ОАЗИС В КОСМОСА

III. ТЪРЖЕСТВУВАНЕ

Илия Джерекаров

web | Оазис в космоса

1.

И така, бях отсъствал четири дни. Не кой знае колко много, но трябваше да измисля обяснение за отсъствието си, да открия Джая, защото я бях оставил без пукната пара и тя вероятно е заминала още същата вечер.

С хотела беше лесно. Наложило се е спешно заминаване, плащам сметката за всичките дни и въпросът е уреден. Тъкмо и тези от "Грин" са изгубили трайно следите ми. Значи трябва да се заема с търсенето на Джая. Преди това трябва да се срещна със Страбон. Да му кажа, че благодарение на усилията ми до един месец изчезванията почти ще се прекратят, а после да открия тази проклета лаборатория на Барчин и да я вдигна във въздуха.

Бързо бръкнах в джоба си и въздъхнах с облекчение. Заветните кредитни карти бяха върнати с мен. Липсваше тази от гадната планета.

Бях жаден. Станах и си налях чаша вода. Отпих и усетих тежкия неприятен дъх на хлор и тиня. Трябваше да поръчам минерална вода.

Върнах се в креслото и отправих поглед навън, към зелените борове. Дали пък всичко това не е било сън? След няколко минути ще влезне Джая, ще отидем да вечеряме и всичко ще продължи без излишни емоции.

Трябва да разбера коя дата сме. Ако действително са минали пет дни, аз съм първият, който е успял да се измъкне невредим от тази планета. Ако не са, трябва да приема, че това е бил просто един кошмар. Умората, която чувствам, го доказва.

Сложих крак върху крак и погледът ми спря на голямо мазно петно, малко над коляното. То стана на пиршеството в Бойчо. Значи наистина съм бил на тази необикновена планета и съм единственият, който се е върнал оттам.

Внезапно се сетих за полицая Мони. Той бе изпаднал в подобна ситуация. Пистолетът му изчезнал, а на гърба му нов костюм. Аз пък съм овалян, като че съм се борил с мечка. Нещо не се връзва. Защо Мони не помни нищо, а аз мога да си представя всичко, до най-малката подробност? Бойчо, Кремена, Минко, непознатият от градината...

Погледнах часовника. Ще почивам още десет минути. След това ставам и излизам. Трябва да намеря Джая. Трябва да се срещна със Страбон. Трябва да се спася от наемниците на "Грин". Трябва да унищожа лабораторията и да прекратя отвличането на хора!

Вратата почти безшумно се отвори и в стаята влезе Джая.

- Готов ли си за вечеря? Аз..., Господи, какво си направил със себе си. Да не си спал в кофа с боклук?

Изпитах невероятно облекчение. Все пак това е било само кошмар. Всичко е наред и аз не съм бил на никаква планета. Просто съм се въргалял по пода и затова видът ми е такъв. Сигурно и пистолетът е затикан някъде под леглото или шкафовете.

Не можех да кажа нищо и само радостно и безпомощно се усмихвах. Джая очевидно проумя състоянието ми и присви очи. Не изпитах страх. Чувствах как нервното напрежение в мен спада, как умората изчезва...

Десетина секунди по-късно, уверено казах:

- Надявам се, готвачът да не е от лошите. Да тръгваме!

Джая поклати отрицателно глава.

- Не и в този вид! Влизай в банята, а през това време, ще дам да изчистят и изгладят костюма и ризата ти. Не може да излезеш така!

Кимнах покорно, влязох в банята и изхвърлих дрехите навън. Беше чудесно, някой да се грижи за мен. След половин час бях върнал всичкото си достойнство и увереност в себе си и моите милиони.

Слязохме в ресторанта и се настанихме на маса за двама, почти скрита от огромните листа на някакво растение, израсло в старинна амфора. Поръчахме си вечеря и Джая впери поглед в мен.

- А сега ми разкажи, какво се случи с теб!

Изчаках да налеят шампанското, вдигнах чашата и казах:

- Нека пием за това, което смятаме, че е най-доброто за нас!

Мълчаливо се чукнахме и изпихме виното на един дъх. Почнахме да се храним и въпреки че дълбоко в мен нещо се съпротивляваше, разказах страшния си кошмар. Джая мълчаливо слушаше и не ме прекъсна нито веднъж. Дори когато свърших, продължи да мълчи. Почувствах се неловко.

