Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

1.

Каквото и да се случи в живота на човека, той казва едни и същи думи - "такава е волята на боговете". Действително, боговете винаги наказват хората, щом извършат нещо против тяхната воля. Това принуждава същите хора да ги умилостивяват и измолват закрилата им с богати жертви. Лошото е, че боговете, приели жертвата, пак помагат рядко. Не познавам човек, който е виждал и запитал някой от боговете защо приемат жертвите, а в повечето случаи не помагат. А ще му отговори ли божеството? Нали никой не може да му попречи да прави каквото желае.

Великите Мойри определят съдбата на смъртните. Те ли дават право на боговете да я променят?

И други мисли измъчват мозъка ми.

Могъщото царство на атлантите е загинало, засипано с горещи камъни и пепел. Други са загинали от надигнала се вода, издавила хората и стадата и затрупала с тиня посевите им. Най-много царства загиват поради това, че са по-малки и слаби, та силният противник разрушава селищата им и избива или продава в робство останалите живи. Кой решава кои царства и как да загинат? Пак всеки ще каже, че това е волята на боговете.

И това не е всичко. Траките имат едни богове, ахейците други, египтяните трети... Всеки народ има свои богове. Какво става с тях, когато племето, което им вярва, изчезне?

Все богохулни въпроси, на които нямам отговор.

Виновен за тези въпроси е самият Орфей, комуто служих вярно до края на живота му. Той, който се стремеше към познанието и знаеше повече от всички смъртни, които съм срещал и чувал, ме научи да търся ясни и точни отговори на всеки въпрос. За разлика от мен, той твърдо вярваше в закрилата на своя светъл покровител, бог Дионис. Вярно е и това, че я получаваше. Дали защото бе царски син, жрец, велик аед и лечител?

Сигурно боговете правят разлика между този, който се е родил свободен, богат и притежаващ власт, и този, който е роден роб, макар баща му да е бил жрец на египетския бог Ра и да е можел да разговаря със самия фараон. Веднъж станал роб, той е загубил благоволението на своя бог, а чуждите няма за какво да покровителстват нито него, нито сина му дори като мен, роден от тракийка.

Наистина кой бог закриля мен, бившия роб Мин?

Когато Орфей ме освободи от робство, реших, че това е прищявка на обикновен странстващ певец, търсещ начин да отмъсти на Хераклес за убийството на брат му Лин. Не познавах нито него, нито племето му, нито песните му. Той ме издигна до себе си и дори ме нарече свой приятел. Поради близостта ми с него станах жрец на великия бог Дионис, когото преди това смятах за глупав пияница. Пак заради Орфей освободиха от робство и съпругата ми Ананке. Накрая пак заради него, баща му, могъщият и мъдър цар Еагър ми даде къща, ниви и добитък, за да живея богато и спокойно. Той беше мой закрилник и заради него почитам и служа на Дионис.

Разсъждавам върху всичко това, защото нарочен човек ми донесе вест - да отида в Родопското светилище.

Сложих богата трапеза и когато се понаситихме на храната, попитах защо ме викат. Пратеникът сви рамене и преглътна спокойно залъка си.

- Жреците Хилей и Евмед знаят. Говореха нещо да учат младите, ама какво и що - не знам.

Сърцето в гърдите ми затупка тежко. Не бе минала и година от смъртта на Орфей и вече разбират, че трябва да има школа. Дионис сигурно ще ме накаже, че аз, най-близкият до него, не правя нищо, а жреците мислят за нея. Може би тя ще бъде за учението на Орфей, а може би като тази на Хирон.

Поисках да ми разкаже по-точно. Той се съгласи.

- Както разбирам, не си се интересувал какво става по света. Ще почна по-отдалеко, та да проумееш добре нещата. Хераклес, трябва да го знаеш - стратегът на цар Евристей от Микена, след като превзе много тракийски полиси в Евксинския понт и остави войска да ги пази, подчини и всички царства в Пелопонес. Подчини и много от островите, даже и остров Крит. Всички плащат годишен данък на Микена и не могат да воюват без нейно съгласие. По този начин тя извънредно много забогатя и увеличи силата си. Евристей иска да подчини всички ахейци на волята си, но му пречи Атина. Нейният цар, Тезей, подчини царствата в Атика и понеже пак е по-слаб от Микена, поддържа съюз с нас, траките, та при нужда да му се притечем на помощ. Светилището на Дионис мисли, че сега, като е по-слаба държавата на Еагър, а Крез помага на родствените племена срещу полисите, превзети от Хераклес по Понта, Микена може да нападне Атина и като я подчини, да тръгне срещу нас. Атина винаги е била силна и не се е подчинявала само защото е търсела съюз с Тракия.

Прекъснах го:

- Еагър никога не е обещавал нищо на Тезей, нито пък той е искал нещо от него. Не знам дори дали са се срещали някога.

Пратеникът се обиди.

- Казвам това, което чувам от хората. Знае ли някой какво мислят и правят жреците и царете? Аз съм прост слуга, а не жрец или цар. Все пак мога да ти кажа, че не е без значение приятелството между сина на Еагър, Орфей, и царя на Атина, Тезей. Всички са склонни да помагат на Атина и никой не ще помогне на Микена.

Признах, че е прав, и продължих да слушам.

