Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

1.

Следващия ден Менелай събра всички спартанци. Жреците на Зевс и Хера принесоха в жертва пет угоени бика и призоваха обидените богове да помогнат на Менелай да отмъсти за нанесената обида. Самият Менелай се изправи и призова боговете да помогнат и прекратят мъките и плача на отвлечената насила, нежно обичаща го Елена. Каза, че сърцето му се разкъсвало от мъка по нея и би трябвало веднага да поведе всички на битка, но се надявал, че троянците ще чуят гласа на разума и боговете и ще я върнат. След това описа богатствата на Троя и как безгрижно могат да живеят, след като я победят и плячкосат. Всеки спартанец щял да си доведе поне една троянка, да не говорим за добитъка и другите богатства, скрити зад дебелите стени.

Спартанците отлично познаваха царя си и изслушаха недоверчиво думите му. Единственото, което ги задържаше, бяха опечените бикове и меховете с вино. То подобри настроението им.

Заслушах се в думите на един плещест човек, явно от стражата.

- ...завладеем ли Троя, наши стават и островите, и Пропонтида. Всеки ще получи земя, добитък и роби. Този поход ще покаже на всички, че Спарта е непобедима. Боговете са взели ума на този Парис, когато е отвличал Елена. Всеки трябва да вземе меч и да тръгне на бой.

Стана ми неприятно и отидох по-нататък. Възрастен спартанец се смееше весело:

- От последната битка, след като царете прибраха дела си, на трима души ни се падна едно яре. Като не можехме да го разделим, изядохме го, но виното си купихме сами. Сега може да стигнем до козел.

Друг иронично подхвърли:

- Не знам дали сега Елена плаче за Менелай в Троя, но върне ли се, ще завие като вълчица.

Трети сърдито обясняваше:

- Работата не е в това, което ще ти дадат царете, а в това, което ще успееш да скриеш от тях. Не бързай да лягаш с жените, а търси злато, пръстени, украшения... Скриеш ли ги добре като мен, ще си купиш ниви и добитък.

Тези думи предизвикаха общ смях. Човекът бе с продран хитон и нямаше дори сандали.

- Личи ти. Докарал си златото на богаташ като тебе.

В друга група някой загрижено разсъждаваше:

- ...Два пъти вдига данъците. За морето трябват кораби и пак ще ги платим ние. Трябва оръжие и пак от нас ще вземе. Накрая ще ни избият половината, а останалите няма да получат и част от това, което са дали. Добре е да превземаш селища, но там, дето ще платиш малко и ще надвиеш лесно. А не може да не тръгнеш. Ще те накажат и боговете, и царете.

Друг го прекъсна.

- Яж и пий. Какво му мислиш? Ще отидем, ще се наситим на чужди жени, ще се тъпчем с месо от чужд добитък и вино от избите им. Поне това не могат да ни попречат, ще ядем и пием, а останалото е работа на боговете и царете. Да не ти е по-добре тука?

Чух и въздишка.

- Да ни водеше Хераклес, а то - Менелай.

Послушах тези разговори и се прибрах в храма. Явно спартанците не се радваха много на война отвъд морето.

Същия ден търговецът, пратен от Рез, потегли с писма до него и до Приам.

2.

Неочаквано пътуването се отложи. Менелай ни събра и каза, че по внушение на боговете е решил преди това да отиде в град Пилос при мъдрия цар Нестор. Имал нужда да се посъветва с него.

Брат му Агамемнон допълни, че могат бърза да превземат Троя, но Нестор имал голям опит и можел да им даде разумни съвети.

Не бях задължен да вървя с Менелай, но пожелах да видя и чуя какво ще каже Нестор, когото познавах от похода до Колхида. По този начин щях да знам какви са плановете на ахейците.

Нестор ни посрещна сърдечно и се зарадва, като ме видя. Докато робите и слугите подреждаха трапеза, той почна да ме разпитва за Орфей, но гостите бързо насядаха около трапезата и задълженията му на домакин прекъснаха разговора ни.

Когато утолихме глада си, Агамемнон обясни причината за гостуването ни.

- Отвличането на Елена е кръвна обида за Менелай, Спарта и всички ахейци. Самият Зевс иска да отмъстим. Спарта и Микена могат да построят по сто и двадесет кораба, всеки за сто и двадесет въоръжени мъже. Те са достатъчни да превземат Троя, но ще трябва много време, понеже стените й са непревзимаеми и трябва дълго да я обсаждат, докато троянците се предадат от глад. Отсъствието на двамата царе и войската им може да се използва от съседите. Ще спрат да плащат годишен данък, а може дори да завладеят и разорят Микена и Спарта. Това е причината да искаме съвет от теб, Несторе, как да постъпим.

Нестор не отговори веднага. Разпитва ги за оръжието, за Троя, за храната на тези, които ще я нападат, и едва когато и Менелай, и брат му загубиха надежда да получат съвет, се усмихна.

- Добре сте решили да дойдете за съвет. Добре сте проумели, че стените на Троя са непристъпни и трябва дълго да я обсаждате. Друго ще ви кажа. Войската ви стига да се справите, ако водите битка само с троянците. Ако им дойдат на помощ други царе, ще подпалят корабите ви и малцина ще се върнат. Вярно е също и това, че вашите съседи могат да превземат и разорят Микена и Спарта, докато вие сте далече. Ето какъв е моят съвет. Когато Тиндар омъжваше Елена, всички кандидати дадоха клетва, че ще помагат на избраника й. Значи на Менелай. Сега е дошло време да им припомните клетвата. Отидете при всички. Нека всеки построи кораби и събере колкото годни за бой мъже има в царството си. Преди да влезете в битка за Троя, трябва да завладеете островите. Трябва да разорите и тези, които ще й се притекат на помощ. Трудна и дълга ще бъде тази война. Много важно е и това, да поискате Парис да върне Елена заедно с богатствата, които е отнесла със себе си. Те ще откажат да я върнат, защото Спарта дори в съюз с Микена не може да им направи нищо. Тогава всички ще знаят, че троянците са виновни, а вие сте направили всичко, за да не влизате в кървави битки.

Обадих се както винаги, без да ме питат.

- Кораби, Несторе, строят много от царете. Сигурно боговете са им подсказали какво да правят.

Агамемнон ядно ме изгледа.

- Ти, жрецо, много добре знаеш, че почне ли един цар да строи кораби, съседът му веднага прави същото, за да не го нападнат. Няма нищо чудно в това. А аз почнах да строя не за война, а за търговия.

Менелай реши, че с това всичко е казано и почна да се врича какви дарове ще даде на Нестор. Мен пък ме засърбяха ръцете още тук да посека и тримата. Коварството им нямаше граница. Първо използваха Елена, за да се отърват от Тезей, сега да разорят Троя.

Менелай й позволяваше да вижда само стана, на който тъчеше наравно с робините, и как взима същите робини в леглото си пред очите й. След това неочаквано я остави да посреща и забавлява Парис, а когато тя избяга за да живее като съпруга с него, иска с това да разпали страшна война.

Едва дочаках края на този весел пир. Така се бях чувствал само когато жрецът на Делфи отхвърли всички обвинения, отправени от Орфей с едно-единствено изречение - "Кажи какво искаш и да не говорим повече за това.".

Реших още на другия ден да си тръгна, но през нощта размислих. Трябваше да зная как царете ще посрещнат искането за изпълнение на клетвата. След това ще мога да пратя вест и на Приам, и на Рез.

На другия ден пирът продължи. Нестор, умен и хитър, каза, че ще поведе войската си заедно с двамата си сина. Не искаше да пропусне възможността за богата плячка.

Издебнах удобен момент и го запитах:

- Кажи, Несторе, донесе ли някому слава и богатство избиването на кентаврите и разрушаването на Хироновата школа. От това загубиха не само траките, а и ахейците, понеже няма кой да обучава синовете им.

Нестор размаха пръст.

- Не говори глупости, Мин! Много добре знаеш, че за всичко си бяха виновни траките. Защо трябва да говорим за минали работи. Сега пак те са виновни за битката, която може да стане. Вместо да върнат Елена и богатствата, откраднати с нейна помощ, искат битка с цел да завладеят Спарта и Микена!

Прецених, че е глупаво да му противореча и разпалвам спорове. Съгласих се с него. Само си отбелязах, че апетитът им растеше непрекъснато. Първо говореха само за Елена, сега почнаха да говорят и за откраднати съкровища. И винаги са прави, и винаги дори да знаеш истината, не можеш да я кажеш, за да не стане още по-лошо.

Мислите ми прекъсна Агамемнон:

- Ако послушате мен, мъдри мъже, най-добре е още утре да отидем в Додона и принесем жертви на гърмовержеца Зевс, да закриля делото ни, а оттам да тръгнем и поискаме от царете изпълнение на дадената клетва. Кажи ти, Несторе, ще дойдеш ли с нас, та с мъдростта на думите си да ги убеждаваш?

Нестор не се поколеба и отвърна, че тръгва заедно с нас.

В Зевсовия храм ни посрещнаха наистина царски. Бързо сложиха жертвените животни да се опекат, многобройни слуги и роби тичаха да изпълняват всяко желание на царете. Жреците хвалеха всичко, направено за почване на войната. Оракулът предсказа велика победа и бързо доведените певци и музиканти пееха за мъдростта и победите на ахейските герои.

В разгара на пиршеството пристигна Паламед, син на царя на остров Евбея, Навплий. Той също бе положил клетва, че ще помага на Менелай. Веднага му обясниха, че Елена е открадната от Парис и трябва да се готви за война с Троя.

Паламед много се възмути и обеща да уговори не само баща си, но и цар Елефенор да вземат участие във войната. След това предложи всички заедно да отидем на остров Итака при цар Одисей, да вземем съгласието му и оттам да продължим при другите царе. Не очаквах такова усърдие от този изпечен от слънцето и морската вода царски син. После съобразих, че той дори не подозира каква е истината.

По този случай се накичихме с дъбови клонки и шумно потеглихме към остров Итака. Слязохме на брега и пратихме човек да съобщи за пристигането ни. Тръгнахме към двореца с музика и песни, но оттам изтича с плач Пенелопа и каза, че идваме в лошо време. Боговете взели ума на Одисей и той в момента бил на нивата. Впрегнал вол и магаре в ралото, а в браздите засявал сол.

Веднага се отправихме при него и видяхме, че наистина в оралото си е впрегнал вол и магаре, а в браздите пръска сол.

Менелай се опита да го заговори, но той го гледаше с безумни очи и без да му отговаря, продължаваше работата си. Агамемнон също не успя да измъкне дума от устата му. Наистина боговете му бяха взели ума.

