Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИМОНЕНО

Евгени Черепов

web

Бузата ти грее, зачервена от плющящия шамар. Виждам как душността на ръждива апатия асфалтира иначе живия ти ум с топлите си, жежки пластове. Юлското слънце тежи над черния ти бретон, макар да ни разделят седем панелни етажа и километри атмосфера. Очите ти са наведени, а потрепващата ти скула разстила сълзата.

Камбаната в главата ми дере ужасно. Уж е медна, но звукът е схлупен, а на цвят е зелена. Мислех го за плесен, но е сухо. Ръката ми е студена от киселия сок, потекъл по нея. Лимонът е изстискан, и двамата сме кухи. Празни бурканчета от мед. Преглъщаш семките.

А само колко весело си пиехме лимонада при баба ти на село. И разреждахме бозата, и те пръсках с маркуча, а баба ти навикваше и двамата. Мокри, с подути кореми, пикаехме връз буренака на подивялата градина. Заедно под обилното слънце. Тогавашната лимонада беше сладка. Сега горчива се стича по лицето ти.

Не исках, кисело ми стана, виновен беше! Топлата пръст, по която се гонехме в смях и те учех да пускаш хвърчило, отдавна е гладно хрущящ чакъл. Лимоненият сок, изтекъл помежду ни, скърца в скалната природа на трошляка.

Ти дъвчеш семките, някак си преглъщаш ги, но те горчат!

Помня тръпчивия им вкус още от дете, когато дядо ти стискаше лимона със стоманената хватка на грубите си мазолести ръце!

 

 

© Евгени Черепов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2007, № 5 (90)