МИН, РОБ НА ОРФЕЙ

ПЕТА ЧАСТ. ЗАВРЪЩАНЕ

Илия Джерекаров

web | Мин, роб на Орфей

1.

До сбиване не се стигна, но ядните им думи достигаха дори до нас. Все пак царете се наложиха и царските синове и стратезите се качиха на техните кораби. Пренесоха храната и част от заграбената по пътя плячка. За останалата не стигна времето. Линкей, който гледаше от "Арго" към морето, се провикна.

- Корабите на цар Еет!

Грабнах една брадвичка, срязах котвеното въже и викнах на кормчията да потегля. Ахейците с проклятия се затичаха към корабите, захвърляйки богатата плячка. Някой се досети и хвърли по една главня в изоставените кораби. Добре насмолените дъски веднага пламнаха и показаха къде се намираме. Петте кораба на колхидците ни видяха и веднага завиха към нас.

Успяхме да се измъкнем от залива, преди да стигнат на един хвърлей с лък. Отпочиналите гребци мощно и задружно отмятаха веслата. До стъмване набрахме преднина и платната на преследвачите изостанаха.

Обикновено нощно време спирахме в някой залив и хубаво се наспивахме. Този път гребахме цяла нощ. Линкей познаваше добре звездата кормчия и уверено ни водеше. Брегът също се очертаваше при светлината на звездите и нямаше опасност да се загубим в широкото море.

Сутринта отново видяхме издутите от вятъра платна на Еетовата флота. Не можеше да се мисли за спиране и почивка.

Така, гребейки непрекъснато, стигнахме до самия Истър. Широката река се вливаше в морето по многобройни ръкави. До крайния от тях брега бе по-висок и имаше град. Там спряхме.

На отиване също бяхме спирали тук. Царят на племето ни посрещна сърдечно и на тръгване ни даде, колкото искаме риба и брашно за ечемични и пшеничени питки.

Сега също ни посрещна с усмивка, разперил ръце да прегърне Орфей. Беше едър, като мечка мъж.

Разказахме му какво се случи и той веднага извика мъжете от племето да дойдат въоръжени на пристана.

- Тук няма да посмеят да ви нападнат. Ако опитат, освен стрели, ще хвърлим и запалени главни, та да останат без кораби. И без това имаме да си връщаме за един кораб, който нападнаха и отвлякоха.

Скоро се разбра, че корабите на Еет не смеят да дойдат до брега, но не си отиват. Явно искаха да изчакат излизането ни в морето и там да се сражават

По-късно се скриха зад извивките на брега. Пратихме съгледвачи и те казаха, че са пуснали котва в съседния залив.

Тракийският цар добродушно се разсмя.

- Там не можем да ги нападнем, защото мястото е открито и щом ни видят, веднага ще отплуват. Нека почакат. Като огладнеят добре, ще си отидат сами.

Траките почнаха да колят добитък и да палят огньове да ни хранят. Още на другия ден се разбра, че запасите им не са достатъчни за толкова много хора, ако останем по-дълго.

Царете отново почнаха да се съвещават. Според Аргос и Медея, колхидците можели да издържат двадесетина дни, като си помагат с улов на риба. Ние едва четири-пет, защото не можехме да пратим кораб и пуснем мрежа в морето.

След близо половин ден препирни, обиди и сръдни коварната Медея неочаквано се появи със смирен вид пред царете и поиска да каже нещо. Казаха й да говори.

- Храбри царе, нека един от вас отиде при брат ми Абсирт, който води колхидската флота и му каже, че сте готови да преговаряте и да ме предадете на баща ми Еет, но искате златното руно да остане във вас, понеже Язон е изпълнил неговата заръка. Ако е съгласен да преговаря, да дойде в храма, издигнат край пътя до залива, със своите кораби. Язон и той ще принесат жертви и ще се разберат. По-добре да ме върнете, отколкото да загинете заедно с мен.

Разбира се, всички се съгласиха веднага. Цар Нестор се зае да отиде при брат й, да му каже какво са решили.

Абсирт дълго го разпитвал за сестра си и Язон, но от Нестор не можел да разбере нищо и накрая се съгласил да дойде в храма само с десет въоръжени мъже.

Орфей много се развълнува от това и веднага изпя песен, в която възхваляваше мъдрото й решение.

Докато той пееше хвалебствената песен, Медея се скрила в храма. Язон отишъл, както било уговорено, с десет души, но наблизо скрил още двадесет. Медея предварително му казала какво да прави.

Срещнал Абсирт пред храма и се поздравили. Язон блестял като звезда, но Абсирт бил по-висок и по-строен. Суровото загоряло лице показвало, че не знае пощада.

Язон го поканил да влезнат в храма да направят възлияние, преди да почнат преговорите. Абсирт, без да подозира нещо, тръгнал след него. Когато влезли вътре, скритата Медея пристъпила и забила остър дълъг нож в гърба му. Брат й опитал да извади меча си, но магьосницата пробола сърцето му и той паднал на земята.

Тогава двамата го насекли на парчета и Язон излязъл пред храма с вдигнати нагоре ръце. Това бил знак да нападнат колхидците и да ги избият.

След като ги изклали, взели насеченото на части тяло на Абсирт и го хвърлили в морето.

2.

Боговете ни изоставиха. Щом научи за убийството, извършено в храма, царят на траките доведе при корабите много въоръжени мъже и извика царете.

- Отсега нататък не желая да слизате на брега и няма да ви дам нито храна, нито вода. Дори да накажете омърсителите на храма, няма да променя решението си.

Без да дочака техните думи, остави многобройни стражи и се прибра в селището.

Царете веднага почнаха да се съвещават. Извикаха Орфей, но той не пожела да отиде.

- За какво ме викате, когато правите каквото ви хрумне, без да мислите за последиците от постъпките си. Тръгнах с вас, за да ви предпазвам от безсмислени битки, но вие непрекъснато предизвиквате и хората, и боговете. Сами решете какво ще правите по-нататък.

Тамирис се опита да го успокои.

- Разбирам справедливият ти гняв, Орфее, но не е зле да помислиш какво ще стане, ако родствениците ни траки избият всички тези царе и царски синове. Ахейците ще се вдигнат да съсичат всеки трак, когото срещнат. Та нали, за да има мир, стана жрец и на Аполон Делфийски. Нека боговете решат съдбата им. Помогни и този път да избегнем излишното проливане на кръв!

Орфей ядно тръсна глава.

- Има много истина в думите ти, Тамирисе, но докога ще отстъпваме пред коварствата и безразсъдствата им. И двамата разбрахме, че Хераклес се върна нарочно да нападне Кизик. Мълчахме, да не стане по-лошо. Осъдихме Амик, че искаше да отмъсти за избитите ни сънародници. След това не им попречихме да нападнат две племена само защото не ги приели с царски почести. Тук отново нарушихме законите на гостоприемството. Друг цар би ни избил, без да се замисли. Този просто ни гони заедно с тях. Нека се успокои сърцето ми и се прояснят мислите ми. Тогава ще реша какво да правим по-нататък.

Откъм "Арго" се чуваха шумните спорове на ахейските царе. Бях убеден, че ще се карат цял ден и няма да решат нищо. Позволих си да се набъркам в разговора.

- Прости ми, Орфее, но не е ли добре да принесем жертва на Дионис, да го призовем отново да ни даде знак за закрилата си.

Орфей няколко мига ме гледа, после мълчаливо наметна жреческия си плащ и тръгна да слиза на брега.

Тамирис посочи с ръка въоръжените мъже на пристана.

- Стражите няма да ни пуснат.

- Ние сме траки, а не ахейци и аз съм жрец на Дионис!

Стражите наистина ни пуснаха и тримата принесохме жертва на Дионис. Орфей го призова да ни даде знак за закрилата си и вече поуспокоени, се върнахме на кораба.

Препирнята на "Арго" не стихваше. Реших да отида и разбера какво става там. Щом ме видяха, всички млъкнаха и очаквателно ме загледаха. Не бързах да кажа нещо и жрецът Мопс не издържа.

- Добри вести ли носиш от господаря си? Видяхме, че слизахте на брега. Ще дойде ли тук да решим какво да правим по-нататък.

Настаних се като цар на трапезата и казах безгрижно.

- Орфей принесе жертва на Дионис, но богът още не му е казал дали да дойде при вас.