- Да не смяташ, че имам някакво заболяване?

Тя разля виното останало в бутилката и вдигна чашата.

- Да допием виното. Трябва малко време, за да се осмисли това, което ми разказа.

Пресушихме чашите и аз поръчах кафе въпреки късния час. След това танцувахме в почти празния ресторант и тя все така не казваше нищо. Едва когато тръгнахме по стълбата към стаите си, тя промълви:

- Ще дойдеш ли при мен тази вечер. Няма да заключвам.

Бях толкова смаян, че както винаги в такива случаи, изтърсих първата попаднала на езика ми глупост:

- Но в моята стая ухае на бор!

Тя се засмя, целуна ме по бузата и каза:

- Чакам!

Сутринта се събудих преди нея. През отворения прозорец влизаше аромат на бор и мащерка. Птиците пееха в чест на изгряващото слънце и канеха всички нагоре, към покритите със сняг планински върхове. Целунах голото й, измръзнало рамо, внимателно я завих с топлото одеало и се измъкнах.

От моята стая поръчах да сервират закуска за двама на голямата слънчева тераса и докато чаках Джая да стане, се замислих. Не биваше по никой начин да изпускам тези десет милиона. И без тях имам достатъчно пари да издържам жена, но не мога да й предложа живота на обществото, пред чийто праг съм застанал. Ако това е един от тези пророчески сънища, за които съм чувал, всичко е наред. Взривявам лабораторията за оправдание, отвличанията се прекратяват. И мога да празнувам. Ако не... Ще трябва да продължа слугуването при Страбон.

Джая дойде и с детински възторг се огледа.

- Никога не съм предполагала, че светът е толкова красив.

Засмях се.

- Има и по-красиви места. Трябва само да уредя един въпрос и ще можем да направим сватбено пътешествие по всички райски кътчета на Земята.

Тя широко отвори очи.

- Това предложение за женитба ли е?

Взех ръцете й в моите.

- Никакви предложения. Всичко е решено и ще бъде!

Тя ме подразни:

- Мъж - рицар и жена - вярна съпруга!

Бях обзет от желание да действам, затова казах кратко:

- Точно така. А сега, като закусим, ще ме закараш при Страбон. Всичко зависи от разговора с него.

Джая замълча и повече не говорихме по този въпрос. Едва когато слизах от колата, пред високата сграда на компанията, каза кратко:

- Внимавай! Чакам те!

Махнах успокоително с ръка и се качих в познатия ми кабинет. Както очаквах, Страбон ме прие веднага и отново секретарката Роза донесе кафе и закуска.

- Е, Боби, постигна ли нещо?

Погледнах го право в очите и казах, колкото можех по-уверено.

- До един месец отвличанията ще се прекратят. Имам едно условие.

Страбон с любопитство ме погледна.

- Хората на "Грин" ме търсят. Искам да се уреди този въпрос!

Страбон запали цигара, помълча десетина секунди и запита:

- Сигурен ли си, че нямат доказателства?

Свих рамене.

- Ако имаха доказателства, щеше да има съд, а не улично преследване с автомобили. Играта им е направо просташка.

Естествено, с парите, които имах, можех да си наема охрана и да ги оставя да се стрелят. Страбон знаеше това, но то нямаше да докара нищо добро. Мълчанието се проточи. Чувствах как по слепоочията ми се събират противни капки пот, но не мърдах. Накрая той кимна одобрително.

- Смятам, че има възможност това да се уреди. Разбира се, при условие, че отвличанията се прекратят.

Почувствах облекчение и отпих голяма глътка кафе.

- За отвличанията гарантирам. А след това смятам да се оженя.

Не трябваше да казвам това, но Страбон благосклонно се усмихна.

- Уважаваните хора имат добри семейства. Съпругата е част от авторитета на мъжа.

Допих си кафето и Страбон ме изпрати до вратата на кабинета си.

- А тримесечният ти отпуск ще бъде двойно заслужен.

Поклоних се леко в знак на благодарност и забързах при Джая. Тръшнах се на седалката до нея и тя се разсмя.

- Имаш уморен и тържествуващ вид. Изглежда всичко е минало отлично.

