Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪДЕТО УЛИЦИТЕ НЯМАТ ИМЕНА

Димитър Златинов

web

На майка ми и баща ми - за всичко, което са ми дали.

Действащи лица:

Гого - роден 1909
Ленка - родена 1920
Дико - роден 1923
Райка - родена 1933
Симо - роден 1934
Тина - родена 1937
Васка - родена 1940

 

Всяка прилика с действителни
лица и събития е случайна.

 

Действието се развива в последните една-две години на ХХ век.

Селска улица. От едната страна - къщите на Дико и Гого, а от другата - тези на Симо и Ленка. Пред къщата на Симо - голяма акация с пейка под нея.

 

Първо действие

ПЪРВА СЦЕНА

Мрак. Неистов писък на жена раздира въздуха. Писъкът прераства в писък на гайда, който бавно затихва.

Постепенно осветление. Рано сутрин. Чува се кукуригане на петел, далечен лай на куче, песен на птици. Влизат Симо и Дико, всеки откъм своята къща.

Симо: Добр’утро, бате Дико!

Дико: Дано е добро, Симо... Къде си подранил така?

Симо: Щом питаш, ще ти кажа. Едно куче се вмъкна нощеска в кокошарника...

Дико: Куче, де пък ти бе!

Влиза Васка, с мъртва кокошка в ръка.

Васка (Ядосано.): Бате Дико, гледай!

Дико (Цъка с език.): Ама, че беля!

Симо (Колебае се за момент.): Мисля, че беше Рекси, бате Дико.

Дико: Рекси!... Моят Рекси?!

Симо: На Рекси ни заприлича, а и у вас избяга.

Дико: Не може да е Рекси!... Нещо сте се объркали... Рекси никога...

Васка: Ти не го връзваш нощем, нали бате Дико?

Дико: Защо да го връзвам, Рекси ми пази къщата.

Симо: Бате Дико, да знаеш, ако хвана Рекси при кокошките...

Дико: На място го убий, мамицата му д’еба...

Симо: После да не се сърдиш?

Дико: Дори ще ти платя кокошката, що ми е на мен такова куче... (Гледа Васка.) Ти да не си ревала?

Васка: Как няма да рева бе, бате Дико, нали и тя душа носи... Знаеш ли, като я видях просната на земята, и свят ми се зави... На времето мама, бог да я прости, като умреше някое пиле и тя се поболяваше. А аз й се чудех, че за едно нищо и никакво пиле е седнала да се вайка... Виж, остарях и дойдох на нейния акъл...

Дико: То и моята Минка е същата, Васке. Като тръгна да коля някое пиле и влиза вкъщи, инак й прилошава...

Васка: Кога казваш, че се връща кака Минка?

Дико: Ами... другата неделя. Хич не й се седи самичка на нея в града, но какво да се прави. Някой нали трябва да пази жилището на Тошо и Милена, докато са на почивка с децата, инак ще го оберат за нула време.

Васка: Така е. Само чакат някой да тръгне нанякъде...

Дико: И на мене ми е едно такова... никакво без Минка. Така де, не можем и двамата да седим у Тошови, иска се и тук човек, гледай колко работа чака...

Васка: Ух, да му се не види! Опустя махалата без кака Минка!

Дико (Троснато.): Ще си дойде, ма! Къде другаде ще отиде, не е умряла!... (Обръща се припряно и прави няколко крачки, спира се.)Какво ще е правите тая кокошка?

Васка: Ще е зарием, какво друго...?

Дико: Вие луди ли сте? Я я дайте на мене!

Симо: И ти да я дадеш на Рекси. Не, дума да не става!

Дико: Защо да му я давам... Аз ще я изям.

Васка: Ти?!... Как така ще ядеш умряла кокошка бе, бате Дико?! Че тя може да се е заразила от кучето, ще хванеш някоя тения. И после ще има да разправяш, че ние...

Дико: Няма! То, като мине през огън, всичко умира - било то тения, болести...

Васка (Колебае се за момент, после му подава кокошката.): Ето ти я!

Дико (Взема кокошката и я претегля с ръка.): Ама, че е тежичка! Ще я метна във фурната и като си пусне мазнинката... (Мляска звучно с уста.)

Симо: А ти, бате Дико, къде си се запътил?

Дико: На къра. Ще копам царевицата...

Симо: Добре си я намислил. То и нашата царевица плаче за мотика. Оня ден ходих да я наобиколя и гледам тревата избуяла по-високо от царевицата...

Васка: Ама ни е страх от пустото слънце, ще вземе да ни стане лошо...

Дико: Ха, аз да вървя! Че трябва да наточа две шишета с ракия за Райка и Тина, че съм ги цанил да ми помогнат...

Васка: Ох, пуста да опустее тая ракия! Като ги видя тия жени как я смучат и цялата настръхвам... Слушай, бате Дико, кажи им на Райка и Тина, че ти се е свършила ракията. Измисли нещо - че Рекси съборил дамаджаната... каквото и да е. Да знаеш, ще им изгорят вътрешностите...

Дико: Ти им го кажи това на тях, Васке, мене ме псуват...

Симо: То Тина, да кажем, има за какво да пие, ама Райка - за какво и тя се налива!

Дико (Към Симо.): Мислиш, че е вярно това за Тининия Кольо ли?

Симо: Така се приказва, бате Дико. Че някой му бил казал на Кольо...

Дико: Нищо чудно. То такива неща не остават скрити-покрити за дълго...

Васка: Бил им изпратил писмо, така разправят... Като го отворила Тина, и припаднала, а бай Мито тръгнал да скача в кладенеца...

Дико: Да не дава господ!

Васка: На другия ден отишли да го видят в казармата, ама Кольо не излязъл...

Дико: Абе, и аз чух нещо... Че Кольо ходил да се види с истинската си майка...

Симо: Така ли?!

Дико: Щял да живее при нея... като се уволни.

Симо: Това ако стане, да знаете, Тина и бай Мито няма да го понесат. Че те животеца си дадоха за Кольо...

Дико: Можеха да му кажат, че са го осиновили...

Васка: Обръща ли се език за такова нещо бе, бате Дико... (Клати глава.) Преди да се случи това с Кольо, Тина пиене не близваше. И беше една спретната, чиста...

Влиза Ленка, като се подпира с тояжката си.

Ленка: Кой това?

Васка: Говорим за Тина и Райка, како Ленке... че пият много.

Ленка: Не пият и те от хубаво, горките!

Симо: И на теб не ти е леко, како Ленке, ама не пиеш...

Ленка: Мене коремът ме боли кога пия, инак и аз да съм се пропила.

Дико: То да са само Райка и Тина, всички пият.

Ленка: Нека пият, щом им е добре от пиенето. То ако си и не пийнат, никаква друга радост няма да имат... Дико, каква е тази умряла кокошка?

Васка: Наша е.Нощеска нещо я изяде.

Ленка: Ух, чумата да го тръшне! Чух аз нощеска кокошките ви да крякат...

Симо: Стори ни се, че беше кучето на бате Дико.

Ленка: Нищо чудно. Той Рекси къде ли не скита нощем. Ти, Дико, даваш ли му да яде на това куче?

Дико: Разбира се, че му давам.

Ленка: Явно му хвърляш малко, знам те каква си скръндза. А и сега, като Минка я няма, сигурно и забравяш. И то, какво да прави, обикаля да намери нещо...

Дико: Абе, вие няма ли да оставите Рекси на мира!... (Излиза ядосан.)

Васка (Гледа след Дико и клати глава.): Миналата неделя Милена ми се оплака, че нямали пари за обувки на децата, а на другия ден бате Дико каза, че заминали всички на почивка...

Ленка: Има нещо гнило тук. Някой лъже...

Васка: Дано само не е нещо лошо!

Симо (Към Ленка.): Как си днеска, како Ленке!

Ленка: Да ме питаш защо съм още жива, Симо, няма да мога да ти кажа...

Симо: Пак ли рамото те човърка?

Ленка: Ох, то да е само рамото! Всички кокали ме болят... (Пъшкайки, се добира до пейката и сяда.)

Васка: И новият мехлем ли не помага?

Ленка: На тия години само гроба помага, Васке.

Васка: Како Ленке, грехота е така да говориш!

Ленка: Грехота е и господ да ме държи да се мъча.

Васка: Той господ си знае работата.

Ленка: Ако знаеше, досега да ме е събрал с бате ви Вельо, бог да го прости!

Симо: Како Ленке, отивам за хляб, да ти взема и на тебе?

Ленка: Не съм го пипнала аз моя. Не ми се услажда, пущината, сякаш земя ям...

Симо: А мляко имаш ли си?

Ленка: Мляко си нямам, Симо, ама не ми и трябва. То хляб и мляко ядат ли се всеки ден!... Вярно е, остарях и не мога да си готвя вече, но то няма и какво да сложа в тенджерата. С тая пенсийка кое по-напред - ток ли да плащам, олио и ориз ли да купя. Ако дам пари за едното - за другото пък не остава...

Васка: Чакай, како Ленке!... (Излиза и веднага се връща с паница и парче хляб.) Ето, това е за теб! Бобец, сготвих го снощи.

Ленка (Колебае се за момент.): Ще си взема, Васке, за да не те обидя, но да знаеш, че за последен път го правя.

Васка: Цяла тенджера съм сготвила, няма да можем да го изядем...

Ленка: Че нали имате прасе. И то трябва да яде, че да прави мръвки...

Симо: Дават ли ти - вземай, како Ленке... Днес ние на тебе, утре някой на нас ще подаде паничка... то такъв е животът...

Ленка: Бог да те поживи, Симо!... (Започва да яде. Симо излиза.)

Васка (Гледа небето.): И днеска ще е голям пек, како Ленке!

Ленка: Всичко изгори това слънце!

Васка: Вчера полях двора и пак е за поливане.

Ленка: Аз нямам сили да го поливам моя двор... (Въздиша тежко.)А децата - те пък няма кога да дойдат. Блъскат цял ден по заводите. Вечер са като бити кучета, как да им се иска да дойдат да копаят и поливат на село!

Васка: И тяхната не е лесна, како Ленке.

Ленка: Защо да ги виня? На тях си не могат да помогнат - та за мене ли да мислят... (Чука с тояжката си по земята.) Аз съм им още един товар... напълно излишен... Така е, аз на себе си съм излишна вече, камо ли на някой друг... Хубав боб си сготвила, Васке!... (Оставя лъжицата.)Ама аз само хабя храната...

Влиза Гого, бута стар велосипед, с две щайги с домати на багажника.

Васка: Чичо Гого, пак ли на пазар?

Гого: На пазар, къде другаде?

Васка: В тая жега?! Ще вземеш да паднеш някъде...

Гого: Още не е напекло.

Васка: Докато излезеш от село, и ще напече.

Гого: Пет километра са. За по-малко от час съм в града.

Ленка: Бай Гого, ти на колко години стана?

Гого: Деветстотин и девета съм роден, ти ги смятай!

Ленка: Като те гледам, ти ще живееш с орлите.

Гого: Колкото бог е отредил - нито ден повече, нито ден по-малко... (Към Васка.)Дико ми каза за кокошката. Не е Рекси, котарак я е изял...

Васка: Котарак?! Как така котарак ще изяде толкова голяма кокошка бе, чичо Гого?

Гого: Котарак е. Черен, с бял перчем на челото... (Гледа ги изпитателно.)

Ленка: Че кой има такъв котарак?!

Гого: Никой... (Клати глава.) Това не е на хубаво, да знаете... (Качва се на велосипеда и натиска уморено педалите, излиза.)

Васка (Гледа след Гого.): Чудя му се на чичо Гого! Откак съм дошла у Симови - не съм го видяла тоя човек един ден да е седнал, да е отишъл на почивка или разболял. Зиме, лете, студ, пек - той все работи...

Ленка: То човек като е здрав и всичко му е наред. То и аз, преди да падна, от нищо не се плашех. Ама, така се случи - първо магарето ме стъпка, после се търколих по стълбите и си счупих ключицата на рамото... А каква бях, Васке! Като поведях хорото, дори и мъжете изпокапваха от умора... Пълна с живот! В мене нещо все напираше... Някаква сила... Бате ти Вельо, бог да го пази там горе, знаеш, беше все по строежи, далече, и се вясваше от дъжд на вятър, ама на мене не ми тежеше, бях свикнала... И едно ми весело вътре, да се чуди човек откъде идваше...