При друг случай веднага щяха да ме хвърлят в морето за тези думи, но сега ги преглътнаха. Тезей се направи, че не ме е чул и се обърна към Язон.

- Ти, Язоне, твърдиш, че това е волята на боговете. Съгласен съм. Въпросът е, че както се разбира, колхидците ще чакат, докато излезем оттук, за да ни нападнат и избият. Ако разберат, че траките няма да ни помогнат, ще ни нападнат и тук. Ако им предадем Медея, може да се успокоят и да си заминем свободно. Освен нея, ще искат и златното руно. Него не може да им го дадем. По-добре да те предадем заедно с Медея.

Язон нервно отвърна.

- Забравяш, Тезее, че самият Зевс ме е сложил да водя този поход. Виждам, че искаш да го водиш на връщане, но аз и колхидците ти пречим.

Авгий го прекъсна.

- Ако Хераклес беше водил похода, досега щяхме да се радваме на съпругите си у дома. Ти самият, като не можа да вземеш Хипсипила, помъкна Медея. Голяма е силата ти, но само пред жените.

Мопс се опита да сложи край на кавгата.

- Не бива да оспорваме волята на гърмовержеца Зевс. Ще принеса жертва и ще се допитам до него. Не бързайте да изричате тежки обиди, преди да знаете какво ще стане.

Тидей чукна по палубата с меча си.

- Медея ни помогна да вземем руното, а сега заради нея ще се изпокараме. Отиди, Язоне, при нея и нека тя, жрица и магьосница, каже как да се измъкнем от колхидците.

В това време на десетина крачки от нас пристана малък тракийски кораб. Двама мъже пъргаво го завързаха и след това единият пристъпи към нас и подигравателно се провикна..

- Ей, какви сте вие? Ако сте ахейците, ходили до Колхида, да знаете, че Хераклес е разрушил Илион и където и да отидете, ще ви срещнат със стрели и мечове. Гответе се да отплувате за царството на умрелите!

Без да дочака отговор, тръгна към селището, а вторият се върна на кораба и легна на палубата.

Думите му ме накараха да скоча от "Арго" и да изтичам на нашия кораб. Спрях задъхан пред Орфей и Тамирис и им предадох думите на тракиеца.

Орфей пребледня, а Тамирис се изправи и застана пред мен.

- Кой от боговете би позволил извършването на това коварно дело? Ти не си чул добре, Мин.

Поклатих глава.

- Ако искате, ще отида да доведа трака и той ще ви повтори същото.

Тамирис се наведе, напълни чашата си с вино и я изпи до дъно.

- И боговете да питаме, Орфее, ще кажат като мен. Остави ахейците и се прибери на тракийска земя.

Орфей хвана с две ръце главата си и изпъшка.

- Боговете... Кого закрилят боговете, та така жестоко ме наказват?... Оставете ме! Не искам никой да е близо до мен!

Тамирис се поколеба няколко мига, после ме хвана и ме поведе към другия край на кораба.

- Донеси вино и храна, Мин. Трябва да обмислим добре положението и да изчакаме неговото решение. Да не сваляме очи от него. Кой смъртен може да поеме товара от неговите плещи?

Не разбрах какво иска да каже, но донесох всичко, което поиска. Той напълни две чаши и ми подаде едната.

- Пий, Мин! Пий и дано някой бог се смили над нас и ни даде закрила!

Отпих и мислено призовах на помощ сияйния Ра. Той нямаше нищо общо с ахейските богове. Не го интересуваха нито враждите им, нито желанията им. На Тамирис казах:

- Най-доброто е да оставим траките да избият всички, а ние да се приберем в Родопа и никога повече да не срещаме ахеец.

Той дори не се усмихна.

- Успокой сърцето си и чакай решението на Орфей!

Настаних се удобно и погледнах към морето. Един мъж се бореше с голяма риба, заплела се в мрежата му. Малката лодка се движеше подир нея, готова всеки миг да се преобърне. Трябваше да освободи единия край на въжето и да я пусне, но желанието му да я победи, бе по-силно.

3.

Времето минаваше бавно, а храната и виното стояха недокоснати. Орфей седеше подпрял глава на перилата и гледаше към морето. Тамирис унесено мислеше нещо. Не издържах такова дълго мълчание и го побутнах.

- Това, което не мога да разбера, е защо Орфей не иска да изостави похода и да се прибере. Царството му е царство, светилището е най-прочуто...

- Не знам дали самият аз разбирам добре това, Мин. Много различен е той от нас, обикновените хора. И майка му Калиопа, и баща му, не са обикновени. Кой в неговото царство е ограбен, продаден в робство или е изгонен. Калиопа и Еагър обединиха племенните царе да не враждуват помежду си, да не се ограбват, да вярват на едни богове и чрез светилището тези богове ги закрилят. Царствата на Еагър, Хирон и Рез постепенно се разширяват. Хората плащат малък данък, защото никой от царете не строи като египтяните огромни храмове и дворци и не храни армия, освен ако не го нападнат. Тези царе не държат никого в подчинение поради страх от войската, която ще ги избие и събори домовете им. Траките при тези царе спокойно отглеждат децата си и не се боят от властта им. Стадата се умножават, никой не изгаря нивите, за да разори съседа си. Всяко празненство се използва и за размяна на стоки, добитък, ечемик и жито, сечива, гърнета от добре изпечена и изрисувана глина, кожи, рогозки, накити... Мисля, че Орфей иска да постигне това и с ахейците. Да живеят мирно заедно с траките и да не враждуват нито с тях, нито помежду си.

Замислих се. Думите на Тамирис бяха истина, но нямаха нищо общо с похода.

- Това, което казваш, е вярно, но не разбирам какво му пречи да изостави този поход.

Този път Тамирис се замисли.

- И аз не го разбирам, но ми идва на ума такова обяснение. Десетина от царските синове, участващи в похода, са ученици на Хирон. Те са вкусили от сладостта на познанията и науките. Вярват на Орфей и са готови да направят царствата си по образец на тракийските. Тезей, който е най-умният и далновиден ахейски цар, и особено синът му, Акамант, го почитат най-много от всички. Тезей въведе делението на хората в Атина, но сам виждаш, че то няма нищо общо с египетското. Робите са роби, но всички други имат закрилата на боговете и право да говорят на агората. Това е влиянието на Орфей. Предполагам, че това е причината да не иска скарване с тях.

Устата ми засъхна и отпих глътка вино да размърда езика ми.

- Отново казваш истина, Тамирисе, но кой би го укорил и намразил, след като всички виждат, че вината за бедата ни е в Медея и Язон, в коварството на царете, а също така в разрушаването на Илион от онзи разбойник Хераклес.

Тамирис тъжно се усмихна.

- Точно това не разбирам и аз, Мин. Знам само, че каквото и да направи, то ще бъде най-правилното, както съм се убеждавал много пъти.

Докато разговаряхме, разправиите на "Арго" бяха спрели. Не можех да разбера какво правят. Изправих се.

- Ще отида при онези да разбера дали са решили нещо.

Тръгнах да слизам, но видях, че Орфей става и се върнах. Лицето му бе спокойно и решително. Погледна Тамирис, който също дойде при него, и взе тирса си.

- Да вървим при царете. Ще им кажа какво съм решил.

Тръгна пред нас и ние го последвахме.

Царете се бяха пръснали по целия кораб. Язон, Мопс и Авгий стояха на носа и тихичко си говореха. Близо до тях Тезей наблюдаваше малките рибки, движещи се на ята в бистрата вода. Нестор ръкомахаше пред Пелей, а останалите седяха край кратер с вино на кърмата.

Когато Орфей стъпи на палубата, всички се изправиха, но никой не се решаваше да пристъпи към нас, освен Тезей. С махване на ръка, Орфей ги покани да дойдат. Пристъпиха бавно и мълчаливо. Не искаха да загубят царското си достойнство, а не смееха да не се подчинят. Това ми се видя смешно, но успях да се сдържа.

Орфей ги изгледа внимателно един по един и вдигна тирса си.

- Реших, по волята на Дионис, да ви спася от справедливия гняв на траките. Те сега чакат кога ще минете обратно, за да ви избият поради коварното дело на Хераклес, разрушил Илион, без да е предизвикан с каквото и да било. Трябва да ви спася и от гнева на колхидците, заради братоубийството, извършено от Медея, подпомогната от Язон. Ще ви преведа през далечни земи, през места, където не знаят кои сте и така ще ви доведа до самия Делфи, за да решат боговете кой каква вина има, защото с делата си заслужихте омразата на боговете и всички траки. Ще плуваме с корабите по Истър, до най-далечните тракийски племена, а след това ще минем през непознати планини да излезем отново при синьото море и покрай брега му да достигнем Делфи. Бъдете готови, щом се стъмни, да последвате кораба ми и по този начин да спасите живота си. Това ви казвам аз.