Паламед, който бе застанал отзад и внимателно наблюдаваше всичко, неочаквано отиде при плачещата Пенелопа и взе едногодишния им син Телемах от ръцете й.

- Ще опитам, както се пее в една песен, да върна разума му.

Всички го загледахме с недоумение, но той ни най-малко не се смути. Изпревари Одисей, който държеше с две ръце ралото, и сложи малкия Телемах пред вола и магарето. Те бавно се приближаваха до него и неминуемо трябваше да го стъпчат.

Пенелопа се опита да отиде и вземе сина си, но Паламед я задържа. Всички останали гледаха като втрещени как Одисей ще прегази и заоре сина си.

На една крачка от детето Одисей спря вола и магарето. Паламед пусна Пенелопа и тя грабна детето от земята. Менелай сърдито гледаше към Одисей, но той весело се усмихна.

- Наистина боговете ме бяха лишили от разсъдък. Вечна ще е благодарността ми към теб, Паламеде, задето се сети да направиш това чудо. Елате сега в двореца ми и бъдете мои най-сърдечни гости.

Всички се зарадваха от щастливото оздравяване на Одисей и почнаха шумно да хвалят Паламед. Той отби хвалбите.

- Това не е моя заслуга. Научил съм го и сега се сетих за него.

Одисей ги огледа с хитрите си очички и високо заговори.

- Понеже боговете ме лишиха от разум, изостанах със строежа на корабите. Още сега ще разпоредя работата да продължи. Ще дойда с вас заедно да убеждаваме царете, че трябва да спазят дадената клетва. Самият Зевс ме прати при цар Тиндар да му дам този съвет, преди да омъжи Елена.

Царете шумно одобриха думите му. Пенелопа, все още със сълзи в очите, забърза към двореца, а ние тръгнахме след нея. Думите на Одисей ме убедиха, че ако не всички, поне някои от царете са били предупредени за предстоящата война и са обещали да строят кораби.

Сутринта по навик станах за изгрева на слънцето и излязох навън. Тръгнах към близката височинка и с учудване видях, че Одисей ме е изпреварил. Хвърляше късове месо от заклан овен в огъня на малък жертвеник. Приближих, но той, унесен в обреда, не ме забеляза. Заслушах се в думите му.

- ...да умре от позорна и недостойна смърт Паламед, който ме принуждава да воювам за престъпните Атриди. Да го погълне Стикс и него, и тях и никога да не се покажат дори в света на умрелите!"

В хъркащия глас имаше толкова яростна злоба, че бавно отстъпих назад. Одисей не ме забеляза и продължи да призовава богинята на отмъщението.

Скоро станаха и царете. Дойде и Одисей, усмихнат и приятелски настроен. Не можех да повярвам, че точно той преди малко призоваваше богинята на отмъщението, изричайки страшни клетви и закани.

Докато слугите печаха овена, заклан от него, казах, че трябва да отида в Спарта да си гледам храмовите дела. Не може един жрец да отсъства толкова дълго време.

Никой не се опита да ме задържи.

3.

В Спарта се задържах само два дена, колкото да разпоредя какво да правят през отсъствието ми. Яхнах бързоногия жребец и потеглих на път. На всички казах, че отивам в родопското светилище, но истинската ми цел бе да обиколя крайбрежните градове и да добия представа каква войска ще тръгне срещу Троя. Знаех вече, че Агамемнон строи повече от сто кораба, Менелай над шестдесет.

Всъщност нямаше нужда да обикалям по градовете. Рибарите говореха само за предстоящата война и охотно споделяха кой колко и какви кораби строи.

Пресметнах всичко, което разказваха и излезе, че срещу Троя ще се събере войска както някога за похода до Колхида, около хиляда кораба и сто хиляди въоръжени мъже. Щеше ли Тракия да я срази, или отново ще понесе тежки загуби на хора и ще отстъпи обширни земи.

С тези мисли стигнах до Фтия и се отбих да видя цар Пелей. Не бях чувал нищо за него след връщането на златното руно от Колхида. Не бяхме приятели. Не е възможно приятелство между слуга и цар. Все пак нямахме лоши спомени един от друг.

Пелей ме посрещна сърдечно. Прегърна ме и възкликна:

- Ето кой е любимец на боговете. Не е лесно да станеш жрец на Дионис. Орфей не се е излъгал в тебе. Добре дошъл в моя дом!

Веднага ме запозна със сина си Ахил. Явно той беше неговата гордост.

- Успя да учи две години и при Хирон. Малък още, но е запомнил много работи.

Ахил разпери мощните си мускулести ръце и дружелюбно се усмихна.

- Радвам се на пристигането ти, жрецо на Дионис. Сигурно самата Тетида, моята покровителка, те праща да поговорим за събитията, които стават.

Пелей го прекъсна.

- Не толкова за събитията, а за едно предсказание. Когато чух, че се готви битка с Троя и повечето царе почват да строят кораби, реших, че няма да участвам. Не съм се клел пред Елена и Менелай. Тези дни размислих още веднъж и си казах, че мен няма да викат, но Ахил ще принудят да тръгне. Атина стяга старите и строи нови кораби. Без него няма да тръгнат от страх, че додето воюват за Троя, Ахил може да превземе Атина и после да ги прогони. Скоро имахме спор с Менестей. Той тръгна на бой и Ахил с пет пъти по-малко хора разби напълно атиняните. Изпитват страх от него и ще го принудят да отиде на война. Реших да се допитам до прорицателя Калхас. Сега той предсказва по-добре от делфийската Пития. Отидох при него и заварих царете Агамемнон и Менелай. Те също бяха дошли да се допитат за изхода на войната. Дадоха богати жертви и Калхас им предсказа, че ще превземат Троя само ако в нея участва и моя Ахил. Разбрах, че ще направят всичко, за да го принудят да тръгне. Обзе ме ужас, защото знам какво значи такава страшна война. Дадох и аз богати жертви и го помолих да предскаже съдбата му. Калхас се допита до боговете и ми отговори, че ако участва в тази битка, ще спечели голяма слава сред ахейците, но ще загине в нея. Ако не участва, ще живее дълго и щастливо, но няма да има слава. Боговете ни покровителстват, щом преди да сме принудени да отговорим на обидените царе, идваш ти. Нека обсъдим заедно как да постъпи Ахил.

Не отговорих веднага. Първо запитах Ахил какво най-много му е харесвало при Хирон, после какво най обича да прави. Той ми отвърна, че при Хирон най е обичал бойните игри, а тук да плува по морето.

Казах, че Агамемнон и Менелай заедно с Одисей тръгнаха да обикалят царете и искат да се спази положената клетва. Най-подробно им описах как Одисей се правеше на луд, за да не тръгне на война, и как Паламед го изобличи. Премълчах само за клетвата на Одисей, че ще отмъсти жестоко на Паламед.

Докато описвах как царят на Итака е вървял след вола и магарето и е хвърлял сол в браздата, Пелей и Ахил се просълзиха от смях. Пелей едва успя да произнесе:

- Одисей е най-хитрият и коварен ахеец, който е виждала земята. Той е дал съвет на Тиндар да иска клетва от женихите, за да получи без откуп Пенелопа, а сега, разбрал, че не може да мине за луд, тръгнал да кара другите да спазват клетвата.

Ахил се поуспокои от смеха и каза весело:

- Аз клетва не съм полагал и не съм длъжен с нищо на Менелай! Тази война е глупост. Не е възможно да се воюва с Троя, ако преди това не се превземат островите и съседните градове, които я подкрепят. Не виждам и кой стратег ще командва по време на битка. Агамемнон и Менелай знаят само да бият с тояги за неплатени данъци.

Внимателно подхвърлих:

- Като дойдат, баща ти, Пелей, ще ги посрещне, но ти може да си отишъл на гости, на лов, при роднини...

Пелей внезапно се оживи:

- Кораби не се строят толкова бързо, а и да обиколиш всички кандидати, трябва много време. Боговете ще ни подскажат какво да правим.

Започна да си припомня преживелици от похода до Колхида и повече не се върнахме на този въпрос, но разбрах, че и него, и Ахил войната никак не ги привлича.

4.

В Лариса ме спря цар Хипотой. Тъкмо бях отминал двореца му, срещу мен се зададоха конници. Спрях край пътя да ги пропусна, но се оказа, че царят се връща от лов и щом ме видя, дойде при мен.

- Боговете ме награждават двойно. Веднъж - с голям глиган и втори път - с приятен гост.

Не можех да откажа гостоприемството му, а и конят се нуждаеше от почивка и обилна храна. Последвах го и скоро бях възнаграден. Докато беседвахме мирно, стана дума за Пелей и Ахил. Хипотой се усмихна и почна да разказва:

- Пелей е син на Еак, цар на остров Егина. Като поотраснал, заедно с брат си, Теламон, убили доведения си брат Фок, защото ги надвивал във всички състезания. Естествено веднага избягали и отишли при Еврит, царя на Фтия. Той ги приел и извършил обредите за очистване от убийство. Не само това, а дал на Пелей за съпруга и дъщеря си Антигона. Скоро след това заедно с тъста си Еврит тръгнали да участват в преследването на калидонския глиган. Пелей чул шум в храстите, дето вървял Еврит и без да му мисли, запратил тежкото копие. Оказало се, че вместо глигана, убил тъста си. Избягал от Калидон и отишъл в Йолк при цар Акаст. Той го посрещнал и веднага го очистил от замърсяването с убийство. Пелей не бързал да се връща във Фтия при съпругата си Антигона, а безгрижно се веселил при Акаст. Казват, че жената на Акаст се влюбила в него и поискала той да убие съпруга й, да вземе властта в Йолк и да се ожени за нея. Пелей отказал. Тогава жената на Акаст го наклеветила пред съпруга си и жената на Пелей, Антигона, че иска да убие Акаст и насила да се ожени за нея. За да не наруши законите на гостоприемството, Акаст, решен да му отмъсти, го поканил на лов. При една от почивките, когато умореният Пелей заспал, той му взел оръжието и го изоставил с надежда, че дивите зверове ще го разкъсат. Боговете се смилили над заспалия герой и царят на кентаврите Хирон го намерил и спасил. Разяреният Пелей нападнал Йолк, превзел го и убил царя и съпругата му. Скоро след това, видял край морето красива жена, която побягнала от него. Той изпитал непреодолимо желание да я обладае, настигнал я и я повалил на морския бряг. Оказало се, че това е дъщерята на един от островните царе, който гостувал на Хирон. За да не стане война, Хирон ги уговорил да се оженят и върнал всички в своя дворец, където отпразнували сватбата. Скоро им се родил и синът, който си видял - Ахил. Майката не издържала повече във Фтия и избягала. Може би при баща си, може би се удавила в морето. Пелей твърди, че това е била самата морска богиня - Тетида. Ахил никога не е виждал майка си и е убеден, че е син на Тетида.