Васка: Бяхме млади, како Ленке и не се замисляхме много...

Ленка: Аз още съм млада, Васке, ама тялото ми се умори... изхаби се...

Васка: Когато Симо ме доведе... целия двор беше в трънаци. Старата къща, знаеш я, беше подпряна с колове, да не й паднат стените. А вътре едно празно. И мирише на мухъл. Но на мене не ми трепна окото - знаех, че ще се оправим... И така стана. Още на другия ден Симо докара три камиона с пръст за тухли и ги изсипа дето сега ни е леглото. Аз се качих на купчината. И се радвах, радвах... като малко дете. Щото, покатерена на пръстта... аз я виждах, како Ленке, виждах я новата ни къща... нашата къща! И си измислях как ще я подредя...

Ленка: Ама каква сватба ви вдигнахме, а Васке!... Кака Мила, бог да я пази, беше постлала целия двор с черджета, а те едни шарени, едни меки, да ти е драго да стъпваш на тях. Помниш ли, аз носех пряпореца, затъкнат с червена ябълка...

Васка: През деня работехме на къра, а вечер правехме тухли. Кладяхме огън да се не спъваме в тъмното и хвърляхме калъпите до среднощ. Цялата махала се изреди да ни помага, ти най-много...

Ленка: Сигурно е било така. То не ме беше страх мен тогава от нищо...

Кратка пауза.

Дори не ми пукаше какво хората говореха зад гърба ми. Аз имах живот да живея тогава, Васке... моят си живот, дето господ ми го беше отредил. Щото, това дето бог ти го е отредил, ти най-добре си го знаеш... затупа ли ти за нещо сърцето, значи на прав път си. А бате ти Вельо все надалече беше, сама трябваше да се оправям за всичко...

Васка: И твойта не беше лесна, како Ленке, ама то на кой ли беше...

Ленка: Три деца изгледах сама...

Васка: Помня как дойдоха да ме видят, како Ленке. Симо току-що ме беше довел, и те хванати за ръце, и тричките, идат и срамежливо питат мама: "Може ли да погледнем невястата?"

Ленка: На мене някой ми извика през плета, че Симо я е довел, но така и не разбрах коя е. Щото Симо от много места го искаха тогава, нали беше първият шофьор в село. Като забръмчеше с онзи ми ти камион и всички излизахме да го гледаме... Та казах аз на децата: "Идете и вижте коя е пристанала на бате ви Симо?"... (Разтриса глава.)Бате Гого...

Васка: Какво има?

Ленка: Сетих се за бате Гого... Какво искаше да каже с тая котка, че не било на убаво...?!

Чува се телефон да звъни силно. Ленка подскача уплашено.

Ленка: Ух, че ме стресна тоя телефон!

Васка: Симо е. Видял е нещо в магазина и не знае дали да го купи... (Излиза. Гласът й отвън.)Симо, казвай?... Ало!... Ало, Симо, не те чувам!... Ало! Да!... Стоянчо, ти ли си, мама?... Кой?!... Любчо?!... Любчо, ти ли звъниш?... Какво?... По-силно говори!... Не те чувам!... Слушай, ти чуваш ли ме?... Любчо, да се грижиш много за Ана. Да не й да даваш да вдига тежко. И излизайте на разходки, за да може да се обърне бебето с главата надолу. Ние сме добре с баща ти, здрави сме и няма какво да ни мислите. Дворът ни е народил много, сложихме буркани за зимата, кокошките снасят, прасето гони стоте кила... Любчо?... Ало, чуваш ли ме?... Ало!... Ало!... (Пауза. Влиза.)

Ленка: Кой беше, Любчо ли?

Васка: На Любчовия глас ми се стори... Дали ме чу?... Щото Ана е в края на осмия месец и сега Любчо трябва много да внимава...

Ленка: Знаят ли дали е момче или момиче?

Васка: Не съм питала, како Ленке. Само да е здраво, милото!

Ленка: Така е, Васке...

Васка: Да бяха по-наблизо, че да им помогна, а те чак в Австралия...

Ленка: Такъв им е бил късметът, Васке. Нали са добре там...

Васка: Ако е за добре - добре са, како Ленке. Къщата им голяма, подредена. Оня ден получихме снимки, ще ти ги покажа да видиш колко хубаво са се подредили... (Телефонът звъни отново.)Ето пак! Дали не е станало нещо?... (Излиза тичешком.)Ало!... Любчо, здравей!... Сега те чувам... Какво?!

Продължителна пауза. Ленка се надига и напряга слух да чуе.

Васка: Господи!... Ама, наистина ли?!... О, не!... Чакай, Любчо!... Чакай, мама, че съвсем се обърках!... Кажи, кога това?!... И как така?! Ние чакахме след три-четири недели, а то... Слушай, да не е станало нещо?... Добре ли е Ана?... А бебето, то как е?... Спи?... Ох, на баба! Защо не съм сега там, да го видя... Колко?... Четири кила?... (Чува се звучно подсмърчане.)О, Любчо, не мога да повярвам!... Симо ли сте го кръстили?... Баща ти ще полудее от радост... Отиде за хляб и мляко... Каква му е косичката?... А очите?... И ти се роди със сини очички и руса коса... Ало, Любчо!... Любчо, пак не те чувам добре!... Ти чуваш ли ме?... Слушай, да го пазите това дете!... Ана знае ли как да го повива?... Ало!... И да внимавате как го къпете, да не го изтървете!... Ало, Любчо!... (Цъка с език.)Сигурно пак си говоря сама... Любчо, аз ще тичам да кажа на баща ти!... (Влиза тичешком.)Внук, како Ленке!... Родил ни се е внук!

Ленка (Силно развълнувана, плюе против уроки.): Внук! Да е жив и здрав!

Васка: Преди час се е родил!... Любчо се обади от болницата...

Ленка: Бате Гого да си яде ушите с неговите лоши поличби...

Васка: Ох, тоя Симо, той намери кога да отиде за хляб! Сега от коя страна на пътя ще си дойде, че да го пресрещна?... (Колебае се, тръгва наляво, но се връща, после тръгва надясно. В това време влиза Симо с пълна чанта.)Симо, Любчо се обади...

Симо: Тази нощ са заклали кака Маринка! Завързали я за леглото и насилили. После я надупчили с ножове... навсякъде.

Затъмнение.

 

ВТОРА СЦЕНА

Надвечер. Смрачава се. Ленка седи на пейката и пее тихо:

Ленка: "Снощи минах моме ле, Ленке,
               покрай ваште двери високи..."

Влизат Дико, Тина и Райка. Тина и Райка са с мотики на рамо. На мотиките са закачени кошници.

Райка: Как си, како Ленке?

Ленка: Все така, Райке, все така...

Тина: Тука те оставихме сутринта и тука те заварваме пак...

Ленка: Че къде да ида ма, Тино?... То сама вкъщи не се седи. Не мога и да спя. Легна ли и всичко ме заболява...

Райка (Сваля мотиката с кошницата.): Хайде, бай Дико, дай по една ракия за изпроводяк!

Дико: Пихте достатъчно!

Тина: Ама много си стиснат бе, бай Дико!

Дико: Бяхме се разбрали за по шише.

Тина: Не за бирено шише, бай Дико.

Райка (Сваля мотиката с кошницата.): Ракиено, бай Дико.

Дико: Нямам повече!

Тина: Ти ли нямаш ракия бе, бай Дико?!

Райка: Точно пък ти да нямаш!

Тина: То ако кака Минка си беше у дома, тя веднага щеше да ни почерпи.

Райка: И мезе щеше да ни изнесе, дори и вечеря да предложи...

Тина: Да беше ти отишъл да пазиш къщата на Тошови, а не нея да пращаш...

Ленка: По-добре щеше да е, защо си ни ти тук, скръндза такава!... Хайде, дай им на тези жени по една ракия! Цял ден са ти робували, а ти сега си седнал за една ракия да се циганиш.

Дико: И аз ще им работя...

Ленка: Давай ракията, не се опъвай като старо магаре на мост!

Дико: Ще видя дали имам!... (Излиза.)

Ленка: Колко пò одъртява, толкова по-стиснат става тоя Дико!

Райка: Чакай и аз да подвия крак, како Ленке!

Ленка: Подвий, Райке!

Райка (Сяда на пейката.): Кръстът ми се схвана. Като съм се навела сутринта, та чак сега се изправям.

Тина (Крещи.): Бай Дико, побързай!

Дико (Влиза.): Ето, това е останало!... (Подава малко лимонадено шише на Тина.)

Райка: А за мене, бай Дико?

Ленка: Срам нямаш ли, бе! Донеси и на Райка едно шише!... (Дико излиза объркан и се връща с още едно лимонадено шише с ракия.)Нямал!... Виж как се намери!

Дико: Бях я оставил за разтривка...

Ленка: На тебе кол ти трябва за разтривка, не ракия.

Тина: Наздраве, како Ленке, да си жива още сто години!

Райка: Наздраве!... (Пият.)

Влиза Гого, бута уморено велосипеда, с двете празни щайги върху багажника.

Тина: Ей, бате Гого, ти пак си бил на пазара?

Гого: Че какво да ги правя тия домати, не мога да ги оставя да изгният, я! Вие разбрахте ли за Маринка? На мене Личката Негърчето ми каза, по обяд беше...

Райка: Цялата треперя!... (Подава му бутилката.) На, пийни една ракия, бате Гого, за кака Маринка, бог да я прости, милата!

Гого (Отлива малко на земята.): Господ да я прощава, добра жена беше!... (Бърши уста с лакът.)Чаках аз нещо лошо да дойде, но чак пък такова нещо, като това с Маринка, не съм си и помислял... (Отпива.) Лош народ се пръкна, много лош. Нямат срам, нямат почит, ей тъй за едното нищо ще ти видят сметката...

Райка: Както е тръгнало - днеска кака Маринка, утре някой друг...

Тина (Към Райка.): Ти пък това намери да кажеш!... (Плюе.)Пепел ти на езика!

Влиза Симо на велосипед.

Симо: Отидоха си...

Гого: Кой това?... (Подпира велосипеда си на стената и сяда уморено на пейката.)

Симо: Милиционерите.

Дико: Казаха ли нещо?

Симо: Само това, че били трима... поне от толкоз души намерили семе в кака Маринка.

Пауза.

Гъльо кмета поиска един от милиционерите да остане за през нощта, да обикаля улиците, но те казаха, че нямали заповед. Обаче обещаха да говорят с началника си...

Ленка: Няма да изпратят, ще видите. Дострашало ги е...

Гого: Че то си е за страх. К’во може да направи един милиционер на цяло село?

Тина: Много, нали му виси пищов на гъза. То си е друго, като се знае, че има милиционер в селото. Хората ще имат страх и няма да смеят...

Дико: Отде да знаем какъв ще оставят. Във вестника пишеше, че хванали оня ден двама милиционери в града да обират магазин...

Райка: Добре де, Симо, никой ли не подозират?

Симо: Може и да подозират, кой ги знае.Ходеха нагоре-надолу, гледаха, снимаха, пускаха куче да души. Разпитаха много народ, ама всеки си мълчи...

Ленка: Страх ги е хората.

Тина: Че то си е за страх. Ако ти ги беше видяла, щеше ли да се развикаш, че си ги видяла? Отде да знаеш тоя отсреща какъв е и какво ти мисли...

Симо: Купих свирки... (Вади от джоба си шепа свирки.)Ето ви по една!... (Раздава им по една свирка.)

Гого: И какво ще правим с тези свирки?

Симо: Ще свирим, чичо Гого!

Тина адува свирката и тя пищи пронизително.): Не е лоша!

Симо: Щом видим опасност и ги надуваме, ей така, като Тина...

Гого: С тия свирки гаргите можем само да уплашим...

Симо: Никой не е казал, че ще плашим някого с тях, чичо Гого.

Гого: А к`во тогава ще правим с тях?

Симо: Ще си сигнализираме. Ако те чуя през нощта, че свириш, тогава и аз ще почна да свиря, бате Дико и той, комшиите ще чуят...

