Естествено се променят и боговете, и религиозните обреди.

Когато ахейците доплуват от далечна Колхида, където остават част от племената или едно племе начело с цар Еет, обществената им организация е племенен вожд и магьосник. Според митовете сестрата на Еет, магьосницата Кирка, се заселила чак в Адриатическо море.

Аргонавтите отиват при магьосницата Кирка, за да очисти Язон и Медея от осквернилото ги убийство на Абсирт, брата на Медея. Този факт говори многозначително за това, кога ахейците са слезли по бреговете на Пелопонес. Първите ахейски родове вероятно са се настанили по тези места най-много три поколения преди този поход. Очевидно Кирка не е намерила удобно място за заселване освен на далечния остров.

Те заварват тук едно общество с развито занаятчийство, умеещо добре да добива и обработва металите, с развито земеделие и скотовъдство. Общество, вече излизащо от родовообщинния строй и очевидно създало племенни държави, в които вождовете на отделните племена и родове са се грижели за спазване на общите закони; а почти сигурно - и за събиране на данък, който позволява да се поддържа нещо средно между военна и полицейска сила за отстояване реда и отбраната на създадената държава.

Изумителните златни съкровища, някои от които и по-стари от това време, доказват развитото занаятчийство, което пък от своя страна иска богата държава с добра организация и парична система, защото занаятчийството върви ръка за ръка с търговията.

Наличието на парична система се доказва от “Илиада”. Златните доспехи на ликийския водач Главк са оценени на сто вола, а медните на ахееца Диомед на девет вола. В същото време една робиня е струвала само четири вола. Под “вол” са разбирали лист от злато, сребро, мед или желязо с формата на волска кожа, който е служел като разменна монета. Между другото това показва и колко по-богати са били траките от ахейците. Също доказателство за наличието на държава.

Като хора, дошли да завладеят земя за племето си, ахейците са изключително агресивни. Бързо заемат Пелопонес и стигат дори до Питон, очевидно древно тракийско светилище, което веднага преименуват с тяхно име - Делфи. Казвам очевидно тракийско, защото светилището е разделено на две - половин година на Дионис, половин на Аполон, а охраната, поверена на тракийски стражи. Това не пречи ахейците да възприемат тракийската култура. Нейното влияние е огромно. Няма нито един аед или поне аз не знам такъв от това време, който не е тракиец. Възприемат и част от тракийските богове, преименувани, но със запазени основни функции.

Въпреки това верни на своята агресивност, те непрекъснато се стремят да разширят своите владения. Нападат, правят нови селища и ги ограждат с дебели каменни зидове, за да се пазят не само от нападенията на траките, но най-много от своите собствени съплеменници.

Никакви зидове обаче не могат да спрат победоносното шествие на тракийския бог Дионис, завладял след векове дори и римската империя. Не могат да спрат влиянието на тракийската култура. В своите “Диалози”, Платон казва, че в Атина е модно да се носят тракийски зейри. Този дребен наглед факт говори красноречиво за влиянието на Тракия върху “люлката на европейската цивилизация”.

В тази битка между богове, племена и държави, между женското и мъжкото надмощие се появява Орфей. Философ, поет, певец, музикант, жрец, лечител и царски син.

В един западен филм Орфей бе представен като негър. В една книга за похода на аргонавтите авторът й в послесловието пише, че не би включил Орфей сред героите, но нямало кой да развлича с песни буйните ахейски царе. Безсмислено е да коментирам тези подигравки с историята. Само ще отбележа, че никоя институция в България не се реши да протестира и да каже поне една дума в защита на истината.

В битката за налагане на патриархата отношението към жената в семейството почти не се различава от отношението към робините. А когато едно право се налага със сила, жестокостта е негов неизбежен спътник.

И ето че се появява любовта между Орфей и Евридика. Любов, заради която великият певец не се колебае да слезе в царството на мъртвите. Любов, която става идеал за милионите влюбени по света. Тя е пълното отрицание на безчовечното отношение към жената. Показател за човеколюбието у траките, изразено от реформатора Орфей.