Внезапно Мопс пристъпи напред. Всички го зяпнаха учудено. Това, разбира се, не го смути ни най-малко.

- Принесох жертва и Зевс прати знамение. Медея и Язон трябва да отидат с нас на остров Еея при жрицата магьосница Кирка, сестра на Еет, за да ги очисти от замърсяването с убийството на Абсирт.

Не знам какво мислеха другите, но мен ме засърбяха ръцете да го хвърля през борда за храна на рибите. Всеки път търси начин да обърна нещата, та да омаловажи думите на Орфей. Бях сигурен, че нито е принесъл жертва, нито Зевс е пратил знамение. Орфей презрително се усмихна и отново вдигна ръка.

- Ако довечера не ме последвате, когато видите, че потеглям, аз ще ви оставя.

Тезей пристъпи към него с намерение да каже нещо, но той се обърна и скочи на брега.

- Върни се на кораба и подготви всичко да отплаваме, Мин, а ние с Тамирис ще отидем при царя. Ще искаме водач да ни преведе през ръкавите на Истър, за да не се изгубим в тръстиките.

Тръгнах към кораба, но ядът ми към Мопс не минаваше. Отново търсеше начин да протака нещата. и да оправдае Язон и Медея. Кирка, с част от племето, тръгнала против волята на родителите и роднините си. Когато ахейците спрели в Пелопонес, тя продължила и спряла едва на този остров, който бил достатъчно далече, за да не се бои от гнева на Еет или другите си роднини. Мопс сигурно знаеше още неща за отделянето й, щом иска тя да ги очисти от замърсяването с братска кръв. Ако обича брат си и децата му, няма да извърши очистването и въпросът ще се реши в Делфи, но тя положително ги мрази и ще спаси виновниците за нашето положение от наказанието, което им се полага.

4.

Най-после почна да притъмнява. Бяхме готови да отплаваме, щом Орфей и Тамирис се върнат и доведат човека, който да ни преведе през тръстиките до края на многобройните ръкави. Колхидците очевидно не подозираха за нашите намерения. Корабите им все така си стояха, скрити зад брега на морето. Ахейците също се бяха смълчали и неспокойно поглеждаха към нас да не пропуснат тръгването ни.

Орфей и Тамирис се появиха с трима души, които влезнаха в една лодка и почнаха да поставят греблата в гнездата им. Ние вдигнахме котвата и щом рибарите потеглиха, загребахме след тях. Не вдигахме платното, за да не го забележат от колхидските кораби. Почти не се чуваше шум освен скърцането на греблата.

Скоро навлязохме в доста широк проток между тръстиките. Колхидските кораби не бяха мръднали от мястото си и това ни успокои напълно.

Плавахме цяла нощ, а сутринта стигнахме доста широко място в реката. Спряхме край тръстиките да починем и да се нахраним. Отидох при водачите ни и ги попитах кога ще излезем от това място, което повече приличаше на безкрайно блато, отколкото на река. Те се засмяха.

- Още два дни.

Оставих им храна, но докато се хранеха, им предложих да се качат на кораба и един да показва пътя, а другите двама да почиват. Не биваше да спираме за дълго, защото колхидската флота лесно щеше да ни настигне.

Те приеха предложението и веднага вързахме лодката им за кораба, а аз наредих на гребците да потегляме. Двамата се тръшнаха на кърмата да спят, а третият застана при кормчията да му показва пътя.

Когато излязохме от тръстиките и пред нас се ширна могъщата река, рибарите сложиха в лодката си даровете, които им дадохме, и се сбогуваха с нас.

Скоро видяхме селище край брега и Орфей нареди да спрем там, но забрани да се слиза от корабите. Отиде сам и се върна с нови водачи. Ахейските царе протестираха срещу такова бързане, но той не им обърна внимание. Нареди веднага да вдигнем котва и да продължим.

Тамирис се развесели от тази случка.

- Страхът кара царете да се подчиняват. В Египет знаят това, но ахейците сега ще го научат. Без този страх веднага биха слезли да пируват и принасят жертви.

Побързах да уточня.

- Така е, но не само страхът от колхидците, а и от това, Орфей да не ги изостави. Ако той ги бе послушал, вече щяха да колят животни за пир.

Орфей ни чу и обясни решението да не слизаме на брега.

- Край Истър живеят многобройни племена и никак не обичат чужденците. Дават ни водачи, но едва ли биха ни приели така радушно, както на друго място. Ако царете слязат на брега, може да стане свада и безсмислено да влезнем в битка. В селището ми обясниха, че колхидски кораби са идвали дотук, дори нагоре по реката. Ако я познават и ни преследват, те няма да спират и за толкова време. Това ме кара никъде да не позволявам слизане на брега.

Тамирис го помоли да седне и ние се настанихме до него.

- Обясни ми, Орфее, докъде ще плаваме с кораба, защото всички реки извират от планините. Как ще стигнем до морето, за да отидем оттам до Делфи?

- Ще плаваме, докъдето може, а после ще минем през планините на юг, за да слезем пак при морето. В това селище ми казаха, че има голяма река, по която може да плуваме още и от нея морския бряг не е далече. Път има, а останалото е в ръцете на боговете.

Казах това, което ме мъчеше от тръгването ни по реката.

- Вярвам в закрилата на Дионис, но дали Зевс не се опитва да му пречи? Няма ли гърмовержецът да излезе по-силен?

Орфей разпери двете си ръце.

- Истина е, че тракийските богове не враждуват помежду си като ахейските, но истина е, че не се отмятат от закрилата си като тях. Щом избягахме от колхидската флота, богът ни закриля. Когато изоставим корабите, отново ще му принесем жертви и ще го помолим за закрила.

Този разговор си спомних на следващия ден, когато спряхме до едно селище и Орфей слезе да наеме нови водачи. Веднага след него от "Арго" слязоха трима от царете - Авгий, Нестор и Тидей. Орфей, без да им каже и дума, нае водачите, качи се с тях на нашия кораб и потеглихме. От "Арго" почнаха да викат, да почакаме царете, но Орфей се престори, че не ги чува, не позволи да спрем и поехме по реката.

Зад нас се вдигна голяма врява, дебелият Мопс също скочи на брега и още преди да се скрием зад завоя на реката, видяхме двата кораба да вдигат котва. Това даде повод за доста смях и шеги по техен адрес.

Настигнаха ни при следващото спиране, тъкмо когато новите ни водачи се бяха качили на кораба и гребците ни оттласкваха от пристана.

Това ги принуди да не спрат изобщо, но отново се движехме заедно.

Когато достигнахме поредното селище, Тезей скочи на земята едновременно с Орфей.

- Не разбирам, Орфее, защо е това бързане като колхидците са най-малко три дни след нас.

Орфей му отговори, вървейки към селището.

- Трябва да ги убедим, че не могат да ни настигнат и с това да ги откажем от преследването. Ако се бавим, ще ни настигнат в планините, а сме много малко да ги победим. Освен това, няма да допусна повече безсмислени битки. Сигурен съм, Тезее, че разбираш добре положението, в което се намираме, и ще разбереш и нуждата да стигнем, колкото може по-бързо до морето.

Тезей се намръщи, но се върна на "Арго".

Тамирис веднага отбеляза нещо, на което не бях обърнал внимание.

- Слезе Тезей, а Язон не смее да се покаже пред Орфей.

Тезей изглежда бе обяснил нещата на Язон и царете не правиха повече опити да слизат на брега.

Когато се отбихме в друга голяма река, която вливаше водите си в Истрос, разбрахме, че скоро ще се разделим с корабите. Течението бе по-силно и напредвахме по-бавно. Още на втория ден спряхме край голямо селище.

Орфей обяви, че ще останем един ден на това място и ще гостуваме на царя, с когото се познаваше. Естествено това се отнасяше само за царете, а останалите просто се радваха, че са стъпили на твърда земя.

