МИН, РОБ НА ОРФЕЙ

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПОХОДЪТ

Илия Джерекаров

web | Мин, роб на Орфей

1.

Вече десетина дни вървим през тази Тракия на високи планини, стада белорунни овци и горди, непокорни хора, за която толкова много се говори в Пелопонес и Атика. Името на Орфей е познато навсякъде и където и да отседнем, хората се събират като на празник. Самият той сияе от радост и с удоволствие пее и свири на своите сънародници.

Вече навлязохме в планината и макар че пролетта е дошла, по върховете има дебели снежни преспи и след задушната горещина на Египет студеният въздух от тях ни кара вечер да се увиваме в дебелите зейри и да търсим топлината на огъня.

Вървим само двамата, защото той освободи стражите и слугите да отидат при близките си. Това не ми пречи, защото нямам грижа нито за храна, нито за конете. Където спрем, веднага слагат трапеза и се грижат за всичко.

Мислех, че вървим към светилището на Дионис, но той, както е свикнал да прави, внезапно промени решението си и върви към родния си дом. Да види баща си, да се порадва на близки и приятели.

От всяко селище до следващото ни съпровождат яки планинци с брадви и дълги овчарски криваци, за да ни пазят от среща с диви животни, каквито изобилстват по тези места, и да не загубим пътя сред лабиринта от дълбоки клисури и тъмни борови гори.

Най-сетне, след като два дни бяхме вървели по течението на бистра и буйна река, неочаквано пред нас се появи просторно поле, равно като морето и чак някъде, много далече, зад него едва се виждаха контурите на друга планина.

Оттук до дома на Еагър имаше още малко път. Подканихме конете и скоро появата ни предизвика радост и веселие в цялото селище. Едва прегърнал сина си, тракийският цар разпореди да се сложи трапеза за пиршество. Първо подредиха залата, после я изнесоха на двора, а най-накрая всички излязоха на една поляна, където можеха да се сместят дошлите да посрещнат и чуят сина на своя цар.

За моя изненада на трапезата видях да вдига ритон с вино жрецът на Дионис, Евмед. Веднага седнах до него и запитах как е разбрал, че пристигаме. Той охотно обясни.

- Първо научих, че е минал Обий, един от царете на Сардите, после се върнаха стражите. Понеже не пристигнахте в светилището, както очаквах, дойдох тук. Трябва да ти кажа, че бог Дионис те покровителства, защото добре си изпълнил волята му.

В този миг го намразих. Вече не се боях от него. Просто го мразех. Поговорихме още малко за незначителни неща и аз отидох да си търся друг сътрапезник. Неочаквано ме извика Еагър. Беше наметнат с царска мантия и носеше отличителни знаци на Херосов жрец. Подаде ми ритон с разредено вино и се усмихна доброжелателно.

- Пий, за да те закрилят боговете и бъди скъп гост на дома и трапезата ми.

Изпих виното и останалите капки изсипах според обичая на главата си. Това внимание на царя предизвика многобройните му роднини и приятели и те също поискаха да пия с тях. Не можех да откажа никому и скоро престанах да съзнавам какво върша.

Свестих се в стая върху одър, постлан с кожи. До мен седеше млада тракийка и леко ме плескаше по бузите. Като видя, че отворих очи, се засмя, повдигна ме като малко дете и полуседнал ме подпря на възглавниците. След това взе малка глинена съдинка и я поднесе до устните ми.

- Пий! Да ти оправи корема, че вчера се обръщаше наопаки!

Послушно изпих вкусната кисела и солена течност. Почти веднага главата ми почна да се прояснява, а стомахът се отпусна и ми се прияде. Не поисках храна, защото имаше по-важни неща, които исках да науча.

- Сигурно съм говорил и правил какви ли не глупости.

Момичето отново се засмя.

- Какви глупости. Не носиш пиене и това е. Не бе изпил и четири ритона, когато се сгромоляса. Първо помислиха, че е болест, но Орфей им каза, че ритон вино ти стига, а четири могат да те уморят. Добре, че изхвърли всичкото ядене и пиене.

В стомаха ми чегъртаха гладни зверове и аз решително се опитах да стана. Момичето ми помогна да се изправя и ме заведе да ме нагостят. Всички ми ставаха на крака, като че бях не слуга, а цар. Първо ми дадоха мляко, после ме натъпкаха до пръсване с месо, ядки и сочни растения. Казаха ми, че Орфей и Еагър отишли в светилището на Херос да принесат жертви и ще се върнат скоро.

Запитах за Евмед. Той принасял жертва на Дионис.

Въздъхнах. Омразата към него се бе превърнала в стария страх, че ще се случи нещо лошо. Зарязах яденето и излязох да седна на припек. Слънцето ме затопли и отново ми се приспа, но нямаше време. Чу се конски тропот и в просторния двор влезнаха Еагър и Орфей. Станах да ги посрещна и те през смях, весело ми разказаха как за учудване на всички съм се тръшнал край трапезата и съм заспал. По навик посегнах да поема конете, но един слуга ме изпревари, а Орфей пак така весело се засмя.

- Тук си мой гост, Мин, защото сега нямам нужда нито от управител, нито от слуга, нито от роб.

Еагър приятелски ме тупна по гърба.

- Да вървим, че е време за хранене. И да знаеш, че съм предупредил всички, да не те карат да пиеш, ако не ти се иска.

Все пак, додето се измият и преоблекат, додето Еагър даде разпореждания на слугите, мина доста време и аз отново почнах да чувствам глад. Накрая седнахме и веднага почувствах познатия страх. До мен се настани жрецът Евмед.

Всички се хранеха с апетит, но не като на пиршество. Изпиха по ритон доста разредено вино, за да прокарат храната и нищо повече. Един по един сътрапезниците ставаха и отиваха да вършат работата си. Накрая останахме само четиримата. Мислех да стана, но не знаех къде да отида и какво да правя. Евмед погледна въпросително Орфей и той спокойно каза:

- Може да ми кажеш всичко пред Мин, Евмеде. От него няма какво да крия.

Жрецът поклати одобрително глава и бавно отпи глътка вино, сякаш се чудеше откъде да почне.

- Разбра се в светилището, Орфее, че си обещал на Лаомедонт, царя на Илион, да вземеш участие в похода на Язон. Все пак реших да те попитам истина ли е това?

- Истина е, Евмеде. Знаеш, че на Язон му се предсказа подвиг и за да избегна войната, ще тръгна с него.

Жрецът се намръщи.

- Допитахме се до боговете и те са против участието ти в този поход! Прекалено много кораби се събират и битката е неизбежна. При Лаомедонт ще дойдат на помощ и сродните му фриги и Рез със сродни племена. Ще накараме ахейците да се приберат в Пелопонес и никога да не помислят за тракийска земя.

Еагър слушаше внимателно, но не бързаше да се намесва. Аз бях изтръпнал.

Отговорът на Орфей бе неочакван.

- Не може Дионис да иска проливането на кръв. А всички знаем, че ако не отида с тях, ще загинат не само ахейци, но и хиляди траки. Дори морето ще почервенее от кръвта им.

Евмед не отстъпваше.

- Боговете по-добре от нас знаят какво правят и защо го правят. Оракулът казва, че Дионис е против твоето участие. Два пъти принасяхме жертви и питахме бога.

- Ще го попитам и аз. Но преди похода, защото боговете могат да променят решенията си.

Евмед ядно вметна.

- Сигурно ще питаш Аполон Делфийски. И той ще ти каже, че не бива да участваш в този поход!

Очите на Орфей светнаха.

- Да не сте се наговорили в двете светилища. От какво ме пазите? От война? Или искате да се избият най-добрите царе на Тракия? Вместо да се учим да търгуваме и племето ни стане богато и силно, ние ще се избиваме един друг, докато ни поробят други, дошли от съседни страни.

Евмед дори не се усмихна.

- Ти, Орфее, си нужен на цяла Тракия, а не на Язон, Евристей или Лаомедонт. Обясни ми защо трябва да отидете при цар Еет? Да вземете златното руно от храма на Зевс и да наложите властта му над Кибела. Ахейците вярват, че като вземат руното, Зевс и те ще станат непобедими. Ще оставят там жреци и търговци, на които ахейците винаги ще се притекат на помощ. Или не знаеш, че и Еет е ахеец? Ако боговете искат това да стане, то ще стане и без твоето участие. Ако не искат, никой не може да го направи. Тълкуването на оракула е, че не бива да ходиш на този поход. Не ставай по-голям от бога!

Орфей тежко въздъхна.

- Врекъл съм се на Лаомедонт от Илион, че няма да допусна война. Ще се допитам и до Аполон Делфийски. Сега не мога да реша нищо, но не мога да се откажа от обещаното. С кои очи ще срещна тези, които са повярвали, че това ще е един мирен поход, ако той се превърне в най-голямата война между траки и ахейци?

Неочаквано се обади Еагър.

- Не разбирам, Орфее, защо толкова желаеш да се съюзяваш с ахейците. Никой не те е поканил да вземеш участие в похода и затова никой не може да се обиди, че не си удържал думата си. Служиш на Дионис и с песни и веселие разнасяй учението му както досега. Не може аед да препасва меч и обтяга тетива, защото той няма врагове. Не си навличай гнева на божеството, без да има нужда!

На това място спря за миг, отпи глътка вино и се обърна към жреца.

- Ти, Евмеде, върви в светилището и ако има нещо, прати вест. Нека направят корабите, нека почнат да събират войска и тогава ще се види каква е волята на хората и каква на боговете.

Евмед допи виното си и стана.

- Мъдри са словата ти, царю, и само глупав човек не би те послушал. Ще отида и до делфийския оракул, за да чуя какво става в Пелопонес и Атика. Ще пратя вест за всичко, което узная. Тръгвам още днес, щом принеса жертва да ме закрилят боговете.

След тези думи всички станахме. Орфей излезе с баща си, а аз отидох на сянка под едно дърво да премисля всичко отново.

То нямаше какво да се мисли толкова. Походът с Орфей ще мине мирно. Без него траки и ахейци ще се избият. Само едно не се връзва. Защо Делфи не иска Орфей да участва. Освен да смятат, че са толкова силни, та ще победят траките и ще превземат земите им. Ето това не мога да разбера как ще стане. Никой не може да преброи траките и никой не е обходил земите им. Делфийските жреци не са безумци и добре знаят силата им. Защо не искат Орфей, а искат война? Сигурно има неща, които не знам и не разбирам.

2.

Времето минава бързо, когато живееш като на безкраен празник. Наситих се и на лов, и на риболов. Помагах, макар че не ме караха, в полската работа, научих се да стрелям с лък, да се бия с меч и да хвърлям копие. Заякнах и постоянното чувство на страх изчезна.

Промених и облеклото. През есента в селището до хълмовете по Хеброс пристигаха корабите на търговци от Исмар, от Илион, дори от островите и далечна Финикия. Събираха се хора, едни слезли от планините, други от далечни племена и селища, да обменят, да продадат или да купят нещо. Десет дни можеше да се видят какви ли не стоки: сладки плодове, жито, овес, ечемик и просо, мед, восък, кожи и изделия от тях, мечове, копия и лъкове, коне, бикове, овци и кози, красиво изписани глинени съдове, сол и сушена и солена риба, какви ли не музикални инструменти, смола, всевъзможни тъкани, златни, сребърни и бронзови накити, метални триножници и вериги, ножове и брадви...

Купих си скъпи дрехи и заприличах на богат търговец, което още повече вдигна самочувствието ми.

Помолих Орфей да ме пусне да погостувам на Обий. Деляха ни само три дни път.

Той остави ковчега с папирусите и тръгнахме заедно. Пак празник, пак веселие...

На връщане вървяхме бавно край Хеброс. Двама рибари бяха запалили огън и печаха риба. Спряхме до тях и те ни поканиха да хапнем заедно. Рибата беше чудесна, имахме и вино и разговорът се оживи. Единият от рибарите обясняваше на Орфей.

- Храна имаме достатъчно. Търсим сол, железни брадви, ножове и гвоздеи. Търсим подкови за конете... Най тежи данъкът. Вярно е, Еагър ни пази от разбойници и не враждуваме със съседите си, но защо трябва да храним и обличаме войска, която нищо не работи?

Орфей се усмихна.

- За войската си прав, че не работи, но без нея отново ще почнат да ни нападат, ще се появят разбойници и може да ти излезе и по-скъпо.

Този път рибарят се засмя.

- Ти пък ми кажи, кой смее да нападне царството на Еагър. Нали веднага всички отиваме да се бием! Винаги е било така. Не е войската, дето ще ни опази.

Обадих се и аз.

- Каква битка ще водиш, като не умееш да въртиш меч?

Рибарят се обиди.

- Сега ще ти покажа как се хвърля копие, защото това имам в лодката, а ти сам разсъди за другото.

С тези думи стана и извади от лодката копие, завързано с дълго тънко въже. Отиде на брега и се загледа в бистрата вода. На петнайсетина разкрача едра риба гонеше по-малките и изскачаше, правейки малки водовъртежи. Едрото й тяло се виждаше добре над песъчливото дъно на реката.

Рибарят издебна момент, когато рибата спря на едно място и хвърли с голяма сила копието. То направо я прободе и след няколко минути борба я извади на брега.

- Видя ли? Затова не ми трябва войската на Еагър и не виждам защо трябва да я храня и обличам.

Орфей отклони разговора за други неща, а когато тръгнахме и останахме сами, се върна на него.

- Все си мисля, Мин, защо не можем да направим царство като Египет. Как да го направим, като и племенните царе мислят като този рибар. Ако поискаш да си плати данък, казва, че не признава друг цар освен себе си. Няколко пъти баща ми е пращал войска, за да вземе данъка. Тогава говорят, че към своите се държи като с врагове и пак се повтаря същото или почват да се съюзяват срещу войската.

Спомних си устройството на Египет.

- Трябва да изпрати управители.

- Опита и това. Цялото племе се вдигна, уби управителя и прогони стражите. Не бива да се върви към царство, като се пролива кръв.

Бях разсъждавал доста за египетското управление и имах какво да кажа.

- Египетският земеделец е зависим, защото каналът с водата е собственост на фаараона, а без вода ще загине.

Орфей посочи с ръка край себе си.

- У нас навсякъде има вода. До всяка нива може да се прокара вада и да се напоява. Мислил съм го. Трябва да са зависими от царя и войската, но как? В Египет войската воюва с чужди държави и докарва плячка и роби. А нашата войска с кого да воюва. С родствениците си? Да ги превръща в роби и да ги разорява? Нали веднага ще се обединят и ще унищожат царството? А нали искаме хората да не се избиват и Дионис да ги дарява с радост и веселие? Пътят на тракийската държава е друг. Трябва да обединим хората чрез мир и търговия. Затова не бива да правим това, което прави Египет. Данъкът, събиран от баща ми, не разорява никого и племената в царството му не искат войска повече от това, което е нужно да ги пази от разбойници. Мъчителен е този път, когато чуждите племена се стремят само към плячка и война. Въпреки това царството ни става по-богато и влиянието му почва да се чувства дори в далечна Атина. Не сме само ние. Кентаврите с учителя Хирон отдавна са забравили какво е война. Рез, макар и най-буен и сприхав, също върви по този път. Ако и други ги последват, Дионис ще наложи мир и радост по целия свет.

Замълчах. Чувствах безсилието на мислите си, слабостта на думите, изказани пред него. Затова не разбирах постъпките, а често и смисъла на думите му.

3.

Така живяхме, докато отново дойде пролет и снегът в полето изтъня. Евмед още не бе пратил никаква вест, въпреки обещанието, което даде. Орфей изпрати човек до светилището да се срещне с него, но пратеникът бързо си пристигна обратно и каза, че бил в Делфи и никой не знаел кога ще се върне.

После духна югозападният вятър, който събужда живота и съживява природата. Празникът ми бе омръзнал. Исках да правя нещо. Да имам къща с жена и деца. Или да яхна коня и да потегля за далечни страни. Бях отпочинал и заякнал.

Една вечер останахме само тримата - Орфей, Еагър и аз. Разговаряхме за някакви разбойници, научили се да крадат добитък и да ограбват пътниците и търговците. Изпратените стражи ги хванали и още там, на място, ги избили, изпълнявайки заповедта на царя. Орфей се изправи и отиде в средата на стаята. Погледна баща си в очите и неочаквано каза твърдо:

- Утре заминавам. Разбрах, че ако Евмед се обади, това ще стане, когато походът свърши. По този начин иска да ме отклони от участие в него. Ще ми дадеш ли двама стражи и двама слуги?