Целунах я и отвърнах:

- Дори повече от отлично. Остава ми работа за няколко дни и после ни очаква сватбеното пътешествие. Можем да си позволим всичко, което ни хрумне. За начало отивам да си взема колата.

Взех колата и отидохме в ресторанта с плачещите върби. Джая посочи масата, на която седяхме при първата ни среща.

Настанихме се и докато сервитьорът се суетеше около нас, настойчиво каза:

- Искам да уточним принципите на планетата от твоя страшен сън. Как ги виждаш ти?

Наместих се по-удобно.

- Как ги виждам ли? Преди всичко са махнали най-голямото постижение на нашата цивилизация, паричните знаци, и са ги поставили под пълен контрол. След това са премахнали понятието тайна. Всеки разход или приход се записва и всеки може да провери, по което време на денонощието поиска, дали този приход или разход е правомерен. За капак на всичко имат единна финансова система, съсредоточена в мощен компютърен център. Нямат банки, нямат лихви, които позволяват на парите да правят пари. Там просто е невъзможно да направиш удар в търговията или производството. Печелиш бавно и винаги можеш да фалираш, ако допуснеш грешка. На второ място са направили единна общопланетна федерация с обща конституция и общо икономическо управление. Махнали са всички партии и организации, дори и дружествата за защита на животните. Махнали са военните, не произвеждат и не позволяват да се произвежда никакво оръжие. Направили са едно първобитно общество. Накрая мога да ти кажа, че не позволяват никому да живее, ако не полага съответен труд. Ние с теб тук може да живеем само от лихвите на парите, които притежавам, но там трябва да харчим парите, а не лихвите. Не бих могъл да си представя никога такова невероятно общество!

Тя ме гледаше с любопитство.

- Боби, ако ти дам десет ябълки и ти ги държиш в тебе една година, ще станат ли единадесет?

Погледнах я учудено.

- Естествено, не.

- Тогава защо десет долара трябва да станат единадесет?

- Защото банката печели примерно дванадесет и дава един долар на мен, а един остава за нея.

Тя въздъхна.

- А защо не печели този, който произвежда ябълки?

Разсмях се.

- Ще ти обясня. Този, който произвежда ябълките, ги продава на търговеца. Взима своята печалба и е доволен. Търговецът ги изнася на пазара и ги продава на нас. Той също взима своята печалба и е доволен.

Тя ме прекъсна.

- Но търговецът е богат, а производителят - беден.

- Разбира се. Търговецът може да задържи стоката, да вдигне цените и по този начин да получи много по-голяма печалба, ние обаче имаме закони, които регулират донякъде това. Въпрос на способности.

- Така. И когато търговецът натрупа десет или сто милиона, вече може да вложи парите си в банка и да живее от доходите, които те му дават.

Възразих.

- Производителят може да направи същото.

Тя помълча.

- Но такова нещо там е невъзможно, нали?

Свих рамене нетърпеливо.

- Там си длъжен винаги да работиш, иначе, колкото и много пари да имаш, те просто ще свършат.

Тогава Джая каза унесено.

- Аз бих предпочела да живея там!

Налях вино в чашите, вдигнах моята и казах твърдо:

- Нека не говорим повече за тази планета. Това беше един страшен сън. Там никога не можеш да почувстваш превъзходството си над другите. Никога не можеш да кажеш, да, аз имам образование в прочут колеж, а онзи е полуграмотен. Никога не можеш да кажеш, че твоето потекло те прави аристократ по рождение и самото това потекло ти дава право на богатство и уважение в обществото. Никога не можеш да кажеш, аз направих голям удар и спечелих милиони. Аз съм по-способен от другите. Обществото на тази планета е общество на некадърници и завистливи клюкари, които само дебнат кой какво е спечелил и какво е похарчил. Рано или късно парите ще кажат тежката си дума и то ще се върне към нашето прекрасно земно общество. Наздраве!

Изпихме чашите си, но тя не каза нищо. Аз също премълчах. Сервитьорът вдигна празната бутилка и се отдалечи. Джая въздъхна.

- Искам да ти кажа нещо, Боби. Твоят разказ не е сън. Ти действително си бил на тази планета. И тя е една реалност.

Разсърдих се.

- Мислех, че няма да говорим повече за това.

- Преди да спрем да говорим, искам да ти изясня нещата.

Оставих ножа и вилицата.

- Слушам те.