Веднага научих от рибарите, че нашите кораби не могат повече да плуват по тази река. Отидох при пируващите царе и като взех разрешение от Орфей, поисках да заменя кораба срещу коне. Царят заряза гостите си и дойде с мен да види кораба. Хареса му и даде коне и храна за нас и траките.

Изпратих пет души да доведат конете и вземат храната. След това казах на Язон какво съм направил и той също реши да продаде "Арго". Царят, разбрал, че така или иначе ще изоставим корабите, вече съжаляваше за прибързаната сделка и затова не се съгласи да ги замени. Обясни, че е взел нашия кораб и няма повече коне.

Язон побесня от яд, но не можеше да направи нищо. Царят милостиво ги надари с храна и по един кон за царете. Останалите ахейци трябваше да вървят пеша. По този начин купи един кораб, а получи всичките и ахейците трябваше да му благодарят за храната и конете.

5.

Движехме се на големи преходи. Орфей почти не позволяваше почивки.

- Единственият начин да не нападат селищата е да са така уморени, че почивката да ги привлича повече от грабежа.

Все пак на третия ден стана битка. Долината на реката ту се стесняваше, ту ставаше широка с плодородни ниви и пасища. Към обяд излязохме на по-широко място и неочаквано се натъкнахме на табун от петнадесетина коня. Пасяха ги двама души също на коне. Щом ни видяха, подгониха конете и се опитаха да избягат. Язон и Авгий препуснаха да ги догонят, но те се обърнаха и пуснаха по една стрела към тях. Тогава царете ги нападнаха и убиха със стрелите си.

Това се виждаше добре от селището и скоро пред нас се изправиха петнайсетина души, въоръжени с тежки криваци, лъкове, копия и мечове. Орфей веднага спря траките да не участват в сражението. Напред излязоха стратезите и войскарите, а царете и царските синове гръмко ги окуражаваха.

Боят свърши много бързо. Ахейците доубиха ранените и хукнаха да плячкосват селището. Жените и децата бяха избягали в гората и като не намериха нищо ценно, изляха гнева си на няколкото старци, неможещи нито да бягат, нито да се съпротивляват.

Мислех, че Орфей окончателно ще изостави ахейците, но той спря да ги изчакаме и извика царете и царските синове при себе си. Обясни им, че ако мълвата за нападението ни изпревари, може да блуждаем из планините, докато измрем от глад или ни избият един по един. След това ги укори за нападението и поиска да дадат дума, че каквото и да става, няма да вадят меч, ако не са нападнати.

Неочаквано се изправи Тезей. Беше смръщен и недоволен.

- Няма друг човек на света, когото така да уважавам като теб, Орфее, но ти сам видя, че конярите нападнаха Язон и Авгий. Освен това, кажи ми, когато човек е тръгнал на дълъг път с войска, как може да я храни и задоволява, ако не влиза в битки и не вземе плячка? За какво сме повели тези въоръжени мъже из каменистата планина. Вярно е, че има царе, които ни посрещат добре, но докато ние, царете, пируваме, другите гладуват. Още при Хипсипила мнозина останаха на острова по тази причина. Мнозина загинаха в битките, които водихме. Още малко и ще останем само царете и царските синове. Помисли за всичко това, преди да ни укоряваш.

Всички шумно одобриха думите му, но Орфей вдигна ръка да говори.

- Най-лесно е да се предизвикват свади. Двамата коняри наистина хвърлиха стрели, но какво да правят пред толкова въоръжени мъже, препускащи към тях? И какво търсят тези въоръжени мъже на тяхна земя, ако не битка за плячка? Какво постигнахме с тази битка? Един табун коне и дребна плячка, която не може да ни изхрани и три дни. Избихте двадесетина души и загубихте петнадесетина. Още две-три такива битки и ще ни избият. Това е, което можете да постигнете с меч в ръка. Кажи ми, Тезее, ако те убият тук, кой ще запази делението на хората в Атина? Ако убият тези, които са учили при Хирон, кой ще може да различи доброто от лошото, хубавото от грозното? Кой ще посрещне приятелски съседа си? Ще почнете непрекъсната битка на ахейци с ахейци и на траки с ахейци. Ще се биете, докато не остане никой, годен да води битка. Тогава ще дойдат други народи, ще ви поробят и затрият завинаги племето ви. Ако Язон и Авгий бяха тръгнали без оръжие, конярите нямаше да стрелят в тях. Щяха да чуят думите им, както вие чувате моите. Искам занапред да не се водят битки, а като стигнем Делфи, ще разсъдим кой какво е правил.

Веднага се изправи Нестор.

- Съгласен съм с твоите думи, Орфее. Най-важно е да се върнем при жените и децата си. Носим златното руно, видяхме много страни и народи. Никой бог не може да каже, че не е почетен от нас. Давам дума, че без нужда няма да извадя меч и да влезна в битка. Дайте дума и вие. Чака ни още дълъг път и ще има предизвикателства за битки. Да ги отминем и се върнем, изпълнили волята на Зевс.

Изприказваха се още много приказки, но в края на краищата всички дадоха дума да не предизвикват битки.

Орфей се боеше, че съседните племена ще тръгнат да ни преследват, но в следващите три дни никой не ни нападна и той се успокои. Намери водач, който ни накара да напуснем реката и като прехвърлихме планината, почнахме да се спускаме към морето. За още три дни стигнахме брега и спряхме да починем.

6.

Бреговете край морето тук са високи и обрасли с гъсти непроходими гори. Пътуването по суша е невъзможно. Трябваха ни кораби.

Орфей, Тезей и Нестор отидоха до най-близкия град да разберат ще ни посрещнат ли като приятели, или като врагове и може ли там да построим, или купим кораби, с които да продължим пътя си.

Царят на тази държава ги посрещнал, изслушал ги и им определил за стан място край селището, та да избегне сбиване между нас и местните жители. Познавал и ахейците, и траките, дори кораби идвали да въртят търговия.

Щом царете се върнаха и Орфей ми разказа това, яхнах един кон и препуснах към селището. Дионис очевидно ни закриляше, защото веднага спазарих хубав кораб с десет весла, срещу нашите коне. До вечерта дадох конете и траките се настаниха на кораба.

За мое удоволствие, щом разбра за тази сделка, жрецът Мопс побесня. Крещеше, че съм мръсен и коварен роб, тръгнал с тях само да прави злини и да си въобразява, че е равен на царете, с което развесели всички траки на кораба.

Тамирис, едва сдържайки смеха си, обясни, че съм жрец на сияйния египетски бог Ра и очевидно Зевс се е споразумял с него да покровителства мен, а не неговия жрец Мопс, който отдавна не му принася жертви и се грижи само за собствения си корем. Мопс още повече се ядоса и отиде да принесе жертва на Зевс.

Независимо от тази малка разправия, друг кораб не можеше да се намери, а нашият не можеше да побере всички. Свадата обаче събра повечето жители на селището и всички разбраха за какво става дума. Един местен рибар дойде и каза, че имал почти готов кораб, макар и по-малък от нашия. Можел да го довърши за десетина дни и да им го даде срещу конете и няколко златни и сребърни предмета, които ахейците бяха оплячкосали още от Кизик и Амик.

Сделката бе явно ограбване, но ахейците нямаха избор и накрая приеха условията.

На другия ден пристигна финикийски кораб. Носеше вино, железни брадвички и ярки египетски тъкани. Веднага почна оживена търговия и още на другия ден бе разменил товара си. Собственикът, доволен от голямата печалба, го уговаряше да дойде пак и говореше за стоките, които да донесе.

Внезапно ме извика Орфей.

- Трябва да се разделим, Мин.

Изглежда направих неприятна гримаса, защото протегна и двете си ръце към мен.

- Не. Не ме разбирай неправилно. Изслушай как стоят нещата и сам ще прецениш дали имам право.

Въздъхнах и се приготвих да слушам. Той ми наля малко неразредено вино.

- Пийни, да ти се прояснят мислите и успокоиш духа си.

Покорно отпих една глътка и почувствах как се отпускам.