Еагър изглежда очакваше това. Помълча, кимна с глава и се облегна назад.

- Ще ти дам всичко, което трябва. Само искам да ти кажа нещо, което не знаеш. Тайно изпратих човек в Делфи да принесе жертви и да се допита до пророчицата. И тя, и жреците казват, че боговете са против участието ти в похода. Моят човек минал през Атина и Йолк. И Тезей, и Язон говорели, че ти ще участваш в този поход, че без теб е безсмислено да тръгват, освен на война. Щял да участва и онзи разбойник Хераклес, дето уби брат ти, а той мисли само за война и плячка. Ако въпреки всичко решиш да тръгнеш с него, ще ти дам тридесет души отбрани и сигурни стражи, защото трети син нямам. Изпратих човек с много злато, за да купи кораб. Знам, че ще вървиш против волята на боговете. Мога да те спра, защото си нужен не само на царството ни, а на всички тракийски племена, но вярвам, че най-доброто е това, каквото сам си решил. Само те моля, помисли добре защо и двете светилища не желаят да водиш този поход. Дионисовото светилище е против, защото знае, че това ще бъде краят на ахейските битки за тракийска земя. Защо Делфи е против, не мога да разбера. Ти си негов жрец, но не знаеш какво прави Дамаст и какво решава съветът им. Боя се, че са замислили нещо, което не е добро за нас. Затова те моля да помислиш и дано боговете ти открият тайната и те запазят жив и здрав!

Орфей седна до баща си и го прегърна.

- Принесох жертва на Дионис и го помолих да ми даде знак, че ме закриля в това пътуване. Когато се прибрах, видях, че на старата лоза е покарал един филиз. Един-единствен филиз, над снега, точно до моя прозорец. Може би жреците тълкуват нещата така, както им се иска да бъде. Може би аз също правя това, но знаеш, че винаги се изпълнява желанието на боговете.

Без да се замислям, напълних глинените канички с неразредено вино и им ги подадох.

- Да пием! За добър път и щастливо завръщане!

Орфей пое каничката и се усмихна.

- А ти ще дойдеш ли с мен, Мин? Разбрах, че си оглеждал място за къща.

- Да ме накаже Дионис и Аполон да ме порази със стрелите си, ако се отделя от тебе. Аз съм твоята сянка и мога да съществувам само край теб!

Засмяхме се и изпихме виното на един дъх.

4.

До Атина не спряхме никъде за повече от два-три часа. Преди да тръгнем, Орфей се уговори с баща си да изпрати стражите и слугите да го чакат в Йолк. Взехме само злато и се качихме на бърза лодка, която по Хеброс ни свали до морето. Оттам наехме кораб до остров Самотраки, но спряхме, колкото да наемем кораб да ни откара до следващия остров. Там се повтори същото и само за няколко дни пристигнахме в Атина.

Бях изразил учудването си, че не отиваме в Йолк, а в Атина. Орфей, както винаги, търпеливо ми обясни кое го кара да отиде там.

- Познавам и Язон, и Тезей. Язон е изучил изкуството да управлява племето си и да го води в бой, но е далече от Тезей по ум и хитрост. Ако този поход се състои, искам да го водя аз, а Язон да бъде просто стратег. Това може да постигне Тезей. Без помощта на Атина никой няма да се реши да тръгне, защото Тезей веднага ще разшири царството си от Йолк до Микена. А каквото и да се говори, идеята за похода е на Язон, но златото на Атина. Трябва да разбера и какво мисли Делфи. Ако трябва, ще ходим и там.

- Мисля, че Дамаст е замислил тайно да извърши голяма подлост.

- Делфи се стреми да наложи властта си над целия свет. Иска всички царе да се допитват до него и чрез Пития да спира или отваря войни. Дамаст е умен и жесток. Ще омръзне на боговете и те ще го накажат.

Не споделях тази му вяра и се учудвах, че познавайки тайнствата и мистериите, има такава непоколебима вяра в боговете. Наистина Дионис непрекъснато му праща знамения и го извежда невредим отвсякъде, но има други богове, които може да го намразят или да попречат на Дионис. Кой може да каже кога боговете ще се скарат и почнат да унищожават създаденото от другия бог? Дамаст бе жрец на Зевс, най-могъщият и капризен бог, позволил на Хераклес да убие Лин, без Дионис да може да го спаси.

Разбира се, пак богохулствам, но какво да правя като това е истината, както я виждам аз?

За да променя разговора, посочих дванадесетте кораба, построени за похода.

- Виж, могат да носят по сто и двадесет души. Това, ако не е за война, не знам за какво може да бъде.

Орфей внимателно ги разгледа.

- Много неща ще се изяснят с този поход, Мин. Може би това е поход, който ще определи съдбата на Тракия завинаги.

Тръгнахме към града и още по пътя усетихме каква голяма промяна става в Атина. Пътят бе много по-оживен, виждаха се многобройни роби, градът се бе разпрострял и станал по-многолюден. Строяха се храмове и обществени сгради.

Тезей ни посрещна сърдечно, прегърна и Орфей, и мен. Знаеше, че съм бивш роб, но интересът му го налагаше. Ако не знаех, че е така, щях да повярвам в искреността му.

Веднага ни дадоха да се измием и приведем в ред от пътя, а след това седнахме да пируваме. Царят явно считаше посещението ни за най-важно от царските му работи. Изслуша с удоволствие приветствената песен на Орфей и тържествено обяви, че му дарява всичко, което ще му е нужно по време на похода.

Орфей остави лирата и сложи ръка на сърцето си.

- Безкрайна е щедростта ти, Тезее, но пратеник от царството ми трябва вече да е купил кораб за мен и сигурно чака да узнае деня на тръгването, за да го напълни с храна и прясна вода. А и много ли му трябва на един аед? Трудно е да се откажа от даровете ти, но те няма да ми служат.

Разбира се, старият хитрец стана и го прегърна. Беше много представителен и убедителен.

- Видях кораба, който твоят човек искаше да купи и го платих вместо него. Това ми внуши самата ми покровителка Атина. Не е голям като корабите, годни за бой, но е много по-бърз и удобен. А сега да пируваме, защото героите вече се събират в Йолк и Язон ще се чуди защо се бавим.

Орфей се развесели.

- Това, че се готвя за похода, Тезее, още не означава, че ще тръгна. Язон не ме е поканил, а и ако всички царе тръгнат с по десет-дванадесет кораба, всеки, от които има по сто души въоръжени мъже, значи се отива на война. Значи, че цар Лаомедонт от Илион е прав, когато казва, че целта е да превземат и унищожат царството му.

Тезей отпи глътка вино и дълго бърса брадата и мустаците си.

- Ако сме по-малко, няма да минем и през Пропонтида. Траките следят най-внимателно подготовката и съм сигурен, че са събрали не по-малка войска.

Орфей поклати глава неодобрително.

- Говорих с Лаомедонт и той няма да ни нападне, ако не го предизвикаме. Царете Кизик и Амик ще ни посрещнат като приятели. За да стане това обаче, трябва всеки цар да води по един кораб и не повече от петдесет въоръжени мъже. Това е достатъчно, за да отбием всяко нападение и да се оттеглим в морето и недостатъчно да превземем, което и да е царство. Само така може да разчитаме на успех и приятелско посрещане.

Тезей помрачня.

- Мислил съм и това, Орфее, защото без теб и аз няма да тръгна и защото самият аз мисля така, макар да не съм уверен, че всичко ще мине мирно и без бой. Ще трябва да убедим в това и тези царе, които вече се събират в Йолк. Те смятат, че колкото по-голяма е войската, толкова по-сигурно ще успеем. Вярват, че само страхът може да спре траките да ги нападнат. Освен това трябва да знаеш, че в похода ще дойде и Хераклес. Той пък смята, че трябва да завоюваме и плячкосаме всичко, което срещнем по пътя си. По тази причина самият Креонт иска да се отърве от буйния си зет и стратег.

Орфей се замисли и прекара пръсти по струните на лирата. Очаквах да запее, но той вдигна глава и притисна струните с длан.

- Боговете са против моето участие в този поход, а и все още никой не ме е поканил. Ако тръгвате без мен, ще трябва да тръгна с бърз кораб да предупредя царете, че трябва да решават сами как да ви посрещат.

- Язон е говорил с повечето от царете. Всеки, който търси подвизи и слава, може да вземе участие.

Орфей пусна това край ушите си и повече не говориха за похода. Дойдоха още гости. Евпатриди и жреци поднесоха венците си на Орфей и всичко се превърна в обикновен весел пир.

На следващия ден неочаквано пристигна Тамирис. Прегърна и Тезей, и Орфей, отпи малко вино да разкваси пресъхналата си от праха и жегата уста и весело обяви:

- Идвам от Делфи. Допитах се до Пития дали да участвам в похода. Какъв аед ще бъда, ако пропусна такова събитие. Отговорът й накара всички жреци да онемеят и никой не съумя да го разтълкува. Тъй като ти, Орфее, си не само аед, но и първожрец на Дионис, чиято е и Пития, оставям ти да го изтълкуваш. А ето и думите й:

Песни ще омаят всички,
злото ще върви самичко!

Тезей прихна да се смее.

- Това не е нужно да се тълкува. Ясно ти е казала, че ще вървиш с похода и ще омайваш всички с лирата си.

Тамирис поклати глава.

- Ето, Тезее, че и ти каза лирата, а не песните. Аз съм аед, но най-вече с майсторското си свирене, а не толкова с песните. При това нищо не казваш за другата половина от предсказанието, че злото ще върви самичко.

Тезей неочаквано весело сложи ръка на Орфеевото рамо.

- Щом думите на Пития не могат да се разтълкуват от жреците, остава да слушаме разума си. Да вървим в Йолк и може би ще успеем да ги разгадаем.

Орфей не каза нищо. Замислено почна да настройва лирата си, а аз чувствах как предишният страх от злото почна отново да се промъква у мен. Че отиваме на поход ми беше ясно. Еагър познаваше сина си и като мъдър човек се бе постарал да направи всичко, с което може да му помогне. Орфей бе поискал знак за закрила от Дионис и го бе получил чрез внезапно раззеленелия филиз до прозореца му. Не можех да разбера, защо не отидохме в Делфи сам да зададе въпрос на Пития или поне в Дионисовото светилище. Точно това отвори устата ми.

- Боговете често променят решенията си, но каквото и да правят, става това, което са казали при раждането ни великите Мойри. Както и да тълкуваме предсказанието на Пития, всичко е предопределено и следователно трябва да правим това, което считаме за нужно.

За момент изпитах страх, че аз, бившият роб, се намесих така в разговора на царете, но те ме изслушаха внимателно и Орфей се усмихна.

- Не е нужно да мислим много, докато разберем, че Мин казва най-умното нещо. Каквото и да правим, няма да променим съдбата си, определена от Мойрите. Да вървим и изслушаме царете в Йолк!

При тези думи Тезей и Тамирис откъснаха листенца от цветя и ги пуснаха в ритона ми. Орфей ги последва и това ме направи щастлив.

5.

В Йолк пристигаха най-прославените и почитани царе, техните синове или стратези. Всеки, според богатството и големината на царството си, водеше по няколко кораба, пълни с войска. Бяха дошли повече от четиридесет царе, царски синове и стратези и над сто и петдесет кораба с войска. Дванадесет водеше Тезей, толкова имаше и Язон. Хераклес имаше седем кораба, но се държеше сякаш цялата флота е негова. Останалите имаха по пет-шест, а някои едва по един или два кораба.

Не можех да си представя, че толкова много хора могат да се съберат в един град. Бяха толкова различни, че понякога и езика си разбираха трудно, а пируваха и се веселяха, принасяха жертви на многобройните богове... Всеки ден се колеха големи стада жертвен добитък.

На четвъртия ден от пристигането ни, осемте пристигнали за похода царе се събраха на съвет. Язон бе наредил да не пускат никой освен тях в дома на царя. Един по един те идваха с владетелските си мантии, оставяха оръжието и влизаха в залата. Събраха се Язон, Орфей, Тезей, Авгий от Елида, Нестор от Пилос, Ойлей от Локрида, Тидей от Калидон и Пелей от Егина.

Мен, разбира се, не ме пуснаха вътре да прислужвам на Орфей, защото вече не бях роб, а свободен човек. Канех се да разсъждавам върху това, но пред двореца се вдигна голяма врява и аз изтичах да видя какво става.

Преди да стигна до вратата, тя се отвори и в двора нахълта Хераклес. Бе довел цялата си войска, въоръжена и готова за бой. Мощният му глас заглуши всички.

- Кой забранява да участвам в съвета на царете? Аз съм син на Зевс, стратег и зет на Креонт и ще говоря от негово име!

Така се уплаших, че ми отмаляха краката. Никой тук не познаваше по-добре от мен дивия му нрав. Викнах единия от двамата траки, които вървяха неотлъчно с Орфей, и му наредих на пресекулки:

- Бягай... с всичка сила... и кажи на Акамант, сина на Тезей, да дойде... с цялата си войска от корабите, додето този тук не е развъртял меча... да изколи и царете, и баща му, и Орфей!

Тракът се ококори и хукна като подплашен заек.

В това време на вратата се подаде Язон. Беше разгневен, но като видя войската на Хераклес, опита да сдържи гнева си.

- Откога, Херакле, се смяташ за равен на царете?

Хераклес се разкрачи пред него, заби меча си в земята и като вирна глава, повтори същите думи, с които влезе.

- Аз съм син на Зевс, стратег и зет на Креонт и ще участвам в съвета на царете от негово име.

Язон безстрашно го гледаше в очите.

- Не, отговори на въпроса ми, Херакле, откога се смяташ за равен на царете?

Хераклес няколко мига мисли, преди да отговори.

- Аз съм син на Зевс и оракула в Додона ми предсказа, че ще водя поход, ще превзема много градове и ще извърша велики подвизи. Идвам да ме изберете за водач.

В това време на вратата се показаха и другите царе. Тезей пристъпи напред и вдигна ръка да каже нещо, но откъм корабите се чу тежък тропот.

Това накара всички да излязат и видят какво става.

Идваше войската на Тезей. Най-отпред, без шлем, но с щит и гол меч тичаше синът му Акамант. Като видя царете и баща си, той спря и мощно се провикна:

- Кой смее да напада царете и двореца?

Хераклес изглежда разбра, че не е успял да наложи волята си. Застана пред войската си и нареди да се върнат на корабите. Щеше да тръгне след тях, но Язон го извика.

- Ела да кажеш какво желаеш пред съвета на царете!

Всички влезнаха вътре, но колкото и да се мъчех да чуя нещо, не успях. Едва на другата сутрин, когато всичко бе свършило, Орфей ми разказа какво са правили.

Хераклес заявил, че по волята на Зевс, трябва да стане стратег и водач на похода.

Авгий веднага предложил да изберат Хераклес за водач на похода. Изтъкнал качествата му на стратег и това, че бил царски зет.

Язон възразил. Походът не бил за война. Напротив, трябвало по всякакъв начин да се покаже на траките, че ахейците не нападат, ако не са предизвикани. Щели да уговарят траките да приемат ахейски търговци и дори да не пречат да се основат полиси. Походът имал единствена цел, да върне откраднатото златно руно, символът на Зевсовото могъщество.

Тогава заговорил Нестор. Щом няма да се води бой и да се взема плячка, за какво е тази огромна войска? Кой ще я храни, ако не превземат всичко, което срещнат?

Станал и Тезей. Предложил всеки цар да води само по един кораб с не повече от петдесет войни. Обяснил им защо и казал, че това е условието на Орфей да участва в похода.

Хераклес се почувствал обиден, защото оставал без голяма войска и почнал да доказва, че още край Илион траките ще ги избият.

Орфей се помъчил да обясни, че никой няма да ги напада и разправията станала всеобща.

Говорили до късно през нощта. Язон не ги пускал, преди да се споразумеят. Цефей поискал да изслушат гадателя Мопс. Съгласили се и Мопс се настанил на трапезата. Обяснили му защо го викат и той им казал защо Язон трябва да бъде водач на похода.

- Когато ахейците решили да преминат земите на траките и да търсят място за заселване, едно от племената се разделило на две и едната половина се заселила в приказната страна Колхида. Племето водела Перса, сестрата на царете Атамант и Кретей, който основал града Йолк. От Перса и Хелиос се родил цар Еет.

Синът на Атамант и Нефела, Фрикс, отнесъл златното руно там, защото отивал при роднина и знаел, че няма да го изгонят.

Спасението и благоденствието на ахейския род зависи от това, дали Зевс ще притежава златното руно. Единствено Язон може да отиде при роднината си и да го поиска обратно, без да се бои, че ще го убият. Това е причината той да води похода.