- Царете, съседи на Атина, ще й помогнат при нужда, но недоволстват, че след смъртта на Хирон няма кой да учи синовете им. Както сигурно знаеш, Хераклес го уби и разруши школата. Главният жрец Хилей и жрецът Евмед са съгласни да направят отново школа, но никой не иска да им помогне.

Въздъхнах. Хирон, Еагър и Калиопа заедно със светилището бяха вложили много труд и време да открият учители, да превърнат науките и изкуствата в нужда за всеки царски син, който иска да бъде цар. Племената още тогава трудно се съгласяваха да изберат вожд, щом не е минал обучение при Хирон.

Лошото е, че школа не може да се направи от хора без власт като мен. Не могат да я направят нито Хилей, нито Евмед. От царете само Рез е достатъчно могъщ, богат и опитен, но едва ли има знанията на Хирон, а и твърде много мрази ахейците. Ако направи нещо, то ще бъде само за траките.

Да бе школа за Орфеевите песни. Но само песните ли? Това са знанията за лечение на душата и тялото. Знанията за управление на царства, за бойните изкуства, за животните и растенията, за отглеждането на децата и обучението да бъдат трудолюбиви, добри, обичащи своя род и родители... За природните сили, небето, звездите и земята... За близки и далечни народи...

Кой от аедите би се нагърбил с този непосилен труд? Дали с това биха се заели жреците от родопското светилище на Дионис? Тези от храма на остров Самотраки? Или тези от Елевсинския храм? Кой е в състояние да намери отново такива умни и знаещи възпитатели и да поднови това обучение, създадено с толкова труд от Калиопа, Еагър и Хирон?

Искаше ми се да кажа на пратеника всичко това, но беше явно, че няма да ме разбере.

Боговете ме наказват. Каквото и да иска от мен Родопското светилище, трябва да напусна дома си и отново да тръгна по света в служба на царе и богове. Не бях прежалил Орфей, Евридика и Еагър, не се бях нарадвал на дома си, на съпругата ми Ананке, на децата, на нивите, на стадата добитък...

Дори на цар можех да откажа, но не и на бога! Те, боговете, могат да се отмятат от знаменията, които са ти пратили, но немилостиво наказват всеки опит за неподчинение.

От яд изпих пълен ритон гъсто неразредено вино, но изобщо не усетих замайване. Отдавна бе отминало времето, когато един ритон ме поваляше на земята. От ежедневната езда, катеренето из планината и тежкия труд на нивите, заедно с изобилната храна, станах силен, пъргав и издръжлив. С един удар убивах глиган. Без особени усилия укротявах и най-буйния кон. Мислех, че след тежките години на робство и странствания е дошло време да бъда щастлив.

Проклетите богове не позволяват! Щом веднъж си станал техен слуга, ще изпълняваш волята им, докато не решат да прекъснат жалкия ти живот.

Съпругата ми Ананке разбра, че мога да кажа някоя глупост и набързо отпрати пратеника да почива. Той не беше млад, умората от пътя го притискаше и охотно прие поканата.

Щом останахме сами, тя седна срещу мен.

- Какво иска светилището от теб?

Изпих още един ритон чисто вино и отвърнах ядно:

- Или да помогнем в създаването на школа като тази на Хирон, или да се набъркаме в разприте на царете. Каквото и да е, трябва да се простим с дома си и отново да тръгнем по света!

Трябваше да се простя с дома си само аз. Ананке отказа да тръгне с мен.

- Разбери какво искат, уговори каквото има да се уговаря и се върни. Не мога да оставя къщата и децата. Ще решаваме, като знаем какво е уговорено. Каквото и да е то, от мен не могат да искат нищо.

2.

Хераклес, най-големият ахейски герой, е извършил дванадесет подвига в служба на цар Евристей от Микена. Тези подвизи са дванадесетте му похода, при които той в крайна сметка е покорил напълно Пелопонес, а също и много острови, та дори част от Атика.

Нито подвизите, нито богатата плячка обаче успели да премахнат омразата между него и царя. Знаели, че по право Хераклес трябва да бъде цар на Микена. Затова Евристей го пращал непрекъснато да води битки с надежда, че ще го убият, затова и Хераклес тържествувал, че е непобедим.

Когато Хераклес превзел Ойхалия и пленил царя й Еврит, пратил дъщеря му Йола при Дейанира. Един от придружаващите я слуги разказал на Дейанира, че преди години Хераклес се състезавал за Йола, но въпреки че победил, Еврит не му дал дъщеря си за съпруга. Сега Хераклес си взимал жената, принадлежаща му по право.

Съпругата му Дейанира, страхуваща се да не би друга да заеме мястото й при непрекъснатите походи на великия й съпруг, веднага отишла при царя на едно от племената на Кентаврите, умния, прочут със знанията си Нес. Поискала му да й даде нещо, с което да върне любовта на съпруга си.

Нес мразел Хераклес заради това, че убил Хирон, разрушил школата му и избил почти всички племена на кентаврите. Дал й съдинка с червена течност, в която била примесена отровна кръв от Лернейската хидра. С нея Дейанира трябвало да намаже наметалото на Хераклес, за да пламне отново предишната му любов към нея.

Дейанира, без да се замисли, бързо намазала с течността, дадена й от Нес, едно наметало. Поръчала незабавно да го отнесат на Хераклес.

Щом получил наметалото, Хераклес, зарадван от такова внимание, го сложил на плещите си и излязъл навън. От топлото слънце почнал да се поти, отровната кръв на хидрата бързо проникнала в кожата му и героят умрял в страшни мъки.