Гого: И...?

Симо: И грабваме по един кол, и идваме на помощ...

Райка: Гледай ти, как хубаво си се сетил! Я, дай една свирка и за моя Трайчо тогава...

Симо: Тино, тази е за бай Мито... (Подава свирка на Тина.)

Влиза Васка, с голяма табла в ръце. Върху таблата има домати, краставици, накъсано печено пиле и голяма бутилка с ракия, на чието гърло е завързана китка.

Васка: Я да видим дали има гладни и жадни!

Тина: Какво си направила ма, Васке?!

Васка: Имам унук ма! Любчо се обади тая сутрин от Австралия!

Райка: Унук?!... Родил ти се е унук?!

Тина: Господи!... Ама това е... Не!... Не!... Ох, не знам какво да кажа!...

Васка: Симо се казва...

Дико: Браво!... Тогава що ти, Симо трябва да черпи...

Симо: Ракията аз съм я пекъл!... (Подпира велосипеда на стената и подава бутилката на Гого.)Чичо Гого, като най-стар, с теб ще започнем!

Гого: Хайде,голям юнак да порасте!... (Пие, после бутилката обикаля всички.)

Райка: Ама тоя Любчо, къде отиде чак!

Ленка: Същински дядо Златин, нали чичо Гого?

Гого: Същата стойка като тате... висок, кльощав и леко прегърбен...

Ленка: Минеше се не минеше някоя година и дядо Златин забегнеше някъде...

Гого: А за това ли?... В нашия род все има някой, дето не се спира. Ама то за това ляк няма... Но всички се връщат. Скитат, скитат, па един ден се появят на вратата... То е така - където ти е хвърлен пъпа, там все те дърпа нещо.

Тина: Къде е тая Австралия, бе хора?

Дико: И аз не знам къде е...

Васка: Симо, я донеси топката, че да им покажем на хората... (Симо носи надуваема плажна топка, на която са нарисувани континентите.)

Симо: Ето, това е Австралия!... Многото синьо тук е Тихият океан. А тази малка точка пък е Сидни. Тук се е родил внукът...

Тина: А ние къде сме?

Васка: Ние сме ето тук... Това зеленото с малко кафяво е България, а тъдява някъде е нашто село!

Дико: Ако ние сме тук, то Австралия се пада отдолу...

Райка: Ама да! Как така не падат тия хора там бе?!

Симо: Къде да падат?

Райка: Па знам ли!

Васка: Сега там е сутрин?

Тина: Пази боже!

Симо: И е утре...

Райка: Тогава как говорите по телефона?! Нали там е утре, а тук е днес...

Симо: Райке, я пий още една ракия, че съвсем ги обърка...

Райка: Аз ще пия, що да не пия... Но понякога и аз си мисля за туй и онуй, ама няма кого да попитам...

Симо (Вади снимки от джоба си.): Ето, в тази къща живее Любчо...

Райка: Ама негова ли е?

Симо: Още не е, но я изплащат със снахата... Това им е махалата!

Тина: Че то много хубаво е там бе! Гледай какви спретнати къщи... и колко е чистичко и подредено навсякъде!

Райка: Ама те нямат ли си огради тия хора там?... Че ти от пътя направо в къщите им можеш да влезнеш...

Дико: Симо, къде са им кокошарниците, нещо не мога да ги вида?

Симо: Че там никой не гледа кокошки в къщата си...

Тина: Ами какво ядат тогава? Те да не са... как ги викат... вегетарянци?

Дико: Аз не виждам и да са посадили нещо, освен трева и цветя... Гледай ти в какво си държат водата...

Симо: Това са басейни, бате Дико, а не резервоари. Къпят се само в тях...

Райка (Цъка с език.): Тия хора там, да знаете, не се бъхтят като нас по цял ден за единия хляб.

Тина: Сякаш, не на тази земя живеят ...

Симо: Друг свят е там...

Райка: Уж и те са хора, като нас... Те какво, да не би повече да работят, а?

Дико: Че то от нашето може ли повече?! Време да подвием крак не остава...

Райка: По-глупави ли сме тогава, що ли?... Симо, да ми дадеш адреса на Любчо, да го питам аз него как хората там имат толкова много...

Тина (Взема няколко снимки от Райка и ги гледа.): Тоя Любчо, гледай го само как се е засмял! И един наконтен... (Цъка с език.) Да му се не надява човек!... (Към Васка.)Помня как тичаше да го кърмиш...

Васка: На два месеца го оставих на мама и хукнах на къра, нали на дюлгери плащахме... Господи, каква беднотия беше тогава, боса все ходех...

Ленка: Че кой имаше обувки тогава! Най-много едни галоши. И ги чувахме за зимата...

Васка: В оная жега, краката ми бяха целите напукани... И като се юрнех на обяд от Долната река, ще има четири километра до там, и тичах да кърмя Любчо. После припках до брат ми Петко, да кърмя и Наско, щото кака Христина нямаше кърма. Дам на Наско да бозае, после обратно на къра, дори нямах време да ям, и пак хващах мотиката. Симо и той работеше като луд...

Ленка: Къща, Васке, лесно не се строи...

Васка: Любчо беше на година и половина и се роди Стоянчо. Тогава спрях за три-четири месеца работа, после пак се юрнах...

Райка: Изпи ни младостта и здравето това ТеКеЗеСе, ей хора! Работехме от мрак до мрак и пак нямахме нищо, даваха колкото да не умрем от глад...

Васка: Месо ядяхме веднъж в месеца... И децата ми израснаха едни слабички...

Райка: То като че ли на някой децата бяха пò стока...

Васка: Ама пък бяха все първи в училище! Даскалите не спираха да ги хвалят. В града като отидоха да учат - пак така. Накрая Любчо и студент стана в София, направо за съдия го взеха да учи. Завърши с отличие. Ама вместо да си дойде, както се надявахме със Симо - той взе, та избяга в чужбина...

Ленка: В тоя живот всеки знае за себе си... На един това му трябва, на друг онова, не можеш да виниш никого...

Тина тпива от бутилката.): Да са живи и здрави със снахата! И най-вече малкият Симо!

Райка: Симо, името ти чак в Австралия ще се споменува!

Ленка: Що да не се споменува, гледай какви синове е отгледал!

Васка: Любчо ми каза оня ден, че пишел пиеса за всички нас.

Райка: И за мене ли?

Симо: И за тебе, Райке. И за чичо Гого, кака Ленка, Тина и бате Дико.

Райка: Че аз мога ли да бъда описана?

Тина: Не, Райке. Ти си неописуема. Щото нема к`во да се пише въобще за тебе.

Райка: То пък за тебе има какво толкова да се пише.

Дико: Че как така ще пише за нас, без да ни пита? Че мене ще ме е срам да изляза на пътя вече. Хората ще ме сочат с пръст и ще казват: "Това е оня мръсен, вмирисан, оглупял и впиянчен пръч!"

Ленка: Че да си станал друг бе, продънен мях такъв. Нека да ни оклепе, ние сме си го заслужили. Добре го е измислил Любчо, нека и у Австралия ни разберат, що за стока сме.

Тина: Стига сте дрънкали глупости!... (Отваря кошницата, вади транзистор и го пуска; зазвучава народна музика.) Да ме извинява кака Маринка, знам, че е грехота, но какво да правя, като ми стана хубаво!... (Започва да подрипва в такт със музиката.)

Симо: Ха, така, Тино!... (Пляска с ръце няколко секунди, после я лови за ръката.)Я, да те видя сега!... (Двамата играят.)Райке, ти какво чакаш!

Райка: Знам ли и аз!... (Кръсти се.)Ще прощаваш како Маринке, ама Симо и Васка имат унук!

Райка се лови за Симо и повежда хорото. Минават покрай Васка и я дърпат, тя се улавя също. Дико ги наблюдава за момент, после и той се лови.

Ленка (Потропва с тояжката си.): По-живо! По-живо!... Бате Гого, хайде и ти!

Гого: Останал съм без крака от това колело. А и аз не мога на такъв ден...

Хорото се завърта няколко пъти.

Тина (Спира да играе и се лови за корема.): Ох, не мога повече!

Райка (Спира.): И аз не мога...

Другите също спират, дишат уморено.

Симо (Взема бутилката и пие.): Бате Дико, пий!... (Подава бутилката на Дико, който пие и я подава на Райка, а тя на Тина и така бутилката обикаля всички без Ленка.)

Тина (Взема парче от пилето и го яде.): Хубаво пиле си опекла ма, Васке! К`во си му слагала?

Васка: Нищо не съм му слагала, младо е, затова е вкусно...

Райка: То и на Дико пилето беше младо, ама...

Ленка: Пиле!... Дико ви е хранил днеска с пиле?!

Райка: Пържено пиле, цялото го донесе...

Васка: Бате Дико, ти да не си им сготвил кокошката, дето ти я дадох тази сутрин?

Ленка: Нея им е опържил, скръндзата...

Васка: Как не те е срам, бате Дико?

Тина: К’во е станало?

Васка: Бате Дико да ви каже?

Дико (Към Тина и Райка.): Кажете, беше би ви сладко!

Райка: Че беше сладко - беше, месо е. Не помня откога не бях се облажвала... Само дето Дико изяде половината пиле, че и повече, едва се доредихме от него...

Дико (Към Васка и Ленка.): Виждате ли, нищо й нямаше на кокошката. Обрязах я откъм гушата, дето котката я беше яла...

Ленка (Гледа Дико и клати глава.): Откъде се пръкна такава фъшкия бе!

Откъм къщата на Дико се чува квичене на прасе.

Дико: Съвсем го забравих аз това прасе... (Взема бутилката, към Васка и Симо.)Господ да дава живот и здраве на унука!... (Пие, после взема една мръвка и тръгва да излиза. Вика по посока на квиченето.)Ида бе, мамицата ти ненаситна!... (Излиза.)

Гого: Я, и аз да ходя да храня!... (Тръгва да излиза.) Симо, я ела да преместим един чувал с жито, че мишките са почнали да го ядат!... (Излизат заедно със Симо.)

Тина: Останаха ли ти цигари ма, Райке?

Васка: Вие и пушите ли ма, жени?

Райка: Ти не знаеш ли ма, Васке?... (Вади пакет "Арда" без филтър и подава една цигара на Тина.)

Васка: Ух, пусти да опустеят, защо ви трябва да се тровите?

Тина: Като пия, не пуша, ама кака Ленка много смърди, чак главата ме заболя... (Пали цигарата.)

Ленка: Смърдя, нали Тино?

Тина: Като пор, како Ленке!

Ленка: Аз не мога да се подуша, ама знам, че воня, та се не трая...

Васка: Тино, как не те е срам така да говориш за жив човек?

Тина: Що ще ме е срам?... Кака Ленка трябва да я е срам...

Васка: Че то всички смърдим. И земята също смърди понякога... Смърди на мърша...

Райка: Откога не си се къпала, како Ленке?

Ленка: Па помня ли, Райке!... Тази година не съм още се къпала...

Райка: А миналата?

Ленка: Миналата?... Миналата голямата щерка ме изкъпа. Точно така, с много топла вода, та ми се размекна хубаво кирта. После ме изтърка и насапуниса...

Тина: Грехота е, како Ленке да стоиш с вонята...

Ленка: Мене Свети Петър ще ме изкъпе следващия път...

Тина: Той Свети Петър, като го доближиш и ще избяга от теб...

Райка: Като нищо ще избяга...

Тина: Две щерки и един син имаш - що не те изкъпят?

Райка: Ако те нямат време, ние ще те изкъпем...

Тина: Ще я изкъпем, що да не я изкъпем!

Ленка: Оставете тази работа ма, жени!

Райка (Гледа изпитателно Ленка.): Тебе те е срам, како Ленке...

Тина: И на мен така ми се струва, че кака Ленка я е срам...

Васка: Да я е срам ли?! Че от кого ще я е срам, ма жени? От нас ли ще се срамува?

Тина: Срам те е, како Ленке, признай!

Ленка: Що да признавам?

Райка: Срам те е, нали?

Ленка: Че то си е за срамотите...

Васка: Какво е за срамотите?... От мене ли?