Разказът на Мопс убедил царете и те се съгласили със следните условия:

1. Всеки цар да има само по един кораб с петдесет въоръжени мъже.

2. Язон да води похода.

3. Орфей да преговаря с тракийските царе.

4. Линкей със своите месенци да разузнава непознатите води и заливи.

5. Лапитския гадател Мопс да следи за знаменията на боговете и да предсказва опасностите.

6. Тамирис го приели макар и без кораб, за да възпява подвизите на героите.

7. Хераклес щял да води войската, ако някъде се наложи да влезнат в бой.

Така, макар че не всички останали доволни, походът изглеждал напълно осъществим и безопасен.

В други ден щели да вдигнат котва и да отплават. Утре щели да принесат жертви, за да ги пазят боговете, и да се повеселят, преди да тръгнат в незнайния път.

Това решение ме задоволяваше, но трябваше да се погрижа да купя храна и да натоваря нашия кораб за из път. Казах го на Орфей и той ме спря.

- Тезей и без това не знае какво да прави с храната за толкова голяма войска. Сигурно вече товарят и храна, и вода на кораба.

Възразих, че трябва да отида и проверя добри ли са храните и водата, дали няма да се развалят от морската вода, да видя трийсетте стражи умеят ли да гребат, ако между тях няма кормчия, да потърся от Язон или Тезей.

Орфей ме остави да се оправям, както знам, и се зае да пише нещо на навосъчена дъсчица.

Тръгнах към пристана и налетях на жреца Евмед. Пристигал в момента и не знаел какво става. Веднага ме заразпитва и трябваше да му разкажа всичко, което знам. Особено впечатление му направиха предсказанието на Зевсовия оракул за Хераклес и на Пития за Тамирис. Накара ме да му ги повторя три пъти и всеки път по лицето му се изписваше все по-голямо безпокойство. Накрая от вълнение заговори късо и на пресекулки като Пития:

- Хераклес е най-опитният стратег на ахейците. Това ме безпокои. Пития в Делфи по това време е на Дионис. Върховният жрец също. Чувствам, че има връзка между предсказанията на Тамирис и Хераклес. Няма време за тълкуване. Пази Орфей! Не се отделяй от него. Той сега е съдбата на Тракия!

Нищо не разбрах от обърканите му приказки. Тъкмо когато всичко обещаваше спокойно и безопасно плаване, пожълтя от страх. А когато аз треперех при разделянето на корабите за Египет, бе спокоен и весел. И какво общо има Орфей със съдбата на Тракия? Дори като се върнем, да стане цар, няма кой да го напада. Той пък е такъв, че без крайна нужда едва ли би заповядал да се почне война.

Погледах малко след отдалечаващата се мрачна фигура на Евмед и тръгнах да си върша работата. Както ми каза Орфей, атиняните вече товареха храна и прясна вода. Проверих всичко, погрижих се за реда в стражата, наредих да се донесе храна и вино, та преди похода да се повеселим добре и дори успях да видя част от процесиите и празненствата.

Вечерта, след като се бяха натъпкали до пръсване, всички освен стражите заспаха. Бодърствах и аз. Ясната пълна луна бавно изплува над морето, вдигна се нагоре и описа голяма дъга, преди на изток да почне да просветлява. Едва тогава на пристана се появиха царете. Докато се разделят с изпращачите, слънцето се подаде над водата. Бавно, пазейки царското достойнство, всички се качиха на корабите си, а Орфей и Тамирис с лири в ръце застанаха на нашия кораб.

Запя Орфей, а Тамирис му пригласяше с лирата си. Хората на брега млъкнаха, упоени от песента му. Язон даде команда и след като вдигнаха тежката котва, гребците дружно налегнаха веслата. Носът на кораба му "Арго" мина край нас и ние също потопихме весла във водата. Потеглихме веднага след него. Беше удоволствие да гледаш как корабите в дълга редица излизат от залива, следени от погледите на смълчаните изпращачи, заслушани в дивната песен на Орфей.

Започваше великият поход.

6.

Слънцето полека се издигаше все по-високо в синьото небе. Попътният вятър издуваше платното и гребците бяха прибрали веслата, за да пестят силите си. Корабът леко се полюшваше по вълните и предразполагаше към почивка и размисъл.

Орфей и Тамирис се бяха разположили в сянката на платното и аз им поднасях да закусят, право, което нямах намерение да отстъпвам никому.

Разговаряха за похода и за остров Лемнос, към който се бяхме запътили.

От рибарите се бе разбрало, че на острова не са останали мъже. До преди година жените амазонки карали мъжете от острова да вършат цялата полска работа и живеели отделно от тях. Когато идвало времето богинята майка да разпали свещения бяс у жените, много мъже от съседните острови идвали и празнували с тях. Броят им обаче непрекъснато намалявал, защото съпругите им престанали да ги пускат, позовавайки се на Зевс и Хера. Тогава амазонките решили да приемат за постоянно мъжете при себе си и започнали да живеят добре.

Разбирали се до следващата година. Кибела призовала жените да излязат в горите да я честват с песни и танци и, обладани от свещения бяс, да създадат потомство. Главите на мъжете бързо се замаяли от изпитото вино и те, вместо да задоволят съпругите си, лягали с която им попадне. Най-много се отличил съпругът на младата им царица Хипсипила. Пренебрегнатата красавица едва дочакала да свърши честването на богинята и веднага убила неверния си съпруг. След това обявила, че Зевс е приел Кибела за своя съпруга и тя, под името Хера, ще бъде покровителка на семейството. Всички, които се възпротивили на това решение, били избити. Жрица на Хера станала старата Полуксо. Сега всеки мъж, дошъл на острова, можел да си избере съпруга и да живее спокойно там, стига да признава Хера.

Царете искаха да видят вярно ли е това и понеже празниците на Кибела и Дионис наближаваха, да помогнат на Хипсипила и Полуксо за признаването на Хера.

Разбира се, Орфей и Тамирис разговаряха за острова и Хипсипила.

- Майка ми, Калиопа - казваше Орфей, - познаваше Полуксо. И двете смятаха, че дори дивите животни живеят по двойки и знаят потомството си. Не е редно, хората, надарени с разум, да не знаят кой е бащата на децата им. В Египет, писарите записват кой кога се е родил и кой кога е умрял, кой какъв имот има, кой му го е продал или на кого го е продал. Това прави силата на държавата им. У нас на много места земята е на този, който иска да я обработва. Този човек не се интересува дали ще остави нещо на децата си, или не. За него те са като добитъка и той ги продава, ако за това му платят добре. Мъжът и жената трябва да създават и отглеждат заедно потомството си, та когато остареят, децата им да се грижат за тях и за имотите, които стават техни.

Тамирис безгрижно се засмя.

- Прав си в това, което говориш, Орфее, но то не важи за почитателите на тройната богиня. Жените трудно ще се откажат от правото си да бъдат господарки на мъжете. Лемносянките не са научени да работят и не бих се учудил, ако по този начин, избивайки мъжете, Хипсипила не е решила да ги накара да работят и да разберат, че не може да се грижиш само за собствените си удоволствия. Миналото лято е трябвало сами да приберат плодовете на земята, а сега да впрегнат биковете и да орат и сеят. В края на краищата всички трябва да работят, за да се хранят.

Орфей се развесели.

- Не съм мислил за това, драги ми Тамирисе, но мисля, че дори да не е искала това, което казваш, Хипсипила им е дала добър урок. Сега ще разберат, че както мъжът се грижи за семейството и работи на нивите, така жената трябва да се грижи за къщата и децата си. Преди години майка ми ме заведе да видя Хеброс. По пътя видяхме мъж и жена, които поред се впрягаха в ралото, за да изхранят семейството си. Майка ми ги запита защо правят това и знаеш ли какво отговориха те? Че се обичат и искат да живеят заедно. Тя се трогна и им подари волове, крава и овци. Така или иначе лемносянките вече ще се грижат за мъжете и къщите си. Поне така мисля аз. Лошото е, че така виждаме колко далече сме от египетския народ и от това, да направим държава по-могъща от тяхната. Ние сме много, но нито можем да се обединим, нито можем да създадем закони, с които всеки да знае задължението си към държавата. Ние, траките, сме най-добрите бойци, но никой цар не може да събере войска и да я прати да се бие, за да докара роби или да завладее далечни земи. Нашата войска се събира само ако племето или човек от племето, или пък родствено племе е обидено, ограбено или заплашено. Всеки идва по своя воля при царя си и също така по своя воля си отива, ако реши, че няма за какво да се бие. Баща ми се мъчи да създаде войска, но не всички племена са готови да отидат, където ги прати той. Все пак той е най-големият владетел в Родопа и полето край Хеброс.

Тамирис се пресегна и взе лирата си.

- Да оставим всичко това на боговете, Орфее, защото нищо не може да стане против волята им. Всички мъже на тези кораби, като не броя нас двамата, са тръгнали за плячка. Мен ме привлича друго. Искам да чуя мелодия на египетска песен, та по този начин, да преценя по-добре нашите песни.

Орфей неохотно взе своята лира.

- И песните им, Тамирисе, са записани по стените на храмовете и гробниците, и законите им са там, да ги чете всеки, и всякакви събития също така са записани, за да се помнят завинаги. Ние тук разчитаме само на паметта си и за това след време и за нашите песни никой няма да си спомня. Все пак, чуй!

Дръпна струните и запя:

Ден настъпва след нощта
как е светла утринта....

Тамирис внимателно почна да приглася на непознатите звуци, а аз си спомних за изтощителния зной и преживяното в Египет. Не исках нищо египетско. Наистина на царете пò им харесва властта на фараона, но на мен - свободата на тракиеца.

Отидох на носа на кораба и се загледах напред. Кръжаха морски птици, подскачаха големи риби... Корабът разбиваше вълните и плуваше към незнайни земи.

7.

На остров Лемнос ни чакаше изненада. Край пристана се бяха събрали въоръжени жени, готови да се бият с нас. Пред тях, с меден шлем и щит, блестящ на слънцето, стоеше самата царица Хипсипила. Това ни накара да спрем корабите по-далече от стрелите им. Хипсипила веднага се провикна.

- Кои сте вие и какво търсите на нашия остров?

Язон се изправи, наметнат с пурпурната си мантия, подарена му за похода от жреците на Зевсовия храм в Атина.

- Идваме с мир под закрилата на Зевс и Аполон Делфийски.

След това обясни каква е целта на похода и я увери, че няма защо да се страхуват от нас.

Хипсипила се обърна към възрастната жрица, която стоеше малко зад нея и двете оживено почнаха да си говорят. След това почнаха да убеждават жените, които изглежда не бяха съгласни с тяхното решение. Сигурно това щеше да се проточи доста дълго, ако Орфей не се бе изправил върху носа на нашия кораб с лира в ръка. Дръпна струните и запя. Веднага дойде и Тамирис. Омайващите звуци на пролетния любовен химн допаднаха на жените. След няколко дни почваха тайнствата на Кибела, а повечето не бяха виждали мъж цяла година.

Хипсипила застана до водата и обяви:

- Нека всички ахейски царе бъдат мои гости, но въоръжените мъже да останат при корабите си. Ако някой иска да слезе на брега, да слезе с мир, без оръжие.

Язон не знаеше какво да отговори, но Орфей изкомандва и нашият кораб смело тръгна към брега. Разбира се, Язон не позволи да го изпреварим и пръв се изправи пред Хипсипила. Загледаха се, сякаш никога не бяха виждали, тя - мъж, а той - жена. Всеки бе омаян от хубостта на другия.

В това време слязоха и останалите царе и Хипсипила ги поведе да пируват в двореца й. Последни вървяха старата жрица Полуксо, която преди малко убеждаваше Хипсипила да ни приеме, и Орфей. Тя оживено му обясняваше нещо и той внимателно слушаше думите й.

Трябваше да тръгна с тях, но реших, че е по-добре да се погрижа за храна и вода, преди да пирувам. Слязох на сушата и веднага две-три лемносянки почнаха да ме канят да им гостувам. Мъжете от другите кораби също слизаха и, разбира се, канеха и тях. Тридесет-четиридесет човека бяха отишли с жените, когато от кораба си слезе Хераклес и като призова Зевс за свидетел, заплаши, че ще убие всеки, който се отдалечи от корабите. Тази заплаха подейства и нещата се поуспокоиха.

Траките почнаха да носят вода на кораба, когато до мен се приближи Нестор от Пилос. Идваше от двореца и явно бе ядосан.

- Не бързай да се запасяваш. Хипсипила се върти около Язон като разгонена кучка, а другите жени по нищо не й отстъпват. Около всеки гост се умилкват по една-две жени и го тъпчат с лакомства и неразредено вино.

Хераклес бе дошъл да чуе какво става в двореца и се засмя.

- Аз оставам при корабите! Ще чакам да видя какво ще прави стратегът Язон. Видя една повлекана и заряза войската. На негово място щях да взема само храна и вода и без да се бавя, ще продължа. Ако навсякъде така тича по жените, никога няма да стигнем там, където ни пращат боговете.

Нестор спокойно отвърна:

- Старата Полуксо иска Орфей да вземе участие в мистериите, та да може всяка жена да бъде със съпруга си, както повеляват Зевс, който ти твърдиш, че ти е баща, и Хера, която се грижи за семейството. Над двореца на Хипсипила прелетя двойка лебеди и гадателят Мопс изтълкува това като знак от Хера Орфей да води тайнствата й.

Хераклес се намръщи и без да каже и дума, се отдалечи. Досмеша ме. Знаех, че няма да му мигне окото със своите петдесет мъже да нападне и хиляда души, но не смееше да се опълчи срещу волята на боговете.

Вечерта дойде и Орфей. Облече жреческото облекло и набързо ми каза:

- Хипсипила решила да ни нападнат, но старата Полуксо се възпротивила. Обяснила й, че ние може само да подкрепим усилията й да наложи волята на Зевс и че сме дошли тъкмо навреме, защото не може жена да остане без мъж на тези тайнства. Хипсипила се колебаела, но жените се съгласили с Полуксо и тя отстъпила. Веднага харесала Язон, а когато разбрала, че няма съпруга, обезумяла съвсем. Времето за тайнствата наближава и свещеният бяс почва да я обхваща.

Запитах, ей така, от любопитство, но и с малко страх.

- А какво ще правим, ако Язон остане тук?

Орфей, вече на тръгване, отговори:

- Колкото и да е пиян човек, на другия ден изтрезнява, Мин. Боговете няма да позволят подобно нещо.

8.

Лемносянките, също като царицата си, чувстваха вече влиянието на свещения бяс и въпреки всички крясъци и заплахи на Хераклес, който не пожела изобщо да се отдели от корабите, всеки ден отмъкваха по десетина-петнайсет мъже. Навсякъде се принасяха жертви и се пируваше.

Боях се от него и отбягвах да го срещна, но все пак той ме видя.

- Ей, крадлив песоглавец, останало ли е нещо за крадене у господаря ти?

Бях свободен човек, а и тракийската стража с натегнати лъкове ни наблюдаваше от кораба. Озъбих се.

- За всеки случай, не ходя по острова да си търся хората като тебе.

Той се изправи пред мен и скръсти ръце на гърдите си.

- Ако ме бяха избрали за водач, сега щяхме да гостуваме на Еет. Мъж, тръгнал на война, трябва да забрави какво е жена. Пирува се само за удържани победи. Сега не само Илион и Кизик, а дори и Еет, вече знаят колко сме, къде сме тръгнали и колко лесно могат да ни спрат няколко разгонени жени. Ако още веднъж спрем да пируваме и лягаме в кревата на първата срещната жена, ще се върна обратно, преди да съм станал за смях на всички. Ако Язон е тръгнал да си търси любовници, а господарят ти - почитатели, Хераклес е стратег!

Сигурно щеше да говори още, но един мъж от корабите побягна и той с крясъци го подгони.

В деня преди тържественото начало на тайнствата, царете начело с Язон дойдоха и разрешиха всички да участват в мистериите. Хераклес веднага закла угоен бик и принесе богата жертва на Зевс, молейки го да закриля похода и него. След това почна да се тъпче и да пие. Вечерта, с кръвясали от препиването очи, заспа и не видя как на корабите не остана никой.

Аз също тръгнах да пирувам и да се веселя. Бесът обхващаше и мен. Само Орфей, който положително ще обезсмърти душата си и тя ще се слее с бога, може да устои на това пролетно опиянение. Пък и това е единственото време на годината, когато жените търсят мъже. Иначе много трудно се намира жена, готова да приеме ласките ти, без да й заплатиш добре за това.