Евристей се зарадвал, че омразният му съперник е издъхнал и почнал да преследва децата му, за да убие и тях. След дълги скитания, те поискали убежище в Атина, където тогава управлявал Тезеевият син Демофонт. Той спазил законите на гостоприемството и ги приел заедно с майката на Хераклес, Алкмена. Евристей повел войската си да превземе Атина и да ги убие, но атиняните победили и той попаднал в плен.

Когато видяла, че водят омразния враг на сина й с вързани ръце, Алкмена се хвърлила върху него, извадила му очите и го удушила, преди да успеят да й попречат.

Така безславно загинали и непобедимият стратег Хераклес, и царят на богатата Микена, Евристей.

Това ме изпълваше с доволство. Най-после боговете ги бяха наказали за безбройните им престъпления.

Тези новости научих от жреца Евмед в светилището на Дионис. Беше ме поканил на трапезата си веднага щом пристигнах.

Отпих глътка вино - да проясни ума ми и запитах:

- Кажи, Евмеде, за каква работа ме викате. Пратеникът ви не спомена нищо за смъртта на тези двама. Не ми каза и за какво съм потрябвал на светилището.

Жрецът замислено погледна ритона, преди да отпие като мен глътка вино.

- Пратеникът не е знаел за смъртта им. Вестите пътуват бавно, а жреците от Делфи не обичат да говорят за неприятни неща. Този, който трябваше да ни извести от Атина, се разболял и умрял. Както разбираш, за някои събития научаваме доста късно.

Не се стърпях и го прекъснах:

- Какво общо имат с това делфийските жреци?

- Те желаят всички ахейски градове да признаят първенството на един от царете и по този начин да станат непобедими. Така, както много тракийски царе признават властта на един между тях и имат големи и силни царства. Сега почват много разпри между ахейските царе. Веднага след смъртта на Хераклес повечето от тях са решили, че вече нищо не ги свързва с Микена.

- За микенското царство да мислят наследниците на Евристей!

- Смъртта на всеки владетел води до съперничество за властта му. Не винаги синовете му успяват да я задържат.

Бях отвикнал от такива разговори и уморено казах:

- Съгласен съм, но пак не разбирам за какво ме извика в светилището.

Евмед се усмихна и едва сега видях колко е остарял.

- За всичко. За разправиите между царете, между жреците, между боговете, между племената... Постой няколко дни тук, послушай кой какво говори, погледай какво се прави... Утре ще дойдеш да си поговорим пред ритон вино, в други ден също...

- А става ли дума за нова школа като Хироновата?

Евмед тежко въздъхна.

- Когато се запознахме с теб, ти беше съвсем млад. Аз бях в разцвета на силите си. Сега съм уморен от странствания грохнал старец, а ти си пълен със здраве, ум и сила. Ще приема всяко твое решение. Искам да разбереш нещата. След смъртта на Орфей и Еагър нещо се промени. Дали защото Хераклес разори и изби племената на кентаврите и школата на Хирон? Дали защото разруши Илион и превзе много селища по крайбрежието на Понта? Заглъхнаха песните на аедите. Уж ги има, а няма какво да запомниш. Могъщи царе има, а царски дела не виждам. Не знам дали е точно така, ти трябва да разсъдиш по-добре. Ти беше най-близо от всички до Орфей. Стой няколко дни тук и тогава ще решим за какво съм те извикал и какво трябва да правиш. Не забравяй, че и Ананке с децата ти те чака. Но, не бързай! Спомни си, че Орфей никога не е карал някой да прави нещо против волята си.

Неволно протегнах ръка и пипнах меча, от който не се разделях. Чувствах неведома заплаха от неведоми сили. Това ли бе този Евмед, който разгадаваше всички коварни замисли и неумолимо премахваше преградите по пътя на Орфей?

Огледах се. Стаичката бе подредена чисто, но всичко бе вехто и износено до скъсване. И виното не го донесе слуга, а той ходи някъде да го донесе. И едва сега разбрах присмехулните пламъчета в очите на младия, но вече затлъстял жрец, когото попитах за Евмед. Не зачитаха стария жрец, не им бяха нужни нито знанията, нито уменията му.

Нещо се бе променило, но дали за добро!

3.

На следващия ден, още при изгрев слънце, бях на поляната пред светилището. Очаквах някой жрец да посрещне изгрева, да прозвучи химн за природата, за красотата... Над светилището звучаха само веселите песни на птиците.

Ядосах се и отидох да потърся Хилей. Главният жрец би трябвало да ми обясни тези неща. Казаха ми, че е болен и ме отпратиха при заместника му. Беше як, намръщен човек. Поиска да му кажа за какво съм дошъл в светилището. Отговорих, че имам въпрос към оракула. Очите му се поотвориха.

- Какво може да пита един жрец на Дионис?

- Това ще кажа на оракула. То не е въпрос към друг негов жрец!

Този рязък отговор го съживи.

- Къде са те посветили и при кое племе си жрец сега?

Обясних кратко:

- Посветен съм в атинския храм на Дионис, а сега съм при едно от племената на Сердите с племенен вожд Обий.

- Може ли някой да каже, че това, което говориш, е истина?

Презрително свих рамене.

- Главният жрец Хилей и жрецът Евмед.

Той внимателно ме изгледа.