- И така, Мин, ние втора година плаваме из непознати места. Сега сме на път да се приберем, но трябва да чакаме довършването на ахейския кораб. Мопс е уговорил царете да отидат при жрицата магьосница Кирка, да очисти Медея и Язон от замърсяването с братоубийство и то, извършено в храм. Той много добре знае, че нито в Делфи, нито в Додона, нито на някое друго място ще се съгласят на такова нещо. Ето защо трябва да отидем на остров Еея и пак да загубим време. Мен ме интересува какво става в Атика и Пелопонес. Какво е направил Хераклес, след като е разрушил Илион. Искам да знам дали не ни смятат за загинали и като се върнем, царете да почнат битки, за да върнат властта си. Най-накрая искам да пратиш вест на баща ми и в родопското светилище, че скоро ще се върна, и да разкажеш всичко, което се е случило дотук. Ще минеш първо през Делфи и ще потърсиш Евмед. Ако го няма там, жреците на Дионис ще ти кажат къде е. Ще отидеш при него и той ще ти нареди какво да правиш, след като изпълниш моите поръчения. Ще ме чакаш в Атина при Акамант. Както знаеш, Тезей остави властта на другия си син Демофонт, а Акамант се занимава само със спасението на душата си. Утре заран финикийският кораб потегля и ще отиде в Истъм. Теб ще свали в Криса при делфийското светилище. Уговорил съм се със собственика за всичко. Имаш достатъчно време да се подготвиш и отидеш при него.

Изпих на един дъх останалото вино и поръсих главата си с няколко капки.

- Дано боговете ме закрилят и изпълня поръчението ти. Дано Евмед не ме убие, защото ми нареди за нищо на света да не се отделям от теб. Дано боговете не позволят да стане нещо, за което до края на дните си да се проклинам, че съм се съгласил да те напусна.

Орфей весело се разсмя и ми наля още малко вино. Наля и на себе си.

- Имай вяра в Дионис, Мин. Той наказва само тези, които се опълчват срещу него и помага на всички, които са потърсили закрилата му. Ще принеса жертва и ще го призова да те закриля, докато сме разделени. Не се ядосвай напразно. При мен остават Тамирис и траките, а на тях винаги мога да разчитам.

С цялото си същество исках да не се разделям от него, но кой роб може да върви срещу желанието на господаря си. Въздъхнах, прегърнахме се и отидох да взема нещата си.

7.

Финикиецът се оказа човек, който държи на думата си. След десетина дни корабът му спря в Криса, пристанището на Делфи, и аз слязох на брега. Никак не ми бе приятно да посетя светилището. Изпитвах отвращение и страх от една среща с Дамаст - главния му жрец.

Според преданието, което той усилено разпространява, Аполон убил огромната змия Питон, който пазел това място и в чест на победата бил издигнат храм. Два орела, тръгнали от двата края на земята, се срещнали тук и с това обозначили центъра на света. Оттук следователно трябвало да се управлява целият свят.

Естествено това се говори за хората, а в действителност ахейците просто използваха миролюбието на Орфей, за да завладеят храма, който от най-стари времена е принадлежал на траките и се е наричал Питон.

Много неща премислих, откакто се разделих с Орфей. Мисля, че ми стана ясен смисълът на предсказанието, дадено от Пития на Тамирис - "Песен ще омае всички, злото ще върви самичко." Просто походът преследва две цели. От една страна, Делфи да е на ясно с възможностите да завладее Евксинския Понт, а от друга, да се отстрани Орфей с песните му и Хераклес - злото - да направи първата и най-важна стъпка към завладяването му, като разруши Илион.

Дано само с това се изчерпят злодействата на Хераклес. Едва ли някой друг го познава така, както аз. Никой ахейски стратег не може да се мери с него, когато става дума за битки и грабеж. Жестокостта му е страшна. Не се спира пред нищо, когато трябва да постигне целта си. Дори жена му и децата му се страхуват от необуздания му характер. За една дума може да убие човек.

Ако Орфей бе послушал съвета на родопското светилище да не участва в похода, нещата щяха да се развият по друг начин. Проницателният Дамаст бе прозрял добре миролюбието му и затова Делфи го посъветва да не потегля в този поход. Ако бе приветствал участието му, Орфей щеше да послуша родопската предсказателка.

С такива мисли и неясен страх в сърцето стъпих на сушата. Платих таксата за слизане и се запътих към близката кръчма. Поръчах храна и вино и се ослушах да чуя какво говорят рибарите и търговците.

Не чух нищо, което да ме заинтересува, и като се нахраних и освежих, поех пътя към Делфи. Разбира се, нямах никакво желание да се срещам с Дамаст и затова отидох право в храма на Аполон и Дионис.

Жрецът на Дионис ми бе непознат. Както разбрах по-късно, предишният умрял и Дамаст взел на негово място този. Беше внушителен на вид и се държеше с голямо достойнство. Попита ме за какво идвам и като разбра, че нося вести от похода, веднага изпрати един слуга да извика Дамаст. След това ми обясни, че идвам тъкмо в навечерието на голямото надпяване в чест на Аполон. Тук били всичките приятели на Орфей и те сигурно ще съчинят песни за този поход.

Прекъснах го и запитах за Евмед. Той ми отговори, че не знае нищо за него. Бил жрец на родопското светилище и макар че го представлявал в Делфи, непрекъснато пътувал, без да казва къде и защо отива. Реших, че трябва да изчакам Аполоновите празници. Евмед не би пропуснал такова голямо събитие.

В това време забързано влезе Дамаст. Усмихнат, прегърна ме и ме нарече "драги Мин". След това поиска да му разкажа всичко, което се е случило по време на похода. Нареди да донесат храна и вино и се приготви да слуша.

Почнахме да се храним и аз разказах всичко, което се случи по време на похода, но не споменах нито дума за разногласията между царете и споровете им с Орфей. Колкото и да се мъчеше да покаже уважението си към Орфей, смятах, че е главният виновник за събитията след връщането на Хераклес.

Излязох прав.

Когато Хераклес се върнал в Тива, Креонт го посрещнал доста недружелюбно. Не можел да го изгони, защото бил съпруг на дъщеря му, но му показал ясно, че го смята за пълен некадърник и пияница.

Хераклес, в яда си, веднага се заловил да пие. Наливал вино в бездънния си търбух пет дни наред и най-накрая обезумял до такава степен, че съсякъл децата си и децата на брата си Ификъл. С големи усилия стражите го вързали и оставили да изтрезнее.

Щом разбрал какво е извършил, почнал да се вайка и да пролива сълзи. Успял да убеди Креонт, че всичко това е станало, без да съзнава какво прави и следователно не може да бъде обвинен в преднамерено убийство.

Жреците на Зевс казали, че трябва да отиде в Делфи и там да решат дали да го очистят от извършените убийства. Ще не ще, отишъл там, а Дамаст чакал точно това. Приел богатите жертви и го очистил от замърсяването.

Въпреки това не можел повече да остане в Тива. Креонт щял веднага да го убие.

Пития дала предсказание, което Дамаст разтълкувал. Трябвало да отиде в Тиринт и там да служи на цар Евристей от Микена.

Страхливият Евристей беше цар на най-богатия град в Пелопонес, но нямаше стратег, който да подчини по-слабите и да разпростре влиянието му със силата на меча. Той отдавна мечтаеше Хераклес да му служи, но от страх за трона си, като получил така желания стратег, не го допуснал да влезне в Микена.

Точно по това време градовете се чудели какво да правят с корабите, построени за похода до Колхида. Мъжете били недоволни, защото смятали, че несправедливо са лишени от възможността да придобият богата плячка. Царете, защото не само били лишени от плячка, но и парите им гниели без полза в пристанищата.

Евристей се допитал до Делфи и, разбира се, получил нужното му предсказание за победоносен поход срещу Илион, който смятал, че не го заплашва никаква опасност и затова не бил готов да се защитава.

Хераклес събрал корабите, натоварил жадните за плячка и подвизи мъже и внезапно нападнал града. Превзел го и разрушил стените му.

С това се изпълнила мечтата на Делфи и Евристей. Никой не можел повече да пречи на ахейските кораби, влизащи в Хелеспонта, да създават полиси. Тракия загубила връзките си с големите робовладелски азиатски държави.

8.

На следващия ден ме очакваше изненада. Едва бях успял да закуся и зърнах пред храма Музей. Изтичах при него и почувствах радостта му от срещата ни. Уединихме се в моята стая и той жадно ме заразпитва за Орфей и похода. Разказах отново всичко. Още веднъж преживях всичките страхове, радости и надежди.

Музей ме слушаше с очи, вперени далече, далече, сякаш виждаше всичко, което му разказвах.

- Ти си любимец на боговете, драги ми Мин.

Засмях се безгрижно.