Прекъснах Хипотой.

- Не знам чий син е, но ми се струва, че войната, която се готви, не го привлича и няма да участва в нея.

Хипотой с любопитство ме загледа и аз му разказах за срещата си с Пелей и Ахил. Той поклати неодобрително глава.

- Истина е, че години наред живея в мир с него, но не защото Ахил мрази войната. Трябва да знаеш, че той учи повече от две години при Хирон и е може би най-големият стратег след Хераклес. Познавам го от малък, той уважава всички ученици на Хирон. А и погледът му е все към морето. Дали защото е заченат на морския бряг, или защото майчиния му род е оттам, не мога да ти кажа. Във всеки случай сигурен съм в едно - стане ли война, той ще участва, но едва ли ще се подчини някому доброволно.

Тези думи не ми харесаха.

- Агамемнон и Менелай поискали предсказание от прорицателя Калхас. Той им казал, че без Ахил не могат да превземат Троя. Когато разговаряхме, чух умни думи от Ахил, но те ме плашат. Той каза, че трябва първо да превземат островите и да разорят съюзниците на Троя. Без това не могат да я превземат.

Хипотой се засмя.

- Ахил пред мен е казвал на баща си, че трябва вечно да принася благодарствени жертви на Орфей. Без него огромната ахейска войска, водена от Херакъл, положително е щяла да стигне до Евксинския Понт, но там никой не би останал жив. Според него Хераклес е успял да разруши Троя благодарение на изненадата и почти стохилядната войска. Той не е основал полис там, защото веднага е бил принуден да бяга от разярените й съюзници. Истина ти казвам, той е по-велик стратег и от Хераклес.

Думите на Хипотой ме стреснаха. Познавах отлично Хераклес. Той воюваше повече като глиган. Види ли противник, озверява и напада, без да мисли дали другият е по-слаб, или по-силен от него. Ахил има това качество, но Хирон го е научил как да подреди войската си, как да използва слабите места на противника. И едва тогава да се поддаде на гнева си и да напада. Дано боговете му внушат, че не бива да участва в тази война.

На Хипотой казах:

- Ако успеят замислите на Агамемнон и Зевсовото светилище, това ще бъде най-страшната битка, ставала на Земята. Всички тракийски царе ще трябва да дойдат с войска при Троя. Превземат ли я, никога няма да изгоним ахейците от Понта. Тогава ще ни откъснат от света или ще ни изтласкат на север, където няма да оцелеем.

Хипотой спокойно отговори:

- Не вярвам тракийски цар да не помогне на родствениците от Троя. Нека стане войната и ще се убедиш. Сега да ти разкажа как убихме глигана.

Пирувахме до късно, но виното и веселите разкази не премахнаха обзелата ме тревога.

5.

Реших да отида в светилището. Знаех почти всичко за предстоящата война. Надявах се жреците на Дионис да направят нещо против нея. Бях изнервен и уморен от безкрайните пирове с царете, непрекъснатите странствания и напразните опити да предотвратя или забавя избиването на десетки хиляди невинни хора.

Бях тръгнал да създавам школа, да се обучават младите царски синове с науките и изкуствата на добри дела, да правя хората по-щастливи. Вместо това се изправих пред заплаха от битки и разорение. Сега разбирах защо жрецът Евмед, който много години бе вървял пред Орфей да премахва всички опасности и пречки по пътя му, така рано се състари и отпадна. Но не мога да спра.

Може би не трябваше да помагам на Парис и Елена, но тогава щяха да намерят друга причина. Агамемнон и Калхас. Цар и жрец прорицател, обзети от безумната идея да диктуват волята си на света. Така беше при Дамаст от Делфи. Той предизвика похода на аргонавтите, тези ще правят война с Троя.

Боговете ли им внушават това? Ако са те, защо не извикат на бой другите богове и да решат сами кой какво да владее?

Всичко това изказах на върховния жрец Евфем. Той внимателно ме слушаше и нито за миг не отклони поглед от мен. Когато спрях да говоря, стана и почна да се разхожда по постланата рогозка.

- Не каза всичко, Мин. Не запита защо Дионис не внушава никому желание да владее света. Не запита защо тракийските царе не тръгват да завладяват ахейските земи. Не запита, защото знаеш отговора. Знам, че Приам е готов да се защитава, но и през ум не му минава, че той може да нападне някого. Това е така, защото всеки е по-силен, когато защитава дома си, а не когато е тръгнал да плячкосва и завладява. Нашата сила е в това. Тръгнем ли да нападаме, ще се превърнем в обикновена плячкаджийска войска, готова да се разбяга пред по-многобройния противник. Наистина ахейците след похода до Колхида завладяха земите на кентаврите и разрушиха Илион, но Дионис проникна във всички ахейски селища и влиянието му е все по-силно. Печелят богатство, но губят власт.

Не можех да се съглася с мислите му. Царят на Микена и неговият брат все повече увеличаваха не само богатствата, а и властта си, но не исках да влизам в спор. Нямаше защо да се разделяме с лоши чувства. Не повдигнах въпрос и за изоставената работа по школата.

Поговорихме още за незначителни неща, но не му разказах за нежеланието на Одисей да вземе участие в бъдещата война. Разделихме се късно вечерта. Излязох навън и се огледах. Небето бе скрито от облаци и не се виждаше нито една звездичка. Дори очертанията на планината бяха изчезнали в плътния мрак. Самотна птица се обаждаше без надежда за отговор. "Кю-у, кю-у...". Дотича едно куче и ме загледа, готово да залае. Хвърлих му парче хляб и то се заумилква в краката ми. Въздъхнах и отидох да спя.

Сутринта станах рано и отидох да принеса жертва на бога. Докато сънливите слуги одерат и опекат козела, дойде и предсказателката. Поканих я да закусим заедно и тя охотно се съгласи. Настанихме се край храма. Изрязах две големи парчета месо за нас и останалото дадох на слугите. Тя ме гледаше замислено.

- Дионис те закриля във всичко, което правиш, а ти все го обвиняваш. Нощес те видях. Чудиш се какво да предприемеш. А те чакат. Съпругата ти с децата, Резос, Парис и Елена... Двама далечни царе искат да бъдеш край тях. Поисках да видя какво ще правиш, но богът не позволи. Само разбрах, че си нужен на всички, но никому не можеш да помогнеш.

Стана ми тъжно.

- Така бе и с Орфей. Нужен на всички, не успя да помогне на племето си и близките си хора. Поне много хора го обичаха и му вярваха. Но защо ми казваш това?

Магьосницата спокойно додъвка залъка си, преглътна, отпи глътка вино и чак тогава отговори:

- Душата ти е смутена. Не знаеш къде да отидеш и какво да правиш. Трябва да решиш. Една война не се прави от един човек, но всеки човек има своето значение.

Усмихнах се злъчно.

- За ахейците я правят трима. Прорицателят Калхас и царете Агамемнон и Менелай.

Тя не бе съгласна:

- Правят я трима, но ако успеят, означава, че им е нужна. При нас и сто души не могат да я направят, защото никой не вижда нуждата от война. Не обвинявай само царете и жреците!

Ядосах се.

- Говориш като магьосницата Мена. Всичко вижда и нищо не може да каже.

Неочаквано тя спря да се храни. Започна да се вслушва в нещо, а погледът й се зарея високо към птиците в небето. Не успях да стана и тя въздъхна.

- Иди при Резос и оттам в Троя. Остави коня си в Троя. Може да ти потрябва, а ти имаш друг в Спарта. Мини през морето с кораб.

Бях изумен.

- Откъде знаеш, че имам друг кон в Спарта?

Тя с леден глас произнесе:

- Ще ти кажа, когато ми повярваш.

- А на Касандра да вярвам ли?

Тя стана и си тръгна, произнасяйки през рамо:

- Не се бъркай в работата на боговете!

Станах и аз. Изведох жребеца, оседлах го и напуснах светилището. Когато слязох в полето, се досетих, че бях пренебрегнал приятеля си Евмед. Човекът, от чиито съвети се нуждаех най-много.

6.

Спрях да нощувам в малко селище. Посрещнаха ме гостоприемно и макар че току-що ставаха от трапезата, веднага сложиха ядене и пиене да ме нахранят след пътя. Стопанинът пръв седна да се разговори, а след него и цялата му челяд. Почака да се нахраня и запита:

- Е, жрецо, като обикаляш света кажи къде какво става, какво си чул и видял.

Разказах им, че идвам от далечна Спарта, и че ахейците готвят битка с Троя. Той ме слушаше с нескрито любопитство.

- Тук не сме чули за такива работи. Далече е от нас, а и битките са работа на царете и боговете. И двойно повече войска да вдигнат, пак нищо няма да разберем.

Реших да го изпитам.

- Ако троянците, които са родствено племе, поискат помощ, ще отидеш ли с тях да браниш града им?

Той се замисли.

- На родственици не се отказва помощ, но това трябва да реши Рез. Той е царят, той говори с боговете. Ние какво? За първи път от теб чуваме, че има такъв град Троя. Кой знае дали ще си разберем и езика. Току-виж, че тръгнем, пък не успеем да го намерим.

Големият му син бе по-категоричен.

- Казваш, жрецо, че дотам има повече от пет дни път. Ако чакат нашата помощ, за това време могат да разрушат града им, да го плячкосат и да ги избият. И да идем, няма да има кого да защитаваме. Помощ се търси от тези, които са близо. Трябва да сме там преди битката, а не след нея, та само да се вайкаме. А и сигурен ли си, че не са провинени пред тези, които ги нападат?

В това време влезе едно от децата. Запъти се към мен и без никакво стеснение запита:

- А ще ми дадеш ли твоя жребец утре за надбягването. Има един, конят му е хубав, ама нищо не струва при твоя. Той ми казва, че не било важно какъв е конят, а какъв е ездачът. Ще му покажа, че не е прав!

Развеселих се от бойкото момче и казах шеговито:

- Вярно, че ще спечелиш, ама заслужаваш ли наградата?

Момчето остана сериозно.

- Ще му оставя наградата, защото той ще се надбягва със свой кон, но ще му покажа, че не е прав!

- А надбягването кога е?

- Заранта. След това ще го разведа да изстине, ще го назобя и ще ти го оставя.

- Дадено. Само баща ти да се съгласи. Конят е буен и може да те хвърли.

Баща му с доволен вид го притегли към себе си.

- Досега кон не го е хвърлял. Умее да язди.

Заговорихме за коне, за надбягвания, за природата и времето отлетя неусетно.