Ленка: От мене, Васке, от мене... Срам ме е да се погледна. Мене самата ме е срам, какво останало за другите...

Райка: То ние да не сме по-добре... Това тела ли са?

Васка: Ама жени, вие съвсем ме плашите!

Ленка: Каква бях само... и на какво замязах...

Васка: Нищо не можеш да направиш, како Ленке, ама нищо...

Ленка: Това не ми помага да не се срамувам... Каква бях...

Тина: Беше в устата на всички, како Ленке...

Райка: И не само в устата...

Тина: Моят Мито, като минаваше покрай вас и все се спъваше, вратът му се беше изкривил...

Райка: Да беше само твоят Мито. Ами моят Трайчо...?

Васка: Това е било някога...

Ленка: Ние за някога говорим, Васке...

Васка: Някога си е било някога, нека да си седи там...

Ленка: И ти, Тино, беше хубава и въртеше опашката...

Райка: Въртеше я като разгонена свинкя...

Ленка: Помня аз как я въртеше...

Тина (Леко пийнала, смее се.): Ще ви кажа нещо, ако щете да ми се и смеете! Докато разчиствах стаята на моя Кольо оная вечер, гледам под леглото му - касета. Мушнах я във видеото, да видя за какво е... Бай ви Мито дремеше пред телевизора... Като изскочиха ония ми ти голи момичета, всички с едни ей толкова големи цици... И бай ви Мито се облещи. "К`во е тва, ма Тино?" "Подарък за теб!", така му викам...

Ленка: И к`во стана?

Тина: Погледахме, ама бая време... И тогава аз питам бай ви Мито: "Стана ли ти?"

Васка: Как така ще го питаш?!

Тина: Що да не го питам, мъж ми е... Та бай ви Мито, целият се изчервил... пипа с ръка в гащите, ама там...

Ленка: Няма салам...

Тина: Само кожа... Тогава викам на бай ви Мито: "Мито, дай да се съблечем и си легнем голи... както някога, когато бяхме млади!"

Ленка: И се съблекохте?!

Тина: Съблекохме се...

Ленка: Ух, не ви е срам, мискини, на стари години да се натискате! То кожите им увиснали като съдрани чували...

Райка: Съблякохте се... и после?

Васка: Ама, Райке, и ти ли нямаш срама?

Тина: Взех аз да мачкам бай ви Мито, а той вперил очи в ония ми ти момичета, които... срам ме е да ви кажа какво правеха те на едни мъже, а мъжете всичките породисти... Както и да е... и аз взех да правя същото на бай ви Мито... К`вото момичетата, това и аз...

Ленка: Безсрамница! Човек трябва да има срама.

Тина: За каква срама говориш ма, како Ленке?

Ленка: Като одъртееш да си траеш!

Тина: После си пийнахме, ама бая така си пийнахме. И ни стана весело... взехме да се смеем... Така сме си и заспали, голи, един до друг...

Райка: Сега аз ще запаля една цигара...

Тина: Запали, запали, Райке, инак ще се издушим...

Райка: Ти как я търпиш кака Ленка, не знам, Васке!

Васка: Свикнала съм й аз на кака Ленка...

Райка: Не, ние ще те изкъпем тебе, како Ленке!

Ленка: Не, дума да не става!

Райка: Не, ще те изкъпем, па ако ще и турско да става, нали Тино?

Тина: Ще я изкъпем!

Васка: Най-добре в нашата баня, близко е...

Тина: Не, ще я изкъпем на двора...

Васка: На двора?

Тина: Под асмалъка... Инак ще се удушим.

Райка: Ще я изкъпем със слънчева вода... за здраве!

Тина: Ще сложим едно голямо корито с вода на слънце сутринта...

Райка: Едно няма да стигне...

Тина: Аз ще донеса котел...

Васка: И ние имаме голям котел...

Ленка: Каквото щете правете, ама мене няма да ме вкарате в коритото...

Райка: Ще видим дали няма, како Ленке!

Ленка: Ама вие сте по-луди, отколкото ви мислех!

Тина: Луди сме, како Ленке!

Райка: Бай Дико днеска каза, че приличаме на самодиви...

Тина: Щото, докато работехме, се бяхме съблекли само по комбинезони, а те бели и залепнали от пот по нас...

Райка: Май го уплашихме бай Дико, а Тино?

Тина: Когато му казахме, че ще ходим до канала да се къпем голи, той избяга...

Влиза Дико, хванал за краката полуизядено пиле.

Дико: Това пиле не е изядено сега, студено е като камък...

Васка: По обяд ще е станало. Тогава чух кокошките ви да крякат и със Симо отидохме у вас, ама не видяхме нищо... Къде го намери?

Дико: В доматите. Тръгнах да откъсна няколко за прасето и го видях... Не може да е Рекси! Рекси беше с мене цял ден!

Васка: Чичо Гого ще излезе прав, че котка ги яде...

Райка: Казах аз на моя Трайчо, че котка ни е отмъкнала мисирчетата, а той ми вика, че било пор...

Тина (Към Райка.): Щото аз ти казах, че е котка... (Към останалите.)Когато ни изчезна патичето оня ден, аз видях котешки следи в двора и те бяха ей толкова голями!... (Показва с ръце.)

Райка: Пет мисирчета се бяха учували. Виках си - като пораснат, ще дам по едно на трите щерки за Коледа, да си опекат...

Симо и Гого се връщат.

Тина: Помня на времето, бях още момиче, така една котка изпояде всичката ни гад.

Ленка: Де да беше само вашата гад. Цяло село бе пропищяло...

Райка: Така беше! Мама вкарваше вечер пилетата вкъщи, да не ги изяде котката.

Гого: Точно тогава ни секвестираха земята и животните в ТеКеЗеСе-то... (Клати дълбокомислено глава.) Да знаете, това е същият котарак...

Симо: Същият! Как така ще е същият бе, чичо Гого?! Че то има петдесе години оттогава. Котките не живеят толкоз...

Гого: Някои могат и да живеят... Не знам... Може и да е друг. Това, което казвам, е, че всеки път изглежда един и същ - голям колкото куче, черен, и има бял перчем на челото. И яви ли се - нещо лошо все става...

Тина (Кръсти се.): Пази боже!

Гого: По предишния път... беше по време на Световна война... оная първата. Аз бях малък, ама помня. Мъжете бяха на фронта и нивите тънеха в плевели. Голяма беднотия мъчеше всички. И такъв глад, че чак ни чернееше пред очите. Сякаш това беше малко, ами се яви котаракът... и се нахвърли върху малкото останали кокошки и пилета в село. По същото време запристигаха и известията от фронта, че този или онзи са убили. И като ревнаха тия ми ти жени - две години не спряха...

Ленка: И аз съм го чувала това от моя баща. Бог да се грижи за него там горе, той пък разправяше, че тоя котарак... бил душата на кара Петко, дето през турско време владеел тукашните земи...

Симо: Хайде, пак ги почнахте тия приказки за таласъми, вампири, бродещи души...

Райка: Че какво лошо има в това? Вечер е, подвили сме крак и си бъбрим. Голяма работа, че не било истина. Може и да не е, може и да е, кой знае. Нали ни е убаво... така заедно... да се чуваме... (Към Ленка.) И какво казваше за тоя кара Петко?

Ленка: Разправят, че като млад бил айдутин. Кръстосвал друмищата и грабел де що минело по тях. Не отбирал от бедни, ни от богати, българи или турци. Който се дърпал - кара Петко го пушкал право у челото... Така натрупал много злато, после отишъл в Цариград и се откупил. После тръгнал да пътува... Къде ли не ходил... Дори и в Египет... на пирамидите бил. Там, казват, се сдушил с някакви магьосници и те го научили да прави черни магии... Като се върнал - изкупил всичката земя наоколо...

Дико: И аз съм я чувал тази история, но по-различно... Ама, че тоя кара Петко имал цяла талига със злато, и че бил по-лош и от дявола - с това съм съгласен. Казват, че младо и старо треперило от него...

Райка: Това ще да е било от магиите, дето е научил.

Ленка: И една нощ точно преди да дойдат руснаците, го намерили обесен на черницата...

Васка: Коя черница?

Ленка: Черницата пред читалището, тя е още от онова време...

Райка: И кой го убил?

Ленка: Така и не се разбрало... Три дена висяло тялото му и никой не се решавал да го свали, толкова бил страшен дори и умрял... На четвъртата сутрин примката била празна...

Тина: Как така празна?!

Райка: Вампирясал!... (Кръсти се, после плюе в пазвите си.)

Ленка: Не се минало много време и в селото се появил огромен котарак - имал същите бели кичури по главата като обесения кара Петко...

Тина: Господи!

Ленка: И за месец-два изпоял всички кокошки. Това не стигало, ами и селото ни върнали пак в турско...

Дико: А златото на кара Петко... казват, че още лежи заровено... някъде тук.

Ленка: Само че се движи.

Дико: Как така?!

Ленка: Хора са виждали нощем огън да излиза от земята... веднъж тук, друг път някъде другаде. Казват, че било от златото.

Дико: И що не са копали?

Ленка: Копали са... Но все нищо... Щото имало черна магия направена. И тая магия трябва да се развали. Тогава имането щяло само да излезе...

Мъжки глас (В далечината.): Тино, там ли си, ма?

Симо (По посока на гласа.): Ей, бай Мито, ела тук да пиеш една ракия!

Мъжки глас: Не ща да пия! Кажи на Тина да се прибира!

Тина: Ще си дойда, когато си искам!

Васка: Може да му трябваш за нещо ма, Тино.

Тина: Да му крепя увисналите мъдя... (Крещи.)Какво си се развикал бе, Мито?

Мъжки глас: За тебе няма ли дом?

Тина: Васка има унук, австралиец!

Мъжки глас: Да е жив и здрав!

Васка: Ела бе, бай Мито, ела да почетеш унука!

Мъжки глас: Друг път, Васке, късно е сега.

Ленка: Какво му е късното, бе пръч миризлив! Утре да не си на работа?

Мъжки глас: Хайде, Тино, идвай си!

Ленка: Остави жената на мира, цял ден се е трепала на къра, нека да си направи и тя кефа малко...

Мъжки глас: Ще заключа вратата, да знаеш!

Тина: Заключвай к`вото искаш!... (Към другите.)Страх го е, дъртакът му неден! Чул е за кака Маринка и сега гащите му треперят...

Васка: Че то си е за страх.

Гого: Не дай боже нещо да стане, един млад мъж няма в махалата...

Дико: Те да имат късмет да ми влязат в къщата!... Аз може да съм стар, ама...

Васка: Бате Дико, признай си, че и тебе те е бъзе!

Дико: Страх лозе пази!

Райка: Бог да я прости кака Маринка! Милата, и на мравките правеше път...

Васка: Представяте ли си какво й е било на кака Маринка?... Да ти влязат така в къщата... Ти си спиш, отваряш очи и...

Тина: Да не дава господ!... (Кръсти се.)

Дико: Човек не знае какво му е писано! И хубаво, че не знае! Щото, то ако знаеше, сам би си турил въжето...

Ленка: Ти що не си го туриш?

Дико: Щото не знам, како Ленке...

Ленка: Какво не знаеш?... Какво не знаеш? То нашата е ясна... всички миришем на пръст и тамян... К`вото е имало да става, е станало... животът ни е отписал отдавна...

Васка: Какви са тези хора бе, да се изредат на осемдесетгодишна жена!

Ленка: Болни са, Васке, болни!... Ние сме също болни, ама те хептен са болни...

Райка: Хората вече не са същите, како Ленке, не са! Бате Гого е прав... Лошото сякаш от земята взе да извира... Моят Трайчо, уж беше здрав, прав... и една нощ скочи от леглото и взе да крещи: "Червеи!... Червеи!" "Какви червеи, бе Трайчо? Къде ги виждаш ти тия червеи?" А той: "В мене са, усещам ги как лазат!" Цяла нощ не мигнахме. На другата нощ пак скочи, ама тоя път му се причули танкове да минават по пътя, и войници да крещят...

Райка: Къновица казва, че Трайчо виждал напреде...

Ленка: За червеите съм сигурна...

Райка: Че щяло да има война и чужди танкове и войници щяли да минат през село.