- Значи теб са извикали... - прекъсна за миг и продължи. - Бъди мой гост. Ти имаш въпрос към оракула, аз въпроси към теб.

Веднага нареди на двама слуги да сложат трапеза и сам напълни два ритона с вино. Отпихме, поръсихме главите си и той отново ме изгледа внимателно

- Значи ти си Мин, роб, слуга или помощник на Орфей.

В думите му нямаше предизвикателство или лошо чувство, за това обясних охотно:

- Бях роб на цар Креонт в Тива. Той и стратегът му Хераклес ме бяха пребили почти до смърт, когато се яви Орфей и не им позволи да ме убият. Креонт от яд му каза да ме вземе като подарък и така станах роб на Орфей. Щом се съвзех от боя, той ме освободи. Нямаше къде да отида и го помолих да остана при него за слуга. Съгласи се, а по-късно ме нарече дори свой приятел. Бяхме заедно до последния му ден.

Жрецът махна с ръка.

- Евмед ми е разказвал. Баща ти е бил жрец на египетския бог Ра. Бил е от малцината, които са имали право да разговарят със самия фараон. После по волята на Ра станал роб на ахейците. Ти обаче си получил свободата си и сега си жрец на Дионис. Други неща ме интересуват, Мин. Искам да знам, знаеш ли защо Орфей не изпълни волята на нашето светилище и поведе ахейската войска към далечна Колхида. Това ли, или нещо друго кара ахейците да го почитат едва ли не като бог.

Въпросът бе много труден, но трябваше да отговоря.

- Ще ти кажа какво мисля аз, Евфеме, но не знам дали точно то е истината. Орфей в желанието си да спре безкрайните битки между траки и ахейци учеше всички да се въздържат от битки и убийства, да зачитат всички хора, да бъдат добри и да се стремят към изучаване на науките и изкуствата. Мисля, че прие да стане жрец на Аполон само да осигури мир между траки и ахейци. Обредите и мистериите, дадени от него, позволиха Аполоновият храм да се въздигне и получи голяма почит и слава, но много повече слава получи Орфей. Жреците на Аполон понеже са ахейци, решиха, че щом омфалосът е в Делфи, оттам трябва да се ръководи и светът. За да постигнат това, признават заслугите му и се хвалят с всичко, направено от него, а на дело работят не за мир, а за война. Когато и Дионисовия, и Делфийския оракули казаха, че Орфей не бива да участва в похода, в Йолк бе събрана невиждана дотогава войска. Говореха, че без него походът няма да се състои, но това не беше истина. Без него нямаше да тръгнат към Колхида, но щяха да нападнат Илион или земите на цар Рез. Тази войска не можеше да се разпусне, преди да е придобила богата плячка. Той вече не можеше да избира. Последиците ги знаем. Докато Орфей водеше ахейските царе към Колхида, Хераклес изби и продаде в робство кентаврите, разруши Илион и подчини много селища и острови на Микена. След това, използвайки отсъствието на Орфей, тръгна по пътя на аргонавтите и превзе и разори много селища по Евксинския понт, оставяйки войска да пази завзетите селища, та ахейците спокойно да се заселват там и да ги превърнат в ахейски.

Жрецът Евфем вдигна ритона.

- Отпий да освежиш устата си и ми кажи защо навсякъде ахейците почитат бог Аполон като покровител на науките и изкуствата, а Дионис само като бог на веселието и виното.

Признах, че не знам. Той въздъхна.

- Аз също като теб ще кажа, че не съм сигурен дали знам истината. Все пак мисля, че за ахейците това е единственият начин да се въздигне Делфи. Там никой не споменава Орфей като жрец на Дионис. Неговите последователи говорят за учението на Орфей, а не за светлия покровител на науките и изкуствата Дионис. Така излиза, че Орфей е жрец на Аполон, разпространител на ново учение и тракийски певец. Дионис пък си остава покровител на виното и пролетното зачатие.

Прекъснах го:

- Орфей има много последователи, особено в Атина. Всички те са богати и влиятелни хора.

Евфем се засмя.

- И това още повече го отделя от Дионис.

Ядосах се:

- Не разбирам с какво това намалява славата му или значението на делото му.

Жрецът посегна към гозбите.

- Храни се, защото разговорът ни е дълъг!

Усетих глад. Бях станал преди изгрев слънце, а то вече бе доста високо. Почнах да се храня с апетит, което не ми пречеше да слушам.

- Тук в светилището се води спор кому да принадлежи то. На Дионис, покровителят на науките и изкуствата, или на Дионис, бога на виното. Евмед, който е твой приятел, и Хилей, главният жрец, държат да бъде на науките. Аз съм за виното. Другите жреци са се разделили на три групи. За мен, за Хилей и най-много за двете неща едновременно. Наистина, кому да принадлежи храмът?

Преглътнах набързо и отсякох:

- Дионис е бог с две лица. Или искате траките да нямат бог на науките и изкуствата?

Евфем вдигна ръка да млъкна.

- Опитвал ли си цяла нощ да ходиш с менадите из горите, да ръководиш обредите, да пиеш и славиш виното, а с изгрев слънце да пееш химни за прослава на въздържанието, за тайните на природата, за красотата на изкуствата.

- Принуждаваш ме да призная, че един жрец не може да служи едновременно на дневния и нощния Дионис, но не може траките да бъдат без бог на науките и изкуствата. Да не забравяме, че Дионис през деня е техен закрилник, а само през нощта пие и танцува с менадите. Не е само титаничното начало в него.