Доста дни пирувахме и се веселихме. Когато всичко свърши и Хераклес почна да брои мъжете, които се прибираха, направо побесня. Като изключим траките от нашия кораб, на всички други не достигаха по десетина-петнадесет мъже.

Царете се събраха, посъвещаваха се и поискаха Хипсипила да върне мъжете. Тя разбра, че може да протака работата и отново покани Язон при себе си. За няколко дни наистина върна част от тях, но лемносянките ги криеха, пък и мнозина предпочитаха да останат тук, вместо да вървят в неизвестното.

Накрая и Хераклес се отказа да ги търси. Почнахме да товарим храна и вода, за да отплаваме. Тогава Хипсипила заувещава Язон да остане и поеме властта над острова, кълнеше се, че ще му бъде вярна съпруга и боговете са й дали знак, че Лемнос ще бъде щастлив, ако го управлява той. Язон се съблазняваше от мисълта да разшири по този начин царството си и да има съпруга, която върти меч не по-зле от самия него, но се намесиха гадателят Мопс и Орфей. Принесоха жертви, боговете изпратиха поличби и най-накрая вдигнахме котва пред тълпата от плачещи лемносянки.

Когато корабът на Язон вдигна платното и тръгна покрай другите кораби към морето, побеснялата от мъка и гняв Хипсипила, грабна тежко копие и със съвсем не женска сила го запрати подир него, заклевайки го да не мине през Пропонтида. Боговете пожелаха в този момент да тръгне корабът на Хераклес. Копието мина край главата му и се заби в мачтата.

Видях как Хераклес потрепери от гняв, но корабите вече се отдалечаваха от брега.

Орфей също видя това и се замисли. Може би и това бе знамение от боговете, но какво? Тамирис каза помирително:

- Хераклес мисли само за война и ако това е знак, че няма да спечели битка, ще бъда много щастлив.

9.

Бях доволен, че боговете ни пращаха попътен вятър и хубаво време. Колкото повече се отдалечавахме от ахейските градове, толкова по-безопасен ставаше и Хераклес. Сред тракийските племена, колкото и да е разярен, няма да смее да се опълчи срещу Орфей.

Така си мислех, докато прислужвах на Орфей, Тамирис и гадателя Мопс. Тримата се бяха събрали и решаваха нужно ли е да спрем на остров Самотраки. Мопс преди това бе говорил с Язон и сега излагаше мнението на двамата.

- Ако на Самотраки, а и на всички места, където спираме, пируваме и се веселим както на Лемнос, зимата ще ни завари в Пропонтида и ще трябва да чакаме пролетта, за да продължим към Евксинския Понт. Мисля, че е по-разумно да вървим направо към Колхида, царството на Еет.

Тамирис сръбна от лемноското вино и очевидно под влияние на хубавите дни, изживени на острова, възрази:

- Щом вървим с мир и веселие, какво значение има кога ще стигнем? Боговете явно ни закрилят и не мога да си пожелая нищо по-добро от това.

Орфей също бе в добро настроение, затова каза поучително:

- Боговете искат от нас срещу закрилата, която ни дават, да изпълняваме волята им. Зевс желае да наложим властта му над тройната богиня навсякъде, където отидем. Не правим ли това, ще ни накаже. Тезей и най-вече Язон, искат след нас да дойдат търговците и да основат ахейски полиси, подчинени на Йолк и Атина. Хераклес пък смята, че чрез война и плячка ще съумее да обогати и издигне ахейците.

Както сами виждате, в този поход всеки има своя цел. Понеже най-важна е волята на боговете, не виждам защо да бързаме. Помогнахме на лемносянките да почитат Хера и Зевс, боговете ще ни закрилят да правим това и по-нататък.

Тамирис учудено го изслуша.

- Прости ми, Орфее, че ти казвам това, но ти прекалено много размишляваш върху нещата и когато те слушам, винаги установявам, че това, което съм считал за ясно и лесно разбираемо, всъщност е сложно и трудно за разбиране. Язон иска едно, Хераклес друго, но не казваш, какво искаш ти?

Орфей се засмя.

- Нима даже приятелят ми Тамирис не знае какво искам аз? Искам това, което винаги съм говорил и което се мъча да постигна. Да не се избиваме във войни, да се стремим да постигнем безсмъртие на душите си, да изучаваме науките и великите тайнства на природата... Тръгнах с този поход, за да се избегне излишното проливане на кръв и да се види, че траки и ахейци могат да живеят заедно, без да се избиват непрекъснато. Да помогна хората да живеят по-добре и с по-справедливи закони.

Тлъстият Мопс, който явно не се интересуваше от тези неща, изпи виното си на един дъх, млясна от удоволствие и се опита да върне разговора.

- Все пак, събрали сме се да чуем Орфей какво мисли за похода. Дали ще зимуваме в Пропонтида, или ще стигнем до далечна Колхида. От теб, Орфее, зависи това, тъй като траките се подчиняват само на твоите думи, а минем ли Самотраки, няма да срещнем повече нито един ахеец до самата Колхида.

Дойде ред и аз да се развеселя, защото Орфей спокойно заяви:

- Какво мога да кажа аз. Боговете искат да се изпълни волята им и да я тълкува е задължение на гадателя Мопс, а не мое. По-добре дай тълкуване на случката с копието, което Хипсипила хвърли към Язон с тежки клетви, а то едва не уби Хераклес. Боговете сигурно искат да ни кажат нещо с това, но аз не мога да проумея тайния му смисъл.

Мопс ни най-малко не се смути.

- Това беше знак, че Язон трябва да вземе Хипсипила за своя съпруга, а Хераклес да заеме мястото му. Само че ако му го кажа, Язон веднага ще ме хвърли в морето.

Тамирис хитро подхвърли:

- Не се плаши, защото ако узнае това, Хераклес ще те защити.

Мопс се възмути.

- Истина говориш, Тамирисе, но нито Язон, нито Хераклес водят този поход. Няма ли го Орфей, походът ще свърши при първото тракийско племе, което срещнем. Затова питам него, а не Язон, Хераклес или някой друг от царете.

Почваше да става досаден и това ме накара да се намеся.

- Всичко това е така, уважаеми, но ясно се разбра, че щом си се наел да тълкуваш волята на боговете, само ти можеш да кажеш каква е тя, а всички знаем, че става само това, което боговете желаят да стане. Следователно ти самият трябва да дадеш отговор на въпроса, който задаваш!

Мопс ме изгледа гневно, но в този момент една от птиците, както летеше над кораба, се облекчи и замърси главата му. Почнах да го почиствам, но Тамирис, който днес във всичко виждаше само смешното и забавното, каза:

- Ето, Мопсе, още едно знамение, което трябва да разтълкуваш. Дано боговете не ти подсказват, че Язон и Хераклес ще постъпят по същия начин с тебе.

Този път Мопс разбра, че е станал за смях и без да отговори, поиска да спуснем лодката и отиде на кораба си.

Когато останахме сами, Тамирис сериозно и дори малко тъжно, попита:

- Разбираш ли, Орфее, всичко това, което става и защо боговете не искаха да участваш в този поход?

Орфей неочаквано взе изящния си сребърен ритон, отпи глътка вино, а останалото изля пред носа на кораба. Последните капки тръсна върху себе си и каза спокойно:

- Когато реших окончателно да тръгна, поисках от Дионис знак, че ще ме подкрепи. Получих го. Лозов филиз се раззеленя над снега пред прозореца ми. Мисля, че светилищата не тълкуват вярно волята му. Аз служа на Дионис и след него на Аполон, който също покровителства изкуствата. И винаги съм получавал закрилата им. Не мога да кажа какво са решили да постигнат боговете, но знам, че ме закрилят и това ми стига.

Тамирис взе лирата и прокара ръка по струните. Зазвуча песен за велики подвизи и велики герои. Орфей също засвири и запя. Слънцето приятно ни грееше. Край бързия кораб играеха делфини.

Въздъхнах неволно. Аз, робът Мин, седях като равен до двамата най-велики певци на Тракия, бях издигнат като равен до царете и все пак бях никой. Човек, който не знае каква ще бъде съдбата му утре.

Но кой смъртен знае, каква съдба са му отредили великите Мойри, на които се подчиняват и самите богове?

10.

За разлика от миналия път жителите на Самотраки ни посрещнаха или по-точно не ни посрещнаха, защото, изплашени от вида на многото кораби, повечето бяха се изпокрили във вътрешността на острова. Само жреците, вярвайки в закрилата на боговете, ни очакваха да пристанем и кажем кои сме и какво искаме.

Орфей ги успокои. Каза им, че никой няма да ги напада, защото Зевс, гърмовержецът, не се нуждае от сила, за да се наложи волята му. Още повече, когато признават Хера за негова съпруга.

Жрецът на Зевс веднага му се оплака, че никой не желае да построи храм на бога, а жителите на острова повече тачат тройната богиня. Мопс, който чу това, се изпъчи и обяви, че ще се погрижи за издигането на храм.

Царицата на острова покани царете на пир, както повеляваха законите на гостоприемството, но личеше страхът й от многото въоръжени мъже. Хераклес отново остана при корабите. Яд го беше, че вместо да вземат богата плячка и да ги накарат да плащат годишен данък, преговарят за строеж на храм и за храна и вода.

Орфей виждаше това, но не казваше нищо. Както и миналата година ходеше при жреците, разговаряше с царицата и накара Язон и Тезей да пратят хора за строежа на малкия храм. Нестор и Пелей също пратиха мъже да помагат и след няколко дни каменната сграда бе готова.

За празника и тайнствата при откриването му жителите на острова докараха много овце и говеда, мехове с хубаво вино и Мопс с доволен вид поведе процесията. Царицата вървеше след него, съпровождана от Аталанта - единствената жена стратег, участничка в похода. Орфей и Тамирис пееха и лека-полека веселието и вярата в новия бог почнаха да обземат окичените с венци и дъбови листа хора.

Когато хвърлиха в огъня къс месо от първата жертва, неочаквано се чу глух подземен тътен и земята се разтърси. Никой не му обърна внимание, защото подобни неща тук се случваха твърде често, но хитрият Мопс побърза да обяви, че по този начин Зевс приема жертвите и отсега-нататък ще покровителства острова.

Разбира се, най-доволна остана царицата. Отново събра царете на пир, а когато решиха да потеглят, обяви, че трябват поне два дни, за да докарат нужната храна.

Хераклес едва се сдържаше да не изкара войската си и да нападне града. Не му бе по вкуса това дълго гостуване, непрекъснатите празненства. Искаше му се да превзема градове и да дели плячка, да налага годишен данък и да подчинява племена и царства.

В присъствието на умния и хитър Нестор, той го изрази гласно, така че да чуе и Орфей:

- Ти, Несторе, като цар вероятно също не си доволен от това непрекъснато пируване. Така и Пития не би могла да отгатне кога ще стигнем до Колхида и кога ще се върнем.

Нестор се опита да заглади нещата с шега.

- Това е така, защото тук сме сред приятели. Като минем Симплегадските скали, може да се наложи да покажеш изкуството си на стратег, но пак няма да избегнеш пировете, които ще правят хищните птици с избитите в бой мъже.

Орфей спокойно се намеси.

- Походът се води от царе и не е работа на един стратег да говори за решенията им. Той е длъжен да влезе в бой, когато му заповядат, а не да се вайка като оплаквачка на мъртъвци.

Хераклес само това и чакаше.

- Най-добре е да поема пътя обратно.

Орфей застана пред него и го изгледа от горе до долу.

- Креонт те е изпратил да ни служиш и ако се опиташ да бягаш, ще те настигнем не само ние, но и отмъщението на боговете.

Ще не ще, Хераклес се смири, но аз почнах да се боя от него и удвоих нощните стражи.

11.

Гледах изгрева на слънцето и докато Орфей и Тамирис пееха песните за Дионис, мислех какво ни чака. Всеки водач на кораб всъщност бе тръгнал за плячка и ако сега пируваха весело с всеки срещнат цар, в далечна Колхида сигурно щяха да се сбият помежду си или с Еет. Основаването на светилища не бе нищо друго освен съгласието на царете да приемат търговци и те да имат храм на бога покровител, който освен закрилата си, щеше да им помага и в търговията и в заселването по тези места.

Мопс, който не бе много умен, но умееше да си гледа интереса, така ми бе обяснил нещата.

- Златното руно на Зевс трябва да се върне в храма, от който е откраднато. Колхида ще бъде най-далечният полис, където ще се зачита волята му, а ахейците ще водят търговия и фактически ще управляват държавата. Цар Еет воюва непрекъснато със съседите си, които искат да наложат тройната богиня. Ще ни посрещне, както подобава. Язон му е роднина, а Фрикс е донесъл тук руното, защото майката на Еет е сестра на Фриксовия баща. Ако откаже да ни го даде, ще потърсим помощ от съседите му и пак ще го вземем. Делфи се интересува не от съдбата на Еет или руното, а от господството си над тези земи. С него или със съседите му, ще основем полис и оттам ще докарваме злато, жито, вино, роби... Делфи ще почне да определя съдбата на източните народи.

Тогава си замълчах, защото не подобава да говоря, щом Орфей, а той отлично знае това, което ми каза Мопс, си мълчи. Знам, че иска да основе храм на Дионис и по този начин да противопостави на ахейското влияние тракийското. Не знам, обаче, как ще стане това, когато едни мислят за плячка, други - за удоволствия, трети - за търговия, а отиваме за руното на Зевс и всеки, който води въоръжени мъже, смята, че където и да бъде, трябва да му поднасят богати дарове, а ако някъде не ги получи, вади меч и почва битка.

Най-после Орфей и Тамирис спряха да пеят и седнахме да закусим. Разговорът бързо се пренесе към Хераклес. Тамирис смяташе, че е най-добре да го върнем обратно и да се отървем от него. Орфей не бе съгласен.

- Хераклес е опасен, докато сме при приятели, защото иска да предизвика безсмислена и ненужна война. Когато стигнем при Еет, може да се наложи да влезнем в бой с Еет или съседите му. Те няма да искат доброволно да се съгласят с първенството на Зевс. Тъкмо тогава, понеже въоръжените мъже са малко, Хераклес може да ни опази от тях.

Отпих глътка разредено вино и като преглътнах с него залъка си, запитах:

- Като наложим Зевс и ахейците поемат търговията, няма ли с траките да стане това, което виждаме в Пелопонес?

Орфей неспокойно избърса с ръка устата си.

- Не разбираш нещата, Мин. Ние, траките, създаваме големи държави, каквито ахейците не могат да направят. Само царството на баща ми е не по-малко от целия Пелопонес. Липсват ни търговията и робите. Развием ли търговията и робството, ще създадем огромна и могъща държава, която ще бъде зачитана по целия свят. Ахейците ще превозват стоките, а ще ги произвеждат тракийски роби и ще бъдат тези, които чрез силата на държавата и закрилата на Дионис ще спрат безсмислените войни и избивания на хора.

Съгласих се с него, както правех винаги, когато не можех да проумея това, което говори. Пуснат ли ахейците, те няма да се задоволят с търговията, а ще вземат и властта. Това правят навсякъде в Тракия и не разбирам как Орфей не го вижда. После, както в Пелопонес, траките или ще приемат ахейските обичаи и богове и ще се превърнат в ахейци, или ще бъдат избити.

Все повече виждам разликата между това, което виждат царете, и това, което вижда селянинът или робът. Един цар приказва и иска съпругата да му е вярна, но щом отиде някъде, почва да пирува и ляга с първата, която му попадне. Разбира се, не счита, че е нарушил съпружеската верност, а и Хера си мълчи и не ги наказва. Отгоре на това, понеже повечето жени допускат мъже до себе си само когато ги обхване свещеният бяс, а те искат да бъдат с жените си едва ли не всеки ден, изхвърлят по две-три жени, докато намерят жена, готова да ги приема, когато пожелаят.

Един селянин, както и съпругата му нямат време за това и когато празнуват пролетните оргии, много-много не си придирят. А и няма с кого толкова да си изневеряват. Тези неща занимават царете, жреците и богатите, защото само те имат време и богатства за празни удоволствия.

Войната също е повече тяхна работа. Въоръжените мъже, тръгнали с нас на поход, идват, защото им е обещана плячка. Като се върнат, тези, които са останали живи, ще получат по нещо, но големият куп от плячката остава за царя. Това накара някои от тях да избягат на Лемнос, където могат да си живеят спокойно.

Докато разсъждавах така, наближихме град Кизик. Жителите, предвождани от младия си цар, се бяха струпали на пристана да ни посрещнат. Царят прегърна Орфей и Тамирис, жрецът извърши обреда в чест на гостите и отново почна тридневен пир и общо веселие.