Симо: Ти, Райке, не я слушай Къновица, ами заведи бай Трайчо на доктор...

Гого: Може Къновица да е права... Гори навсякъде около нас. Нищо чудно и тук да пламне. Досега все така се е започвало...

Райка: Какво ще правим тогава?

Ленка: Ще си копаем гробовете...

Симо: Стига с тия приказки за умрели и войни! На нас унук ни се е родил, а вие... Наздраве!

Тина: Хубаво, че се роди далече! Там хората сигурно имат повече късмет!

Васка: Вземайте си от пилето, че съвсем изстина!

Райка: Вземаме си, но ракията по ни върви!

Васка: Чичо Гого, само ти не си си взел от пилето?

Гого: Днес е петък.

Тина: И какво като е петък?

Гого: Постя в петък.

Тина: И откога това, бате Гого?

Гого: Откакто се помня... На черква не ходя редовно, нямам време... все рабата, работа... Но пък постя всеки петък... и през Велики пости също...

Васка: Чичо Гого, да ти донеса бобена чорбица?

Гого: Ако има...

Васка: Останало е малко... (Излиза.)

Ленка: Дико, ти докога ще държиш тая умряла кокошка?

Дико: Леле, сложих вода на котлона! Щях да я паря, пущината!

Ленка: Махай се оттук по-бързо, че ме е гнус да те гледам!

Дико: Аз ще я ям, не ти...

Ленка: Да нямаш нищо и да си гладен - тогава разбирам да я ядеш тази мърша, ама ти имаш сума ти пилета...

Дико: Това не е твоя работа!... (Излиза.)

Гого: Как не го е гнус, тоя Дико?... Преди две години прасето ни се беше разболяло и станало едно такова... направо синьо. Виквах Петьо, ветеринарния. Щом видя прасето, и вика: "Чичо Гого, като вирне краката, изкопай една дупка, полей го с бензин и го запали, щото е много заразно това прасе."

Райка: И Дико го изяде!

Гого: Нищо не изхвърли от него. И Минка яде. Две недели празнуваха...

Тина: И нищо ли им не стана!

Гого: Стана им хубаво. Зачервиха бузи, дори и гости поканиха...

Райка: Ух, да опустее дано тоя Дико!

Влиза Васка.

Васка: Ето, чичо Гого! Откъснах ти и няколко люти чушлета... (Гого яде.)

Мъжки глас: Тино, искаш да ми се пръсне сърцето ли, ма?

Тина: Правиш ме на резил пред хората с твоите крясъци, плашило съдрано!

Мъжки глас: Хайде, прибирай се!

Васка: Ела бе, бай Мито!

Ленка: Няма да те изядем, бе!

Мъжки глас: Тино, искам да говоря с тебе!

Тина: Добре ми е на мене тука...

Мъжки глас: Имаме писмо!

Тина кача.): Какво писмо?

Мъжки глас: Знаеш какво...

Тина: От Кольо ли е?

Мъжки глас: От Кольо е.

Тина: Защо не ми каза веднага бе, кукувица ли ти е изпила акъла?... (Взема бутилката и отпива няколко едри глътки.)Това е за кураж!... (Излиза тичешком по посока на Мъжкия глас.)

Райка: Хайде и аз да тръгвам, че моя Трайчо скоро ще го загризат червеите...

Ленка: И какво правиш тогава, Райке?

Райка: Слагам йод в една чаша вода и му давам да пие... Това го успокоява. Но когато дойдат танковете, тогава съвсем подивява и нищо не помага...

Васка: Водила ли си го до му баят. Дъртата Йорданица, разправят, помагала.

Райка: И при Йорданица го водих, и при Божурка да му лее куршум ходихме, ама нищо не помага... (Взема бутилката и отпива няколко глътки.)Ха, останете си със здраве!... (Излиза отляво.)

Васка (След Райка.): Жива и здрава да си и ти, Райке!

Гого: Хайде, Ленке, и ние да си обираме крушите!

Ленка: Аз нямам круши. А и да имам - нямам зъби да ги ям...

Симо: А, чичо Гого, щях да забравя... Иванка звъня. Искаше да говори с тебе...

Гого: Нещо да не е станало?

Симо: Искаше да разбере какво си решил...

Гого: С кое?

Симо: С къщата и нивите...

Гого: Че какво има аз да решавам!

Симо: Ще ги продаваш ли и да ходиш при нея...

Гого: Аз оттук не мърдам!... Та аз й го казах на нея още миналия месец... Защо те не продадат всичко там и не додат при мене? Защо аз трябва да ходя? А и какво ще правя аз в Силистренско? На мене всичко ми е тук...

Симо: Иванка каза, че утре пак ще се обади, някъде по обяд...

Гого: Не й ли каза, че ще съм на пазар?

Симо: Значи, няма да си тук... Какво да й кажа на Иванка?

Гого: Кажи й, че моят дом е тук!... (Излиза с уморена стъпка.)

Ленка: Когато откраднаха навремето Иванка, бате Гого отиде и си я прибра... Били бедни Гаргите, щерка му щяла много да се мъчи... След година Иванка се ожени в Силистренско. Като разбраха бате Гого и кака Гергана, бог да я прости, цял месец реваха с ей такива сълзи - едно дете да имаш и то да се ожени толкова далече...

Васка: Далече, далече, како Ленке, ама Иванка случи на мъж...

Ленка: Нищо лошо не съм казала за Иванкиния Гроздан, бог да го поживи още дълго, ама думата ми е за Гого, опустя му къщата... вече трийсе и пет - четирийсе години има...

Васка: Четирийсе без три, како Ленке, понеже аз дойдох тук преди четирийсе години...

Ленка зправя се с пъшкане.): Ох, да му се не види и живот, цялата се схванах!

Симо: Ще ти помогна, како Ленке!

Ленка: Дума да не става, Симо! Сама ще се оправя. Утре сабалента няма ти да дойдеш да ме изправиш от леглото, я!

Васка: Що да не дойде ма, како Ленке, врата до врата живеем. Ако Симо не може, аз ще дойда, ти само кажи!

Ленка: Не, не! Всяка жаба да си знае гьола... Ох!... Ох!... (Пъшкайки излиза.)

Васка (Вижда кошниците.): Тина и Райка си забравиха кошниците!

Симо (Клати глава, после се засмива.): Главите ще си забравят някъде един ден!

Двамата вземат кошниците и излизат.

Затъмнение.

 

ТРЕТА СЦЕНА

Нощ. Улицата е празна. В далечината се чува лай на куче. После кудкудякане на кокошки, последвано от близък лай на куче. Дико се показва, облечен по долни бели гащета и потник. Стиска брадва. Оглежда се. Влиза Симо по долни бели гащета и горнище на пижама, стиснал е дебел кол. Говорят тихо.

Дико: Мама му и котарак!

Симо: Видя ли го?

Дико: У бате Гого трябва да е, неговите кокошки изпърхаха.

Приближават се до оградата на Гого и се ослушват. Откъм Гогови се чува врата да се отваря предпазливо, после уморени стъпки. Влиза Гого, със закърпени дълги долни гащи и памучна блуза.

Гого: Бяха трима...

Дико: Какво трима?!

Гого: Видях ги през прозореца.

Дико: Котараци?

Гого: Не, човеци...

Дико: Човеци?!

Гого: Човеци. Влязоха през задната врата... (Дико и Симо го гледат стъписани.)

Симо: Тогава защо не наду свирката, чичо Гого?

Гого: Налапах я аз тая свирка, но сякаш някой ме беше стиснал за гърлото.

Дико: Ох, мамицата им да еба!

Гого: Един остана до пътната врата, да пази, а други двама тръгнаха към кокошарника...

Дико: Отмъкнаха ли нещо?

Гого: Оня до вратата сигурно ме е видял... или е видял пердето да мърда, щото свирна на другите двама и кимна към прозореца...

Симо: И те тръгнаха да ти влизат в къщата?

Гого: Извадиха ключове и взеха да ги мушат в ключалката, ама аз бях подпрял отвътре вратата...

Дико: Що не съм бил аз, че да им скоча с брадвата!

Гого (Улавя се за гърдите.): Сърцето ще ми се пръсне! Ако не бяхте излезли, не знам какво щеше да стане. Сигурно щяхте да ме намерите и мене като Маринка...

Дико: Спокойно, бай Гого, вече няма нищо страшно!

Гого: Ох, не знам!

Симо: Чичо Гого, ела да спиш у нас!

Гого: Аз ще дойда, колко му е да дойда, ами ако се върнат?

Симо: Имот се събира, но живот не...

Гого: Не мога да си оставя така аз къщата!

Дико: Не вярвам да се върнат.

Гого: По-добре да не лягаме. Стана три и скоро ще се зазори.

Дико: Тогава да седнем на пейката... (Тримата се упътват към пейката и сядат.)

Симо: Чичо Гого, можа ли да ги видиш кои бяха?

Гого: Че ги видях, видях ги...

Дико: Разпозна ли някой?

Гого: Кого да разпозная, виж каква е тъмница. Да имаше поне луна, а то облачно...

Симо: Поне млади ли бяха?

Гого: Не знам... Може и да са били, може и да не са... (Клати глава.)Пет кокошки и толкова пилета имам... и на тях да хвърлят око...

Чуват се кокошки да крякат. Тримата скачат и се ослушват.

Симо: Бате Дико, от вас е!

Дико: Не може да е от нас, Рекси щеше да се разлае.

Гого: Ако не е тръгвал да гони кучките по селото...

Дико: Тука е, видях го току-що... (Изсвирва с уста, после подвиква.)Рекси! Рекси!... (Чуват се отново кокошки да крякат, този път по-отчетливо.)От нас е, мамка му!... (Вдига брадвата.)Да имат късмет да са влезли...!

Симо (Опитва се да му препречи пътя.): Бате Дико, чакай, опасно е...

Дико: Един ще фрасна с брадвата по главата, пък после...

Дико избутва Симо с лакът и излиза. Симо се колебае за момент, после стисва кола с две ръце и излиза след Дико. Гого се оглежда, вижда камък на земята, сграбчва го и излиза след Симо.

Затъмнение.

 

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Ден. На пейката са седнали Ленка и Васка.

Васка: Любчо пак се обади от Австралия...

Ленка: Той сега не може да си намери място... Аз си спомням кога Рангелчо се роди... Бате ти Вельо, бог да го пази там горе, сто пъти влезе в стаята, да види, че всичко е наред...

Васка: Снощи изкъпали малкия Симо... Преди това Ана се изкъпала...

Ленка: Вече?!... Значи го е родила лесно...

Васка: Така ми каза и Любчо... Като излязло, и веднага й го дали да го прегърне...

Ленка: С кръвта по него?

Васка: И то веднага млъкнало... Любчо прерязал пъпната връв...

Ленка: Ама Любчо при нея ли е бил...?

Васка: През цялото време... Това е добре, како Ленке, нека да види какво значи за една жена да роди...

Ленка: Може да е добре, ама... на мене не ми се вярва. Ти знаеш ли, че аз се насрах три пъти, докато родих Рангелчо, с другите две деца беше по-леко, ама с Рангелчо се измъчих... Представи си бате ти Вельо да беше там и да ме види!... Да ме прощава господ, ама някои неща трябва да си остават скрити-покрити, щото после, като ме погледне, и все ще ме вижда насрана...

Васка: Сега Любчо иска да ходим да помагаме... Първо искаше само аз да отида, ама аз му казах, че без Симо не мърдам... Ти знаеш ли, како Ленке, че откак сме се оженили, не сме се разделяли със Симо. Веднъж военните го взеха запас за шест месеца и това е било. Та ние, дето има една дума, вече сме се сраснали един с друг. И сега да се разделим!... Казах му го аз това на Любчо...

Ленка: А Любчо?

Васка: Каза, че няма да може да купи билети до Австралия и за двамата, щото нали изплащали къща. Тогава аз му казах, че всичките пари, дето ни ги е пращал от толкова години, ние ги пазим и с тях можем да купим билет на татко му...

Ленка: То сигурно много се пътува до Австралия...

Васка: Две нощи и един ден със самолет... Знаеш ли, че на мене ми става лошо от пътуване, само да ме заклати малко рейса и повръщам...