Чувствах се неподготвен за този разговор. Очаквах пренебрежение, дори изгонване, но не и това. Жрецът неумолимо ме притискаше.

- Хирон, най-мъдрият между мъдрите, научи всички царе да си служат с писмените знаци. Каква беше ползата от тях? Никой не научи нещо повече от това, което знае. Всеки човек предава знанията, които притежава, на децата си. Така нищо от човешкото познание не се губи. Кажи ми сега кой бог признава писмените знаци?

Отсякох кратко:

- Тот. Египетският бог на писарите. Той покровителства всички, които си служат с тях.

Евфем явно не очакваше подобен отговор.

- Египтяните са много далече и боговете им нямат нищо общо с нашите. Ахейците също нямат бог, покровител на писмените знаци.

Не можех да се съглася с него.

- Забравяш покровителя на изкуствата и науките Аполон. Но не в това е проблемът. Твърдиш, Евфеме, че човек предава знанията на децата си. Орфей се мъчеше да предаде знанията си на всички хора. Сега мога да ти кажа, че колкото и много неща да съм научил от него, десетки пъти по толкова остават ненаучени, но записани на папирус. Всеки, който има нужда от тези знания, може да ги научи и ползва, щом познава писмените знаци.

Жрецът възрази:

- Човек може да научи толкова, колкото му позволяват боговете. Един цар знае повече от един пастир. Ако боговете позволяха на пастира да научи колкото царя, щеше и той да царува. Ако царят знаеше колкото пастира, щеше да пасе добитък. Песните на Орфей и другите аеди се пеят по памет, а не от папирус. Освен царете и жреците само някои от търговците, занаятчиите и богатите земеделци познават писмените знаци. Ако остане само на тях, кой ще чуе песните им?

Разбрах, че няма да стигнем до съгласие и спорът е безсмислен.

- Добре, Евфеме, кажи какво искаш от мен?

Той бавно отпи глътка вино и още по-бавно произнесе:

- Трябва да отидеш в Атина. Ще пратя човек да предупреди в храма. Познаваш повечето от богатите и влиятелни хора там. Ще прославяш Дионис и ще ръководиш обредите. Ако има нещо важно - война, мор, нов цар или друго, ще идваш да разкажеш какво става. Познаваш първите хора на града и е лесно да разбереш какво кроят и в Атина, и в Микена. Трябва да знаеш, че по отсамния бряг на Хелеспонта няма ахейски поселища, а цар Приам от Троя става все по-силен и лесно може да прекъсне връзката на ахейците със селищата им по Евксинския Понт. Тогава племената ще си ги върнат, без да става нужда от голяма войска и голяма битка. Микена и Делфи са коварни и сигурно кроят планове как да запазят господството си в Понта. След Евмед няма кой да следи за коварствата им. Ти можеш да направиш това и съм доволен, че дойде да поговорим. Знам, че искаш като Евмед и Хилей да възродиш школата на Хирон, но времената са други и има по-важни неща. Школа се прави тогава, когато не те заплашват врагове, а не когато очакваш някой да те нападне. И още, школа се прави от силно и богато царство, което може да храни учители, да осигури всичко за обучението на младите и не се бои от врагове.

Не можех да откажа, но не можех и да приема.

- Ще трябва да размисля няколко дни, Евфеме, но едно е сигурно. Ако приема, ще бъде заради школата, която трябва да възстановим.

Евфем премълча. Станах и излязох. Исках да премисля всичко сам.

4.

Два дни се разхождах безцелно из светилището. Не потърсих и оракула. Дори не принесох обичайната жертва. Исках да бъда в дома си при Ананке, да отговарям на безкрайните "защо", с които ме засипваха децата, да работя в полето или да ловувам из планината...

Втората нощ сънувах Орфей. Седяхме както някога край разстлана жарава, на която играеха нестинарки. Повторих думите, които му казах тогава, че такова чудо не съм виждал. Той ме погледна, сякаш гледаше през мен, и също повтори думите си: "Велика е силата на тракийските богове!" Поисках да узная каква е тази сила, но той поклати глава: "Всеки сам трябва да я почувства и да й повярва!"

Отворих очи. За първи път след смъртта му го сънувах. Дали не дойде нарочно в съня ми? И какво искаше да каже? Че не вярвам в силата на Дионис? Или че тракийските богове ще ми помогнат? Знаех, че без тяхната помощ не мога да наложа с Евмед и престарелия Хилей могъществото на науките и изкуствата? Както и магията на писмените знаци.

Пропяха петли и небето бавно просветля. Излязох и отидох пред храма. Мислех, че съм сам, но от него се показа една жена и махна с ръка да се приближа.

- Ела!

Приближих се и запитах:

- Коя си ти?

- Прорицателката. Трети ден те чакам.

Не бях принесъл жертва, не се бях очистил с въздържание и нужните обреди. Не бях готов и с въпроса си към нея.

Тя се усмихна и продължи, сякаш чу мислите ми

- Не съм магьосницата Мена, която желаеш да видиш. Боговете я прибраха. И няма нужда да задаваш въпрос към Дионис. Той знае за какво идваш.

Отново махна призивно с ръка и влезе в храма. Последвах я като замаян. Вътре ме лъхна позната миризма. Преди време магьосницата Мена бе хвърлила кафеникав прах със същия аромат върху огъня и чувствах, че олеквам, а не мога да помръдна дори пръст.