Сутринта се отправихме към полето и отдалече видях младите хора, готови за надбягването. Синът на моя домакин бе останал у дома си. Искаше да се появи неочаквано, преди да почне състезанието.

Настанихме се на удобно място и зачакахме. Малко преди да дадат знак за тръгване, долетя и момчето с моя жребец. Застана при другите и уверено се огледа. По лицата на другите момчета бе изписана завист. Щом тръгнаха, почна да излиза отпред и далече преди кола, край който трябваше да завият, за да се върнат обратно - бе ясно, че никой не може да го стигне.

Събралите се хора гледаха с любопитство, но не викаха и не поощряваха състезателите както обикновено.

Когато всички пристигнаха, възрастен човек му поднесе наградата. Едно агне. Момчето я пое и се обърна към съперника си:

- Давам ти наградата, защото яздих чужд кон, но искам да признаеш, че не си прав. Не е важен само ездачът, а и конят.

Съперникът му, малко по-голямо момче от него, почервеня и отказа да вземе агнето.

- Признавам, че не бях прав, но агнето си е за тебе, защото, ако бях прав, щях да те победя.

Този път всички се разкрещяха да приветстват и двамата младежи.

Поседях още един час да почине конят и да се нахраня преди пътя и се разделих с добрите хора.

7.

Бях решил да мина през царството на Рез, без да се отбивам при него, но боговете решиха друго.

Пътят ме водеше през пълна с птици гора надолу към тиха, бистра рекичка. На една поляна пред мен изскочиха двама стражи. Бяха от свитата на Рез, а самият той почиваше край дебело дърво. Видя ме и махна на стражите да ме доведат при него.

- За малко да се разминем, но боговете ни закрилят. Ще ми разкажеш какво става в Спарта.

Слугите сложиха пред мен храна и вино да се подкрепя и се отдалечиха. Рез ме подкани да се храня и се приготви да слуша.

Разказах му всичко, но и тук премълчах за хитруването на Одисей. Той повтори думите на Ахил.

- Значи Троя не може да бъде превзета, без да завладеят островите. Умен е този Ахил. Хирон добре го е научил на бойно изкуство. Ето какво става, когато предаваш знания на враговете си.

Обадих се предпазливо.

- Ахил може и да не участва в битката. Не е дал клетва пред Менелай, не е длъжен да му се подчинява.

Рез откъсна дълга тънка тревичка и почна да я върти между пръстите си.

- Ще тръгне. Плячката и грабежът увличат. Богатството замайва главата на човека и той иска да става все по- богат. Ахейците са свикнали да забогатяват от война, а не от труд. Накупиха роби да работят за тях, забогатяха, но все им е малко. И от Хирон са научили само това, което може да им донесе богатство. Спарта винаги е умеела само да води битки. Атина, където се събираха аеди, забравя вече какво е изкуство. Последният истински аед, който я посещаваше, бе Орфей. Хората не могат да съществуват без стремеж към познанието, към изкуствата... Богатството кара човек да мисли само за себе си. Само че помисли, каквото и да правиш, никога не го правиш само за собствено удоволствие. Когато украсяваш жертвеното животно, искаш то да хареса на бога. Когато пасеш стадата си, искаш да се умножат за децата ти. И дом строиш за жена и деца. Каквото и да правиш, винаги мислиш и за някой друг. Само при златото не мислиш за нищо освен за себе си. Заравяш го в земята, да не ти го откраднат, криеш го от съпругата и децата си, от приятелите си. Мислиш, че всеки гледа как да те ограби и ставаш потаен, зъл и завистлив. По тази причина и Ахил ще тръгне да граби и завладява. Не тръгне ли, ще го убият.

Опитах се да възразя.

- Това е така, но ти си богат, всемогъщ и въпреки това не мислиш като ахеец.

Рез търпеливо обясни:

- В Тракия е трудно да живееш като ахеец, макар че има и такива. Нашите богове не враждуват помежду си, не се борят за власт, не се крадат един друг, не развалят сътвореното от другия. Аз като тракийски цар се грижа за богатството на народа си, а не само за собственото си богатство. Сигурно се чудиш защо обикалям царството си. Обикалям, за да знам какво притеснява и мъчи хората, какви са им нуждите, към какво се стремят. Аз съм цар не само да трупам богатства за себе си. Дори и наследници нямам.

Ядосах се и без да му мисля, изтърсих:

- И в това си прав, но не разбирам защо не желаеш да има отново школа като Хироновата?

Рез помълча и се изправи.

- Като се нахраниш, може да продължиш пътя си. Не забравяй да ме известяваш за делата на ахейците!

Разбрах, че съм го засегнал, но се изправих доволен.

- Благодаря ти, Резосе, тръгвам и аз. Ще те известявам както досега за всичко.

8.

Троя ме посрещна с малка изненада. Парис бе получил къща до двореца на Приам и Елена, сияеща от радост, се разпореждаше с многобройните слуги и роби. И двамата ме посрещнаха като скъп гост. Слугите ми помогнаха да се приведа в ред след дългия път и скоро, измит и отпочинал, седнах в тяхната компания. Разказах им как Менелай и Агамемнон обикалят царете и ги уговарят да тръгнат в поход срещу Троя. Елена побледня. Парис се намръщи. Искаше да каже нещо, но тя го изпревари. Стана права и бузите й пламнаха. Протегна ръка към Парис да мълчи и произнесе високо и твърдо.

- Ако заради мен почне битка, ще искам да ме върнат. Не мога повече да нося беди, където отида. Призовавам всички богове за свидетели, че ще се кача доброволно на кораба при кучеокия Менелай и щом се отдалечим от брега, ще скоча - да ме погълне морето.

Парис се изправи, прегърна я и тя неохотно седна.

- Не призовавай излишно боговете, Елено. Знаеш много добре, че в такива случаи се иска откуп. Ще му дадем, каквото поиска, и той ще си отиде доволен. Достатъчно богати сме. И аз, и баща ми, и братята ми. Ако откаже откупа, значи не идва за тебе, а да завладява и разруши Троя. Тогава ще се бием, но вината няма да е твоя.

Побързах да насоча разговора към по-важни неща.

- Менелай ще твърди, че ти Парисе си прелъстил Елена и тя е избягала при теб. Може да твърди, както разправя навсякъде, че си я отвлякъл заедно с много богатства. Трябва да размислим какво да отговаряте, когато той и Агамемнон дойдат да я искат. Елена трябва да казва, че е искала да избяга в далечна страна и затова е тръгнала с кораб, но случайно те е срещнала на остров Наксос и е продължила с теб за Египет. Едва там си решил да я направиш своя съпруга и сте се върнали заедно. Така ще избегнеш обвинението, че си я прелъстил в отсъствието на Менелай.

Парис се засмя.

- Тези ахейски царе са толкова лъжливи, че кой знае какво ще говорят, ако решат да дойдат тук. Съгласен съм с твоите думи, но и ти признай, че ако не искат откуп, значи искат война.

Ща не ща и аз се засмях.

- Ако питаш мен, Парисе, те направо искат война. Корабите се строят, царете се готвят... Съберат ли войската, връщане няма. Тази войска иска да яде и плячкосва. Имам опит в това нещо. Илион бе разорен тъкмо защото не можеха да върнат събраната войска и Хераклес я поведе да граби и завладява. Елена е готова да се жертва, само и само да има мир, но едва ли ще успее. Нека чуем какво ще кажат, като дойдат. Съгласявай се на всичко, което поискат, та да се разбере, че не им е нужна Елена, а Троя.

В това време се появи цар Приам.

- Не знаех, че имаш гост, Парисе. Разказа ли, жрецо, откъде идеш, какво си чул и видял? Когато се видяхме, обеща да известяваш какво мислят и правят ахейците.

Ща не ща, разказах отново всичко. Приам сбърчи вежди.

- Боговете са им взели ума. Само да се появят корабите им, и пред Троя ще се събере огромна войска. Ще стане страшна битка, но победители ще сме ние. Ще дойдат всички царе от Евксинския Понт до Кария, а и други. Преди да дойдат тук, ще превземат всички ахейски поселища из Понта, завладяни от Хераклес. Няма да пуснат и един ахейски кораб да влезе там. Не искам да се говори повече за това. А ти, Елено, знай, че тук никой няма да те похули. Такава битка не се води заради една жена, та дори да е най-красивата царица. За битки толкова, а ако не ви е весело, извикайте някой китарод, нека с музика ви развесели.

С тези думи стана и излезе. Парис въздъхна доволен.

- Право казва баща ми, нека развеселим сърцата си.

Разговаряхме до късно, но сутринта по навик станах пред изгрева на слънцето. Излязох от стаята и видях Елена да нарежда кой от слугите и слугините какво да работи. Веднага един роб ми донесе вода да измия очите и ръцете си. Едва успях да ги избърша и Парис дойде да ме покани на трапеза.

Последвах го и слугите внесоха подносите с храна. Елена дойде, хапна два-три залъка и отиде да се разправя с къщната работа. Казах на Парис, че трябва да замина. Не можех да седя на едно място. Исках да знам какво правят Менелай и Агамемнон.

Парис се съгласи с мен.

- Да те закрилят боговете, Мин!

Поисках да ми даде слуга на кон, който да върне моя жребец, но Парис не се съгласи.

- Ще дойда аз!

Елена ни изпрати до прага и весело махна за добър път. Парис се възхити на жребеца.

- Личи си, че е от Рез. Никой няма коне като неговите.

На пристана видях познатото ми корабче и се зарадвах. Собственикът му се разсмя.

- Боговете те пращат винаги, когато не знам какво да правя или съм в затруднение.

Парис недоумяващо ме погледна и аз му обясних как сме се запознали. Това го развесели.

- Като се върнеш, ела при мен в двореца да ми разкажеш всичко.

Обясних на рибаря, че искам да ме закара до Спарта и той с удоволствие прие. Веднага разпореди да натоварят храна и вода и скоро Троя почна се смалява на отдалечаващия се бряг.

9.

Този път изглежда боговете бяха недоволни от мен. Още на другия ден по небето се зададоха ниски черни облаци и скоро ни връхлетя страшна буря. Вълните почнаха да заливат корабчето и всички се скрихме в помещенията под палубата. Внезапно се чу страшен трясък и мачтата се пречупи. Вързаха отчупеното дърво с въже да плава зад кораба и отново се прибраха да не ги отнесат вълните. След няколко часа небето се проясни и грейна слънце, но корабът бе в жалко състояние. Бяха счупени три гребла и мачтата. Самият кораб пропускаше вода и се нуждаеше от солиден ремонт.

