Евгени Черепов - Лимонено

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИМОНЕНО

Евгени Черепов

web

Бузата ти грее, зачервена от плющящия шамар. Виждам как душността на ръждива апатия асфалтира иначе живия ти ум с топлите си, жежки пластове. Юлското слънце тежи над черния ти бретон, макар да ни разделят седем панелни етажа и километри атмосфера. Очите ти са наведени, а потрепващата ти скула разстила сълзата.

Камбаната в главата ми дере ужасно. Уж е медна, но звукът е схлупен, а на цвят е зелена. Мислех го за плесен, но е сухо. Ръката ми е студена от киселия сок, потекъл по нея. Лимонът е изстискан, и двамата сме кухи. Празни бурканчета от мед. Преглъщаш семките.

А само колко весело си пиехме лимонада при баба ти на село. И разреждахме бозата, и те пръсках с маркуча, а баба ти навикваше и двамата. Мокри, с подути кореми, пикаехме връз буренака на подивялата градина. Заедно под обилното слънце. Тогавашната лимонада беше сладка. Сега горчива се стича по лицето ти.

Не исках, кисело ми стана, виновен беше! Топлата пръст, по която се гонехме в смях и те учех да пускаш хвърчило, отдавна е гладно хрущящ чакъл. Лимоненият сок, изтекъл помежду ни, скърца в скалната природа на трошляка.

Ти дъвчеш семките, някак си преглъщаш ги, но те горчат!

Помня тръпчивия им вкус още от дете, когато дядо ти стискаше лимона със стоманената хватка на грубите си мазолести ръце!