Дали Орфей не се яви в съня ми по волята на Дионис?

На жертвеника червенееше жарава. Прорицателката застана между него и статуята на Дионис. Протегна ръце към божеството и почна да произнася заклинания. Краката против волята ми почнаха да се сгъват. Коленичих, а след това се проснах по очи. Виждах само отблясъка на жаравата и главата на бога високо над нея.

Прорицателката продължаваше да произнася заклинания и чувствах как силата ми изчезва. Все по-трудно бе да държа главата си вдигната и да гледам очите на Дионис.

Неочаквано чух звуци на лира. Някой свиреше химн за прослава на бога. Чух и глас. Не женски, не мъжки, не детски. Глас без звук, някъде в мен.

- Велика е силата на тракийските богове.

И отведнъж нещо в мен избухна. Закрещях:

- Ти не си бог! Ти знаеш само да пиеш и да будиш любовен бяс в жените и мъжете. Защо остави да убият Хирон, да изгорят школата му, да избият и продадат в робство племето му, защо остави да убият Орфей, да загине Евридика, Еагър... Това ли е твоята сила? Отговори!

Лирата престана да издава звуци. Стори ми се, че цялата земя въздъхна тежко. Силата ми почна да се връща и аз, макар и с мъка, се изправих на крака. Прорицателката уплашено шепнеше заклинания с протегнати към бога ръце. Плеснах с длани и тя спря да говори. Плеснах втори път. Тя бавно се обърна към мен. Очите й ме гледаха изумено. Поех си дъх и казах, колкото можех по-спокойно:

- Не го призовавай повече. Казахме си всичко. Той на мен и аз на него.

5.

До вечерта не успях да се успокоя. Всеки миг очаквах Дионис да ме порази за дръзките ми думи. Ту ми се струваше, че в тревата се извива змия, готова да забие в мен отровните си зъби, ту в слънчев отблясък виждах страшния лик на светкавица, изпратена да ме порази.

Пред залез слънце срещнах човек, идващ към светилището. Заговорихме. Беше атински търговец. Пътьом решил да се допита до оракула за търговията си, която вървяла все по-зле. Разказа ми интересни неща. Евристей, в желанието си да избие целия род на Хераклес, оставил в Микена да управлява хитрият Атрей. Всъщност искал да завладее Атина и по този начин да господарува и над Атика. След смъртта му, Атрей, с помощта на синовете си Агамемнон и Менелай, се обявил за цар на Микена. Войнолюбивата Спарта го подкрепила, защото Агамемнон бил женен за дъщерята на спартанския цар Тиндар.

Не бях чувал нищо за тези хора, освен за Тиндар, и това ми се видя интересно. Поканих го да ми гостува и на трапезата продължихме да разговаряме. Исках да узная нещо повече за този Атрей и синовете му. Помолих търговеца да ми разкаже всичко, което знае за тях. Той похвали хубавото вино и разпери ръце:

- Това е, което знам. Мога само да ти кажа, че Атрей е твърде стар. Няма дълго да бъде цар.

Изгълта набързо още един ритон вино и отиде да спи. Останах сам с мислите си. Небето тъмнееше и почнаха да се показват звезди. Бях изтощен от преживяното, но не ми се искаше да спя. Неочаквано дойде Евмед.

- Почувствах, че няма да почетеш стареца и реших да те видя.

Зарадвах се. Наредих отново трапеза и му разказах всичко, което се случи. Евмед се замисли.

- Твърде много сме живели сред ахейци и за това почваме като тях да се боим от боговете си. Не съм чул тракийски бог да наказва за това, че някой е посмял да му каже от какво е недоволен. Има наказани само за това, че някой върви срещу реда, установен от бога. Не пуска дъщерите си да празнуват, не принася жертви, когато е необходимо... Какво си направил ти? Просто си запитал защо. Укорил си бога, но не си направил нищо против него. Търговецът може да е пратен от самия Дионис да ти подскаже какво трябва да правиш.

Думите му успокояваха, но все пак се съмнявах.

- Може Мойрите да са ми отредили по-дълъг живот и Дионис не може да ме убие!?

- Виждам, че съвсем си объркал боговете. Мойрите са ахейски богини. Нямат никаква власт над тракийските богове. Египетският бог Ра ли те спаси от робство, ахейският Зевс или тракийският Дионис? Отговори ми!

Наведох засрамено глава.

- Дионис.

- Искам да проумееш и друго. Ходил си в Египет, живял си сред ахейци, живееш при траки. Боговете са такива, каквото е управлението на държавата. Египетската държава живее от труда на робите. Войската им се занимава само с докарване на роби, търговците им преди всичко питат за роби. Ахейците също си помагат с робски труд, но робството не е така страшно, както в Египет. Боговете им също се различават и не са така страшни като египетските. При нас, траките, няма робство. Нашите богове не го приемат. Това ни прави различни, това е причината за враждите. Всеки иска да наложи своите богове, своите обичаи. Вчера ти казах, че не винаги синовете на починалите царе успяват да поемат властта на бащите си. Днес търговецът го е потвърдил. След Евристей царува Атрей. Затова не губи вярата си в Дионис!

Думите му ме развълнуваха. Станах и се врекох да принеса богата жертва на бога. След това му разказах и за разговора с жреца Евфем. Той внимателно ме изслуша.