Тракът огледа всичко и загрижено ми каза, че трябва да спрем на остров Скирос, който се виждаше в далечината, за да го поправим. Щяло да отнеме не повече от седмица. Съгласих се и скоро доплувахме до пристана.

Беше ми неприятно да се срещна с цар Ликомед, който коварно бе блъснал приятеля си Тезей в морето и не ми се искаше да слизам на брега. Все пак на другия ден реших да видя къде го е примамил, за да извърши коварното и жестоко убийство.

Постоях малко на надвисналата над морето мрачна скала, от която бе бутнат Тезей, и бавно се запътих обратно към пристана. Бях потънал в размисъл за делата на хората и боговете, когато някой ме извика. Огледах се и за мое учудване видях роба на Менелай, натоварен с голям чувал.

- Какво правиш тук, робе?

Той стовари чувала на земята.

- Ще ти разкажа набързо, да не тръгнат да ме търсят. Тук са Агамемнон, Менелай, Одисей и Калхас. Като се раздели с тях на остров Итака, те ходиха при всички царе чак до Атина. Минаха първо през Додона и там Калхас обяви, че без някой си Ахил няма да превземат Троя и тръгнаха да го търсят. Намериха баща му, Пелей, но той не знаеше къде е синът му и кога ще се върне. Разбраха, че го крие, за да не участва в битките. Всички се разгневиха, но хитрият Калхас тръгна да разпитва хората и скоро каза, че се е скрил тук - при цар Ликомед. Веднага се качиха на кораб и тръгнаха насам. Одисей пък предложи как да го открият и изобличат. Днес пристигнахме и те веднага се преоблякоха като търговци, платиха таксата и взеха място на пазарището. Това е последният чувал със стока, който им нося. Подредили са всичко, което намериха на кораба. Освен това излагат щит, меч и копие. Щом хората излязат да видят какви стоки са донесли търговците, десетина души от кораба ще закрещят и задрънкат мечове и щитове. Всички ще помислят, че ги нападат разбойници. Ако Ахил наистина е тук, ще грабне оръжието, за да се бие, и ще го изобличат. Ела на пазарището и гледай какво ще стане. Одисей е сигурен, че Ахил ще се издаде.

Пуснах роба да си гледа работата и бързо отидох на кораба. Облякох дрехи на рибар и се завлякох на шумния пазар. Там се бяха събрали доста хора, най-вече жени.

Тъкмо приближих и се раздаде звън на оръжие и силни крясъци. Застанах отстрани и почнах да наблюдавам. Жените пищяха и бягаха към селището и двореца, но една едра, русокоса девойка зърна оръжията, неочаквано затича към тях и грабна меча и щита, готова да се бие.

Докато се оглеждаше да види къде са нападащите разбойници, царете свалиха наметалата, под които бяха с царските си дрехи, и го заобиколиха. Скоро се раздаде дружен смях и разбрах, че девойката е била самият Ахил.

Върнах се и облякох жреческото облекло. Боговете отново ме бяха тикнали в царските дела.

Настигнах групата малко преди да стигне двореца на цар Ликомед. Като ме видя, Менелай учудено се провикна.

- Ти пък откъде се взе тука?

Излъгах спокойно и уверено.

- Връщам се от родопското светилище. Спряхме да вземем вода и храна. Слязох да се разходя и ви видях. Сигурно отивате при цар Ликомед.

Намеси се жрецът на Зевс. Веднага се досетих, че това е Калхас.

- Само този жрец ни липсваше. И ти ли отиваш при Ликомед?

Менелай нерешително се обади.

- Той дойде с нас при Одисей, а сега се срещаме тук. С него царете се убеждават, че и траките са против отвличането на жени.

Агамемнон прекрати обсъждането.

- Тръгвай с нас, Мин. Щом боговете те пращат, няма какво да говорим.

Тръгнахме. Калхас направи недоволна гримаса, но премълча. Одисей равнодушно изслуша краткия разговор, без дори да ме поздрави.

Ликомед ни посрещна пред двореца си. Загорялото му лице на морски разбойник беше спокойно.

- Душата ми се радва да ви види, прочути царе. Бъдете мои гости, както повеляват боговете.

Разбира се, слугите вече тичаха да поднасят храна и вино. Насядахме, зададохме ритуалните въпроси и изслушахме ритуалните отговори. След това Ликомед направо запита.

- Каква нужда ви води при мен вас, богатите и силни царе?

В гласа му прозвуча зле прикрита насмешка. Агамемнон, без да я забележи, също така кратко отговори.

- Синът на троянския цар Приам, Парис, отвлече съпругата на спартанския цар Менелай. Разгневени са всички ахейци и самият гръмовержец Зевс. Царете кандидати за Елена положиха клетва, че ще помагат на избраника й. Сега се яви нужда да върнем Елена със сила и те се готвят за война. Искаме в тази война да вземе участие и Ахил. Открихме го тук, облечен в женски дрехи.

Ахил ядно го прекъсна.

- Не съм полагал клетва и не съм длъжен да воювам с вас.

Одисей се засмя безгрижно.

- Никой не иска от теб да спазваш клетва, която не си положил, Ахиле. Причината е друга и е съвсем проста. Ако ти не тръгнеш с нас, няма да тръгне и Менестей Петоид от Атина, въпреки че е положил клетва. Няма да тръгне, защото в негово отсъствие ще завладееш Атина, а сигурно и други градове, останали без защитници. Като не тръгне Менестей, няма да тръгнат още една дузина царе. Заради тях ще се откажат други и в крайна сметка всеки ще седи да пази царството си. Бъди разумен и дай съгласието си.

Ахил помълча малко и вместо да отговори, запита:

- А защо, могъщи царе, не поискате откуп, както е прието, преди да тръгнете на война? Нима заради една жена трябва да се вдигнат сто хиляди въоръжени мъже и да се унищожи цяло велико царство? И сигурни ли сте, че ще спечелите тази война?

Царете зяпнаха като втрещени. Калхас се опомни пръв.

- Сам царят на боговете, Зевс, е обиден и желае Троя да бъде наказана. Иска веднъж завинаги траките да спрат с отвличанията на жени и разоряването на нашите селища.

Ахил се ядоса.

- Кажи, жрецо на Зевс, кои селища са разорили траките през последните години и колко жени са отвлекли. Кажи и колко войни са водени заради тези жени?

Одисей видя, че назрява остра разпра и отново се намеси:

- Ахиле, не задавай въпрос, преди да си отговорил на това, което те питат. Не става въпрос за жена, а за царицата на Спарта. Искам да ти кажа и друго. Калхас, когото ти така дръзко нападаш с думи, е предсказал на баща ти, че ще имаш голяма слава, ако вземеш участие в тази война. Нима ще се откажеш от славата и богатствата при превземането на Троя?

Ахил изпи на един дъх чаша с вино и се обърна към него.

- Добре, обясни ми само как ще поведете войната. Тръгваме с хиляда кораба и стоварваме пред Троя сто хиляди въоръжени мъже. А после?

Агамемнон удари с юмрук по трапезата, та чашите подскочиха.

- После се втурваме и я превземаме както някога Хераклес.

Ахил го изгледа иронично.

- После влизате в битка с троянците още на брега и мнозина ще останат там. На другия ден защитниците на града ще бъдат още повече и с всеки следващ ден броят им ще се увеличава, а вие ще погребвате мъртвите, докато предпочетете бягството пред смъртта. Ходил съм в Троя и съм мислил за битката на Хераклес. Троянците са разбрали защо ги е победил и сега не могат нито да бъдат изненадани, нито разбити.

Менелай храбро се изпъчи.

- Ние с брат ми Агамемнон, ще намерим начин да ги победим. От теб се иска съгласие да участваш!

Ахил категорично отсече:

- Не! В битка, която предварително е загубена, няма да участвам!

Намеси се и Ликомед.

- Боговете са ми свидетели, че няма да се разберете. Когато се търси съюзник за война, първо се казва каква ще е печалбата, как ще се дели плячката, как ще се дели завладяното и кой ще води войската. Как да се съгласи, като не знае какво да обещае на хората си? Морските разбойници по-лесно ще се уговорят от вас.

Агамемнон се обиди.

- Аз съм най-богатият и най-могъщ цар между ахейците. На мен се пада правото да отделям от плячката всичко, което ми хареса. Всички царе ще ми си подчиняват и ще се бият по моя заповед. Останалата плячка се дели както при всяка битка, а превзетите градове ще се управляват от Микена.

Помъчих се да изразя учудване.

- Защо, царю, да се управляват от Микена, когато обидените са Менелай и Спарта.

Агамемнон гневно ме изгледа.

- Казах, жрецо, че аз съм най-могъщ и богат. Не може по-слабият да управлява това, което по право се пада на по-силния. Аз съм този, който може да се справи с непокорните и да държи в подчинение завладените градове.

Ахил го прекъсна:

- За Троя, срещу която сте тръгнали, си прав, но по пътя трябва да се завладеят много острови и селища. Да не смяташ, че ще ги завладявам за тебе? Ако държиш на това, нападни островите, превземи съседните на Троя градове и тогава ни викай да превземем и самата Троя.

Менелай и Одисей мълчаха, но аз добре знаех, че Одисей не може да получи нищо освен дял от плячката. За това беше и против тази война. Менелай пък не смееше да противоречи на могъщия си брат. Калхас стоеше в напрежение, но не можеше да обори думите на Ахил.

Агамемнон едва сдържаше гнева си.

- Млад си още, Ахиле, а искаш да ми противоречиш. Малко ли завладяхте с баща ти, та искаш още? Почнахте с Йолк, а настъпвате към Атина, та царят й Менестей се бои от вас. Ако откажеш да тръгнеш, ще съберем войската в твоята Фтия и ще видим какво ще говориш тогава.

Най-после Калхас не издържа. Разпери ръце и злобно се усмихна.

- Нека прекъснем спора сега. Казаха се много думи и не сте далече от скарване. Най-добре да отидем на корабите си, а утре да принесем жертви на всемогъщия Зевс и той да ни подскаже как да стигнем до съгласие.

Почервенелият от последните думи на Агамемнон Ахил не мислеше така, но Одисей и Менелай побързаха да се съгласят и готовите за кавга царе излязоха, водени от предсказателя Калхас.

Останахме аз, Ахил и Ликомед. Ахил не се сдържа.

- Остана да каже, че ще завладее земите ми и тогава наистина да разбере, че е глупак и никога няма да види Троя.

Ликомед се разсмя.

- Ако беше по-умен, би ти предложил да си завладееш колкото острови искаш, но това ще стане утре. Зевс ще му го обясни с устата на Калхас. Сега трябва да преглътне истината, че си силен като Троя.

Намесих се и аз.