Тя отново въздъхна.

- Може да не ми повярваш, но аз имам някои способности, които ме отличават от хората. Просто виждам кой къде го боли, мога да отстраня, поне в повечето случаи, причината, мога да му вдъхна енергия... Когато се запознахме, ти беше ужасно изнервен и уморен. Постарах се да те върна към нормалното ти състояние. След това разбрах, че се занимаваш с въпроса за прехвърлянето на хора. Мен също ме интересуваше, макар и от просто любопитство. Бях установила, че всички изчезнали са преживели една или друга неприятност, която ги е докарала до тежък стрес. Изглежда тогава се задейства механизмът за прехвърляне и човек се озовава на онази приказна планета. Ти също бе в стресово състояние и затова се озова там. Понеже не можеш да възприемеш техните порядки, отново си получил стрес и механизмът те е върнал обратно. При това те е върнал обратно и във времето, точно до стотна част от секундата. Това обяснява огромния брой завърнали се оттам и относително малкия брой изчезнали. Ти си единственият, който помни какво е правил на тази планета, защото в желанието си да ти окажа помощ в разкриването й, усилих връзките на паметта ти и се помъчих да направя по-логично мисленето ти.

Казах категорично:

- Глупости!

- Напротив, всичко е напълно реално. Може би някоя високо развита цивилизация е решила да даде шанс на нашата Земя. Това не мога да ти кажа. Във всеки случай те са прави, че не се страхуват от космически нападатели. Ние не бихме могли да окажем каквато и да било съпротива на една цивилизация, способна да преодолее чудовищните междузвездни разстояния. Военнопромишленият комплекс обаче ще натрупа своите печалби и ще оправдае съществуването си. Освен това, смятам, че ние също вървим към такова общество. Нима в Щатите почти всеки човек не се разплаща с кредитна карта? Нима навсякъде не съществуват безкасови плащания? В Англия дори градският транспорт се плаща с кредитна карта и всяко пътуване се регистрира в компютъра. И отбележи, никой не протестира, че неговите пътувания винаги могат да се проверят. Имаме и световна информационна система, която трябва само да се разшири и да поеме финансовият контрол. Тя се изгражда и в момента. Просто ние още не го осъзнаваме. Не желаем да възприемем мисълта, че тайните ни държат в плен на една безмилостна икономическа диктатура, задушават свободата и прогреса...

Прекъснах я.

- Дори и да се изгради такава компютърна мрежа, никога няма да се позволи някой да контролира печалбата и разходите на всеки. Свободата е основен принцип на нашето общество.

Тя уморено се усмихна.

- Свободата! Какво представляват според теб законите?

Ядосах се.

- Законите са необходими, за да се държи тълпата в подчинение и да не се позволява да се подаде на тъпите си животински инстинкти! Затова са необходими и полицията и дори, ако щеш, и армията, когато полицията не може да се справи с напора им да заграбят богатствата ни.

Тя спокойно възрази:

- Законите определят правата и задълженията на човека, а също така неговото поведение и устройството на обществото. Тук на Земята, те се създават от определен слой на обществото и защитават интересите точно на този слой от обществото. Там законите са създадени от истински свободни хора и защитават интересите на истински свободните хора.

Разбрах, че по тези въпроси няма да постигнем съгласие и примирително казах.

- Вероятно си права, но ние живеем на Земята и аз защитавам земните закони. Живея според тях и съм доволен от себе си. Моля те, да не говорим повече за това.

Тя послушно кимна с глава и заговори за бъдещото ни пътешествие.

След обяда я изпратих до жилището й, снабдих я с достатъчно пари и се върнах в кабинета си. Два часа ми бяха необходими да открия адреса на лабораторията и да уредя взривяването й. Обадих се и на Мони от полицията. След няколко минути той ми съобщи, че майката на Бойчо е изчезнала. Всичко съвпадаше. Тази планета не бе измислица и аз не бях сънувал.

Станах, отидох в банята и се наплисках с вода. Избърсах се и се погледнах в огледалото. Млад, интелигентен и красив. Само под очите ми имаше едва забележими тъмни кръгове, но те щяха да изчезнат, когато потегля на сватбеното си пътешествие.