- Боговете са толкова много и толкова различни. При това непрекъснато враждуват помежду си. По-вярно би било да кажеш, че съм толкова незначителен, та никой от тях не ми обръща внимание и не ми причинява злини.

Засмя се и Музей.

- Възможно е да си прав, но какво смяташ да правиш сега?

- Преди всичко искам да изпълня поръченията на Орфей. Ще намеря Евмед и ще пратя вестоносец на Еагър да знаят какво се е случило.

Музей помрачня.

- Това, което се случва, може да ти попречи. Ако не си научил още, слушай! Знаеш вече за разрушаването на Илион. След това Хераклес повел флотата с войската си и спрял при земите на бистоните. Слезли от корабите и Хераклес харесал мястото. Веднага нападнали и почнали да плячкосват. Царят на бистоните, Диомед, не бил подготвен за битка, нямал време да повика помощ от съседите си, но не отстъпил, а повел хората си срещу Хераклес. Битката била страшна. В боя паднал убит и първият помощник и любимец на Хераклес, Абдер. Въпреки това бистоните били избити и ахейците завладели земите им.

Хераклес наредил да се издигне укрепен град, защото се боял, че съседните племена ще се обединят и ще отмъстят за сродниците си. Нарекъл града Абдера и като оставил достатъчно войска, се прибрал в Пелопонес.

Евристей, чиято жажда за власт и богатства е равна на страхливостта му, веднага го накарал да се готви за нов поход. Мнозина царе се възмутили от нищо непредизвиканото нападение и поискали Евристей да обясни станалото. Коварният хитрец измислил, че конете на Диомед се хранели с хора и разкъсали любимеца на Хераклес Абдер. Естествено трябвало да се отмъсти за смъртта му.

Ахейците приели обяснението, но Хирон, възмутен от походите на Хераклес, предупредил Евристей да си прибере слугата и да не напада повече траките. Казал, че ако не спре, ще ги съюзи и ще превземе и самата Микена. Евристей отговорил, че праща Хераклес при царя на кентаврите Фол, да се срещнат и разберат с мир.

Хирон му повярвал и повел със себе си и цар Нес. Пристигнали без войска, уверени, че ще постигнат споразумение. Хераклес също пристигнал, усмихнато ги поздравил и седнали да пируват.

Докато траел пирът, войската на Хераклес незабелязано обкръжила племето на Фол и по даден знак го нападнала. Избили всички. Само Хирон за своя беда успял да се спаси, обезсилен от тежки рани. Скрил се в планината и затова не успял да види как Хераклес по същия начин избил всички племена на Кентаврите.

Когато разбрал какво е станало, сам сложил край на живота си.

Хераклес сега твърди, че кентаврите го нападнали по време на преговорите с Хирон. Според уговорката там не е трябвало да има войска. В Делфи не го питат за това. Съдът на Амфиктионите мълчи, защото кентаврите не са в съюза и следователно, няма право да се произнесе. Жреците също мълчат. Евристей и Хераклес им поднесоха богати дарове, а и Дамаст е доволен. Вече няма школа на Хирон, няма кой да учи траките на различни изкуства, а за ахейците ще се погрижи Аполоновото светилище.

Възразих.

- Не мога да се съглася с теб, Музее. Светилището половин година е на Дионис и половин година на Аполон. Щом се върне Орфей, нещата ще се променят.

Музей тъжно гледаше пред себе си.

- Дамаст подмени трима от петимата жреци на Дионис. Сега Аполон покровителства изкуствата, а Дионис се грижи за зачатието на жените и плодородието на лозите. Негова грижа е веселието и пролетната омая, шествията на менадите и нощните оргии. Затова жрецът Мопс се старае с всички сили да държи далеч оттук и Орфей, и всички ученици на Хирон. Ако успее да ги задържи още една година, никой няма да е в състояние да промени нещата.

Така се разгневих, че почти изкрещях:

- Трябва да намеря Евмед. Какво прави той?

Музей ми наля вино и ми го поднесе. Отпих една глътка и овладях гнева си.

- Евмед се бори с всичка сила, но не може да направи много. Родопското светилище е обидено на Орфей за пренебрегването на пророчицата. Смята и мисля с право, че ако не бе тръгнал с похода, това нямаше да се случи.

- Тогава щеше да почне страхотна война между траки и ахейци!

- Нищо подобно. Просто походът за руното нямаше да тръгне без Орфей. Нито един от учениците на Хирон или привържениците на Тезей нямаше да се качи на корабите. Хераклес щеше да си пиянства при Креонт и Дионис победоносно да шества из земите на ахейците като покровител на изкуствата и науките.

- Орфей тръгна, за да избегне голяма война.

- И предизвика още по-страшна война. Това родопското светилище никога няма да му прости.

Помълчахме доста, преди Музей тихо да промълви:

- Станалото е станало и не може да се върне. По-добре да мислим как да му помагаме, когато походът завърши и златното руно заеме мястото си в храма на Зевс. Засега Делфи налага волята си, но никой не може да знае какви са желанията на боговете.

9.

Че Делфи налага волята си, личеше най-добре по сияещия Дамаст. Разпореди да се докарат бикове и овни за печене, виното се лееше без мярка и веселието нарастваше с всеки изминал час. Необикновено бе и уважението и почитта към тракийските аеди, които първо възхваляваха Орфей, а после останалите царе и герои, участници в похода.

Широката поляна в долината под светилището вече бе препълнена с хора, а идваха все повече. След истмийските игри за първи път виждах такова сборище.

Понеже повечето от гостите използваха идването си да принесат жертва и зададат въпрос на Пития, жреците едва смогваха да колят жертвените животни, а над цялата местност се носеше миризма на вино, кръв и печено месо.

Опитвах се да разсъждавам върху това.

Дамаст отлично знаеше, че Орфей се мъчи да наложи влиянието на Дионис. След като Хераклес е избил почти до последния човек племената на кентаврите, а Илион е разрушен, би трябвало да тръгне срещу Дионис.

Както винаги боговете не ми позволяваха да вникна в нещата и да си обясня поведението на жреца. Нямах и време. Роднините и приятелите на участниците в похода непрекъснато ме търсеха и трябваше отново и отново да разказвам за всичко, случило се през тези две години. Името на Орфей се произнасяше по-често от имената на боговете. За Язон и Медея говореха предимно жреците. Повечето смятаха, че трябва да бъдат очистени от замърсяването с убийството в храма, но не бяха малко тези, които го осъждаха.

С аедите, приятели на Орфей, бе невъзможно да говоря. Денонощно бяха заобиколени от тълпи, на които пееха и свиреха. След двете години, прекарани на кораба, това ме оглушаваше и изтощаваше.

Сред тази шумна неразбория ме намери Акамант, синът на Тезей.

- Брат ми, Демофонт, се занимава с държавните работи. Аз нямам задължения и се грижа за безсмъртието на душата си. Мнозина в Атина вече са посветени и разпространяват Дионисовото учение на Орфей. Искам да бъдеш мой гост. Ще направим тържествено посрещане на баща ми и Орфей, както подобава на велики герои.

Обясних, че трябва да изпратя вестоносец до родопското светилище и Еагър, а също да намеря жреца Евмед.

Акамант се усмихна.

- Утре и в други ден са официалните състезания за песни и музика. След това жреците ще обявят победителите и аз ще направя всичко, което е поръчал Орфей.

Успокоен, обещах да тръгнем заедно за Атина и тълпата отново ме повлече. Скоро разбрах, че представители на почти петдесет града са дошли да зададат въпрос на Пития за съдбата на похода. Въпреки радостта от известията ми, въпросът се задаваше. Така или иначе героите бяха на път, а там всичко е в ръцете на боговете.

Предсказанията на прорицателката бяха все така неясни и позволяваха да се тълкуват по различен начин.

На мен отговори така:

"Познали края на света, ще се завърнат у дома."

Не ставаше ясно кога ще се върнат. Краят на света също бе неясен. Наистина, къде е краят на света? Зад снежните върхове, които виждахме от Колхида? Или там, откъдето извират водите на могъщия Истрос? А може би някъде в безкрая на морето?

Колко време ще трябва да чакам завръщането им, щом коварният Мопс прави всичко възможно, за да ги отклонява и бави?

Тези въпроси си задавах аз, но роднините бяха доволни. Просто трябваше да чакат завръщането им.

Научих и още нещо. Пратеник на Хераклес съобщил, че без да губи време, стратегът натоварил огромна войска на повече от сто кораба и потеглил по пътя на аргонавтите. Обещал навсякъде да основе ахейски полиси и завинаги да завладее Евксинския Понт.