- Най-добре е да няма война, но Ахил не бива да отстъпва в нищо. А сега трябва да си вървя. Не е добре да говоря зад гърба им.

Ликомед ми предложи да остана в двореца, но аз отказах. Бях сигурен, че робът на Менелай ще ме потърси, щом научи нещо ново.

10.

Утрото дойде с живителния блясък на слънцето. Посрещнах го с богата жертва на Дионис, но тя беше и към всички богове, с молба да не допускат Ахил да вземе участие в подготвяната нечувано страшна битка. Като отправих молбата си, додето месото се печеше за закуска, зачаках боговете да ми дадат знак, че приемат и подкрепят молбата ми. Слънцето спокойно се издигаше над спокойното море, птиците летяха до повърхността, търсейки непредпазлива риба, с която да се нахранят, но не се яви нищо, което би могло да покаже, че жертвата ми е приета.

Корабът на ахейските царе бе на стотина метра от нашия. Вече бяхме закусили, когато се появи Калхас. Слезе на брега и робите доведоха угоен овен. Принесе го в жертва и почна да обикаля жертвеника с протегнати към небето ръце. След това коленичи и внимателно почна да се ослушва. Изглежда остана доволен от чутото и с тежка походка се отправи към подредената за царете трапеза.

Станах от нашата трапеза и се отправих при тях. Агамемнон ме посрещна с подигравателна усмивка.

- Е, жрецо на Дионис, какво ти каза твоят бог?

Настаних се на трапезата, без да чакам покана, и спокойно отговорих:

- Дионис е бог на веселието, а не на войната. Не съм чувал досега да е подкрепял някого в битка.

Агамемнон отряза парче месо и го постави пред мен.

- А ти на чия страна си? На Менелай, Парис или Ахил?

- Аз съм жрец на Дионис и следователно предпочитам да видя тримата на приятелски пир, а не на бойното поле.

Калхас хвърли зад гърба си оглозгано овнешко ребро.

- Нарушено е гостоприемството, открадната е царица. Обиден е самият Зевс и съпругата му Хера, а ти дрънкаш за приятелски пир.

Наглата лъжа ме възмути.

- Обясни ми, Калхасе, ето какво, много дни след като Парис си замина за Троя, Елена я видя цяла Спарта на пазарището. Как я е откраднал, като не е бил там?

Калхас спря да се храни и заканително размаха пръст над трапезата.

- Откраднал е не само нея, но и съкровището на Менелай. Ще се убедиш в това, като отидем в Троя и го намерим. Зевс няма да остави без наказание това престъпление. Парис е престъпил законите на гостоприемството и Троя ще бъде разрушена!

Безсмислено бе да се спори с такъв човек. Опитах да променя разговора.

- Няма да е зле, оттук да отидем в Троя. Не е далече, а може Парис да даде откуп или да я върне.

Отговори ми Агамемнон:

- Прав си, че сме близо до Троя, но трябва повече царе да дойдат с нас. Нека всички се убедят, че Парис няма да даде нито откуп, нито Елена.

Одисей спокойно се намеси.

- Приятно е да разговаряме, но нека си спомним, че сме дошли за Ахил и цар Ликомед чака да отидем при него.

Набързо приключихме закуската и скоро след това отидохме при Ликомед. Настанихме се и едва тогава дойде и Ахил. Разменихме обичайните приветствия и всички млъкнаха. Агамемнон не издържа.

- Чакаме да кажеш какво си решил, Ахиле!

Ахил се разсмя.

- Чакам да чуя, какво ще ми предложите. Вчера ти казах, че щом превземеш островите и съюзните на Троя градове, може да ме викнеш да превземем Троя. Ти не ми каза нищо.

Агамемнон почервеня.

- Не се мъчи да ме предизвикаш, Ахиле. Всички ахейски царе се смиряват пред волята ми, ще се смириш и ти. По-добре кажи какво искаш!

Ахил гневно го изгледа.

- Искам да знам как смяташ да превземеш Троя, ако не са превзети островите и съюзните й градове. Да не смяташ, че си по-велик от Хераклес?!

Одисей побърза да предотврати скарването.

- Не е решено как ще се върви към Троя, Ахиле, но е ясно, че островите са пречка по пътя към нея. Сега се иска съгласието ти да тръгнеш с Менелай. Не забравяй, че боговете са ти обещали велика слава, ако участваш в превземането й.

Жрецът Калхас пошушна нещо на Менелай и той ядно го изгледа, но се обърна към Ахил.

- Как да воюваме, ще решим, когато се съберат царете. Там ще чуем думите ти и аз ще ги подкрепя.

Ахил помълча няколко секунди, погледна към цар Ликомед, но той безучастно дъвчеше парче месо. Аз също не можех да кажа нищо.

- Добре, Агамемноне, макар че в думите ти има повече заплаха, отколкото разум. Ще събера войска, а кораби имам.

Агамемнон понечи да даде гневен отговор, но Калхас го изпревари:

- Ето че волята на Дионисовия жрец се сбъдва и почваме приятелски пир.

До пир не се стигна, защото сърдитият Агамемнон се изправи.

- Ще пируваме, като превземем Троя. Сега Менелай и Одисей да тръгват за Троя. Нека поискат обратно Елена и като не я получат, да се върнат, та да почнем войната. Идвайте направо в Авлида. Там ще съберем всички кораби и въоръжените мъже.

Без да чака одобрение или съгласие, без да се сбогува, излезе от залата и тръгна към пристана. Ние, недоумяващи, го последвахме.

11.

Щом се отдалечихме от двореца на Ликомед, Менелай спря Агамемнон.

- Агамемноне, не разбирам защо бързаш. Нека обмислим какво ще искаме, какви условия да им поставим...

Царят грубо го прекъсна:

- Одисей е най-хитрият между царете. Нека говори той. Знаеш, че на нас не ни трябва Елена, а Троя. Искам война!

Калхас се опита да възрази:

- Трябва да принесем жертви, да се допитаме до Зевс. Не може да правим нещо без закрилата на боговете.

Това не промени нищо.

- Закрилата на боговете е работа на жреците. Царската работа е да съберат войска и да воюват. Днес не наказах Ахил за дръзките му думи, защото ме посъветва да отстъпя. Сега е ред да осигуриш закрилата на боговете.

Калхас въздъхна.

- Дълга и тежка ще бъде тази война.

Агамемнон не му обърна внимание. Погледът му спря на мен.

- Ти, жрецо на пияниците, къде ще отидеш?

С огромно усилие се овладях да не извадя меч.

- Ще се допитам до бога и ще реша. Не съм подчинен на никой земен цар!

Преди да ми отговори, Калхас му пошушна нещо на ухото. Царят ме изгледа с омраза, поколеба се дали да каже нещо и неочаквано тръгна към корабите. Менелай и Одисей колебливо го последваха. Калхас се чудеше какво да направи.

Обърнах се към него.

- Калхасе, какво му пошушна, та побесня като глиган?

Калхас мрачно отвърна:

- Казах му, че ако продължи да предизвиква Ахил, всички ще отидем за храна на рибите. Той отстъпи, но ме намрази.

Помъчих се да го успокоя.

- Зевс трябва да пази жреците си, а царете днес те мразят, утре те обичат.

Отговорът бе неочакван.

- Братята Атриди не умеят да обичат. Умеят само да мразят!

С тези думи се разделихме и аз отидох при кораба. Там траките бяха подменили всичко изпочупено от бурята и сега вдигаха мачтата. Запитах кога може да отплуваме. Тракът огледа направеното и сви рамене.

- Само да качим вода и храна. Всичко е готово. Мине ли пладне, вдигаме котва.

Казах да приготвят всичко и да ме чакат, а аз се върнах при Ахил и Ликомед. Те продължаваха да седят на трапезата и спокойно разговаряха. Изненадаха се от връщането ми, но ме поканиха при тях.

Настаних се и се обърнах към Ахил.

- Не мислиш ли, че много лесно отстъпи пред Агамемнон, Ахиле?

Вместо него отговори Ликомед.

- Снощи говорихме до късно за предстоящата война. Ето какво разсъдихме. Ахил може да се противопостави, но не може да я спре. Ако се противопостави и откаже да тръгне, Агамемнон ще вдигне войската срещу него и той ще бъде принуден да вика на помощ траките. Влезнат ли и те в битка с Агамемнон, войната вместо срещу Троя ще се поведе към Родопите. Такава война напълно ще разори Фтия, защото Атридите ще я завладеят, преди да получи помощ. Друго е да воюваш отвъд морето, друго със съседите си. Ахил е против тази война, защото не вижда смисъл в нея, но не може да се откаже поради това, което ти изложих. Така се стигна до тази отстъпка.

Разказах им как Одисей е вървял след впрегнатите вол и магаре и е засявал сол, та да го сметнат за луд. Това предизвика смях до просълзяване.

- Значи и Одисей е против тази битка?

Казах весело:

- Сега намразиха и Калхас. Видял, че се хващаш за меча и казал на Агамемнон, че ако продължава да те предизвиква, всички ще отидат за храна на рибите.

Ахил внезапно ме изгледа строго.

- А ти, жрецо, срещу кого щеше да извадиш меча си?

Отговорих искрено:

- Против войната, Ахиле. За това сега съм тук, при вас.

Ликомед се засмя.

- От цялата неразбория спечелих аз. Никой не попита ще тръгна ли на война.

Усмихнах се недоверчиво.

- За сега е така. Дано наистина не се сетят.

Поговорихме още малко и аз се върнах на кораба. Тракът бе точен. Всичко бе готово за отплаване. Казах им да почакат още малко и отидох при трите ахейски кораба, с които бяха пристигнали Агамемнон, Менелай, Одисей и Калхас. На единия се готвеха да вдигат котва. Запитах къде отиват. Отговорът бе лаконичен. За Троя.

Върнах се при моите траки и казах да тръгваме. Тракът изкомандва хората си и се обърна към мен:

- Къде искаш да отидем?

И аз отвърнах кратко:

- В Троя. Трябва да пристигнем преди ахейците.

Тракът ги изгледа пренебрежително.

- Ще стигнем най-малко половин ден преди тях.

Вятърът изду платното, гребците бодро отмятаха веслата и скоро островът почна да се смалява. Корабът с Менелай и Одисей още не бе потеглил. Няколко делфина почнаха да си играят безгрижно. Погледнах ги и усетих глад. Настаних се на носа и поисках да ми донесат храна и вино. Отпих и си спомних пътуването с Орфей. Не се сдържах и запях един от химните му за прослава на Дионис. На светлия утринен Дионис, покровител на науките, изкуствата и всичко добро у човека.

12.

На брега пред Троя спряхме малко след изгрев слънце. Още преди да спрем, насипах злато в ръцете на слисания трак.