Ленка: Ще си набереш зелени сливи. И щом вземе да ти прилошава...

Васка: Казах после на Симо... И като взе да подскача този човек, не може да си намери място от радост! То, откак Любчо отиде в тая пуста Австралия, все това му е в главата на Симо - да иди и той да я види...

Ленка: Ако си нямате куфари, аз ще ви дам, имам цели два под леглото.

Васка: Куфари си имаме, како Ленке... Ама как ще стигнем до Австралия, един господ знае... Ние цял живот не сме ходили никъде, не знаем и друг език... То къде по-хубаво от това - да видим децата как са се устроили, как живеят, да поседиме малко заедно, да помогнем с к`вото можем...

Ленка: Само няма да се плашите!

Васка: Знаеш ли как ми е домиляло за тях?... По сто пъти ги мисля на ден. Па като се скрия някъде, и като ревна....

Ленка: То моите деца не са толкова далече, пък рева, та к`во оставало за тебе...

Васка: Когато Любчо избяга - как не умрях тогава... още не знам. Аз работех в Мебелния по това време, миех чинии. Един ден ме викат на телефона. Отивам аз. Мъжки глас ме пита дали знам къде е Любчо. В София е, учи право - отвръщам аз и на свой ред питам кой го търси. "Милицията го търси" - ми отвръщат отсреща. Като чух, како Ленке, това и всичко ми се завъртя пред очите. Не знам как успях да попитам какво е станало, а оня нищо не каза и затвори...

Ленка: Такъв мръсник жив бих го одрала!

Васка: Стискам аз слушалката и не знам какво да правя, към кого да се обърна... Как съм се прибрала - не помня. За мой късмет, заварвам Симо и Стоянчо вкъщи. Разказвам им аз какво се е случило, а Стоянчо ми казва: "Батко сигурно е издухал на Запад, да знаете. Каза ми, че ще бяга, но аз му отвърнах да не ме занася..." В това време една черна кола спира пред нас и от нея слизат двама с черни костюми... Симо веднага излезе, а те питат същото и него: "Знаеш ли къде е големият ти син?" "Вие сигурно по-добре от мене знаете къде е." - им отвръща Симо. А те: "За твое и за добро на сина ти, ако знаеш нещо, по-добре да ни го кажеш сега..." Като чу това, и лицето на Симо се напълни цялото с кръв: "Вие ли ще ми говорите за добро бе, вие, дето знаете само да тормозите хората!" - и грабна един кол. "Да ми се махате от къщата, че като ви почна!" Ония двамата, като видяха кола, бая се уплашиха и взеха да отстъпват към колата. А Симо не престава да крещи след тях: "Избяга ви, а!... Защо да ви седи? Моят живот не ви ли стига?" Извади партийната си книжка и им я хвърли в краката. "На, заврете си я в задниците!"

Ленка: Добре им го е казал...

Васка: Щото те него насила го направиха партиец навремето. Тогава нали строяхме къща и Симо работеше по две смени с камиона. И става първенец. Снимаха го във вестника. Ние си помислихме, че ще му дадат някой лев отгоре за награда, а те, мръсниците, го направиха партиец. Та на Симо какво му разбира главата от партийство, но не посмя да им откаже. Двама сина имахме, ще вземе да им навреди нещо. Така де, не ги знаеш ония горе, като се разсърдят, какво могат да ти сторят. После го попиляха от членски внос и събрания. А на събранията го викаха само да прави калабалък, не че някой му даваше думата...

Пауза.

Както и да е, на другия ден, след като се разбра, че Любчо е забегнал, Симо и Стоянчо ги изхвърлиха от работа и близо половин година не им дадоха да почнат никъде...

Ленка: А Любчо кога ви се обади?

Васка: След няколко дена, каза, че е във Виена и взе да ми разправя колко било хубаво... Аз се разревах, но той взе да ме майтапи... Накрая ме разсмя и аз се успокоих... Eсента замина за Австралия.

Ленка: Добре е постъпил. Виж само как се е уредил - и къщата му къща, и колата му кола...

Васка: Знам ма, како Ленке. Любчо кога щеше да има това тук? Аз така да се радвам за него...

Ленка: Ще се радваш, я!

Васка: Само дето е толкова далече...

Ленка: Да ме прощава господ, но колкото човек е по-далече от тая дивотия - толкова по-добре...

Васка: Ама да знаеш - много му е мъчно за тук. Като се обади, како Ленке, и все разпитва - какво правим, колко пилета имаме, колко е наддало прасето... После пита как си ти, как е бате Дико, чичо Гого, какво ново в махалата, в селото... Понякога по цял час му разказваме, а Любчо не спира да пита...

Ленка: Сега, като идете при него, ще се наприкажете на воля...

Кратка пауза.

Васка (С променен тон.): Кажи ми, како Ленке, като заминем, кой ще носи цветя и окопава гробовете на нашите...?

Ленка: Ти за това ли си седнала да се притесняваш, ма!... Умрелите ще чакат, няма къде да избягат. А и все някой ще се намери да им запали по една свещичка...

Васка: То при умрелите с една свещичка не се минава, како Ленке. Живите можеш ги излъга, но умрелите не можеш. Ти знаеш ли, како Ленке, че Любчо ми писа на няколко пъти, че там често сънувал двете си баби...

Ленка: Та чак там ли са го намерили ма, ух, пусти да опустеят?!

Васка: Идвали, сядали край леглото му и го гледали... първо едната, после и другата...

Ленка: Тя, кака Мила, бог да я пази там горе, ама тя, да знаеш Васке, много обичаше Любчо...

Васка: Тя и мама Яна много го обичаше. Любчо все й носеше по нещо, като ходеше да я види - я ще й занесе портокал, я някоя маслинка, после ще седне при нея, ще се разприкаже за тоя, после за оня...

Ленка: Ама нещо говорят ли му?

Васка: Нищо, само седят и го гледат...

Ленка: Ама, че дъртофелници!... То, Васке, и аз напоследък сънувам бате ти Вельо, как идва и ме буди, после ми казва нещо, аз уж го разбирам и обещавам да го направя, ама после като се събудя и нищо не мога да се сетя... Та някой път, като повече ме държат краката, ще взема и аз да ида да гробищата и да му запаля една свещица...

Влизат Тина и Райка. Тина носи дървено корито, а Райка - бакърен котел и шише ракия.

Райка: Хайде, како Ленке, давай да те къпем!

Ленка: Ама, жени, вие наистина ли...?

Тина: Като кажем нещо, и го правим!

Райка: Ти к’во си мислиш, че се майтапиме ли?

Ленка: Казах ви, че не ща!

Тина: Никой не те пита дали искаш, или не...

Райка: А и ако искаш да знаеш, то ние го правим заради нас...

Тина: Разбира се, че заради нас... защото ти така смърдиш, че чак наште дворове вонят...

Райка: Грехота е да смърдиш, а още не си умряла...

Васка: Ама и вие смърдите бе, жени! Смърдите на ракия, та се не траете...

Тина лавя Ленка под мишницата и я изправя почти насила.): Хайде, како Ленке, че няма цял ден с тебе да се занимаваме...

Райка: То докато те съблечем, докато те разплетем, и денят ще свърши...

Тина: А има да перем, чистим, готвим, храним добитък...

Васка: Пуснала съм бойлера, елате за топла вода...

Райка: Не, със слънчева вода ще я къпем ние кака Ленка - за здраве и да не мирише...

Тина, Райка и Ленка излизат. Влиза Симо.

Симо: Помниш ли, бях заровил в земята една дамаджана с ракия, ще има вече трийсе години, че и повече...?

Васка: Откъде се сети ти пък за нея? Сигурно е изтекла отдавна...

Симо: Не е, току-що я изрових. И смятам да я занеса в Австралия, да видят австралийците какъв еликсир пием...

Васка: Цялата дамаджана ли мислиш да вземеш?!

Симо: Аз ще я нося... Също трябва да отидем до града и да си купим бански, нали Любчо живее близо до океана...

Васка: Ще се удавим в тоя океан бе, Симо! Нали гледахме по телевизора какви са му големи вълните... Да знаеш, аз в тия талази не влизам, ще ме завъртят...

Симо: Говориш така, щото още не си виждала море на живо?

Васка: Че кога и къде да го видя - откъде време, пък и пари за море!

Симо: И ще берем портокали и банани направо от дърветата...

Васка: Съвсем си се вманиачил!

Симо: То и на тебе сърцето ти тупка, ама не искаш да си признаеш!... Кажи ми, мислила ли си някога, че ще отидеш чак в Австралия, ще видиш палми...?

Васка: Откъде да си го мисля бе, Симо?! То очите са ми били все в земята - това да се окопа, онова да се полее, кокошките да се нахранят, децата облекат... Къде ти време да мислиш за Австралия. А и как да мислиш с тия голи задници...

Симо: Това ще ни е наградата за цял живот мъка...

Васка: Заедно с внука... Видя ли, че го кръстиха на тебе!

Симо: Ще го водим навсякъде с нас...

Васка: И той ще тропа с малките си крачета, ще ни гушка с меките си ръчички...

Симо: Нали? Ще бъде толкова хубаво!

Васка: Ще му готвя най-вкусните кашички.

Симо: А аз ще го науча да плува.

Васка: И ще го целуваме, целуваме!... Знаеш ли, вече се бях отчаяла за Любчо, ще си има и той бебе...

Симо: Ти се беше отчаяла, че Любчо няма и да се ожени...

Васка: Че нормално ли е да се ожениш на трийсе и седем, после да имаш дете чак на четирийсе? Ти се ожени на двайсе и пет. Малкият син, Стоянчо, той беше на двайсе и две... За Стоянчо никога не съм се притеснявала - знаех, че той ще се нареди. Но за Любчо все съм треперила - като малък беше болнав, после пък все ще направи нещо, че да го мисля... (Влиза Гого, бута велосипеда си.)Чичо Гого, как така днеска не си на пазар?

Гого: Утре ще ходя на пазар, а сега съм тръгнал за Янко циганчето...

Симо: Кой Янко, на Гуджу големият син ли?

Гого: Същият. Оня ден ме попита дали имам пилета за продан... Ако още ги иска - всичките ще му ги дам, не ми трябват те на мене. Утре виж, пак дошли крадци...

Влиза Райка.

Райка: Васке, налей ми две кофи с вряла вода от бойлера!

Васка: Нали щяхте със слънчева вода да я къпете кака Ленка?

Райка: Ти такава мръсотия не си виждала. Но със слънчева вода ще я изплакнем... Хайде, че кака Ленка е гола!... (Излиза заедно с Васка.)

Симо: Чичо Гого, като се видиш със стария Гуджу, кажи му да дойде да му дам две пласи сланина...

Гого: Що не я продадеш на пазаря тая сланина, добри пари ще й вземеш? Знаеш ли колко гладен народ има по тия градове, веднага ще я купят...

Симо: Кой ще се разправя с тая сланина, да я носи на пазаря... Пък и ние всяка година даваме по една-две пласи на Гуджу за това, че ни калайдисва тиганите и котела. Знаеш го Гуджу какъв е срамежлив, никога няма да дойде и да си поиска...

Гого: Знам го аз Гуджу. То и синът му е такъв. И не лъже. Миналата година му дадох три пилета и петдесе хиляди лева от старите пари. И седем ли-осем ли месеца по-късно дойде и ми се изплати... Аз и сега съм готов да му дам пилетата без пари, стига да ги иска, пък после кога може да ми ги плати...

Симо: Нали ще му кажеш на Гуджу, щото аз все се каня да мина покрай него...

Влизат Райка и Васка с по една кофа вода.

Васка: Райке, хайде да окопате с Тина и нашата царевица, щото от това слънце ни става лошо със Симо?

Райка: Ако ни свариш лютеница, ще ти я окопаме царевицата. Ние ще ти донесем всичко...

Васка: Готово, ще ви я сваря. Ама вие да не се отметнете?

Райка: Няма... (Към Гого.) Бате Гого, напълни ли гащите нощеска?

Гого: Да бяха само гащите. Още ми трепери душицата...

Райка: Ти да не си сънувал...

Гого: Да съм какво?!... (Обидено.)Аз не съм твоя Трайчо, че да ми се привиждат танкове и червеи...