Отидох при Дамаст и го запитах вярно ли е това. Той охотно ми обясни:

- Евристеевата дъщеря Адмета е жрица на великата Хера. Богинята се явила в съня й и казала, че Арес е подарил на царицата на амазонките Хиполита скъпоценен колан. Адмета пожелала да го има и богинята отвърнала, че това може да извърши само Хераклес, тъй като по волята на боговете служи на баща й Евристей. Именно Адмета накарала Евристей да го изпрати в този поход до столицата на амазонките Темискира, близо до далечна Колхида. Щом вземе колана Хераклес ще се върне обратно.

Представих си какво прави по пътя си Хераклес и от яд в устата ми загорча.

Дамаст разбра колко съм ядосан и доволен добави:

- Всеки е длъжен да изпълнява волята на боговете, а най-вече Микена, която те закрилят и е най-богата и силна. Стратегът е длъжен пък да отива там, където го прати неговият цар. Сигурен съм, че ще се върне с колана, за който е тръгнал, и ще донесе богата плячка.

Този път се ядосах и на себе си, и на Орфей. На себе си - задето не съумях да разбера защо Хераклес направи да бъде изгонен от похода на аргонавтите, и на Орфей, че се остави да бъде подведен и се съгласи да го върнат.

10.

Седях сред тълпата и слушах песента на един непознат аед. Пееше за Язон, комуто богинята на любовта решила да помогне в открадването на златното руно и затова изпратила Ерос да прониже сърцето на Медея. Влюбената Медея му разказала какво да направи и той по този начин извършил големия подвиг.

Разнесоха се одобрителни възгласи. Евойе! Евойе!

Следващият аед пя за жестокия коварен цар на бебриците Амик, потъпкал думата, дадена на Орфей да посрещне приятелски похода и затова убит в единоборство от героя Полидевкт. И тук се разнесоха одобрителни възгласи. Мнозина си тананикаха песента, за да я запомнят по-добре.

Ядосах се на аедите. Пееха за битките, а не споменаваха за гостоприемството на траките, оказвано заради Орфей.

Зачаках с нетърпение да чуя песента на Музей. Ако и той пее за Язоновите подвизи, значи нищо не разбирам. На всички в устата е Орфей, а когато трябва да се прослави неговото дело, пеят за другите герои.

Музей бе посрещнат възторжено още преди да запее. Изчака ги да млъкнат и почна да реди песента си. Пееше за страшното убийство на Абсирт, братът на Медея, извършено по нейно внушение и с помощта на Язон. След това обясни на замаяните слушатели как колхидците и местните жители щели да избият всички, ако Орфей не се наел да ги преведе през непознати земи, сред незнайни племена, за да избегнат гнева на хората и боговете.

Когато спря да пее, няколко мига цареше тишина, сякаш очакваха да продължи песента си. След това сякаш полудяха. Крещяха "Евойе" до пресипване. Дори от върховете на Парнас излетяха орлите, уплашени от този шум. Посипаха се дарове, отправяха покани да посети града, в който живеят...

Дамаст се опитваше да надвика тълпата, но напразно. Някой, не разбрал какво става, почна да крещи, че иска да пее Орфей и всички почнаха да викат името му.

Най-накрая Дамаст успя да ги смири, като им обясни, че аргонавтите не са се върнали, а само са пратили човек да съобщи, че са живи и здрави. Орфей и Язон ги водят и скоро ще ги видим в родните им места.

Намерих Музей, помогнах му да се оправи с многобройните дарове и най-накрая седнахме да починем. Веднага запитах защо всички славят Орфей, а никой не пее за него. Аедът добродушно се засмя.

- Въпросът ти показва, че не си напреднал в изучаването на музиката. Кажи ми как може да се обяви за подвиг това, че царете, приятели на Орфей, го приемат заедно с омразните им ахейци? Кажи ми как може от това да се подреди песен? Разбирам какво искаш да кажеш. Орфей им осигури приятелско посрещане, а там, където се изложиха и предизвикаха любезните си домакини да се бият с тях, те са герои и за това се пее и свири, а заслугата на Орфей остава незабелязана. Орфей е аед и остава аед. Всички разбират, че без него походът е немислим и го показаха много добре с възгласите си. Не забравяй и това, че се намираме в Делфи, а не в родопското светилище. Ахейците искат да чуят какви подвизи са извършили техните, а не тракийските царе, царски синове и стратези. Знай, че всички царе се прекланят пред Орфей. Благодарение на него стават все по-малко враждите между отделните племена. А какво да кажем за жреците, посветени от него в тайнствата и мистериите при общуването с боговете? Нали той съчини и химните в тяхна чест. Дори и робите знаят името му и го почитат за усилията му с тях да се отнасят по-добре, отколкото с добитък. Остави аедите спокойно да си пеят песните, Мин. Ти изпълнявай това, което ти нарежда Орфей, и не се грижи за неговата слава.

Очевидно боговете са ме лишили от способността да разбирам някои неща. Пак не разбрах кой е крив и кой е прав и защо не може да се пеят песни за Орфей. Както правя в такива случаи, съгласих се с думите на Музей. Вече знам, времето ще покаже кое е вярно и кое не.

11.

Акамант наистина ме прие като скъп гост, а не като слуга на Орфей. Устрои великолепен пир, на който ме запозна с атинските първенци. Да си призная, те бяха дошли, водени от желанието да чуят за подвизите и премеждията на героите от похода, а не заради мен или Акамант. Всичките бяха забогатели. След като Тезей ги направи благородни евпатриди, властта им бе осигурила и богатството. За двама бях сигурен, че по-рано износваха облеклата на бащите си и коремите им бяха залепени за гърба. Сега носеха разкошни дрехи върху добре охранените си тела.

Приемаха като нещо естествено похода на Хераклес. Особено един от тях, когото веднага намразих, слушайки думите му.

- Хераклес прави най-важното. Осигурява полисите, които ще създадем на завладените земи. Не може дивите, некултурни племена да спират развитието на търговията. Сами разбирате, че никой не може да се съгласи кентаврите да определят какво да учат нашите царе и срещу кого да воюват или да се съюзяват. В края на краищата всички трябва да признаят всемогъществото на Зевс и да му се подчинят.

Засърбя ме езикът да му отговоря, както трябва, но уплашеният поглед на Акамант ме спря. А и какво от това, че съм казал нещо. Тези хора разбират само езика на меча и златото.

Повечето от гостите видяха смущението ми и прехвърлиха разговора на безобидни неща. Акамант също опита да разкаже някоя весела история, но истинско веселие не се получи.

Когато останахме сами, въздъхна:

- Прощавай, Мин, но сам виждаш, че това са геоморите на Атина. Не мога да създавам излишни разправии на брат си и баща си. Освен това, всички са опиянени от победите на Хераклес. В храма на Зевс всеки ден се принасят жертви за закрила на делата му.

Мислех да го поправя и кажа, че жертвите са за закрила на престъпленията му, но съзнавах, че и това е безсмислено.

Зарадвах се само когато отидох в храма на Дионис. Жрецът дълго и недоверчиво ме разпитва защо ми е нужен Евмед, преди да ми каже, че само след шест-седем дни ще дойде в Атина и мога да го срещна в храма. После се отпусна и заговори за Дионис.

- Ахейците тачат само Аполон, когато става дума за изкуства и науки. Дионис възприемат единствено за бог на виното и лозите. Участват в пролетните оргии за плодородие и зачатие, но това е нощният, а не утринният Дионис. Когато им кажа нещо, те се смеят и отвръщат, че дори Орфей е жрец на Аполон заради изкуствата.

Не знаех какво да кажа. Когато бях роб, мислех само как да сложа още нещо в малкото си съкровище. Сега, без да искам, станах участник в събития, където богове и хора си оспорват властта. Не притежавам нищо, но живея като богаташ. Не винаги мога да преценя кой е крив и кой е прав, но трябва да застана на едната страна и да я защитавам. Отгоре на всичко, моята страна, която смятам, че има право, губи.

Поне да мислех за безсмъртието на душата си, та да имам и друга цел. Акамант бе щастлив. Следваше точно указанията на Орфей, обясняваше ми как се готви за мистериите, при които душата на човека се слива с бога и нищо не можеше да го отклони от пътя му.