Това ме накара да мисля, че всъщност този поход по нищо не се различава от другите странствания на Орфей, освен по многобройните кораби, пълни с войска и многобройните царе, постоянно недоволни от нещо, въпреки богатите дарове и безкрайното пируване.

Отплувахме пред залез на четвъртия ден. Орфей, Тамирис и аз хапнахме само по малко ядки с пшеничена питка, за да разтоварим стомасите си от тридневното преяждане и те си легнаха да спят. Останах на палубата, защото коремът ме измъчваше и не ми позволяваше да спя. Беше тъмна нощ и едва различавах кораба на Язон пред нас и този на Тезей зад нас.

Плувахме така доста време, когато от кораба на Тезей се провикнаха да спрем. Нашият кормчия викна на Язон и всички спряхме. Оказа се, че зад нас не плава никой. Бяхме ги изгубили в тъмнината.

Лошо предчувствие сви сърцето ми, а и не само моето. Орфей разтревожено нареди да се връщаме обратно. Язон искаше да ги почакаме, като смяташе, че са изостанали. Тезей пък искаше да размахваме запалени факли от мачтата, за да видят къде сме.

В края на краищата тръгнахме обратно, като нашият кораб водеше, а Орфей, загърнат в зейра, стоеше на носа и се взираше в мрака.

При Кизик пристигнахме на разсъмване, но твърде късно. Корабът на Хераклес, който се движеше зад кораба на Тезей, престанал да ни вижда в тъмнината и Хераклес, без да съобщи на останалите, наредил да се върнат. Разбира се, другите го последвали, без да обърнат внимание на това, че вървят в обратна посока. Посред нощ пристигнали в Кизик и почнали да слизат на брега. Стражата ги взела за разбойници, нападнала ги и вдигнала тревога. Разярени от нападението, ахейците наскачали на сушата и оплячкосали града.

За това, каква е била битката, можеше да се съди по купищата трупове и догарящите кораби.

Орфей, при когото дотичаха останалите живи, веднага обясни, че е станала страшна неразбория. Като не са се познали в тъмнината, взаимно са се избили.

Младата тракийска царица Клейто, отнесе трупа на съпруга си, сама го изми и облече, устрои богата погребална церемония и когато дойде време да внесат трупа в приготвената гробница, легна до него и заби остър меч в сърцето си, произнасяйки нежни думи към любимия съпруг.

Траките приеха това без учудване, защото при тях е естествено, когато умре съпругът, съпругата му да го последва. Ахейците бяха смаяни, а аз почнах да разбирам, защо Орфей смяташе, че траките са много по-напред от ахейците.

Всичко това ни отне още пет дни, а после почнаха споровете по настаняването на останалите живи в оцелелите кораби. От петдесет кораба бяха останали петнадесет, а мъжете с оръжие не бяха повече от триста души.

Устата ми сама се отвори и произнесе доста високо:

- Ако Хераклес направи още една такава глупост, няма да има нито кораби, нито хора и едва ли някой ще разбере какво е станало.

Чуха ме доста хора и по погледите им разбрах, че мислят същото.

Понеже нямаха кораби, а и хората им бяха по-малко от пръстите на една ръка, Язон прибра на кораба си Хераклес, Полифем, Хилас и Теламон. Така на всеки кораб се качиха по трима-четирима царски синове и стратези.

Орфей отказа да вземе някой при нас.

- Поведох ви с мир, но вие направихте война. Сега се оправяйте сами!

12.

Плувахме два дни и се разбра, че на корабите няма храна. След като бяхме опустошили Кизик, жителите му не ни нападаха, но не ни и хранеха. Това накара всички да извадят храната, която убитият цар им бе дал за из път, и сега тя бе свършила. Само ние имахме достатъчно храна, защото при потеглянето жреците се погрижиха за Орфей и Тамирис.

Язон даде сигнал да доближим брега, където по тучни пасища край китни горички пасеше добитък, за да проведе съвещание на царете и прати хора да потърсят храна. Слязох и аз, защото винаги предпочитам твърдата земя пред люлеещата се палуба.

Събраха се и царете, и останалите водачи на кораби. Наоколо, налягали по поляната, бяха тези, които не вземаха участие в съвещанието, но искаха да знаят какво става.

Язон заговори пръв, поглеждайки към Орфей.

- Поисках да спрем, защото се разбра, че храната ни свършва. Не можем да плаваме без храна. Мисля, че е редно Хераклес да вземе малко мъже и да докара храна, с която да продължим пътя си.

Тезей веднага излезе напред.

- Ти, Язоне, в разбойници ли искаш да ни превърнеш? Ние не знаем дори чия е земята, на която сме слезли. Не е ли по-добре да пратим хора при царя, който владее тези места и с него да се разберем?

Внезапно го прекъсна спокойният глас на Нестор.

- Рибарите вече са разнесли навсякъде в Пропонтида какво се е случило в Кизик. Където и да се появим без покана, ще ни срещнат с копия. Ако изпратим Хераклес, който е виновен за всичко, ще ни избият, преди да опечем месото, което ще донесе.

Хераклес не му даде да се доизкаже.

- Говориш така, Несторе, защото се съгласи да тръгнем само с по един кораб. Ако беше тръгнала цялата флота, щяхме да превземем града с много по-малко жертви и сега всичките ни кораби щяха да имат и храна, и вино, и вода. Вината е в Орфей и вас, дето го послушахте да тръгнем с такава малка войска.

Видях как двамата тракийски стражи, на които бях наредил да не се отделят от Орфей, взеха в ръка по една стрела. Те много добре знаеха положението и с удоволствие щяха да забият стрелите в дебелия му врат.

Орфей, смаян и възмутен от наглото обвинение, стана и произнесе високо със звучния си глас.

- Обвинявам Хераклес, че нарочно се е върнал в Кизик за плячка и с това не само предизвика смъртта на много хора, но ако продължи да влиза в безсмислени битки, никой няма да ни посрещне като гости, а само като врагове. Решете сами какво да е наказанието му.

При тези думи се вдигна всеобща врява. Всеки искаше да надвика другите, размахваше ръце и не слушаше какво му говорят.

Хераклес надвика всички.

- Зевс ми е свидетел, че съм направил най-разумното, когато изчезнахте в мрака на нощта. Да не мислите, че може да се търсим в неизвестни страни, вместо да се съберем отново и да тръгнем заедно?

Думите му веднага разделиха царете на две страни и отново всички почнаха да викат, без да се изслушват.

Орфей ги гледа доста време, не издържа и ядосан, ме подкани да се приберем на кораба.

- Ще изчакаме решението им и ще видим какво да правим по-нататък.

Възразих.

- Изобщо не виждам решение. Ако не тръгне с нас, ние сме длъжни да се върнем в Тракия и царете и войската им ще бъдат избити. Тогава всички ще обвинят теб, че си го изгонил. Ако решат да го убият, пак ти ще излезеш виновен, че си поискал това, отмъщавайки за брат си Лин, а те не са могли да откажат. Ако си тръгне сам, едва ли ще се прибере жив, но той пък няма да поиска да го направи. Ако продължим заедно, пак ще предизвиква битки и вината ще е в нас.

Орфей ме изгледа втренчено, но не се усмихна.

- Това трябва да са разбрали всички царе и стратези. Мисля, че боговете и времето ще ги накарат да вземат правилно решение.

Засмях се злъчно.

- Гладът ще ги вразуми най-добре!

След тези думи наредих да сложат трапезата. Беше чудесно да се храниш добре, докато онези се надвикват гладни и озлобени.

Едва на мръкване започнаха да се разотиват. Дойде и Тамирис. Нахвърли се на храната и с пълна уста заразказва:

- Такова чудо не съм виждал. Не смеят да отвлекат някое от стадата и затова Хилас взе четири-пет души и тръгна на лов. Още не се е върнал. Всички говорят, че Хераклес е виновен, но никой не смее да каже как да го накажат. На негова страна застават само Полифем и Теламон.

Поднесох му вино и докато той отпиваше от уханната течност, Орфей промълви.

- Ще решат сутринта. Нощта не е добро време за съдбовни решения.

Не казах нищо, но наредих да влезнем в морето на безопасно разстояние и удвоих нощната стража.

Сутринта отново всички се събраха на брега да разискват положението. Хилас не се бе върнал, а Хераклес, без да се обади на Язон, тръгнал да го търси.

Мопс се запретна да струпа каменен жертвеник, да принесе жертва и да моли Зевс за закрила. Огънят пламна и Мопс хвърли в него къс от сърната, убита случайно рано сутринта от изгладнелите мъже.

Докато отправяше призивите си към бога, Хераклес и Хилас се появиха с три убити сърни. Теламон веднага отиде при тях да им помогне. Това отвлече вниманието на всички от Мопс, който правеше заклинания пред жертвеника. Одраха сърните и почнаха да ги пекат, за да наситят глада си.

В това време Зевсовият жрец и гадател, Мопс, вдигна високо ръцете си и проточено заговори.

- Великият Зевс, цар на боговете, хората и животните, повелява Хераклес да се върне обратно при Креонт.

Язон побърза да се съгласи, преди някой да е оспорил волята на гърмовержеца.

- Ще му дадем кораб, за да не върви като див звяр по суша в непознати страни и да премине през морето, което го дели от ахейските градове.

Веднага се вдигна голяма врява. Корабът на Хераклес бе изгорял при Кизик, а никой не искаше да даде кораба си. След дълги препирни, Полифем и Хилас решиха да се върнат с него. И двамата имаха кораби, но трябваше да се справят и с хората си, които вместо с богата плячка и бойни подвизи трябваше да се приберат изгонени и с празни ръце.

Скоро се разбра, че от другите кораби има достатъчно желаещи да се върнат обратно и двата кораба почнаха да се пълнят.

Понеже събираха по сто и двадесет човека без гребците, оставахме твърде малко, което личеше по загриженото лице на Язон и смръщения Тезей. Все пак, никой не им попречи и те набързо отплуваха.

13.

Вдигнахме котва и отново потеглихме напред, към далечна Колхида. Всички бяха замислени и мълчаливи. Нито Орфей, нито Тамирис посягаха към лирите, за да развеселят храбрите мъже. Гребците дружно отмятаха греблата, помагайки на вятъра да стигнем по-скоро до земите на витинския цар на бебриците Амик. Там отново щяхме да пируваме и да се веселим сред приятели.

Когато наближихме брега на царството му, корабът на Язон намали ход и даде път на нашия кораб да влезе пръв в залива. Отдалече се виждаше как хората излизат и се трупат край пристана да ни посрещнат.

Орфей със задоволство се обърна към стоящия до него Тамирис.

- Сега ще гостуваме на този цар Амик, който не пропуска към Понта не само ахейците, но често пъти и самите траки, та си е извадил име на човек, който напада всички, които минават край него. Запознахме се в светилището на Дионис и трябва да ти кажа, че той би убил и баща си, ако той е извършил дела, за които се полага такова наказание.

Тамирис се засмя.

- Да не нападне и нас. Казват, че нападал всички кораби, минаващи край царството му. След битката при Кизик едва ли ще ни срещне като добри приятели.

Орфей не му отговори, защото корабът докосна пристана и спря. Скочи на твърдата земя и тръгна към облечения в черни кожи и с черно царско наметало Амик. Тръгна към него и отдалеч протегна ръце да го прегърне, но Амик го спря с повелителен жест.

- Върни се, Орфее, и кажи на тези, които водиш, че аз, цар Амик, ги призовавам на бой. Тук няма да ви позволим като в Кизик да пирувате и после, забравили клетвите за приятелство, да оплячкосате всичко, а накрая да се преструвате, че всичко е станало случайно. Върни се на кораба си и заминавай, защото сега ще нападнем тези, които идват с тебе, а не искам ти и Тамирис да пострадате, без да имате вина за това!

Докато каже тези думи, доплуваха още кораби и пристана се изпълни с въоръжени мъже. Орфей се опита да пристъпи напред и да каже нещо, но един от хората на Амик грубо го блъсна и той падна назад. В същия миг няколко стрели се забиха във виновника. Амик, разярен, извади меча си и почна битка.

Най-близо до Орфей стоеше царският син Полидевк и веднага се хвърли срещу Амик. Звъннаха мечове и Амик изтърва своя. Грабна огромна сопа и се хвърли отново напред. Полидевк отби удара с меча си, но той се вряза в дървото и двамата почнаха да се бият с юмруци.

Побързах да дръпна Орфей назад под закрилата на тридесетте траки, които спокойно изпращаха стрела след стрела в тълпата нападащи ги бебрици.

Отведохме го на кораба и оттам продължихме да наблюдаваме боя. Траките също се прибраха, но държаха лъковете си готови за битка.

Анкей и хората му, въоръжени с бойни секири, разсичаха шлемове и глави. Братът на Полидевк, Кастор, сразяваше с меча си нападателите и окуражаваше мъжете да се бият по-смело.

Може би щяхме да загубим битката, ако Полидевк, който продължаваше юмручния бой с Амик, не бе успял с камък в ръка, да го удари с такава сила, че той се стовари на земята.

Щом видяха това, бебриците се разбягаха, сподирени от разярените ахейци.

До вечерта градът бе оплячкосан и корабите натоварени с храни и богатства. Орфей, все още дълбоко развълнуван и побледнял от случилото се, принесе жертва на боговете да им благодари за закрилата в тази битка.

Наблюдавах това озадачен. Беше необичайно Орфей да не осъди една битка с толкова много кръв и убити хора. Казах го на Тамирис.

- Орфей се е променил. За пръв път го виждам да не осъжда една битка и то срещу родствените му траки.

Тамирис поклати глава.

- Амик и хората му си го заслужиха напълно. Не може, без да знаеш какво се е случило, да се нахвърляш върху този, който ти се струва виновен. Затова в Пропонтида го смятат за обикновен разбойник, който ограбва почти всички минаващи край царството му. Дори и Орфей разбира, че такива царе трябва да се премахват. Това, че той е трак, още повече го огорчава.

Замълчах. Искаше ми се, вместо от стенещите умиращи да бъдем заобиколени от приятели. Нима сме тръгнали да се избиваме?

Миризмата на печено месо и меховете с вино вече събраха мъжете край огньовете. Започваше весел пир. За победата.

14.

Сутринта по обичая изгорихме телата на убитите и побързахме да отплуваме, преди избягалите бебрици да са се върнали със съседните племена да ни избият до крак. Имахме вече едва десет кораба, защото бебриците бяха успели да запалят и потопят другите.

Всичките царе начело с Язон бяха дошли при нас да се съвещават. Помогнах да се подреди трапезата и без да ме канят, седнах при тях. Гадателят Мопс внимателно слушаше разговорите. Тезей, като най-стар, пръв взе думата.

- Приятно е, когато боговете ти дадат победа, но виждам, че броят на корабите бързо намалява, лятото си отива, а ние едва ли сме стигнали и средата на пътя си. Не ми се сърди за думите, Орфее, но почвам да мисля, че наистина трябваше да тръгнем с голяма войска, та като видят, че не могат да ни победят, да не ни нападат. Ако и занапред водим битка след битка, едва ли ще остане някой да разкаже какво се е случило с нас. Най-разумното според мен, понеже и лятото минава, е да се върнем час по-скоро обратно и догодина да тръгнем отново.

Язон едва го дочака да свърши.

- Най-лесното, Тезее, е да се върнем обратно и да станем за смях. При това за всичко ще съм виновен аз, тъй като аз уговорих царете да направим похода. Нито догодина, нито която и да е година, ще тръгнем отново. Ще стана омразен и на хората, и на боговете.

Нестор го прекъсна нетърпеливо.

- Ако питате мен, ще ви кажа, че не трябва да се обвиняваме един друг. Не сме тръгнали да водим тежки битки, а да разберем къде може да изпратим наши търговци, да основем полиси и да търгуваме. Да узнаем пътя и да разширим знанията си за света. Най-накрая и най-важното, да получим златното руно от цар Еет, защото то е откраднато от Зевсовия храм и по право принадлежи на гърмовержеца.

Този път не издържа Авгий.

- Всичко това можеше да стане, ако не бяхме изгонили Хераклес. Сега трябва да търсим приятелство при непознати племена. Да се пазим от битки, защото оставаме малко и може да ни избият. Според мен трябва бързо да вървим напред, та още преди да е дошла зимата златното руно да е при нас.

Съвсем неочаквано се намеси Мопс.