Гласът на Тина: Къде се загуби с тая вода ма, Райке?

Райка: Ето, идвам!... (Райка и Васка излизат.)

Гого: Хайде, аз да тръгвам!... (Качва се на велосипеда и излиза.)

Симо сяда на пейката и си подсвирква с уста, като потропва с ръка по пейката за ритъм. После става и имитира как се бори с огромни вълни в океана. След това подскача като кенгуру. Това е последвано от друсане на палма, събиране на кокосови орехи, пробиване на същите и изпиване на млякото в тях. В същото време извън сцената се чуват гласовете на жените.

Гласът на Ленка: По-полека ме разплитай ма, Тино! Какво си ме задърпала...?

Гласът на Тина: Внимавам ма, како Ленке, ама много ти се е оплела тая коса...

Гласът на Ленка: Ще ме оскубеш ма, по-полека ти казах!

Гласът на Тина: Тя цялата коса ти се е сплъстила, как да я среша?

Гласът на Райка: Тино, дай на мене!

Гласът на Васка: Ама Тино, много пиеш ма!... Ха, сега и цигара налапа...

Гласът на Ленка: Тино, нещо с Кольо ли има?

Гласът на Тина: Защо пък да има нещо с Кольо?

Гласът на Ленка: Нещо лошо ли пише?

Гласът на Тина: Не знам.

Гласът на Ленка: Как така не знаеш?

Гласът на Тина: Ами така, не знам...

Гласът на Ленка: Значи има нещо...

Гласът на Тина: Може и да има...

Гласът на Васка: Како Ленке, остави Тина на мира, след като не иска да каже...

Гласът на Тина: Не че не искам да кажа бе, хора! Искам, ама не знам и аз какво ни е написал Кольо... (Сконфузено.)Не сме отворили още писмото...

Гласът на Райка: Как така не сте, ма?! Нали снощи отиде да го четеш?

Гласът на Тина: Отидох аз... А писмото на масата. Посегнах да го взема, ама ръцете ми се разтрепериха. После ми се разтрепериха и краката. И аз седнах. Бай ви Мито седеше от другата страна на масата и не мърдаше... Та седим ние и гледаме писмото. До четири сутринта сме седели, така и не намерихме кураж да го отворим...

Гласът на Райка: Все някога трябва да го отворите - дали сега, дали ще е после...

Гласът на Тина: Знам, ма жени!

Гласът на Васка: Ами ако Кольо пише за нещо важно... и сега да ви чака да се обадите...

Гласът на Тина: Искате да ме разревете ли бе, жени?

Гласът на Ленка: Хайде, Тино, отиди и отвори писмото, стига си се занасяла!

Гласът на Тина: Мога и да отида, ама не сега, първо ще те изкъпем...

Гласът на Ленка: Ще ме попариш, ма!

Гласът на Тина: Добра е водата, добра!

Гласът на Ленка: Ох, гледай, цялата се зачервих!

Гласът на Тина: Нищо ти няма, инак как ще падне тая кир!

Гласът на Васка: Я, дай да те изтъркам аз сега!

Гласът на Ленка: Гърба ми изтъркай, отпреде мога и сама!

Гласът на Васка: Кротувай, че ще обърнеш коритото!

Гласът на Ленка: Ама какво сте вперили тия очи в мене ма, жени! Гледайте някъде встрани, че ме лови срам, като гледам увисналата си кожа...

Гласът на Райка: Ние да не би да сме по-различни... И моите цици са увиснали до пъпа, ти к`во си мислиш, че стърчат като кратунки на плет ли?... Васке, търкай я кака Ленка по-бързо, че работа ни чака, а и трябва да ходим да се простим и с кака Маринка.

Гласът на Васка: Ама не ви ли е страх да ходите при умрял човек ма, жени?

Гласът на Райка: От к’во да ни е страх? То умрелият не хапе, лежи си кротко... Ще поплачем малко, после ще пием по една ракия за бог да прости, ще я изпроводим кака Маринка до гробищата... А и ако не отидем, кой ще дойде да ни изпроводи един ден... Како Ленке, ти ще додеш ли?

Гласът на Ленка: Как да дойда ма, Райке, като едва стоя на краката си?... Ама ще ви откъсна някоя китка, да я сложите в ковчега й...

Гласът на Райка: Тино, ама както си почнала, ще я изпиеш цялата ракия ма, остави и на мене!

Гласът на Ленка: Ах, че ми стана хубаво! Васке, полей ме с още вода!... Ха, така!

Откъм дома на Ленка се чува някой да надува свирка пронизително. Няколко секунди по-късно свирките стават четири. Симо подскача уплашено. Влиза Дико, с голям чук в ръка.

Дико: Кой изсвири?

Симо: Откъм кака Ленка се чу!

Двамата излизат припряно. Пауза. Свирките се чуват отново.

Гласът на Дико: Нещо има ли, та свирите ма?

Гласът на Ленка: Хубаво ми е бе, Дико! Хубаво ми е!

Гласът на Дико: Абе, вие акъл имате ли?

Гласът на Симо: За това ли ви дадох свирки бре, жени?

Гласът на Райка: Ей, да не влезете, че къпем кака Ленка!

Гласът на Дико: Къпете ли я бре?!... Сега ще дойда да я снимам!

Гласът на Ленка: Хайде, да ви няма! Че ще грабна кола!

Влизат Симо и Дико.

Дико: Чу ли - Йорданица опушила с тамян кокошарника, а по гредите вързала торбички с чесън. И досега котаракът едно пиле не й е изял...

Симо: Имала е късмет Йорданица. Тя какво си мисли - че дяволът е излязъл от Пъкъла и яде кокошките в село...

Дико: И други са опушили техните кокошарници и при тях също котаракът не е влизал. Какво ще кажеш сега за това?

Симо: Нищо чудно котките да не обичат тамян и чесън... и като им замирише - да бягат.

Дико: Може и да е така. А може и да не е. Аз откъде да знам кой е правият в случая?

Симо: За мене - от дебелата мрежа по-сигурно няма. Решил съм да покрия кокошарника с нея, целият. Ама няма да е днеска, нали ще изпровождаме кака Маринка на гробищата. Ти кога смяташ да ходиш?

Дико: Аз ли? Аз... такова... няма да мога... (Симо го поглежда изненадано.)Ще ходя при Минка... (Колебае се за момент, говори тихо.)Щото Минка не отиде да пази жилището на Тошо... ами е в болницата... ще я оперират...

Симо: Кака Минка!... Как така бе, бате Дико!

Дико (Хапе устни.): Така, рак на лявата гърда. Пренесъл се е и в дробовете. Сега ще я режат... Докторите казват, че няма нищо страшно, ама те така си приказват... Това между нас да си остане, чу ли?

Симо: Не се притеснявай за това, бате Дико!

Дико: Ох, бял ден не видя тая жена. Цял живот блъска по къра. Сега, когато се пенсионира и си остана вкъщи... все повтаряше, че най-после ще си почине, ще се наспи, да разбере, че и тя живот е живяла. Ама, нà, не й е било писано да се порадва. Тоя рак ще я довърши, знам, а и мене също... Симо, каква я мислехме като млади, каква излезе тя!... Понякога ми идва да си купя един автомат и да почна да пукам, да пукам, щото виновни не може да няма...

Симо (Тупа Дико по рамото.): Кажи ми, бате Дико, мога ли с нещо да ти помогна?

Дико: Какво да ми помогнеш, Симо?... (Клати глава.)Всичко е в божиите ръце... (Въздиша тежко.) Оня ден заложих къщата и двора. Мислех си, че ща взема повече, но банката каза, че къщата ми е стара... Щото, нали знаеш, всички материали за операцията аз трябваше да ги купя, а те струват майка си и баща си... Не стига това, но ако искам кадърен хирург, трябва и на него да броя няколко хиляди от новите пари. Инак някой касапин или студент ще я реже... (Изхрачва се звучно.)Направо не ме се живее, казвам ти!... (Излиза.)

Затъмнение.

 

ПЕТА СЦЕНА

Сутрин. Васка, облечена в нова рокля, излиза на улицата и гледа по посока къщата на Ленка.

Васка (Високо.): Како Ленке!... (Ослушва се.)Како Ленке, побързай, ще изпуснем рейса, ма!

Влиза Симо, носи умряла кокошка.

Симо: Успала се е от банята вчера. Човек спи по-добре къпан...

Васка: Ти къде си я помъкнал тая кокошка?

Симо: Ще я дам на бате Дико.

Васка: Абе, Симо, недей бе! Котаракът може наистина да е заразен. Ще вземе да му стане нещо на бате Дико от тези умрели кокошки... (Крещи.)Како Ленке!

Симо: Стига си се драла! Я, по-добре, отиди и потропай на вратата й!

Васка: Ако Тина и Райка се покажат, кажи им да почакат!... А на бате Дико да не си продумал, че ще ходим при кака Минка в болницата, чу ли?... (Излиза.)

Влиза Дико.

Дико: Какво се е развикала Васка толкова рано, да не е станало нещо?

Симо: Ще ходят в града.

Дико: Нещо ще купуват ли?

Симо: Гащи...

Дико (Смее се.): Гащи?... Що са им на тях гащи, нали е лято?

Симо (Вдига кокошката.): Гледай, бате Дико, още една...

Дико (Цъка с език.): Не си само ти, кара Петко е вършал нощеска и в нашия кокошарник. На едно пиле е изял гушата, а на друго - крилото. Това с крилото е живо, но няма да го бъде и ще го коля... Ти разбра ли за Благойчо Тиквето?

Симо: Какво Благойчо?

Дико: Разбили му главата... С желязен прът. После му отвели прасето...

Влиза Васка тичешком. На лицето и е изписан ужас, цялата трепери.

Васка: Аааа!... Ка... Кака Лен... Аааа!... (Сочи с пръст към къщата на Ленка.)

Симо: Какво кака Ленка?

Васка: Виииси!... (Краката й отказват да я държат и тя се строполява на земята.)

Дико: Как така виси?!

Васка: Виси!... Обесена!

Дико: О, не!... (Побягва към къщата на Ленка.)

Симо гледа Васка и се колебае за момент, после захвърля умрялата кокошка и излиза след Дико.

Васка ахлупила е лицето си с ръце и не вижда, че е сама.): Като отворих вратата и я видях ... Тялото й се клатеше... Напред - назад... Като чувал...

Пауза.

После вдигнах глава. И срещнах очите й... Станали големи. Сякаш бяха яйца. И вперени право в мене... И, ха, ха, да изхвръкнат!...

Затъмнение.

Второ действие

ПЪРВА СЦЕНА

Няколко часа по-късно. Влизат Ленка, Райка и Тина. Райка и Тина придържат Ленка от двете страни. Вратът на Ленка е увит в дебела бинтова превръзка. Райка и Тина помагат на Ленка да седне на пейката.

Гласът на Симо: Кака Ленка дойде!... Хайде, излез!... Излез да я видиш, няма нищо страшно!

Влиза Васка, прави няколко крачки и се спира.

Васка: Како Ленке!... Како Ленке, как можа, ма?... (Преглъща с усилие, мъчи се да се овладее, но не успява. Реве с пълен глас.)Како Ленке!... Кажи, защо, ма!

Ленка хриптящ глас, говори с усилие, вижда се, че това й причинява болка.): Не ме оплаквай, още съм жива!

Васка: Защо, ма?... Защо го направи!

Райка: И аз не издържам повече!... (Реве.)Аааа!...

Тина също започва да подсмърча, бърши с лакът носа си. Ленка ги гледа объркана, като се обръща бавно ту към едната, ту към другата.

Ленка: Ама, жени, полудяхте ли ма!... Защо плачете?... За мене ли, ма?!... (Мъчи се да стане, но усеща болка и сяда.)Спрете, чувате ли, спрете!... На вас говоря, стига!...

Васка: Защо го направи ма, како Ленке?

По бузите на Ленка се търкулват няколко сълзи.

Ленка: Каква съм ви аз, че ме оплаквате толкова ма, чумата да ви тръшне?!

Васка: Искаш в ада ли да гориш ма, како Ленке?

Ленка: Че аз къде другаде ще отида?