- Вземи, защото щом опрем брега, слизам.

- Добре, жрецо, ще чакам да разпоредиш накъде да плаваме.

Махнах с ръка и отидох на носа. Щом корабът опря пристана, скочих и забързах през полето. Трябваше да предупредя Приам и Парис за казаното от Менелай.

Стигнах в двореца мокър от пот. Приам ме посрещна сърдечно. Разпореди да ме настанят. Слугите и робите се разтичаха. Почистен и освежен, аз отново отидох при него. Той изчака да се настаня и добродушно се усмихна.

- Както разбирам, не си ходил дори и до Атина. Какво те накара да се върнеш така бързо?

- Стигнах до Скирос и там срещнах Агамемнон и Менелай.

Разказах му подробно всичко и той се навъси.

- Боговете са им взели ума. Това, което искат, ще доведе до война, по-страшна от всички, за които съм чувал. Евристей натрупа богатства и прати Хераклес да разори Илион. Искаше да владее света. Сега Агамемнон с брат си Менелай искат да направят същото. Колкото по-богати стават, толкова повече се разпалват алчността и властолюбието им. Всеки иска да бъде като техния бог Зевс.

Приам млъкна, а аз погледнах стените, украсени с мрамор, злато и сребро. Нямаше нищо общо с грубо построения макар и пълен със злато и сребро дворец на Менелай в Спарта.

- Не знам колко са богати Агамемнон и Менелай, Приаме, но твоето богатство не им отстъпва, а ти не търсиш битки и не мечтаеш да завладееш света. Винаги съм се питал защо ахейците непрекъснато замислят какви ли не коварства, измами и злини, а боговете им ги закрилят? Така принудиха Орфей да тръгне на поход до Колхида, извършиха много злини и никой бог не ги наказа за това. Е, накрая някои свършиха зле, но разрушиха Илион, убиха Хирон, избиха кентаврите и завладяха земите им, разрушиха школата, която облагородяваше сърцата на царете. Хераклес умря от отрова, Евристей го удушила майката на Хераклес, но защо боговете допуснаха да бъде разкъсан Орфей, Евридика да бъде ухапана от змия, Хирон да бъде убит от Хераклес? За какво наказаха тях?

Приам замислено ме изслуша.

- Разбирам те, Мин. И аз съм си задавал тези въпроси, но отговор нямам. Нека правим това, което смятаме, че е добро, а дали сме прави, или не, ще отсъждат боговете, децата и внуците ни.

- Прав си, царю, но не съм сигурен, че децата и внуците ще знаят истината.

Разговорът ни се прекъсна от един страж, който каза, че пристига голям кораб, сигурно ахейски. Приам го отпрати и се засмя.

- Пристигат. Сега ще разберем какво искат.

След това заговори за други неща, разказа ми една смешна история със съседен цар, който се напил и когато жена му го повлякла към спалнята, казал: "Жено, добре се грижиш за мен, но се пази да не те види съпругата ми. Ще ти издере очите!"

Най-после дойде началникът на стражата и каза, че пред двореца са дошли двама, обяснили, че са ахейски царе и искат да говорят с царя. Приам го изслуша и нареди да им каже, че след малко ще излезе при тях. Бях учуден, че не ги покани, но това бе негово право. На мен каза да изляза през странична врата и да гледам какво ще стане.

Послушах съвета и излязох в двора. Менелай и Одисей, начумерени, пристъпваха от крак на крак. Реших да отида при тях, но на вратата се показа Приам. Царете пристъпиха към него и той ги изгледа внимателно.

- Кои сте вие и какво искате от мен?

Менелай почервеня и пристъпи напред. Приам ги посрещаше като търговци, дошли да искат разрешение за сергия на пазара, но и те идваха без обичайните дарове и оповестяване, че идват царе.

- Аз съм Менелай, цар на Спарта и съпруг на Елена, а това е Одисей, цар на остров Итака. Идвам да отведа съпругата си у дома в Спарта!

Приам с любопитство го разглеждаше.

- Приличаш не на цар, а на страж, но щом казваш, ще извикам Елена да каже дали говориш истината и съгласна ли е да тръгне с теб.

След тези думи нареди да викнат Елена и продължи да разглежда двамата царе.

Елена дотича усмихната и като видя Менелай, побледня. Приам се обърна към нея:

- Мила снахо, този човек твърди, че е цар Менелай от Спарта и идва да те отведе. Кажи какво мислиш за това?

Елена го погледна в очите и твърдо изрече:

- Този човек наистина е цар Менелай, но мой съпруг е Парис. Ако решите да ме върнете в Спарта, ще се убия, но няма да отида там!

Приам ласкаво я погледна.

- Добре, Елено, върви в покоите си и бъди спокойна.

Менелай трепереше от ярост.

- Нека дойде Парис, да каже как му е станала съпруга.

Одисей усети, че разговорът ще премине в кавга и пристъпи смело напред.

- Боговете са ми свидетели, че не идваме за разпра. Нека дойде Парис и заедно да обсъдим връщането на Елена. Наистина решението ще бъде твое, но той я е отвлякъл и е обидил не само Менелай, но и Зевс, който го закриля, както и всички ахейци.

Очевидно на Приам му дотегна да се занимава с тях. Вдигна жезъла си и отсече:

- Парис ще се върне утре. Елате тогава и ще разберем за какво сте дошли и какво искате. Казах!

Обърна се и влезе в двореца. Менелай понечи да го последва, но стражите му показаха копията си и той ядно тръгна назад. Одисей мрачно го последва.

Поколебах се дали да тръгна след тях, или да се върна при Приам. Реших да остана в двореца. Върнах се в залата и видях, че царят ме чака.

- Почини си, Мин. На обяд ще дойде и Хектор, тогава ще говорим.

Съдейки по миризмата на печено, обядът наближаваше. Отидох да видя коня си и заговорих конярите. Те бяха категорични.

- Елена не е избягала от добро. Приам трябваше направо да ги набие и изгони.

- Не знаеш, жрецо, колко е добра. Всеки троянец ще стане да я защити. А тоя, Менелай, не струва и колкото скъсаните сандали на Парис. Спартанците сигурно се чудят как да се отърват от него.

- Другият, Одисей е по-хитър. Гледа да не стане кавга. Не му се иска да го изгоним позорно. Пък и седи с вид на човек, дето насила са го накарали да върши тази работа.

Додето ги слушах, стана време за хранене и отидох при трапезата. Настанихме се и аз зададох въпрос, който отдавна ме занимаваше.

- Защо, царю, не построи Троя на брега, дето е пристанът, а далече от него?

Приам се засмя.

- И други са ми задавали този въпрос. Отговорът е лесен, но ако го знаеш. Около пристана мястото е равно и ниско. Рядко се случва, но като се сборят ветровете и рукнат дъждове, река Скафандър залива и отвлича всичко. Не може да се направи град на такова място, а само там може да пристане кораб. И морето край брега е плитко. По тази причина там се заселват само бедни рибари. Рукнат ли дъждове, бягат тук.

Хектор се намеси.

- Я разкажи, Мин, как Одисей е засявал сол, а Ахил се е преобличал в женски дрехи. Рибарите казват, че това е истина.

Засмях се и аз.

- Истина е. С очите си го видях.

Разказах всичко и царе, и слуги се смяха до насита.

13.

На следващия ден Менелай и Одисей отново дойдоха пред двореца. Посрещна ги Парис. Одисей поиска да излезе Приам, но Парис отказа.

- Аз съм съпруг на Елена и аз първи ще ви изслушам.

Явно двамата бяха обмислили какво да правят. Одисей пристъпи крачка напред и важно заговори:

- Царят на Спарта, Менелай, е дошъл да иска съпругата си Елена. Ти си нарушил законите на гостоприемството и като си използвал отсъствието му, си я отвлякъл заедно с много богатства. По този начин си обидил и домакина, и Зевс, и всички ахейци. Преди да си я вземем с битка, искаме да знаем, съгласен ли си да върнеш нея, богатствата и полагащия се откуп. Ако си съгласен, да седнем и да се договорим за откупа, който ще платиш.

Парис иронично ги изгледа.

- Защо, Менелае, не говориш ти, а оставяш на друг? Много добре знаеш, че не съм отвлякъл Елена, а тя е избягала от теб. И за какво гостоприемство говори приятелят ти, когато ти ме посрещна само да ми кажеш, че заминаваш и по този начин наруши законите на гостоприемството. Бях принуден да си замина, защото с това заминаване ми показа, че не желаеш да ти гостувам. Когато ти дойде в Троя, аз оставих всичко и се грижех за теб като за най-близък приятел. Не спряха пиршествата и забавленията. С какво ми се отплати ти? Избяга гузно, като човек замислил злина. Кажи, след като си постъпил така, какво искаш от мен!

Менелай отново почервеня:

- Нека се съберат троянците и да говорим пред всички. Ти ще откажеш да върнеш Елена, но те ще те заставят!

Парис се засмя.

- Добре, Менелае, ела утре да говорим пред народа на Троя. Той ще реши - кой е прав и кой не.

След тези думи се обърна и влезе в двореца, без да им даде възможност да продължат препирнята.

Влезнах след него и той веднага разпореди да се извести на троянците - утре всички да се съберат и изслушат искането на Менелай. Изчаках да приключи и му казах, че трябва да отида при Менелай и Одисей. Той се учуди.

- Потрябвали са ти тези лъжци.

Напомних му, че Менелай и Одисей очакват помощта ми и той се засмя.

- Върви тогава да разбереш какво ще искат.

Изведох коня и препуснах към пристана. Бързо ги настигнах и те изненадано ме изгледаха.

- Защо не се обаждаш, че си тук, Мин?

Скочих от коня и тръгнах редом с тях.

- Вие имате кораб, където нощувате, а аз нощувам в Троя. Не знаех точно кога ще пристигнете и затова ви се обаждам сега.

Одисей внимателно ме изгледа, после равнодушно каза:

- Ела утре, когато ще изложим исканията си. Тогава може да потрябваш. Ще потвърдиш отвличането на Елена.

Отвърнах малко нехайно.

- Ще кажа всичко, което знам, стига да стане нужда.

С тези думи се разделихме и аз поех обратно. Влязох в двореца и казах на Приам и синовете му какво сме говорили.

Хектор не се учуди.

- Одисей не иска да знаеш какви ще бъдат исканията им, но не вярвам да иска потвърждение, че Елена е отвлечена. Знае добре, че ще кажеш истината, а тя е против него. Утре ще разберем всичко.

Всички изглеждаха спокойни, но едва ли някой в двореца прекара спокойна нощ.