- Славни царе, вие разбирате от битки и сте готови за далечен поход. Лошото е, че искате всичко да стане бързо. Трябва да ви кажа, че още в Кизик научих за неволите на царя на Салмидесос, Финей. Като грабливи птици го връхлитат незнайни жени, които те наричат харпии, отвличат стадата му и опустошават нивите му. Той не може да се справи с тях не само защото боговете са го наказали със слепота, а защото никой не знае къде живеят и откъде идват те. Крият се и нападат, когато никой не ги чака. Трябва да спрем там, да издебнем и избием тези харпии и да построим храм на Зевс, който ще ни помогне да извършим това. Там трябва да презимуваме, понеже е необходимо да поправим корабите и да водим битка, а когато раззеленеят листата, ще продължим нататък.

Разбира се, изприказваха се още един куп безсмислени приказки, но най-накрая всички се съгласиха с Мопс.

Орфей изобщо не взе участие в разговора. Отпиваше по глътка вино и гледаше безсмислено синьото море. Познаваше Финей, беше го споменавал пред мен с голямо уважение. Бил жрец и умеел да предсказва бъдещето.

Ако питаха мен, най-добре би било да се върнем обратно и Орфей да не се занимава повече с тези войнствени хора, но той още не бе дошъл на себе си от вчерашната битка, а и не можеше да изостави идеята да обедини траки и ахейци чрез търговията и мира.

Не ги разбирам нещата, но и него не разбирам. Ахейците превзеха тракийското светилище Питон и го прекръстиха на Делфи. Обикновеният цар би изпратил войска да си го върне. Орфей, не. Той се опита да наложи Дионис и ахейците го признаха, за да не стане война, но светилището стана тяхно и не го наричат Дионисово, а Аполоново. Не може да разбере, че без война не се постига нищо. И тук така. За да няма война, ще пусне ахейците да направят полиси и те ще почнат като в Пелопонес да подчиняват траките. За да не стане това, ще трябва пак да се бият, но не е ли по-лесно да не ги пуснеш, отколкото да ги изгониш?

Ето, че пак мисля глупости с робския си ум. Ще разбера ли някога, че трябва да не се меся в работите на царете. Кога ще ми разбере главата, че царете виждат нещата не като робите и боговете, затова са им дали власт и богатства, да водят племената, а на робите са отнели всичко.

Корабът леко се полюшваше на вълните, слънцето приятно затопляше телата, а царете пируваха.

15.

Финей ни посрещна добре, но по всичко си личеше, че не е богат. Събра племето си и то се съгласи да ни храни, ако го избавим от нападенията на жените, които те наричаха харпии. Слепотата, с която боговете бяха наказали и него, и двамата му сина не му позволяваше да води бой, но в малкия храм на Бендида се бе прочул като прорицател и хора от много племена идваха да принасят жертви и молеха да им предскаже бъдещето.

Мопс се зае с гадаене и почна да строи храм на Зевс. Ахейците поправяха корабите, защото бяха доста пострадали след двете битки и дългото плаване. Орфей, както преди, почна да се занимава с папирусите, от които никога не се разделяше, да размишлява над тайните на пентаграмата и да съчинява химни. Тамирис старателно ги заучаваше, а понякога двамата свиреха и пееха.

Всичко бе добре, но ме дразнеше дебелият хитрец, Мопс. Непрекъснато говореше, че боговете пожелали Хераклес да се върне, че като го няма, без бързане и битки ще свършим това, за което сме тръгнали, че ще бъде добре, ако на още едно-две места останем за дълго при приятели. Споделих тревогата си с Орфей. Той мислеше точно обратно.

- Мопс има право, Мин. Докато царе, царски синове и стратези са тук, там ще има мир.

Позволих си да възразя.

- В Пелопонес и Атика има още много царе и мъже, готови да тръгнат за плячка. Иска ми се Хераклес да е пред очите ни.

Орфей ми обясни положението.

- Креонт не може да воюва с никое тракийско племе, защото трябва да мине през земите на кентаврите, а повечето царе са ученици на Хирон и няма да нападнат учителя си. Поход към Илион е немислим без участието на Атина, а Тезей е при нас. Не виждам с кого може да воюва Хераклес.

Не можех да възразя нищо, но малките хитри очички на Мопс и дебелите му бузи продължаваха да ме дразнят и не можех да премахна тревогата си от хода на събитията. Отгоре на всичко, все по-малко вярвах, че боговете помагат на хората. Зевс приковал титанът Прометей към скала в далечна Скития, защото дал на хората знания. Аполон ослепил Финей и му изпратил харпиите, защото с пророческия си дар, получен от него, казал на хората тайна на Зевс. Май им е по-добре да няма мир и напредък на науките.

Боговете открили на Финей, че с харпиите ще се справят синовете на Борей и Орития, Зет и Калаис. Той им каза това и в тях пламна желание за битка. Мопс също потвърди пророчеството и скоро братята намислиха как да се справят с жестоките жени.

Когато снеговете почнаха да се топят, изкараха стадата по тези места, откъдето идваха харпиите, и самите те се изпокриха наблизо. Трябваше да чакат няколко дни, защото нападателките бяха малобройни и издебваха удобен момент, когато наблизо няма въоръжени мъже.

Когато с развети наметала и диви викове те нападнали най-после стадата, героите изскочили и почнали да ги избиват със стрелите си. Харпиите им отвърнали със същото, но не издържали и побягнали, а героите ги проследили и избили цялото им племе, та никога вече да не нападат и грабят.

Зарадван от победата, Финей устрои голям пир и обясни на царете как да преминат през Симплегадите. Минаването през тях е опасно, защото два пъти на денонощие водата от Евксинския Понт неочаквано почва да тече по-бързо към Пропонтида. Корабите безпомощно се въртят и разбиват в симплегадските скали или в подводните камъни, понеже там е много плитко. Трябва да се изчака течението да намали скоростта си и тогава, като се гребе с всичка сила, да се влезе в Евксинския Понт, преди водата да потвлече корабите обратно. Каза също на Зет и Калаис, да се връщат у дома си. Язон скочи и почна да протестира, но Финей отвърна, че това е волята на боговете и не отстъпи. Мопс също се съгласи с него.

Орфей помоли братята да разкажат чрез нарочен пратеник до Дионисовото светилище какво се е случило по пътя. Те обещаха и доволни си заминаха заедно с мъжете, които водеха.

Ние също се качихме на корабите. Царете прегърнаха гостоприемния Финей и попътният вятър изду платната.

16.

Слънцето бе доста високо, когато стигнахме пред Симплегадите. Тесният пролив между тях приличаше на река, изтичаща от Евксинския Понт. Ясно се виждаше дъното и множеството подводни скали, правещи плаването много опасно. Разстоянието при спокойна вода би могло да се мине за толкова време, колкото е необходимо да се опече къс месо, но при тази бърза вода сигурно щеше да е нужен поне половин ден.

По съвета на Финей, Орфей, Язон, Тезей и Мопс цял ден стояха на носа на "Арго" да наблюдават кога течението отслабва. Действително, след обяд водата стана малко по-дълбока и корабите можеха да плуват без голяма опасност. След няколко часа, течението отново се усили и ние се отдръпнахме назад. Царете решиха да пренощуваме пред пролива, сутринта да принесем жертви на боговете и после, щом дойде времето, да преминем бързо през опасното място.

Сутринта Орфей и Мопс принесоха жертви, поискаха закрилата на боговете и всички се нахраниха добре. Времето бе слънчево, но владееше тишина и тежест като пред буря. Рибата, която слагахме на всекидневната си трапеза, се скри. Дори делфините не се показваха да играят. Не се виждаше и никаква птица.

Кормчията на "Арго", Титий, се безпокоеше да не се извие буря, защото нямаше удобно място да се скрием от нея с корабите. Безпокойството обхвана всички и нямаше човек да не очаква с напрежение вдигането на водата, за да тръгнем.

По небето не се виждаше дори облаче, а попътният вятър постепенно се усилваше. Всичко говореше, че боговете ни закрилят.

Когато дойде подходящият момент, Язон даде знак, вятърът изду платната и гребците налегнаха греблата с всичка сила. Корабите един подир друг влязаха в теснината и колкото и да бе силно течението, с помощта на вятъра бързо вървяха напред. Щом някой гребец се изтощеше, веднага го сменяше друг. Дори царете сядаха да гребат. Нали от това зависеше животът на всички.

Най-после "Арго" излезе в широкото море. След него и ние се озовахме на простор. Отдалечихме се на безопасно разстояние и спряхме да починат гребците и да изчакаме и последният кораб да излезе от протока. Виждахме отлично как мощните загребвания изтласкват последния кораб в спокойни води, когато стана нещо страшно. Разнесе се страхотен, глух подземен тътен, след това земята се разтресе така, че скалите край брега почнаха да се трошат на парчета. Най-накрая земята в пролива хлътна надолу и водата с рев се устреми натам. Гребците отново отчаяно заработиха с греблата, за да не ни отнесе водата в страшния въртоп. Малко по-късно, огромна вълна се върна обратно и ни подметна като трески. Това се повтори няколко пъти. Всеки път мислех, че морето ще ни погълне. После вълните се успокоиха, земята престана да се тресе и отново настъпи спокойствие.

Докато бяхме при Финей, земята често се разтърсваше. Някои дни дори по няколко пъти. Бяхме свикнали с това и не му обръщахме внимание, но преживяното бе страшно. Проливът бе станал по-широк и очевидно по-дълбок. Не се решавахме да го огледаме по-отблизо и слязохме на морския бряг да принесем жертва на боговете за щастливото си избавление. Мопс разказваше как боговете разкрили на Финей, че когато през Симплегадите мине кораб, скалите ще престанат да пречат. Щом стане нещо и той обявява, че това е волята на боговете. Нито веднъж не е казал предварително какво ще се случи. Въпреки това, вярват, че точно той го е предсказал.

По съвета на Орфей слязохме на брега. Тамирис изпя песен за героите, минали това страшно премеждие. След това запалихме огньове и пак направихме пир в чест на чудесното си избавление.

Още докато пирувахме, царете почнаха да говорят за по-нататъшния път. Естествено всеки имаше свое мнение и аз се махнах да не ги слушам.

Сутринта рано потеглихме на път. Плувахме, както нареди Орфей, към устието на Истър. До там имаше добре настроени към нас траки. И не само там, а и след като го отминахме, само две племена ни посрещнаха с облак от стрели. Разбира се, въпреки че имахме и сушено, и солено месо, и брашно за питки, и плодове, и вино, корабите веднага спираха до брега. Нападаха племето, избиваха много от мъжете му и колеха добитъка му. След това пируваха до късна нощ в чест на победата си.

Орфей не пожела да слезе на брега, където ставаха битките.

- Това е битка за плячка, Мин. При Амик боят почна не защото не можеше да се избегне. Той просто не искаше да отстъпи в нищо. Бе решил, че трябва да се бие с нас, а ахейските царе тръгват да се бият, щом не ги поканят на пир.

Тук разориха племената само защото те не желаеха да ни пуснат на брега. Царете ядат прекалено много месо и в главите им има повече кръв отколкото разум, но ако размислиш добре, разбираш, че боговете желаят да е така.

Бях научил достатъчно и за тракийските и за ахейските богове, дори и за египетските. Знаех, че хората подражават на боговете си.

- Египетските богове всяват страх, ахейските - раздори и войни. Само тракийските търсят съгласие и мир. Царете трябва да знаят това, но предпочитат да ги води Зевс, а не Дионис.

Орфей помълча малко, преди да ми отговори:

- Може би имаш право, Мин. Всеки бог е силен с хората, които му вярват и налагат волята му. Боговете враждуват и ни тласкат към разпри и войни, които те самите създават помежду си.

Не можех да си представя, какво би станало, ако в Египет внезапно всички почнеха да признават само Дионис. Ра и другите божества вероятно ще унищожат привържениците на веселия бог. Ще стане жестоко клане, преди да се разбере кой бог надделява. А защо трябва да се избиват хората, когато спорят боговете? Разумът ми не можеше да го проумее.

Пак богохулствах, но вече бях сигурен, че ако не си казал никому мислите си, боговете не ги узнават и не ти отмъщават. Ако те знаят какво мисля, отдавна да са ме поразили с гръм или по друг начин.

Два дни по-късно стигнахме големия остров Аретиада.

Щом спряхме до брега, към корабите полетяха стрели. Мъжете грабнаха щитовете си да се запазят от тях и след това отвърнаха със същото. Племето бе малобройно, но храбро се защитаваше. Въпреки храбростта си бързо разбраха, че ще загубят битката и побягнаха. Не тръгнахме да ги преследваме, защото нощта наближаваше, а наблизо пасяха стада добитък.

Неочаквано четирима души, доста окъсани, изтичаха към нас, викайки, че са ахейци и искат да ги спасим.

Най-възрастният застана пред Язон.

- Казвам се Аргос и съм син на Фрикс от царството на Еет. Тези трима са братята ми. Буря ни отнесе тук, разби кораба и ние едва се спасихме.

Язон веднага почна да ги прегръща и да благодари на боговете за щастливата среща. След това им обясни, че те са роднини и ще се радва да ги отведе при Еет. Разказа им защо отиваме там и те обещаха да ни помагат, но ни предупредиха, че Еет е силен и жесток. Ако не го склоним с добро да даде руното, може да ни нападне с войската си.

17.

Сутринта всички станаха рано. Синовете на Фрикс уверяваха царете, че на острова няма друго племе и няма защо да бързат, но царете вече искаха да видят Колхида. Заклахме добитък и почнахме да печем месо. Трябваше да се нахраним до насита. Язон, горд с роднините си, обяви, че ще спрем едва когато стигнем царството на Еет.

Веднага избухна спор. Нестор, разбрал от Фриксовите синове, че по пътя дотам племената са враждебни на Еет, искаше да им гостуваме и да влезем в съюз с тях, ако Еет откаже да предаде златното руно.

Аргос, синът на Фрикс, се възпротиви.

- Казах, че чичо ми е силен и жесток. Ако разбере, че подготвяме такъв съюз, а сигурно някой от мъжете, които водите с вас или рибар от това племе ще се похвали, войната става неизбежна. Ще избие не само вас, но и нас, и майка ни Халкиопа, въпреки че тя му е дъщеря.

Буйният Мелеагър се ядоса.

- Не сме минали толкова път с тежки битки и премеждия, та да чакаме благоволението на изкуфелия старец Еет. Ако не иска да ни даде руното, ще го нападнем, преди да е успял да събере войска и ще дадем царството му на теб, Аргос. Ако не вземем златното руно, Зевс ще ни преследва навсякъде с мълниите си.

Аргос гневно размаха ръце.

- Синът му Абсирт е негов стратег и стражите бдят денонощно. Ще ви избият, преди да сте стигнали портите на двореца. Освен това, руното се пази в храма на Хеката. Там също има стражи. Богатствата му привличат много царе да го превземат. Вие дори не знаете пътя за този храм. Още веднъж ви казвам, не мислете, че руното може да се вземе със сила.

Този път всички почнаха да говорят едновременно. Орфей размаха жреческия си тирс и ги накара да млъкнат.

- Виждам царе, виждам царски синове, но не чувам разумни думи. По лицето ти, Язоне, се разбира, че ти си съгласен да оставиш Абсирт, сина на царя, в положението, което си ти. За да получиш незаконно отнетото ти царство, ще отнемеш царството на Абсирт. Ти, Несторе, предлагаш предварително да търсим съюз, пак за война. Готов си да унищожиш родственото ти племе, само и само да получиш това, което искаш. Мелеагър пък дори не търси съюзници. Готов е да влезе в бой направо и да се сдобие с руното. Откакто минахме Симплегадите, не съм ви противоречил. Навсякъде, където не ви посрещаха с царски угощения, вадехте мечовете и избивахте и плячкосвахте, за да имате храна и богатства. Не чух някой да попита как ще се върне обратно. А там, където са ни посрещали като свои гости, сега ще ни посрещнат със стрели и копия като цар Амик. Еет също ще ни срещне като скъпи гости. Не само защото идваме от далечен път. Ние водим роднините му, които можеха да изпаднат и в по-голяма беда. Нямаме сила да превземем царството му. Кой може да допусне, че мислим как да разорим племето му и да оплячкосаме богатствата му. Нека отидем с мир, без мисъл за битки и кръв. Нека разбере, че идват родствени племена, а не морски разбойници. Едва тогава може да говорим за руното и желанието на Зевс да укрепи властта си с него.

Всички слушаха, затаили дъх. Така правеха винаги, когато им говореше той. После имаше едно мълчание, преди някой да проговори.