- Не ти е казал всичко, което изложи в нашия спор. Но и ти не си казал всичко, което може да се каже. Бързо сте проумели, че няма да се разберете. Както и да е. Ще дойде време да решим за школата. Сега искам да знам друго. Къде са папирусите с песните на Орфей.

Трябваше обстойно да обясня.

- Както знаеш, след смъртта на Орфей и Еагър, царят, който пое властта, взе и имотите му. Понеже Еагър не ми бе подарил къщата и нивите, а само ги ползвах, останах без имот. Известих приятеля си Обий за това и той ме покани да живея с неговото племе. Взех добитъка, който си бе мой, и тръгнах. Поисках папирусите, но царят отказа да ми ги даде. Заминах без тях и не зная какво е станало.

Евмед се развълнува.

- Отиди и отново ги поискай от името на светилището. Като прочетем на Евфем песните му, сигурно ще си промени мисленето. Едно е да не знаеш какво губиш, съвсем друго, като знаеш.

Приех заръката и заговорихме за неговите странствания, за Делфи и Атина, за Тезей, за големите аеди, приятели на Орфей... И с тези спомени почувствах, че ми липсват точно тези разговори за изкуствата, за науките, за битки и богове.

Тихото селище край бистрия, буен Ойскос не беше шумната многолюдна Атина.

Тази нощ спах спокойно, като човек успокоил се след трудно взето решение.

Утрото ме завари на път.

6.

Не бях стъпвал в царството на Еагър, откакто го напуснах. Сега идвах да взема всичко чуто от устата на Орфей и записано с много труд на папирус, донесен чак от далечен Египет. В бързината дори не бях се сетил да запитам кой управлява държавата. Все едно. Щях да ги искам от името на главния жрец Хилей за нуждите на светилището. Никой цар не би отказал да изпълни такава молба.

Конят усети близостта на селището и забърза по познатите му пътеки. Засмях се. Мисли, че си отиваме у дома. Настигнахме човек, с когото се познавах добре. Караше дърва за зимата. Скочих на земята и тръгнах редом с него. Той веднага ме покани да отседна у тях, заразпитва как живея, как е жената, децата... Отговарях, питах и най-накрая стигнах до най-важното - кой е царят. Човекът се замисли, преди да отговори.

- Този, който познаваш, умря. Тръгнали дружина за лов на глигани. Изкарали един страшно голям глиган. Тъкмо го обкръжили и глиганът налетял на царя. Той вдигнал копието да го прободе, но конят му се уплашил, отскочил да се обърне и побегне и царят паднал на земята пред глигана. Глиганът го порнал с глигите точно под брадата. Беше му изскубнал челюстта, а нагоре до челото бе като разцепено с брадва. Сега имаме друг цар. Ормен. Събраха се вождове от всички племена и два дни умуваха кого да изберат. Не всеки иска да се захване с такава работа, а пък който иска, другите не го искат. Накрая се съгласиха за този и работата се уреди. Само че, как да ти кажа, добър е, харесваме го, ама не е Еагър. И не знам дали някога ще имаме цар като него.

Като чух това, казах, че бързам и препуснах напред. Пред двореца ме посрещна един от слугите. Позна ме и се зарадва.

- Мин, ти ли си? Добре дошъл! Влизай, а аз отивам да кажа на царя, че има гост.

Преди да отговоря нещо, затича навътре в двора. Усмихнах се и слязох от коня. Нищо наоколо не бе променено. Почнах да се оглеждам, но слугата отново се появи тичешком, пое юздите на коня от ръцете ми и посочи невисок, но набит, як човек, идващ от къщата.

- Царят!

Пристъпих напред и той приятелски ме прегърна.

- Бъди мой гост!

Въведе ме в познатата ми стая за пиршества и весело се разсмя при вида на слугите, които сръчно подреждаха трапеза.

- Щом слугите така бързат да те нахранят, значи си добър човек!

Настани ме удобно и наля вино в ритоните.

- Казвам се Ормен и съм тук, защото вождовете се съгласиха да бъда цар и жрец на всички. Кажи ми ти кой си, откъде идваш и къде отиваш.

Обясних му накратко кой и какъв съм, а след това, без много да умувам, му обясних за какво идвам. Той неочаквано се натъжи.

- Не ги разбирам добре писмените знаци. Никой не е мислил да ме прави цар. Бях най-малкият син и то на брата на вожда. Големият му син учеше при Хирон и там загина, като ги нападнали ахейците. След това всички загинаха. Кой в битка, кой от болест и дойде моят ред да царувам. С племето се оправих. Помирих се със съседите, помирих скараните, заживяхме мирно и забогатяхме. После ме избраха цар на всички племена, останали от Еагъровото царство. Мнозина се бяха отделили и почнали вражди и безсмислени битки. Успях доста от тях да убедя, че с един цар се живее по-добре. Пък и те си го знаят. Ако помогнат боговете, ще стане царство по-голямо от предишното. Това, че не разбирам добре писмените знаци, ми пречи. Всякъде трябва да ходя сам да си върша работата. Хората са верни и помнят, но някой път, без да искат, променят думи от заръката и се объркват нещата. Лошото е, че и между вождовете не всички умеят както трябва да изписват и разбират знаците.

Посъветвах го да вземе човек, който да пише на папирус думите, но той махна с ръка.