Кой бог ще се съгласи да се слее с душата на един роб? Бях роб по рождение и все повече се убеждавах в това. Като роб не притежавах нищо и като свободен пак не притежавам нищо. Живея от близостта ми с Орфей и участието ми в неговите дела. Изляза ли от тях, веднага ще попадна на робското тържище.

Акамант бе изпратил една доста мургава робиня да ми прислужва и се грижи за жилището. Обзет от моите нерадостни мисли, се бях проснал на постелята и гледах в тавана. Шумът, който тя вдигаше, докато чистеше в стаята, ме накара да я погледна. Беше точно пред прозореца и лъчите на слънцето очертаваха тялото й през полупрозрачния хитон. Изглежда лицето ми е издало желанията ми, защото тя веднага остави метлата и легна при мен.

Когато се наситихме един на друг, тя се разсмя.

- Вече мислех, че и ти като господаря спасяваш душата си.

Аз също се разсмях.

- Един бивш роб не може да мисли за душата си.

Това неочаквано я развесели.

- Един бивш роб и една бивша царска дъщеря, сега робиня. Ако бях при баща ми и ти ме бе погледнал с такова желание, щях да заповядам да те бият, докато умреш, вместо да легна при теб.

Казах й да донесе вино и й заповядах да пие. Тя спокойно отпи от чашата си.

- Понеже си бивш роб, мога да ти говоря всичко.

Вдигнах ръка да млъкне.

- Искаш ли да накарам господарят ти да те освободи?

Тя едва не се задави.

- Боговете са ти взели ума. Искаш да ме вземеш за своя съпруга ли?

- Можеш да отидеш при баща си.

Тя ме изгледа като малоумен.

- Даже и най-тъпият роб може да съобрази, че ако дъщерята на един цар е робиня, той е мъртъв.

Тогава, без да се замислям, издрънках:

- Понякога на мъжа му трябва съпруга.

Отново предизвиках смеха й.

- Съпругата е нужна да се справя с домашната работа и слугините, да ражда и отглежда деца. Къде е твоята къща и какъв имот имаш?

Ща не ща признах, че не притежавам нищо.

- Значи, не ти трябва съпруга. И знай, че ако ме освободиш, ще ме пратиш в по-лошо робство.

Разбирах, че е права, и прекъснах този разговор. Обясних й какво ме измъчва и тя уверено отсече.

- Всичкото зло идва от боговете. Те се борят за власт и богатства и хората се борят за власт и богатства. Лошото е, че те са безсмъртни, а ние не. Докато бях царска дъщеря, им принасях жертви и търсех закрилата им. Сега не вярвам в тях, не им принасям жертви и пак нищо не се променя. Вярвам на твоя господар Орфей, защото той се бори да възтържествува доброто начало у хората, но не вярвам да успее. За всеки случай, ако трябва да дам глупавия си робски живот, за да му помогна, ще го дам, без да се замисля.

Тогава се сетих да я запитам как се казва. Тя отново се развесели.

- Наричай ме Ананке, което на твоя език значи необходимата и неизбежната.

- А истинското ти име?

- Истинското ми име е име на царска дъщеря. То не може да бъде име на една робиня!

12.

Близостта с мургавата робиня запълни дните ми. Отпуснах се и нещата почнаха да ми се виждат не така лоши. Когато се срещнах с Евмед, бях отпочинал и исках отново да правя нещо.

Разказах му най-подробно за похода и особено за мошеника Мопс и злобните му хитрини.

Евмед търпеливо ме изчака да спра.

- Планът на Дамаст да върне Хераклес и да го прати с голяма войска след вашите кораби ми стана ясен, когато ми каза пророчествата на Пития при последната ни среща. Ако си спомняш, тогава ти казах да не се отделяш от Орфей. Сега разбирам, че Дамаст иска да го използва, за да разшири чрез него влиянието на ахейците. Делфи се оказа по-хитър и пресметлив от нас.

Прекъснах го ядно.

- Какво пречи да се обединят траките и под водачеството на Еагър и Рез да сринат ахейските градове.

Евмед старателно почна да ми обяснява.

- Не е толкова просто, както ти се струва, Мин. Действително траките имат големи държави, каквито ахейците нямат. Тези държави - и на Рез, и на Еагър - са силни само ако ги нападнат. Нямат армия като египтяните и всяко племе решава само дали да участва в една война, или не. Племената в тях не се нападат, но това не значи, че други племена не ги нападат. Това ги принуждава да не изпращат мъжете си на война, а да седят и да пазят собствените си селища. Дори буйният Рез още не е разрушил основания от Хераклес град Абдера точно по тази причина. Сега идвам от родопското светилище. Дионис просветли умовете им и те разбраха, че ако Орфей не бе повел похода за златното руно, това, което стана, щеше да се отложи за една-две години, но само за да съберат още повече сили. Крайната цел е Делфи да управлява чрез царете и не родопското светилище и хироновата школа да покровителстват и развиват науките и изкуствата, а това да се определя от Делфи чрез храма на Аполон. Войната срещу кентаврите беше срещу тракийските науки и изкуство. Дамаст иска те да станат ахейски така, както Бендида превърнаха в Артемида. Орфей остава единственият, който може да запази тракийските науки и изкуства. Единственият, който може да постигне мир между нас и тях.

След тези думи отпи, за да разкваси поизсъхналото си гърло. Очаквах да каже още нещо, но той замълча. Мълчах и аз. Чуствах се безпомощен пред тези нестихващи битки, водени край олтарите на боговете, на пиршествата при царете и чрез враждите на племената. Нима един човешки мозък може да възприеме цялата сложност на всичко това и да съумее да извлече изгода за едната или другата страна? Нима всичко това не е по внушение на безсмъртните, а ние само се блъскаме като слепци, неспособни да прозрем замислите им?

Евмед изглежда отгатна мислите ми.

- Ти няма какво да правиш, освен да се грижиш за Орфей, Мин. С това по-лесно ще слееш душата си с бога, отколкото с меч и копие или коварства, на които не си способен.

С това се разделихме. В душата ми остана някаква неяснота, нещо, което ме измъчваше и не ми даваше да спя.

Ананке, робинята, се мъчеше да ме успокои.

- Ако великите Мойри са определили съдбата ни, не бива да се тревожим за нищо. Каквото и да стане, то е предопределено.

Ядосах се.

- Ако е така, за какво се мъчим да разсъждаваме и отгатваме това, което този или онзи иска да направи. Нали всичко е предопределено? Търговецът на роби не бива да оковава робите си да не бягат, защото ако боговете са решили, те пак ще избягат, царете не бива да се отбраняват, когато ги нападнат, защото, щом боговете са решили, нападателят сам ще си отиде, ако не му е писано да разруши царството, което е нападнал. Не вярвам на нищо освен на Ра и на Дионис!

Робинята тихо се засмя.

- Вярваш само на Орфей и дори в това се съмняваш.

Избухнах.

- Вярвам в едно, че искам да имам свой дом, деца, които да радват старините ми и жена, която да дава живот на дома ми. Вярвам и в това, че боговете няма да ми го позволят, защото съм се родил роб и продължавам да бъда роб на желанията им, понеже не притежавам нищо и едва ли някога ще притежавам нещо освен мислите си.

Тя седна до мен и ме прегърна.

- Обичам те, Мин. Обичам те и затова искам да ти кажа, че е страшно да се превърнеш в роб, изпълняващ всички прищевки на господаря си. Много пъти призовавах боговете да ми дадат сила да прекъсна жалкия си живот. Все пак аз, робинята, имам надежда. Защо ти, постигнал свободата си, да я нямаш?

Когато останах сам, се замислих над думите й. Не можех да позволя напразно да се надява. Не може да бъдеш роб на едно дело и на една жена едновременно.

Намерих Акамант и му обясних, че ще отида да живея при храма на Дионис. Стана му неприятно, но не опита да ме задържи.

- Царете не бива да вървят срещу боговете!

Жрецът на Дионис с удоволствие посрещна желанието ми да живея при храма. С това той се доближаваше до Орфей, а аз до божествените тайни.

Още същия ден се преместих, без да съобщя за това на Ананке. Нямах мъжество да застана пред нея и да й кажа защо го правя.

Така можех спокойно да чакам завръщането на корабите.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.05.2005
Илия Джерекаров. Мин, роб на Орфей. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Илия Джерекаров. Мин, роб на Орфей. София: ИК "Еос", 1998.