Засмях се и се върнах обратно. Нямах търпение да видя Джая. Исках да бъде до мен, да я омайвам с блясъка на богатството си, да влезем заедно в най-висшите кръгове на човешкото общество, да сложа в краката й най-скъпите курорти, най-луксозните ресторанти. Десетки слуги да изпълняват всяка нейна прищявка. Да я покрия с диаманти, злато и коприна...

Пътят ми бе открит.

2.

Засмях се още веднъж и тръгнах с колата си към нея.

Нямахме уговорена среща и затова се зарадвах, когато отдалече я видях да влиза в спортната си кола. Тя бавно потегли и аз тръгнах след нея. Искаше ми се да разбера къде отива. Обиколи квартала и тръгна по пътя, от който дойдох. Вероятно и тя искаше да се видим час по-скоро. Или ще разгледа скъпите магазини на столицата, в които не е имала възможност да купи каквото и да било.

Почти излязохме от градчето, когато две коли ни настигнаха. Едната изпревари колата на Джая и когато тя остана почти по средата между тях и от двете се разнесоха автоматни откоси. Видях как куршумите пробиха стъклата на колата й.

След това и двете коли завиха в първата пресечка. Едната на ляво, другата на дясно. Джая натисна педала на газта, колелата на автомобила й пробоксуваха и секунди по-късно излетя от градчето с непрекъснато увеличаваща се скорост.

Подкарах като бесен след нея. Само една мисъл се въртеше в ума ми. Дали няма да катастрофира, ако е ранена. Не можех да я догоня. Луксозната тежка лимузина бе далеч от възможностите на мощната спортна кола. След няколко минути тя изчезна в завоите на пътя пред нас. Няколко километра карах с надеждата, че нищо няма да се случи, че куршумите само са я уплашили, но не са я засегнали.

На един завой я видях. Беше излетяла от пътя и изминала поне двеста метра в зелената ливада. Някакъв овчар тичаше към колата. Като ме видя, побягна обратно при овците си.

Спрях и се заковах на място. Вратите на колата бяха отворени, радиото свиреше. На седалката лежеше чантичката й. Джая бе изчезнала.

Огледах се. На километри наоколо имаше ниви и ливади. Не я видях. Извиках няколко пъти. Никакъв отговор.

Върнах се в колата и потеглих към града. Спрях пред полицейското и нахълтах при Мони.

- Мони, искаш ли да спечелиш пари. Много пари! Сто хиляди, двеста хиляди!?

Той мълчаливо ми посочи стола. Друснах се и продължих:

- Искам да откриеш едно момиче. Една жена. Джая.

Все така мълчаливо, той извади от бюрото си бутилка евтина ракия, наля в пластмасова чашка и ми я подаде.

- Изпий това и после ще ми разкажеш по-подробно.

Изпих ракията и пред очите ми се проясни. Разказах му случката, дадох му адреса й и той веднага почна да звъни на различни телефони. После някак сухо ми каза:

- Сега си отивай вкъщи и чакай да ти се обадя. Няма къде да се скрие. Поне от полицията.

Прибрах се и седнах в любимото си кресло. Налях си уиски, глътнах нещо успокоително и зачаках. Неочаквано си спомних биографията на онзи смахнат професор. Неговата жена са я пречукали по същия начин. Престрелка и тя случайно попаднала там.

Случайно ли?

Отново възстанових сцената. Правата между двете коли не минаваше през колата на Джая. Нито един куршум не засегна някоя от тях. Всичките надупчиха нейната кола.

Страбон! Само той единствен знаеше за Джая. Единствено на него казах за намерението си да се женя. Ще го убия! Ще вляза в кабинета му и най-спокойно ще го застрелям. Мръсник! И защо е направил това? Какво му пречи Джая? Защо трябва да се бърка в личните ми работи?

Задушавах се. Скъсах копчето на яката и махнах вратовръзката. После отидох в банята и дълго се плисках със студена вода.

Без да избърша лицето си, отново седнах в креслото и зачаках Мони, за да ми каже какво е направил. Изпитвах известна неловкост от нервното си държане пред него. Освен на тази планета, където преднамерено се държех по този начин, тук никога не съм проявявал нервите си пред хора. Винаги това е ставало, когато съм сам. Дори някой ми казваше, че съм най-спокойният човек, когото е виждал.

