Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРИ ЛИ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ?

Илия Джерекаров

web

От много години се водят спорове за нашия произход. Последната теория звучи много убедително - да, ние винаги сме били българи! Накратко обяснението е просто. На територията на днешен Афганистан е съществувала държава Балхара, основана от българските племена утригури и кутигури. Държавата била силна, богата и с висока култура. След като населението се увеличило достатъчно, тръгнало да се разселва и България се разпростряла от Кавказ до Карпатите. След това преминали и Дунава и в края на краищата се получила днешна България.

Още преди да преминат Дунава, строели дворци и крепости с големи каменни блокове - квадри, имали отлично развито занаятчийство, превъзходна администрация, прекрасно въоръжена опитна войска и т.н.

Когато преминали Дунав, заварили няколко племена от славяни, които воювали голи до кръста, прикрити от малки дървени щитчета, но били страшно свирепи и избивали всичко по пътя си. Живеели в землянки, покрити със слама, и имали само примитивно земледелие.

И точно на това место теорията почва да боксува. Могъщата българска държава, завоюваща територии от най-силната тогавашна държава Византия, губи езика си и възприема славянския.

Обяснение за това намирам в книгата на г-н Божидар Димитров “12 мита в българската история”. Цитирам с. 55 от ред шести: “...Казано по простичко, VII-IX век, славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи. Уеднаквяването на лексиката и граматичните правила е ставало непрекъснато в ежедневния живот на разположените едно до друго славянски и прабългарски села, в армията, в градовете, в резултат на особено честите смесени бракове. Няма как да вървиш срещу законите на природата - известно е, че мургавите мъже харесват руси жени и обратно...”.

“...Нито прабългарският език е изчезнал, нито славянският език е победил. Просто от взаимодействието на два близки езика с общ индоевропейски корен се е родил общият български език”.

Дотук добре, но къде е коренното население на тези земи - траките? Известно е, че още преди новата ера римляните покоряват земите южно от Дунав, населени от траки. Известно е също, че за да ги държат в подчинение, римляните са били принудени да разположат по тези земи огромна армия. Защо за тях не се споменава? Впрочем, греша, споменава се. Ето извадка от същата книга, с. 38, ред 21: “...Траките са наистина огромен народ... Разделен е обаче на многобройни племена, които никога не са обединени в една държава. Най-голямото тракийско държавно обединение - Одриското царство, формирано около 480 г. пр.Хр., се разпада само след няколко десетки години. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото на IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по кройбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I век пр.Хр.), когато в днешните български земи се заселват хиляди гърци... Между втората половина на I век пр.Хр. и първата половина на I век сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани.”

След тези думи г-н Димитров доста убедително обяснява как траките, вече римски граждани, постепенно са изгонени, а тези, които са останали, са избити от варварски нашествия, които “...нито широката река, нито изградената по брега гъста мрежа от крепости успява да спре...” И накрая казва - “Очевидно, и да е оцелял някой и друг трак до 387-389 г. (макар и романизиран или елинизиран), в тези две години или е намерил смъртта си, или е бил принуден да избяга далеч на юг - в непревзетите Солун, Константинопол, островите в Егейския архипелаг или Анадола.”

Естествено, за всичко това г-н Димитров се позовава на документи, останали от онова време, но за съжаление писани от чужди хронисти, а те преувеличават направеното от тяхната държава и отбелязват само чуждите неуспехи. Това ме кара да отбележа нелогичността на някои твърдения.

На първо място липсата на държави при траките. Имало само Одриско царство!? Но кои са държавите на гърците по това време? Отделните градове, възвеличили се като държави?

Траките нямали писменост и интелектуален елит. Но кой е създал ненадминатите им златни съкровища? Храмовете, строени със същите квадри, с които са строили древните българи? Може би неграмотни подражатели на гърците? Или атинските контета са се кипрели с тракийски зейри, за да подчертаят простотията на варварите траки?

