Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЧЕШКА ИСТОРИЯ

Илия Джерекаров

web

След повече от седмица мрачно и дъждовно време, утрото обещаваше чудесен слънчев ден. Завършвах утринната разходка на моето породисто куче в кварталната градинка и реших да изпуша една цигара под топлите лъчи на слънцето. Едва успях да седна на една пейка и до мен застана възрастен човек с топла баничка в ръка. Учтиво запита може ли да седне и като се настани, протегна вдигащата пара баничка към мен:

- Заповядайте, откъснете си! Тук продават чудесни банички, просто не може да им се устои.

Бях закусил и затова отклоних предложението. Извадих цигарите и с досада открих, че съм забравил запалката. Надигнах се да си вървя, но човекът се усмихна и ми предложи неговата.

В това време едно безстопанствено куче дотича и впери гладни очи в баничката. Човекът нервно се изправи и го прогони. Бях малко учуден от постъпката му, но реших, че може да го е ухапало някое от тези създания, родени да бъдат приятели на човека. Когато седна, го попитах наистина ли не обича кучетата. Той се усмихна:

- Някога ги обичах, но сега не. Не ги мразя, но не мога да ги понасям.

Това ме заинтригува.

- Все пак, трябва да има някаква причина.

Непознатият преглътна залъка си и отвърна:

- Има, но не е в кучетата. Те просто се държат като хора, които не мога да понасям. Имам пред вид фанатиците.

Не успях да намеря връзка между фанатиците и моя гален любимец.

- Не разбирам!?

Човекът додъвка залъка си.

- Ще се опитам да ви обясня, но не зная дали ще ме разберете. Обикновено ми се сърдят. Впрочем, това е моя гледна точка, която не задължава никого. Това чудесно породисто куче е ваше, нали?

Отвърнах гордо:

- Разбира се, бях по служба в Англия и го купих оттам. С родословие. То е отличен пазач и е изключително вярно и предано.

- А ако го набиете?

- Ако не слуша, го смачквам от бой. Това е най-добрият начин да му се втълпи нещо. Но каквото и да го правя, то ми се подчинява и ме пази. Достатъчно е някой да протегне ръка към мен и то се хвърля и хапе.

Човекът преглътна последния залък, хвърли омазнената хартийка в близкото кошче за боклук, избърса палците си с чиста носна кърпа и също запали цигара.

- Ето го факт номер едно. Кучето е вярно, независимо от отношението на стопанина му към него.

То се държи като най-обикновен фанатик. Напада всеки, посочен от стопанина му. Не разсъждава. То е предано до смърт.

Не се сдържах:

- Че тъкмо заради това човек е опитомил кучето и то е най-верният му другар.

- А котка имал ли сте?

Засмях се.

- Първо взех сиамска котка, жена ми искаше, че било модерно и яде по-малко, но тя ей така, само защото съм я изритал от мястото и почна да фучи и ме одраска. Ударих и един хубав бой, изхвърлих я и повече не я видях. Тъпо и злобно животно. Не е благородно като кучето.

- Ето, с това не мога да се съглася. Просто котката не е фанатик. Тя е добра, докато се отнасяте добре с нея. Тя спазва стриктно правилата на поведение, но иска и от вас същото. При всяко нарушение реагира и понякога доста остро. Ако я набиете, може да не се върне повече. Но това е друг въпрос. Става дума за кучето и неговата преданост. И защо аз не обичам кучетата. Сигурно вярвате в бог!?

- Не ходя в черква, ако не е необходимо, но вярвам, че има божествена сила, управляваща постъпките ни.

- А в някоя партия членувате ли?

- Разбира се. И се гордея с това. Още дядо ми е бил един от уважаваните хора в моята партия. Без нейните идеи и нейната подкрепа ще съм просто никой. За да заемеш добро място в обществото, трябва наистина, както казвате вие, да бъдеш по кучешки предан на идеите на партията си.

- Точно така. Но бихте ли отказал да изпълните поръчение на вашата партия, ако то противоречи на здравия разум.

Засмях се искрено.

- Не знам случай на партийно поръчение против здравия разум.

- Е, да кажем, примерно да уволните брат си от работа, защото не е изпълнил дадено партийно поръчение?

Свих рамена.

- Ако партията е преценила, че е нанесъл вреда на делото и заслужава такова наказание, значи уволнението му е правилно и няма какво да разсъждавам. Ще го уволня. Разбира се, ще му обясня в какво точно се състои провинението му. В края на краищата, ако проумее вината си и докаже на дело верността и предаността си към делото на партията, тя ще го приеме отново.

- А ако това уволнение все пак е несправедливо? Ако примерно е трябвало да заведе детето си на лекар?

- Ще го заведе друг. Майка му, някой роднина. Той е длъжен да си реши въпроса и да бъде там, дето го е призовала партията! Затова в нейните редове се приемат само честните, самоотвержени и предани последователи на делото й.

И внезапно проумях. Този тип, тази човешка измет си позволява да сравнява членовете на партията с кучета!? Да се подиграва с нашите идеи, с нашата преданост...

Изправих се пред него и изревах:

- Ставай и да не съм те видял повече тука. Ще те смачкам!.. Мръсна въшко!.. Ще се подиграваш с хора, дето са си дали живота, за да си живееш безгрижно и спокойно!..

Човекът уплашено стана и покорно си тръгна, без да каже дума.

Загледах с омраза приведените му рамене и ситните му крачки. Кучето заплашително ръмжеше до мен и се дърпаше от каишката да го стигне. За момент си помислих да го пусна, но въпреки гнева си, съобразих, че такава разправа няма да направи добро впечатление. Заповядах му да легне и да кротува и то се подчини.

Прибрах се у дома, но ядът ми дълго време не минаваше. За такива гадове се трепем, мъчим се да ги направим честни и добри граждани. Да бяха благодарни, поне наполовина от благодарността на кучето... Мръсна и подла сган, готова да те оплюе, щом се издигнеш над нея. Това са те, хората, за които се трепем и делим от залъка си! Трябва да ги дресираш като кучета, та да ти целуват ръка.

Повече не го срещнах. Сигурен съм, защото, ако аз не бих го познал, кучето, моят верен до смърт приятел, щеше да го залае.

1972-1975 г.

 

 

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2005, № 12 (73)

Други публикации:
Илия Джерекаров. Нещо, което... София: ИК "Еос", 2000.