Внезапно между царете с отчаян писък се запремята гълъб. Удари се в гърдите на Язон и се заплете в гънките на наметалото му. Преследваше го сокол, който не успя да отклони полета си и се удари в земята.

Мазното лице на гадателя Мопс светна и той пъргаво изскочи пред царете.

- Това е знамение! Гълъбът е птицата на Афродита. Да и принесем жертва и да я помолим за закрила. Слепият Финей ме съветваше да се обърнем към Афродита и тя ще ни помогне.

Не бях чувал за съвета на Финей, но веднага всички се разтичаха, запалиха огън и принесоха жертва. Мопс призова богинята на помощ и й обеща богати дарове и жертви, ако всичко завърши благополучно. Само не спомена, че точно това ги призоваваше Орфей. Да вървят напред с мир и любов.

От ден на ден все повече мразех ахейците и най-вече хитрия дебелак Мопс. Нямаше нещо, което да не изтълкува в тяхна полза. Нямаше пир или плячка, където да не е пръв. Напълно приличаха на боговете си. Винаги бяха готови да се съюзяват един срещу друг, да враждуват, да воюват, само и само да получат повече плячка или други изгоди. Караха Орфей да им осигури приятелското посрещане и ако не ги възпираше той, веднага след приятелския пир биха ги избили, за да заграбят богатствата им. Не можеше изобщо да се разчита на техните обещания, ако не са застрашени от нещо. Сигурен съм, че ако могат да победят Еет, нищо няма да ги спре. Нито Зевс, нито Афродита, нито роднинските им връзки. После ще принесат жертви и богът ще ги очисти от безсмислено пролятата кръв.

Хераклес уби Лин заради забележка, че не е научил това, което му е показано. Зевс го очисти от убийството. Заедно с Креонт щяха да ме убият, макар да имаха само полза от мен. Не бях взел нищо от тях. Просто не могат да търпят човек да притежава нещо, щом могат да му го вземат безнаказано.

Знаят, че без Орфей нито ще стигнат до Колхида, нито ще се върнат, но Язон се смята за водач на похода, а него признават и слушат само когато закъсат и не виждат как да се измъкнат невредими. Иначе е обикновен аед.

Не се стърпях и побутнах Орфей.

- Щом толкова много знаят, нека ги оставим и се върнем в Тракия.

Орфей строго ме изгледа.

- Не трябва дори да си помисляш подобно нещо. Как ще се появя в Делфи, ако направя това, което ме съветваш? Бъди разумен, Мин!

18.

Със съветите на Аргос, който отлично познаваше пътя, бързо стигнахме до царството на Еет. Аргос уверено ни посочи проход между обраслите с тръстика брегове на река Фазис до двореца на чичо му.

Щом "Арго" опря до пристана, Аргос скочи и отиде при стражите, които бяха готови до влезнат в битка с нас. Обясни кои сме и след това прати човек в двореца да кажат на майка му и чичо му, че води гости от далечни страни.

Царете се накиприха и дружно поеха към двореца, предчувствайки богат пир. Аз се облякох като слуга и тръгнах с Орфей и Тамирис. Казах, че ще им прислужвам.

Стигнахме до огромната порта между две мраморни колони. Стражата ни спря и един отиде да каже, че сме дошли. Дотича обратно и ни пуснаха вътре. Еет, Абсирт и Халкиопа, майката на Аргос, и братята му ни чакаха пред голяма постройка.

Халкиопа запрегръща синовете си, Еет прегърна Язон, поздрави другите царе и ни поведе към голяма зала, приготвена за пиршество. Беше много по-стар от Тезей, висок, плещест и леко прегърбен. Носеше тежък меч, богато украсен със злато.

Мислех да прислужвам на Орфей и Тамирис, но слугите и робите тук бяха повече от тези в Тир. При това, без да разберат кой съм, ме настаниха на трапезата и пиршеството почна.

Щом свършиха приветствията, Аргос разказа как сме го срещнали на остров Аретиада. Не спомена нито дума за целта на похода ни - златното руно. Реших, че е доста хитър. Еет мълчаливо го наблюдаваше, без да го прекъсне нито веднъж с въпрос или възклицание. Никак не приличаше на шумните и приказливи ахейци.

Когато Аргос свърши разказа си, Еет се обърна към Язон и му благодари за помощта. След това го заразпитва за ахейците, спомена няколко имена, но явно много не се интересуваше от съдбата на родствениците си, отишли толкова далече. Синът му Абсирт, още не бе проронил и дума. Имах чувството, че ни посреща ей така, да не се каже, че ни е изгонил.

Орфей усещаше студенината в посрещането. Взе лирата и като видя одобрителния поглед на Еет, запя. Тамирис се присъедини към него. Песента бе за героя, тръгнал за подвизи и слава.

Когато млъкнаха, Еет се усмихна.

- Значи идвате да ми предложите помощта си срещу моите врагове. Или да ми отнемете царството?

Орфей остави лирата.

- Ясният въпрос изисква ясен отговор. Както знаеш, в твоето царство се намира златното руно на царя на боговете Зевс, наричан още гръмовержец. Ахейците вярват, че докато не се върне руното в неговия храм, откъдето е откраднато, той не може да наложи волята си и техният живот ще бъде тежък. Царете, които виждаш, тръгнаха на далечен поход да поискат от теб да върнеш руното. Смятат, че е минало много време и не е редно да се прекъсват родствените връзки заради разприте на умрелите.

Еет мълчаливо гледаше в Орфей. Той също така спокойно очакваше какво ще каже царя. Мълчанието не продължи дълго.

- Кой си ти? Песента ти е на голям аед, облеклото и държането ти на цар и жрец?

- Казвам се Орфей, син на тракийския цар Еагър, жрец на Дионис и Аполон Делфийски. Аед съм, защото душата ми е закърмена с песен, но ти, царю, не каза нищо за златното руно.

Неочаквано Еет се засмя весело.

- Виждам, че трудно може да се спори с теб. Чух веднъж да говорят за песните и думите ти. На теб не ти трябва меч. Постигаш с изкуството си своите желания. За да не питаш отново за златното руно, отговарям, че то е в храма, посветен на подземните сили. Ще питам оракула как да постъпя и едва тогава ще ти дам отговора си.

- Ахейските царе ще ти бъдат благодарни, ако го върнеш.

- Ще го върна, стига богинята да реши, че са достойни като теб!

Усетих как царете потрепериха от гняв при тази обида, но до всяка от мраморните колони, обкръжаващи трапезата, стоеше страж с меч и копие. Да си призная, Еет почна да ми харесва. Веднага разбра кой е истинският цар и водач на похода. Изглеждаше наистина силен и жесток, но и справедлив.

Орфей без покана дръпна струните и най-после виното и разговорите потекоха свободно.

19.

На другия ден неочаквано дойде един от слугите на Абсирт и покани от негово име Орфей, Тамирис и Язон в двореца. Каза, че дъщерите на Еет, Халкиопа и Медея искат да чуят музиката на тракийските аеди и да опознаят роднината си Язон.

Тръгнах с тях пак в ролята на слуга. Не очаквах да ме пуснат, но както миналия път ме настаниха заедно с поканените на трапезата. Исках да дойда най-вече заради Медея. Един търговец на пристанището ми каза, че била много красива, но можела да прави магии и била по-жестока и от баща си. За да се отърве от нея, я направил жрица на богинята на подземните сили. Там тя изучила тайната на магьосническите билки и никой не смеел да й противоречи. Това разпали любопитството ми и ме докара на трапезата.

Абсирт вече бе там и ни посрещна любезно. Слугите ни помогнаха да се настаним удобно и веднага се появиха двете жени, придружени от няколко слугини.

Предния ден бях видял кестенявата Халкиопа и затова се изненадах от гарвановите коси на Медея, бледото й лице и алените устни. Очите й блестяха. Огледа ни с безразличие и спря поглед на русия къдравокос Язон. Той стоеше като захласнат пред красотата й. Тя му се усмихна.

- Исках да видя този, който, преди да е станал цар, се осмелява да води царе в далечен поход.

Язон се изпъчи още повече и без да откъсва поглед от очите й, изрече бавно:

- И още веднъж бих ги повел, ако наградата си ти.

Абсирт с любопитство го изгледа, вдигна сребърна чаша с вино и изрече обичайните приветствия. Отвърна Орфей, защото Язон едва ли би успял да каже нещо свързано. Пролетта настъпваше и носеше със себе си любовния бяс, който скоро щеше да изведе жените да празнуват и честват Дионис, както и да намерят бащи за децата си. Медея се бе вторачила в него и чувствах как огънят на любовта пламваше в сърцето й.

Халкиопа едва дочака края на приветствените думи и отправи поглед към Абсирт. Той се обърна към аедите.

- Един търговец, дошъл преди време от вашите земи, ни разказа за вас. Нашето желание е да се насладим на вашето изкуство. Това е причината да ви поканим. Моят баща Еет не може да дойде, защото е при оракула.

Орфей взе лирата и запя. Тамирис се присъедини към него. Понеже наближаваше времето на пролетните празници и шествия на Дионис, песента му бе за любовта и пролетната омая.

Помолиха за още и те продължиха да свирят и пеят. Храната и виното стояха недокоснати, докато почна да притъмнява. Едва тогава Абсирт се стресна.

- Вие може да продължите, колкото желаете, но аз трябва да ви оставя.

Орфей благодари за гостоприемството и също стана. Язон неохотно отдели поглед от Медея, с която си шушукаше през цялото време и благодари от наше име на домакините.

Когато излязохме, Тамирис се засмя.

- Не съм виждал друг, в който така да се влюбват жените освен теб, Язоне. Тази магьосница, Медея, е като омагьосана от теб.

Язон не отвърна, но когато наближихме корабите, се сети, че е забравил нещо в двореца и хукна обратно.

Тамирис пак се засмя.

- Добре, че в похода има и други царе. Този вече е годен само за любов. Както виждам нещата, и той, и Медея няма да дочакат призивите на Дионис и менадите.

20.

Цар Еет се появи в двореца едва след пет дни. Веднага извика при себе си Язон и Орфей. Опитах се да влезна с тях, но този път ме спряха още на входната врата. Повъртях се малко край мраморните колони и се върнах. Изгарях от любопитство да разбера ще получим ли златното руно, или Еет ще ни отпрати с празни ръце.

Не чаках дълго. Двамата се върнаха с угрижени лица. Еет ги приел в голяма зала, седнал на трон, и без много церемонии им обяснил, че двама съседни царе се канят да го нападнат и унищожат царството му. Щели да получат златното руно, но ако влезнат в бой с тях и ги прогонят обратно. Дори не споменал да им помогне с войска.

Веднага царете се събраха и почна спор как да постъпят. Пелей предложи, щом се стъмни, да изведем войската, да нападнем храма и да вземем руното. Преди да се усетят какво става, да потеглим и да избягаме.

Мопс се уплаши.

- Не съм чул смъртен да посмее да разруши храм на боговете, та дори за първи път да чува за тях. Кой може да влезне със сила в храма, без да избие жреците и да разруши всичко по пътя си. Дано, Пелее, боговете не са чули думите ти!

Вдигна се голяма врява, докато Нестор не успя да ги умири.

- Не може да нападнем храма, както не можем да воюваме с двама царе едновременно. Еет по този начин ни показва, че не иска да ни даде руното. Най-добре ще бъде да отплаваме и когато свърши битката между тях, ако Еет е победен, да се върнем и поискаме от двамата царе руното. Още по-добре ще бъде да се присъединим към тях, та като победители да си го вземем по право. Трябва да отиде пратеник да им предложи съюз срещу Еет.

Орфей обикновено мълчеше, когато се говори за битки, но този път се изправи.

- Разумни са думите ти, Несторе, ако сме на своя земя. Само ми кажи, знаеш ли колко са големи царството на Еет или враговете му? Знаеш ли колко са силни войските им? А ако победи Еет? Ще ни избие и ще изгори корабите ни. Само хитрост може да ни помогне да се спасим. Нека повикаме Аргос, който обеща да ни помогне и да се посъветваме с него. Той знае, че чичо му се бои да не го свали и вземе трона. Затова не го е потърсил, когато е изпаднал в беда на остров Аретиада. Нека чуем какво ще каже той!

Всички шумно изразиха одобрението си. Един от царските синове тръгна към двореца, а Мопс се зае да направи възлияние на боговете и отново да измоли закрилата им. Сложихме и трапеза - да посрещнем както трябва Аргос.

Когато дойде, видяхме, че е не само угрижен, но и уплашен. Отпи вино и без обичайните приветствия, заговори:

- Цар Еет е наредил, в устието на реката да ви чакат бойни кораби, за да не можете да избягате. Също така е наредил, ако войската ви почне да слиза от корабите, да ви нападнат и избият. Само царете могат да слизат и то, за да отидат до двореца. Мен подозира, че искам да му взема престола. Има само един начин да се спасим. Трябва да помоля майка си да уговори Медея за помощ. Тя знае къде е руното и как да го вземе. Ще намери начин и да избягаме по реката, без да ни забележат от корабите на чичо ми. Сега ще се върна и до утре вечер трябва да имам отговор. Ако не дойда, докато се стъмни, спасявайте се, както знаете!

Съгласихме се. Никой не можеше да предложи нещо по-добро. Аргос веднага тръгна обратно към двореца, а Язон с мъка в очите, мълчаливо гледаше бистрата вода на Фазис.

Аргос удържа думата си. На другия ден, още преди обяд дойде при нас и събра царете около себе си.

- Медея цяла нощ е мислила и не е спала. Взела е решение да ни помогне. Нека Язон веднага отиде при Еет и да го пита къде ще се срещнат войските на двамата царе. След това да отиде при нея и да принесе жертва на подземните сили, за да ги омилостиви. Тя ще му каже какво да прави по-нататък.

Разбира се, Язон засия и веднага забърза към двореца, а ние останахме да чакаме.

Наредихме трапеза и почнахме да пируваме. Тамирис свиреше да ни развлича и да не се разбере, че решаваме нещо тайно. Когато чакаш, времето минава бавно, но все пак при богата трапеза и музиката на Тамирис не го забелязваш как отминава.

Язон дойде с ведър вид. Настани се на трапезата, отпи вино и заговори уверено.

- Медея е намислила как да ни спаси. И Фриксовите синове, и тя ще дойдат с нас. Дадох клетва да бъде моя съпруга и тя иска да направим така. Един от нас, най-добре жрец, да отиде при единия от вражеските царе и да му обясни положението, в което се намираме. Разбира се, няма да споменава, че условието да получим руното е да унищожим враговете му. Ще го излъже, че Еет е сключил таен съюз с другия и когато двете войски се срещнат, ще го нападнат, за да превземат царството му. Затова, щом види, че от планината се събаря скала, веднага да напада, преди Еет да пристигне с войската си. Еет няма да ги нападне там, защото е извън царството му. Ние ще напуснем незабелязано корабите и ще отидем до това място, без да ни усетят стражите, ще изчакаме края на битката и тогава ще избием оцелелите, та да изпълним искането на Еет. Щом разбием войските, царят трябва да изпълни обещанието си и спокойно ще отплаваме обратно.

Разнесоха се одобрителни възгласи и Авгий стана с чаша в ръка.

- Всичко е замислено добре и затова и изпълнението трябва да бъде добро. Медея е казала, че най-добре да отиде жрец, защото на него ще повярват най-лесно. Ние имаме двама жреци - Мопс и Орфей. Предлагам тази работа да възложим на Орфей. На него ще повярват още повече, защото е и голям аед.

Отново се разнесоха одобрителни възгласи, но Орфей спокойно се изправи.

- Тръгнал съм с вас да водя този поход не за златното руно, а с едничка цел, да не допускам проливане на кръв. Навсякъде съм се старал да ни посрещат като приятели и не е моя вината за пролятата по пътя кръв. Казах на Еет за какво сме дошли, но не мога да лъжа един цар да нападне съюзника си. Царят мисли и постъпва като вас. Справедливо е и вие да постъпите така с него, но това е работа на Мопс, жрец на венценосния Зевс, който закриля и вас в похода. Ще изпратим него, защото Еет няма да потърси жреца на Зевс, но сигурно ще пита за аеда Орфей, ако спре да чува песните му.

Царете естествено чуха и разбраха само това, че ако Еет потърси Орфей, ще разбере всичко. Другото го пуснаха край ушите си.

Мопс наду тлъстите си бузи и се изправи.

- Винаги пред битка търсите жреца Мопс да ви осигури закрилата на боговете, но свърши ли битката, забравяте неговия дял от плячката. Този път ще ви осигуря не само закрилата на боговете, а може да се каже, че ще спечеля и битката, като ги накарам да се избият един друг. Затова и делът от плячката, който ми се полага, трябва да е най-голям. Казвам това с правото на този, който свършва най-тежката работа.