Посрещнах слънцето с богата жертва. Угоен бик за Ра и огромен козел за Дионис. Отправих призив и към всички богове да помогнат на троянците. Дочаках да изгорят жертвените парчета и тръгнах към празното място близо до крепостната стена, където бяха приготвили подиум за царете, стратезите и градските първенци.

Макар и рано, хората почваха да се събират, а слугите им раздаваха опеченото месо на жертвите. Видях, че царете още ги няма и се върнах в двореца. Всички бяха насядали и спокойно закусваха. Приам ми посочи място и строго изрече.

- Гладен човек работа не върши. Храни се да имаш сили.

Мълчаливо се нахранихме и зачакахме да съобщят за идването на Менелай и Одисей. Не чакахме много. Слугата дойде и каза, че вече наближавали града.

Приам стана и всички тръгнахме. Едва сега забелязах празничните им облекла и се смутих от моето ежедневно наметало, но нямаше време да го сменям.

Стигнахме подиума и цар Приам и синовете му застанаха пред троянците. Зад тях тихо разговаряха съпругите им. Народът шумно ги приветстваше. Застанах до подиума и зачакахме Менелай и Одисей да си пробият път през множеството. Хектор се наведе към един от братята си и му каза тихо:

- Бягай и кажи да дойдат всички стражи, даже и тези, дето са пазили нощес. Ако предизвикат народа да налети на бой, не знам как ще ги спасяваме.

Огледах се внимателно. Не бях виждал толкова много хора на едно място от похода до Колхида. Сигурно бяха повече от пет хиляди.

Най-после ахейските царе стигнаха до подиума и се качиха при Приам. Той пристъпи напред, вдигна лявата си ръка, а с дясната удари жезъла по дъските на пода. Хората млъкнаха и той заговори.

- Храбри и великодушни троянци, повиках ви тук, защото от далечна Спарта е пристигнал цар Менелай с искане да му върнем съпругата на Парис, Елена. Освен това той твърди, че Парис му откраднал богатствата.

Събралите се хора глухо зашумяха и той отново вдигна ръка да млъкнат.

- Можех да ги изгоня веднага, но това значи война, без да знаете кой е виновен за нея. За да няма съмнения, сега ще изслушаме първо Менелай и спътникът му Одисей, а след това Парис, а ако потрябва, и Елена. Ела до мен, Менелае, и кажи пред народа за какво сте дошли в Троя ти и спътникът ти Одисей! Менелай неохотно излезе напред. Знаех, че не умее да говори добре пред много хора, а и самите спартанци говорят съвсем кратко, та не винаги разбираш какво искат да кажат. Огледа се, пое въздух и викна със всичка сила.

- Мъдри троянци, поканих Парис на гости и той дойде в двореца. Имах работа на остров Крит и оставих съпругата ми Елена да се грижи за него. Той се обидил и веднага си заминал. След някое време, понеже я прелъстил, тя избяга при него, отнасяйки и богатствата ми. Дойдох тук да взема и съпругата, и богатствата си. Искам Парис да върне Елена и заграбените богатства, а също и полагащия се откуп за отвлечена жена.

Троянците шумно почнаха да се смеят и Приам отново ги прикани да мълчат. На мястото на Менелай излезе Парис и заговори уверено и твърдо:

- Великодушни народе, наистина имам вина, но тя не е за крадени жени или богатства. Вината ми е, че повярвах в приятелството на този ахеец и му отидох на гости. Този страж, Менелай, няма нищо свое. Каквото има, го е получил от тъста си, Тиндар. Жаждата му за слава и богатства го води тук. Желанието да види отново разрушени стените на Троя. За да разберете, че това е така, нека той опише точно какво съм взел от неговия дворец.

Спря да говори и побутна Менелай напред. Той стана синьочервен от гнев. Одисей се опита да излезе вместо Менелай, но Хектор сложи ръка на рамото му и го дръпна обратно.

- На теб, любезни царю, нищо не са откраднали.

Менелай ще не ще, трябваше да говори. Застана пред притихналите хора и се огледа безпомощно.

- Парис иска да опиша всичко, което е заграбил. Нима мога да помня кое как изглежда? Важното е, че ограби несметни богатства и отвлече съпругата ми Елена. Нека цар Одисей каже какво искаме да върне освен Елена.

Хората дружно почнаха да се смеят и Приам с голям труд успя да ги усмири. Одисей застана пред нас и заговори напевно.

- Кажете ми, храбри троянци, кой оставя краденото стадо пред дома си? Никой. Всеки го отвежда далече, дето собственикът няма да го открие. Как да опишем откраднатите съкровища, когато едва ли някой освен Парис знае къде са скрити. И защо трябва да говорим само за тях, преди да сме се разбрали за най-важното - ще върнете ли Елена и богатствата, или сте готови да воювате с нас. Парис отрича да е отвличал Елена, но тя е тук. Отрича, че е откраднал съкровището, но и то е тук. Нека се споразумеем дали искате да връщате нещо и тогава ще говорим какво точно трябва да върнете.

Думите на Одисей направиха силно впечатление и вместо смях се разнесе тихо шушукане. Неочаквано поиска да говори Антенор, мъдър и уважаван вожд, женен за сестрата на Приамовата съпруга Хекуба. Заговори спокойно и всички го заслушаха с внимание.

- Народе на могъща Троя, слушате думите на Менелай, който обвинява, и на Парис, който отрича тези обвинения. Може ли някой да обвини Парис в кражба? Не може, защото всички го познаваме. Знаем, че Елена е избягала от Менелай и не желае да се връща при него, защото Парис се върна от Спарта без нея и беше в Египет, когато тя е избягала, но нека помислим какво ще ни донесе една нежелана война. Никога Троя не е нападала ахейците, но те я разрушиха, нападайки внезапно и без никаква причина. Ако откажем да върнем Елена и богатствата, те ще дебнат удобен момент да ни изненадат и отново да разрушат града. Знам, че ще ги прогоним и няма да разрушат високите стени, но помислете, струва ли всичко това да стане заради една жена и няколко златни предмета. Нека се съгласим да върнем Елена и каквито богатства поискат, за да живеем в мир.

Думите на Антенор допаднаха на хората и всички се развикаха одобрително. Парис не издържа и излезе напред.

- Миролюбиви хора, съгласен съм да дам богатства, които не съм откраднал, за да има мир. Достатъчно сме богати, за да купим цялата Спарта. Менелай обаче иска да му дам законната си съпруга, която е избягала от него. Боговете са ми свидетели, че с това нарушаваме закона за гостоприемството, който повелява да се дава подслон на бегълците. Лесно е да дадеш богатство, което се печели, но трудно е да се оправдаеш пред боговете за нарушаване на законите им. Нека Менелай каже какви престъпления е извършила Елена, защото само като престъпница може да му я върнем обратно, без да разгневим боговете.

Отново се разнесоха одобрителни викове и Менелай побутна Одисей напред. Той не се поколеба.

- Мъже, троянци. Парис говори за гостоприемството, но забрави да говори за обидата. Елена е царица и дъщеря на Зевс. Обидена е не само Спарта, обиден е и самият Зевс. Вие ще решите, но ви съветвам да приемете нашите условия, за да не видите корабите ни пълни с жадни за отмъщение мъже.

Тези думи си бяха чиста заплаха. Според мен трябваше Приам да каже нещо, но той си мълчеше. Хектор тихо каза нещо на брат си Хелен, прочут предсказател и той излезе напред.

- Всеки човек, преди да реши нещо важно, се допитва до боговете. Сега ние, троянците, решаваме дали да има война, или не. Като знам това, направих жертвоприношение, допитах се до боговете и получих знамение. Боговете са благосклонни към нас. Не само вие, а и боговете ще пазят стените на Троя.

Парис отново излезе напред.

- Боговете ще ни покровителстват, при нужда и много царе ще ни дойдат на помощ. Нека чуем какво искат все пак Менелай и Одисей! Може би не си струва да се бием за това, което желаят.

Одисей хитро го изгледа и вдигна ръка.

- Както вече казах, отвлечена е не само Елена, а и богатствата на Спарта. Елена е тук, но богатствата са скрити. Срещу тях искаме правото да построим наше селище край морето, искаме да ни предадете всичките си кораби, годни да плуват с въоръжени мъже, да ни плащате годишен данък от три хиляди вола или хиляда роби и като гаранция за това, стражата в Троя да бъде от ахейци!

Няколко мига беше тихо, след което се разнесе и смях, и гневни викове. Стражата едва удържаше троянците да не се качат на подиума и убият и Менелай, и Одисей.

Приам с мъка въдвори ред и вдигна високо царския скиптър.

- Великодушни троянци! Тези царе, коварни като боговете си, са дошли не да вземат обратно Елена и богатства, които никой не им е взел, а да предизвикат война. Разбрахме, че искат да ни завладеят и да властват над земите ни, а нас да превърнат в роби. Нека си вървят и кажат, че слязат ли с оръжие пред Троя, никой няма да се върне у дома си. Сега стражата ще ги отведе до кораба им и ще ги принуди да отплават. И боговете, и хората са на наша страна.

Обърна се и стражата заобиколи ахейските царе. Народът бурно приветстваше думите на цар Приам, а зад гърба си чух плача на Елена.

- ...нещастна, аз. По-добре да не бях се раждала, щом нося само зло на хората..."

Безумната Касандра задъхано забърбори:

- Никой! Никой не може да спре войната! Виждам кръв, разорение...

Никой не й обръщаше внимание и две от сестрите й внимателно я поведоха към двореца.

Стражата с двамата царе пое към пристана, сподирена от насмешки и закани.

Тръгнах към двореца заедно с Парис и Елена. Елена пристъпваше мрачна, със зачервени очи, а Парис ядосано размахваше ръце.

- Чудя се как изтърпяхме да слушаме разбойническите им думи. Менелай е идвал тук само да разбере колко голяма е силата ни. Още тогава е трябвало да го изгоня.

Опитах се с шега да го успокоя.

- Така е, но нямаше да видиш Елена, а той пак щеше да се готви за война.

Това го поуспокои и аз му казах, че веднага тръгвам за Спарта. Щом науча нещо важно, ще пращам вестоносец.

Все пак пренощувах в двореца и сутринта отидох на пристана. Корабът на Менелай не се виждаше. Моят приятел дойде при мен и весело ме поздрави.

- Тръгваме ли?

Въздъхнах и го погледнах в очите.

- Не ти оставих време да си видиш семейството, но и аз не съм виждал моето. Сега ще тръгнем и трябва да изпреварим ахейските царе. Искам да ги посрещна в Спарта.

Тракът се засмя.

- Даже техният Зевс да слезе и гребе, пак ще стигнем два дни преди тях.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005