- Трудно ще намеря човек за тази работа, а не е лесно да се докара и папирус. Най-лошото е, че и този, комуто пиша, може да не познава писмените знаци. А вече няма къде да ги научат. Повечето жреци са научили обредите и тайнствата наизуст и много рядко имат нужда от записани неща. Търговците и занаятчиите пък обикновено пишат само да вкарат в ред сметките си. По тази причина навосъчените дъсчици най-добре вършат работа и се използват най-много. Поне засега. Нека доведа повече търговци от Исмар и Троя, а подир тях ще дойдат и финикийци и египтяни. Търговията ще накара не само вождовете, а и търговците и занаятчиите да изучат както трябва знаците. Търговията и занаятите вече потръгват. Пускаме дървета по реката до Исмар, караме мед, кожи, конски такъми, много различни стоки. Сега по-малко, но търговията тръгва.

Стори ми се, че това е един добър човек, но едва ли подходящ за цар. Разказах му за спора в светилището и поисках подкрепата му. Изслуша ме и без да се замисля, заяви:

- Не е работа на царя да се занимава с делата на светилището! Аз съм върховен жрец на племето си, но нито аз съм подчинен на светилището, нито то на мен. Ако искат помощ, винаги ще я имат, но да се бъркам в споровете и разприте им, не мога.

Думите му прозвучаха ясно и не допускаха спор. Поколебах се какво да кажа и той поясни:

- Родопското светилище не е на отделно племе или царство. То е на всички, които почитат Дионис или търсят съвет от прорицалището. Ти си негов жрец и добре знаеш това!

Не можех да възразя. Попитах, иска ли да отидем и вземем записаните песни на Орфей. Той се засмя.

- Стига да ги знаеш къде са. След него никой не е живял в къщата. Нищо не е изнесено, но и никой не е говорил, че има негови записани песни.

- Така е. Само ние знаехме къде са.

Искаше ми се да му кажа, че и той не знаеше за тях. Тези песни бях донесъл от Делфи. Знаехме само аз и Евмед. Сега дойде време да бъдат изпети.

Ормен се надигна.

- Да вървим! Искам да чуя магията на думите му.

Влязохме в къщата и аз веднага се отправих към скривалището, където стоеше ковчежето с папирусите. Извадих го и застанах в средата на стаята. Ормен протегна ръка към него.

- Отвори да видим!

Сложих сандъчето на пода. Вдигнах капака и се втрещих. Папирусите бяха превърнати в плява. Няколко мишлета стремглаво се пръснаха из стаята. Исках да кажа нещо, да направя нещо, но не можех. Алена вихрушка скри всичко от очите ми. Грабна ме и почнах да падам дълбоко сякаш в безкрайно дълбок кладенец.

Свестил съм се бързо. Ормен, царят, бе застанал на едно коляно до мен и ме пляскаше с ръка по бузите.

- Хайде, полежи малко да събереш сила. Бива ли за такава работа да примираш?

В гласът му имаше лек приятелски упрек и малко учудване. Направих опит да се усмихна. Не успях. Въздъхнах и дрезгаво проговорих:

- Почувствах как Орфей умира втори път. В тези песни беше душата му.

Ормен се намръщи.

- Не са ли записвани на друго място? Царете и светилището ще помогнат да се запишат отново.

Надигнах се и седнах.

- Едни от песните му пеят хората, други жреците при обредите и тайнствата, трети пеят аедите, четвърти посветените в тайнствата за безсмъртието на душата. Има записани песни на остров Самотраки в храма на Кабирите, в Елевзинският храм, в Делфи, в Атина при неговите последователи. Всякъде по малко и само тук бяха почти всичките. Сега няма кой да ги събере. Ще мине време и ще се забравят.

Царят помълча и после произнесе бавно:

- Чуй добре какво казвам, Мин, дарявам ти всичките имоти, които си ползвал при Еагър. Ще принеса жертва на всички тракийски богове да те закрилят и помагат, а и аз ще ти помагам със злато, докато събираш и отново записваш песните. Сега да се върнем на трапезата. Ритон вино ще укрепи силите ти и ще проясни мислите ти. С голямо дело си се заел, а не виждам с какво друго да ти помогна. Като имаш имот при мен, ще има къде да съхраниш събраното и откъде да го разпространиш.

Развълнувах се и искрено му благодарих, а сутринта се изкачихме на хълма до селището, където имаше малък храм да принесем жертви. Ормен искаше да извършим обреда в двореца, но аз настоях да бъдем по-близо до слънцето и Дионис.

Той водеше грамаден угоен бик, аз козел. Трима слуги сръчно ги вързаха и повалиха на земята, а ние призовахме боговете да приемат жертвите и прерязахме гърлата им с мечовете си. Хвърлихме на огъня върху жертвеника полагащото се на божествата и отново ги призовахме да закрилят делата ни.

Неочаквано долетя ято гарвани. Накацаха по близките дървета и почнаха да грачат, привлечени от миризмата на месото. Слугите се опитаха да ги разпъдят, но те само прелитаха от клон на клон. Изведнъж над нас се изви орел и гарваните с недоволно грачене отлетяха. Орелът направи няколко кръга над нас и също отлетя.

Помъчих се да разтълкувам случилото се, но Ормен не позволи.

- Ще питаш прорицателката в светилището. Важното е, че боговете приеха жертвите и пратиха поличба.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005