Няма значение. В края на краищата Мони е само един полицай, който ми извършва услуги срещу заплащане. Няма какво да се церемоня пред него. Все пак такова нещо би могло да се използва срещу мен при подходящ случай. Както винаги, бях направил глупост. Трябва по-добре да си владея нервите. Ако все пак по някаква причина не се оженя за Джая, а за друга, ще трябва да разкажа може би, че това е било мимолетно увлечение.

Наистина, чувствах, че я обичам, но какъв е нейният произход?

Страбон струва ми се каза, че съпругата е част от авторитета на мъжа. Едно е да си женен примерно за дъщерята на банковия директор Гьошев, а защо не и за дъщерята на самия Страбон, съвсем друго е да си женен за никому неизвестната Джая. В края на краищата, човек се жени, за да създаде здраво и уважавано семейство, а може да обича и издържа любовницата си. Доколкото си спомням, даже и американски президент е обвиняван в извънбрачни връзки, но това нито е разрушило брака му, нито го е свалило от президентския пост.

Много глупаво се поддадох на чувствата си. Трябваше просто да се обадя на Мони и да му кажа, че се интересувам от този случай, който е станал пред очите ми. Вместо да му давам сто хиляди долара, щеше да се размине с една почерпка в близкия бар. Впрочем аз и така няма да му дам сто хиляди. В края на краищата, той просто изпълнява служебните си задължения с повече усърдие. Ще му тикна сто долара и ще му кажа, че не ме е разбрал. Няма никакъв интерес да се кара с мен. Ще го преглътне и толкова.

Телефонът ме стресна. Вдигнах слушалката. Мони.

- Боби, трябва да ти кажа нещо неприятно. Такава жена не е регистрирана нито там, нито където и да било. Освен това в колата не е имало никой или този никой я е напуснал, преди да излети от пътя.

- Как така, не е имало никой?

- Разпитали са овчаря, който се е уплашил от теб и е побягнал. Той е видял как колата излиза от пътя и е тръгнал към нея, за да помогне на пострадалите. Видял надупчените от куршуми стъкла и твоето появяване го е уплашило. Твърди, че никой не е излизал от колата.

Използвах случая, за да кажа:

- Добре, Мони. Благодаря ти. Ще получиш твоите сто долара.

Поставих слушалката и почувствах облекчение. Госпожица, фантом, Джая. За какви цели е смятала да ме използва? И коя в действителност е тя? Най-вероятно авантюристка, търсеща богат мъж. Нали бях готов да й предложа всичко, което имах, да я въведа във висшето общество. Глупак! Мен, аристократът, да ме водят за носа по този начин!?

Неочаквано се разсмях. Разбира се. Нали тя самата обясни механизма на прехвърлянето. Изпадаш в стрес и се озоваваш на онази планета. Куршумите са я уплашили не на шега и тя на бързо се е озовала там. Място точно за нея. Нали се мъчеше да ме убеди, че техният начин на живот е по-добър от нашия.

Налях си още една доза уиски и бавно почнах да отпивам от благородната течност. Бях се спасил. Вече никога няма да правя такива запознанства.

Телефонът отново ме стресна. Този път Страбон.

- Как се чувстваш, Боби? Смятам, че няколко дни в планината ще ти се отразят добре. Другата седмица, съпругата ми ще празнува рождения си ден. Кръгла годишнина. Иска това да стане във вилата. Не е зле да заминеш още сега там. Предупредил съм я. Ще й бъде приятно да има доверен човек при нея. Мисля, че там ще почиваш най-спокойно, докато тук се уредят нещата. Аз ще дойда за празника и ако всичко е наред, ще се върнем заедно. Приемаш, нали?... Е, довиждане!

Оставих слушалката и се засмях щастливо. Трябва с подходящо държание и маниери, да се харесам на почтената съпруга. После... Дъщерята на Страбон е красавица. Прекалено е умна, но това може само да поддържа един брак.

Отворих широко прозореца. Шумът на улицата нахлу с тревожни клаксони и миризма на бензин. Тълпата се провираше между колите, движеше се безцелно и жадно оглеждаше витрините.

Време бе да си купя крайградска къща.

За момент си представих къщата на Бойчо. Щастливото му семейство.

Глупости! Ще си купя кучета и ще наема охрана. Аз не съм кой да е и мога да се погрижа за себе си!

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Илия Джерекаров. Оазис в космоса. Варна: LiterNet, 2005