Латиноговорещите, превърнали Орфей в негър и панаирджийски певец, създават своите Ромео и Жулиета чак три хиляди години след него.

Когато почнах да пиша книгата за Орфей, смятах, че правя просто една биографична книга. Оказа се, че това е част от историята на този наситен с битки период. Първи издателите ми казаха, че трябва да пиша и за троянската война. Трябваше да разбера, че щом си казал “А”, трябва да кажеш и “Б”.

Обладани от идеята да завладеят света, ахейците намират и “причина”. Омфалосът в Делфи е център на света и следователно той трябва да се управлява от Делфи.

Всички владетели, обхванати от това безумие, са си намирали причина. И Александър Македонски, и римските императори, и Наполеон, и Хитлер...

Естествено светът се завладява с битка, а за битката трябва да убедиш войниците, че тя е необходима. Тогава влизат в действие измамите, насилието...

Героиня на измамата за подготвяне на битка срещу Троя става Елена. Почва се отдалече. Първо се подготвя гибелта на Тезей, който е почитател на Орфей и може да се противопостави с цялата мощ на град Атина. След това идва и главният удар. Подготвя се създаването на единна армия под ръководството на Агамемнон. Хитрият Одисей дава съвет женихите, кандидати за ръката на Елена, да се закълнат, че няма да нападат избраника й, а ако той бъде нападнат или принуден да води война, ще му помагат. Елена е принудена да избере Менелай и по този начин Спарта и Микена, двата най-силни града в Пелопонес, се оказват в ръцете на братята Агамемнон и Менелай. Остава само да принудят Елена с нечовешко жестоко отношение да избяга с Парис. Канят го да дойде в Спарта и Менелай още същия ден заминава, оставяйки Парис на грижите на съпругата си. Парис е омаян от красотата й, Елена от добротата му. Двамата влюбени отиват в Троя и поводът за война е налице.

Да предизвикат Приам и синовете му е дребна работа за двамата изпечени демагози. Да излъжат народа си - също. Въпреки това съпротивата на царете е голяма. Дори богоравният Ахил, който макар и малко е учил при учителя Хирон, се крие, отбягвайки участието си в нея. Трудно е да се премахне влиянието на тракийската култура. Трябва още една лъжа, едно чудо, което да възпламени нападателния дух на мъжете, тръгнали за плячка.

Неочаквано богиня Артемида се досеща, че е обидена и иска нечувана жертва - дъщерята на Агамемнон, Ифигения. При жертвоприношението неочаквано се смилява над страдащия баща и натиква в ръцете на палача вързана сърна. За страдащата майка изобщо не се споменава.

Очакваният успех от станалото чудо е постигнат и корабите отплуват. Огромната армия пристига пред Троя и не е тяхна вината, че за превземането й са нужни десет години и реки от кръв.

За Омир и другите писатели от онова време това са героични подвизи, но за двадесет и първи век, когато очакваме да срещнем космични цивилизации, тези подвизи изглеждат по друг начин.

За всички, които уважават и се стремят да възприемат човеколюбието на Орфей и мъдростта на Хирон, трябва да е ясно, че цивилизации, способни да преодоляват чудовищните междузвездни разстояния, могат да унищожат човешкия род с не повече усилия от тези, с които ние бихме унищожили един мравуняк или изклали стадо овце. Не го правят, защото тяхното мислене може да възприеме Орфей, но не и грабителските правила и агресивността на съвременната демокрация. Уверен съм, че те не само че няма да установят връзка с нас, но и няма да ни позволят да овладеем енергии, с които можем да излезем в далечния космос.

Дотогава, докато не потиснем агресията си, не премахнем оръжията си и не установим истинско свободно общество без войни и без насилие, няма да ни допуснат в обществото на звездните цивилизации дори да загиваме, задушени от газовете на собствените си автомобили.

Затова нека опознаем историята си, да осъдим всичко лошо в нея и да възприемем и запазим всичко добро!

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005