В книгата си “Спартак” Рафаело Джованьоли пише, че той, варваринът, е познавал основно военното устройство, стратегията и тактиката на гърци и римляни, познавал отлично произведенията на гръцките и римски писатели и поети. Че е бил най-великият пълководец на своето време. Той, вожд на едно племе, скътано в поречието на Струма или Места.

Но това е преди “избиването“ на траките. А дали наистина са избити, романизирани, елинизирани?

Преди време разговарях с мой познат за проведения по тракийски обичай молебен за дъжд в село Герман. Бяха заровили дървена кукла в сухия пясък край реката. Човек, стоящ наблизо до нас, се намеси в разговора: “И у нас в Берковско правим така!”

В предаване по националната телевизия възрастна жена, мисля от село Доброславци или Балша, Софийско, на въпрос правят ли молебен за дъжд, отвърна: “Не правиме, молиме се на Герман! Само той има силата!”

Но кои хора могат да запазят след близо две хиляди години изтребване от варвари и християнство тракийски обичаи и вяра в тракийски богове? Римляни? Гърци? Естествено, траките. И това само в Софийско поле ли е? Сигурен съм, че и на други места са запазени древни обичаи. Например в Самоковско на Коледа стопанинът се провиква: “Германе, Ормане, слезни да вечеряме!”

Основният въпрос обаче е как така древните българи са възприели славянския език и дали траките имат някакво участие в образуването на този език.

Първите сведения за славяните се явяват приблизително по времето, когато основното тракийско ядро, центърът на тракийската култура, населяващо днешните български земи, е покорено от римляните. Името траки изчезва и се появява ново име - славяни. И едното, и другото са сборни имена на сродни племена, всяко от които има свое име.

Има малка разлика само в границите на местообитанието. На запад траки и славяни имат една и съща граница. На юг също. На север славяните са до Балтийско море, а траките с неизвестна граница на разпространение. Само на изток местообитанието се губи някъде зад Черно море.

Кой знае как местообитанието на траки и славяни напълно съвпада поне по западната и южната му граници, а на изток и север се припокриват в рамките на известните граници.

Очевидно става дума за едни и същи племена. Просто се променя сборното им име. Изчезва името траки, явява се името славяни.

Когато древните българи заемат и територията на днешна Украйна и Румъния, не е възможно да не са покорили както славянски, така и тракийски племена. Те обаче с охота са възприели българската държава, защото тя им е донесла само добро. Добри закони, добра администрация, по висока култура и много близки обичаи и богове. При това, както отбелязва и г-н Димитров, сходен език.

Сходството на славяни, българи и траки се засилва и от факта, че не са имали роби. А са имали възможности да се превърнат в робовладелци.

Страшните славянски нападения срещу Източната римска империя - Византия, явно са били насочени предимно срещу градовете. Местното тракийско население е подкрепяло славяните срещу общия враг - римляните. И славяните не са били само с дървени щитчета и меч, щом са докарали обсадни машини срещу Солун. Също така местните траки масово са участвали в нападенията срещу градовете, където са били военните гарнизони на империята.

Това е причината укрепените гарнизони по Дунав да не удържат славянските набези и заселването им тук.

Ако приемем, че след унищожаването на Троя тракийски племена са се разселили далече на изток, то не е недопустима мисълта, че и българите кутигури и утригури са тракийски племена. Разбира се, на такива огромни разстояния е имало разлики и в боговете, и в наречията, но и древните българи вероятно са траки. Иначе как и край бреговете на Волга, точно там, дето е била българската държава, до ден-днешен съществува тракийският обичай да се заравя дървена кукла в сухия пясък? Освен ако тракийският бог Герман е и български?

Всичко това води до извода, че траки, славяни и българи имат общ произход и общ език.

С една дума, няма славянски, няма български или тракийски език. Има общ праезик на сродни племена, създали с течение на времето различни държави, които сега наричаме славянски, но и сега, както и преди две хиляди години, с общ езиков корен и общ произход.

България е една от тези държави!

 

 

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.08.2006, № 8 (81)