Царете ядно си замърмориха, но никой не се реши да му откаже най-голям дял от плячката.

Тамирис, развеселен, побутна Орфей и му прошепна:

- Царете сега си мълчат, но като дойде до делба, пак няма да му дадат нищо.

Орфей не му отговори, но тихо се засмя.

Мопс, доволен, се отдръпна с Язон да се разберат кога трябва да тръгне и къде да отиде. Орфей, Тамирис и аз се прибрахме.

21.

Мопс тръгна на следния ден още преди изгрева на слънцето. Язон крачеше по кораба, но не смееше да потърси нито Медея, нито Аргос и братята му. Ако Еет разбереше, че се срещат тайно, без колебание би ни нападнал. Времето минаваше мъчително бавно, а страхът нарастваше.

Два дни по-късно, когато всички заспаха, Аргос дойде при корабите и заедно с Язон поведоха войската. Щеше да ги отведе до мястото на боя и да се върне, преди някой да е разбрал за отсъствието му от двореца.

На корабите бяха останали по трима мъже да ги пазят и нашите тридесет траки, които отказаха да тръгнат без Орфей. Началникът на стражата каза на разярения Язон:

- Тръгнали сме да пазим Орфей, а не да воюваме за вас.

Орфей не каза нито дума. Язон също премълча. Не искаше да се стигне до открито скарване, но вече се виждаше, че това ще стане скоро. Прекалено различни бяха. На мястото на Орфей отдавна щях да ги оставя и да си замина, но той въпреки всичко ги жалеше и се мъчеше да ги предпазва от неразумни постъпки.

Неочаквано се върна Мопс. Понеже на корабите нямаше пред кого да се похвали, дойде при мен.

- Орфей и Тамирис трябва да съчинят песни за моя подвиг. Разбрахме се с царя. Щом двете войски се срещнат и Язон търкулне голям камък от планината, а те ще мислят, че това е сигнал от Еет, веднага ще нападне съюзника си. Който остане жив след този бой, ще стане жертва на нашите царе. Едвам го прилъгах да се върна. Казах му, че щом дойде вестоносец да каже за битката, ние ще нападнем двореца и ще отворим вратите на града за тях. Трябва да знаеш, че Мопс умее да изпълнява такива тежки задачи. Гърмовержецът Зевс ни закриля и ще получим златното руно. Казах това на Язон и съм сигурен, че планът ми ще успее!

Искаше ми се да го хвърля в реката, но робският ми опит подсказваше друго. Налях му гъсто, неразредено вино и поисках да разкаже по-подробно как е успял да излъже царя. Мопс се увлече в разказа си, а аз непрекъснато допълвах чашата му. Когато езикът му се заплете достатъчно, запитах:

- А не е ли по-тежка задачата ти тук на корабите?

Той облещи пияните си очи, хвана ме за дрехата и заговорнически ме придърпа към себе си.

- Зевс ми е свидетел, че съм изпълнил волята му, както трябва. Дамаст ме предупреди да внимавам Хераклес да не направи някоя глупост и Орфей да изостави царете. Двамата се мразят заради Лин. Мопс си знае работата. Щом се изправиха един срещу друг, боговете наредиха Хераклес да се върне. Орфей е по-нужен от него. Без помощта му, Делфи не може да подчини царете и да ръководи света. С него ще подчини и траките. Всички ще се подчиняват само на Зевс и Делфи!

След тези думи се засмя безсмислено, опита се да запее нещо, но виното окончателно го повали и той заспа. Ритнах го злобно и казах на четирима от стражите да го отнесат на кораба му.

Идваше ми да завия като гладен вълк. Разбирах плана на Дамаст. Докато Орфей води царете в далечни страни, Хераклес да направи сума поразии в Тракия. Само че какви? Орфей бе прав, трудно би събрал войска срещу кентаврите, Илион е далече и без Тезей и следователно Атина, такъв поход е невъзможен...

Да кажа на Орфей и Тамирис за коварството на Дамаст, но няма с какво да го докажа. Мопс няма да признае, че ми е казал подобно нещо, а и напълно съм сигурен, че не помни какво е казал. Имам опит в тези работи.

А и какво е казал Дамаст? Хераклес да не направи глупост и Орфей да не изостави царете. Той много добре знае, че Хераклес ще влезе в битка, а Орфей няма да изостави похода. В нищо не мога да го обвиня, а съм сигурен, че е замислил нещо лошо.

Защо боговете помагат тъкмо на такива хора и на такива нечестни дела? Защо винаги нещата се подреждат така, че не може да докажеш истината, дори когато я знаеш?

Сигурен съм, че коварният план на Медея и Язон ще успее. Злото винаги успява, а аз седя като безпомощен свидетел и не мога да направя нищо.

22.

Язон доведе остатъка от победоносната си войска късно през нощта. Всичко станало точно по плана. Когато двете войски се срещнали и тръгнали заедно към града на Еет, Язон търкулнал голям камък от планината. Тогава войниците на излъгания цар извадили мечовете си и нападнали съюзниците си. По-голямата част от едните и другите били убити, но нападателите все пак надделяли. Когато почнали да обират оръжието на убитите, неочаквано ги нападнал Язон. Той избил всички останали живи, всеки взел каквото можел да носи и поели обратно.

Уморените ахейци, доволни от извършеното, се нахраниха, утолиха жаждата си с вино и легнаха да спят. Само Язон се разхождаше по палубата на "Арго" и чакаше слънцето да се вдигне достатъчно, та да иде в двореца при Еет.

Поднесох закуската на Орфей и Тамирис и им казах, че Язон е спечелил битката с царете. Тамирис се засмя.

- Еет няма да му даде златното руно. Подозира Аргос, че иска да му вземе престола и търси нашата помощ, а ако разбере, че той и Медея ни помагат, веднага ще ни нападне. Ще протака нещата, докато намери доказателство, че Аргос или Медея са ни помогнали. Ние трябва да сме готови да отплуваме, щом видим войска да идва насам. Корабът ни е бърз и додето избият ахейците, ще сме в морето.

Орфей недоволно поклати глава.

- Ти, Тамирисе, говориш неща, които няма да направиш. Щом сме тръгнали заедно, не можем да ги изоставим.

Тамирис стана сериозен.

- Казвам, Орфее, това, което е, и това, което трябва да направим. Уверявам те, че и Мин, и всички траки на кораба мислят така. Отдавна трябваше да ги изоставим и да се върнем в Тракия. Преди похода мислех, че повечето от тях са мои приятели. Сега виждам, че съм се лъгал. Това, в което са ме уверявали на приятелските пирове, не е това, което правят в похода. Твърде различни сме, за да бъдем заедно. Язон не дойде при нас да разкаже какво е станало, а ние няма да отидем да го попитаме. И на него, и на нас е ясно, че няма какво да си кажем освен обидни думи.

Намесих се. Не исках да остават неясни неща.

- Стражата вече каза на Язон, че ще влезе в бой само ако трябва да те защити, Орфее. Ако Еет ни нападне, ще излезем в морето и там може да почакаме тези, които останат, да ги отведем обратно. Видим ли войска, вдигаме котва. Никой трак няма да ти се подчини, ако искаш да влезем в битка заради ахейците.

Орфей не отговори. Мълчаливо стана от трапезата и отиде на кърмата. Загледа се в широката река, която бавно носеше водите си към морето.

Тамирис ме дръпна да седна до него и ми наля чаша вино.

- Пий! И моето сърце се къса, като гледам как се мъчи да спаси тези, които не биха си мръднали пръста за него!

Отпих глътка вино и оставих чашата. Не биваше да замайвам главата си. Язон отдавна тръгна към двореца. Всеки миг можеха да се явят войските на Еет. Бях уверен, че няма да даде руното.

Орфей сигурно се сърдеше на мен и Тамирис. Знаех, че е по-умен и от двамата, но не се опита да ни убеди в правотата си, както друг път. Всеки човек защитава това, което мисли, че е право. Дори и аз, робът Мин, се осмелявам да защитавам истината така, както я виждам.

До пристана притича малкият син на Фрикс, Фронтис, леко скочи на кораба и дойде при нас. Орфей чу стъпките му и като го видя, се върна на трапезата. Фронтис се обърна към него.

- Идвам да ви кажа, че Язон, Медея и Аргос са у дома. Решиха да чакат до довечера царят да приеме Язон. Ако не го приеме, Медея ще отведе Язон в храма да вземат руното. След това всички ще дойдем на корабите и ще избягаме заедно.

Поканих го да седне, но той отказа.

- Не бива да ни видят заедно или Еет да разбере, че съм идвал тук. За всеки случай бъдете готови да се сражавате, ако ви нападнат. Не успеем ли да дойдем на корабите, ще ви чакаме в началото на тръстиките по реката. Трябва да ви преведем по странични ръкави, защото там ви очаква засада.

Без да дочака отговор, леко скочи от кораба и побягна към двореца.

Орфей обърна тъжните си очи към мен.

- Кажи на Тезей, Мин. Не ми се иска да ходя аз.

Веднага отидох да събудя заспалия здрав сън цар. От умора дори не бе свалил меча си. Разтърсих го здраво и той стреснато отвори очи.

- Кажи, Мин. Опасност ли има?

Предадох му думите на Фронтис и той се поразсъни. Извика единствения буден ахеец и му заповяда да донесе храна и вино. Седна на палубата и обърна глава, първо към слънцето, после към мен.

- Сигурен съм, че до залез няма да ни нападне. Ще иска първо да разбере какво се е случило. Ще се погрижа за всичко. Кажи на твоите траки, ако влезем в бой, да се държат до моя кораб. Не искам някоя стрела да порази Орфей!

Нещо ме бодна в сърцето. Въпреки всичко Тезей и Орфей винаги са се подкрепяли в делата си. Едва ли друг ахеец би се замислил как да опази приятеля си от стрели.

Върнах се и предадох думите на Тезей. Орфей взе чашата и погледна виното. Помириса го и отпи малка глътка.

- Направи, каквото мислиш, че трябва, Мин.

Нямаше какво да правя. Просто трябваше да чакаме.

23.

Еет не извика Язон до мръкване и той отиде при Медея да откраднат руното. Ние бяхме готови да отплаваме. Гребците чакаха само сигнал да налегнат греблата и да се понесем по течението на реката към открито море. Всички се взираха напрегнато в мрака да видят кой ще дойде. Язон с Медея или войската.

Едва късно след полунощ, видяхме забързаните им силуети да се качват на "Арго". Веднага корабът се отдели от брега и ние го последвахме. Плавахме, както бяхме възприели още от началото на похода. Най-отпред корабът на Язон, след него ние, Тезей и останалите кораби.

Зад нас не се чуваше нищо и полека-лека почнахме да се успокояваме. Изгарях от любопитство да разбера как са взели руното, но едва по-късно разбрах какво е станало.

Язон отишъл да вземе Медея. Тя го чакала, увита в жреческото си наметало. Дала му тъмен плащ, за да не го познаят. Стигнали до храма, но Еет взел мерки да не пусне никой вътре. Пред вратата имало стражи и те ги спряли. Познали Медея, но не смеели да пристъпят заповедта на царя. Тя се засмяла.

- Самият Еет ще дойде след малко да принесе жертва и да измоли закрила от богинята, преди да нападне чужденците.

Стражите все пак стояли на своето. Тогава Медея им показала съда, който носела.

- Вижте, това е вино за възлияние. Можете да го опитате.

Глупавите стражи пили от виното и пак им казали.

- Щом царят ще идва, почакайте го.

Язон и Медея отстъпили назад, а стражите, подпрени на копията си, продължили да пазят вратата на храма. След малко главите им почнали да клюмат и паднали на земята, упоени от билките, сложени във виното. Двамата ги отнесли в храстите и влезли вътре. Язон грабнал руното и побягнали обратно.

Фриксовите синове чакали край пътя близо до двореца. Чертозите на Еет били тъмни. Царят спял спокойно, без да подозира, че собствената му дъщеря е помогнала да се открадне руното.

Дотичали заедно и се качили на кораба.

А корабите плуваха тихо по реката и само силуетите им едва се очертаваха в звездната нощ.

Стигнахме тръстиките и всички се приготвиха за бой. Засадата на Еет бе наблизо.

Неочаквано "Арго" изви и навлезе в тесен ръкав, почти незабележим в тръстиките. Последвахме го. Тук водата бе плитка и от време на време корабът остъргваше дъното. Тръстиките бяха толкова близо, че гребците често бяха принудени да вдигат греблата над тях. Движехме се бавно и всеки миг очаквахме отнякъде да полетят стрели и копия.

Веднага ме загложди съмнение дали това не е хитрост, за да ни избият. Ако заседнем някъде, никой не може да ни спаси. Не казах нищо. Бяхме тръгнали и не можехме да се върнем.

Едва на разсъмване тръстиките отстъпиха встрани и корабите почнаха равномерно да се полюляват по морските вълни. По това разбрахме, че сме излезли от реката. Кормчията поде монотонната си команда и гребците налегнаха греблата. Дори вятърът бе попътен и бързо ни тласкаше напред.

Бяхме спасени.

Орфей се отпусна уморено на палубата.

- Най-страшно е неизвестното. Радвам се, че отмина, а сега искам да спя.

Не успя да почине, защото скоро "Арго" зави към брега и влезе в малък залив. Спряхме до брега и царете отново се събраха. Язон искаше да вървим не по дългия път, изминат на идване, край устието на Истър, а край южния бряг на морето, направо към Симплегадите. Мнозинството царе бяха на негова страна. Понеже кормчията Линкей бе повел корабите натам, откъдето дойдохме, трябваше да изчакаме и без да ни забележат, през нощта да минем обратно край устието на река Фазис.

Тезей бе против това.

- На Еет му трябва един ден да натовари корабите си и да тръгне подир нас. Тук пътят е по-дълъг, но имаме преднина, а минем ли устието на Истър, няма от какво да се боим. Ако чакаме да залезе слънцето, може да срещнем неговите кораби, а хората ни за бой са малко. При това този път ни е непознат и не знаем какви племена може да срещнем.

Ахейците са като децата. Щом опасността не се вижда, забравят за нея. Започнаха да говорят за гостуване в непознатите племена. Жрецът Мопс, който мислеше само как да забави похода, мазно заговори:

- Наистина, Тезее, ще минем през непознати места, но видяхме при Еет, че царете тук са богати. Ще им гостуваме, ще завържем приятелства и ще видим склонни ли са да търгуваме, ще разберем какви са боговете им и може да построим някъде храм на Зевс. Спомнете си как добре прекарахме времето при Финей.

От това спорът се разгоря още повече. Тезей повика синът на Фрикс, Аргос, да обясни колко кораба и въоръжени мъже може да прати Еет след нас. Той каза кратко.

- Пет кораба с шестстотин мъже. По пътя може да събере още толкова. Всеки момент може да ни настигнат.

Тогава стана Линкей и поиска да изоставим половината кораби, защото нямаме достатъчно гребци и се движим много бавно.

Това предизвика още по-яростни спорове. Никой не желаеше да изостави кораба си.

Понеже стана обяд, седнаха да ядат и пият. Виното разпалваше храбростта им и бяха готови да влезнат в бой още в този момент.

Накрая Орфей не издържа. Вдигна тирса, за да ги накара да млъкнат и твърдо заяви.

- Храбри мъже, вие спорите за неща, които трябва по право да реша аз. Ето какво ви казвам. Всички ставаме незабавно от трапезата и се качваме на петте царски кораба. Ще вземем каквото можем от другите и ще ги потопим. Преди да е залязло слънцето, с вас или без вас, потеглям към устието на Истър. Това казвам аз!

С тези думи остави трапезата и се върна на кораба. Застана на палубата и извика Тамирис.

- Гледай, Тамирисе, какви хора ще възпяваме. Не разбирам защо боговете ме наказват да вървя с тях. Не искам да ги оставям, но с постоянните си разпри могат да доведат гибелта на всички. Не бих се учудил, ако боговете им вземат ума дотам, че да се сбият помежду си.

- Съгласен съм, Орфее, само ще добавя, че всички са тръгнали да придобият богатства. Не се учудвай, че навсякъде са готови да размахат мечове и да плячкосват.

Сложих малко орехови и лешникови ядки на един поднос и им го поднесох. Когато човек е ядосан, е добре да сдъвчи нещо за успокоение.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.05.2005
Илия Джерекаров. Мин, роб на Орфей. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Илия Джерекаров. Мин, роб на Орфей. София: ИК "Еос", 1998.