Райка: Закълни се, че повече няма да се бесиш!... Закълни се в здравето на децата си!... Да им изсъхнат краката на всички, барабар с внуците...

Ленка: Няма!... Няма!

Райка: Заклеваш ли се?

Ленка: Как ще го направя ма, Райке! Та вие знаете ли какво преживях аз на това въже!... Може ли да си представите какво е това да висиш цяла нощ!

Васка: Ние ли ти сторихме нещо ма, како Ленке? Вчера ти нямаше нищо, дори се разбрахме да ходим в града...

Ленка: Как вие ще сте виновни, ма?

Васка: Тогава защо, ма?!

Ленка: Не издържам повече ма, жени!... То това мойто живот ли е вече?... Та реших да ритна стола. Тъкмо ме бяхте изкъпали и облекли в чисти дрехи, та си викам, направо ще ме сложат в ковчега... Ама, пусти живот, не ще да излиза...

Тина: Как ще излиза, ма како Ленке!... Живот е това, лесно не се дава пущината!

Ленка: Така е, мамицата му и живот!... Викам си, ще ритна стола, ще се заклатя... и готово... Дори ударих две ракии за кураж, щото си рекох, че коремът нема за кога да ме боли... Та, качих се на стола, преметнах въжето, прекръстих се и...

Райка: И ритна стола?

Ленка: Ритнах го с всичкия яд, дето ме душеше...

Васка (Кръсти се.): Господ да пази!... А ние си спим в леглото и не предполагаме...

Ленка: Вися и се клатя... Напред-назад... Напред-назад... По едно време усещам, че нещо не е наред... Оглеждам се. И какво да видя... Ръцете ми сграбчили примката отвътре и тя не може да се стегне... Кога са я сграбчили, не знам... Хвана ме яд. Дръпнах ги, ама те са се заклещили и не мърдат...

Васка: Господ ти е сложил там ръцете, како Ленке. Божа работа е това.

Ленка: Сигурно е на дявола, ако питаш мене. На дявола е, щото иска да се мъча...

Влиза Дико. Имитира, че виси на въжето, с ръце в примката.

Васка: Бате Дико, не прави така бе, грехота е!

Ленка: Ти какво искаш?

Дико: Да видя как си.

Ленка: Видя ме, сега се пръждосвай!

Дико: Не ти е дошъл акълът! Трябваше да те оставя да висиш още!

Ленка: Не съм ти плакала да ме сваляш, нали?

Дико: Ами да те върнем на въжето тогава?

Васка: Стига сте се яли!... Намерихте и вие време кога да се гърляте!

Дико: Сварил съм ти мляко, току-що издоих овцете. Оставих го да поизстине...

Ленка: Нищо не ща...

Васка: Щеш, щеш, како Ленке! Ти трябва да ядеш, инак...

Дико: Отивам да го донеса!... (Излиза.)

Ленка: Сега цяло село ще има да ми се подиграва!

Райка: Кой ще ти се подиграва ма, како Ленке?

Ленка: Вече всички знаят...

Васка: Не трябва да мислиш за това...

Ленка: Цяла нощ не ми е излязло това от главата... Вися и си мисля как ще ми се смеят...

Тина: Стига глупости, како Ленке!

Ленка: Вися, вися, и ме е едно яд, яд... Хубаво, че коремът ме заболя по едно време, заболя ме от пустата ракия, та от болка не можех да се ядосвам. То боли долу, боли и горе, а и ръцете ми се схванали... Какво ли не ми мина през главата на мене тая нощ само!... То, това въже, тате го купи на времето, да ме връзва с него нощем, та да не бягам... Като си спомних за това, и се разсмях...

Васка: Докато висеше ли се разсмя, ма?

Ленка: Докато висях... Да, ама аз тогава видях въжето и веднага се сетих за какво го е купил тате, и го намазах с восък. Вечер, като си легнехме и тате завързваше единия край на въжето за крака си, а другия за моя. Аз чаках да заспи, после изхлузвах въжето и...

Райка: И право на хорото...

Васка: То без кака Ленка хоро ставаше ли!

Ленка: И дрехите ми играеха тогава, да знаете!

Райка: Още си ми пред очите, да знаеш!

Тина: И музикантите свиреха по друг начин, когато ти се хванеше на хорото.

Ленка: Ама най-много обичах да скитам нощем по къра.

Васка: Като караконджол!... Как не те беше страх, сама през нощта...?

Ленка: Че от какво ще ме е страх?

Райка: Значи е вярно това за къра нощем? А аз си мислех, че хората си измислят.

Ленка: Лете ходех чак до Луда Яна да се къпя...

Райка: Де пък ти ма?!... Чак до Луда Яна? Че то има пет километра дотам...

Ленка: Та там се запознах с моя Вельо...

Райка: Посред нощ?!

Ленка: Посред нощ... Излизам от водата... както майка ме е родила, тръгвам към дрехите си... и какво да видя... някакъв мъж седнал до тях... и ме гледа... спрях се, а сърцето ми... паднало в петите... и бие, бие, ще се пръсне... Още преди да мога да кажа нещо, той проговори: "Не се бой, няма да те пипна. Помислих, че си мъж и реших да ти поискам малко тютюн." И ми се усмихна кротко. "Обърни се, мръсник такъв, не виждаш ли, че съм гола!" Той се обърна, аз си грабнах дрехите и побягнах с все сила към село...

Райка: И бате Вельо не те ли подгони?

Ленка: И да ме е гонил, сигурно не ме е стигнал...

Райка: И к’во после?

Ленка: Неделя или две по-късно, гледам, някой се лови до мене на хорото и ми се усмихва... Играеме ние, а аз все към него поглеждам... виждала съм го тоя човек някъде, ама къде, не мога да се сетя... Та свърши хорото и аз тръгвам към вкъщи. И изведнъж го гледам, същият мъж да стои в сянката на един салкъм и да ми се усмихва. Казвам ви, жени, краката ми сами се спряха и не искат да вървят. "Позна ли ме?" Аз клатя глава и викам: "Не!" А той: "Може ли да те изпроводя до вас?" Какво да му кажа, хем искам, хем не ми стиска да си призная. "Не се бой, няма да те пипна." Като ми каза това, и веднага го познах. "Ти?!" "Не мога да те забравя", ми отвърна той... (Въздиша.)Два месеца по-късно му пристанах...

Тина: Ти на него?!... Аз мисля, че бате Вельо на тебе ти пристана...

Райка: Ама Тино, то така се казва. Винаги жената пристава...

Тина: Вельо дойде заврян зет у кака Ленка, не беше ли така?

Ленка: Тате го помоли да остане, да му помага с нивите и овцете...

Тина: Та това е да идеш заврян зет...

Ленка: Само че на следващата година ни взеха всичко от ТеКеЗеСе-то...

Райка: Бате Гого тогава го пребиха като куче, щото им се опъна и отказа да даде кравите си в ТеКеЗеСе-то, помните ли?

Ленка: Цялата кожа му бяха смъкнали, горкичкият. После го налагахме в кожи цял месец. Едва оцеля човекът...

Райка: То каквото и да стане - все ние си патим. На времето с бой ни вкараха в ТеКеЗеСе-то, сега насила ни върнаха взетото и оставиха без поминък...

Ленка: Че то какво ли беше и останало за връщане! А и със старите си кокали ли да го работим? То младите ги отвърнаха от земята, примамиха ги по градовете, а сега ги винят, че не се връщат... То така не стават тия работи: иди ми-дойди ми! Човек трудно се кътка...

Тина: То тогава бате Вельо тръгна пак по строежите...

Ленка: След като се роди Рангелчо и аз пак забременях, със Донка бях бременна... Колко го клех аз тогава бате ви Вельо, ама той ми зашлеви два шамара и замина... Замина проклетникът, а аз живот имах да живея, бях млада, всичко в мене напираше...

Райка: Всичките пари ти пращаше...

Ленка: Пусти опустяли тия пари!... На мене мъж ми трябваше, то човек с човека живее, а не с парите си...

Тина: Помните ли, като ни взеха животните, как ходихме всяка вечер в ТеКеЗеСе-то да видим дали са добре?

Райка: Вярно, че така беше. И всеки сложил по нещичко в джоба и като иде, го подаде на неговото си животно... А кога нашта крава, Белка, тръгна да ражда, всички отидохме да помагаме - тате, мама, сестрите ми...

Ленка: Треперихме по цели нощи за тях и си мислехме, че са наши... Докато не дойдоха от София с камионите и ги откараха на изложба в Съветския съюз, другаря Сталин да ги видел... Повече не си видяхме ние животните...

Влиза Дико, носи паница с мляко.

Дико: Ето, Ленке, пийни си!

Ленка: Казах ти, че не ми се пие!

Васка: Знам, че не ти се пие, како Ленке, но организмът ти се е изтощил и трябва да го подсилиш... (Взема паницата от Дико и я слага до устата на Ленка.)Само няколко глътки!

Дико: Сладко е, сложил съм му лъжица мед...

Ленка: Как ти се е откъснала от сърцето тая лъжица мед!

Дико: Един ден ще ми я върнеш двойно...

Ленка: Аз да не съм пчела, че да сера мед!

Васка: Пий, како Ленке, пий, не го слушай ти бате Дико, той само така си ги говори!...

Ленка пие няколко глътки.

Тина: Бай Дико, дай по една ракия, да пийнем за здравето на кака Ленка!

Дико: Откъде да я взема аз тая ракия?... Мляко, ако искаш...

Тина: Ако не пийна нещо, ще се пръсна!... Райке, ти нямаш ли у вас останало някое шише, ма?

Райка: Ти майтапиш ли се, ма!... Васка има, ама няма да ни даде.

Тина: Ох, много ми се насъбра нещо...!

Васка: Ще ти дам, Тино, заради кака Ленка, че господ я запази... Ама утре да не си дошла пак...

Тина: Как ще дойда, ма? Та аз да не съм просякиня?

Васка: Како Ленке, пийни още малко!... (Вдига паницата пред устата на Ленка и тя пие.)Бате Дико, ето ти паницата!... (Подава паницата на Дико и излиза. Връща се почти веднага с наполовина пълно ракиено шише и го подава на Тина.)

Тина: Како Ленке, да не правиш повече щуротии... (Отпива няколко глътки, подава бутилката на Райка и крачи нервно.)

Райка: За твое здраве, како Ленке!... (Отпива.)

Дико: Дай и аз да пия за Ленка!

Райка: Ти си имаш ракия!

Дико: Казах ви, че свърши!... (Протяга ръка.)Само една глътка!

Васка: Дайте му ма, жени!

Тина: Райке, дай му, човекът си я заслужи ракията!

Райка: Нà, пий!

Дико: Наздраве!... (Отпива.)

Тина (Взема бутилката и отпива още няколко едри глътки, после вади цигари и пали, ръцете й треперят.): Ще експлодирам!

Ленка: Какво ти става ма, Тино! Виж, жива съм...!

Тина: Ох, да беше само ти, како Ленке, песни щях да пея!

Ленка: Нещо с Мито ли пак, чумицата да го тръшне?

Тина: Не е ма, како Ленке!

Ленка: К`во тогава?

Тина: Пустото писмо, како Ленке!... Ох, това писмо, дано да опустее...

Ленка: Това от Кольо ли?

Васка: Отворихте ли го?

Тина: Още не сме ма, жени!

Васка: Още ли не сте, ма?!

Тина: Не сме, ма!

Ленка: Вие ще полудеете така, ма!

Тина: На път сме... Ох, хора, страх ни е да го отворим!

Васка: Ма, Тино, то каквото е станало - вече е ставало. И да го отворите, и да не го отворите, то все тая...

Тина: Снощи се скарахме с бай ви Мито... Седнали сме пак двамата пред писмото. Аз му викам: "Отвори го!" А той ми отвръща: "Ти го отвори!" Аз пак му викам: "Не, ти си мъж, ти трябва да го отвориш!" Той пък ми крещи: "Ти пък си му майка, ти най заслужаваш да го отвориш!" По едно време ми причерня пред очите и го ударих аз бай ви Мито през лицето, ей тъй с опакото на ръката си. Той пък ме хвана за косите и ме блъсна в стената. Аз пак го ударих и така се сбихме... Блъскахме се, скубахме се, хапахме се, докато и двамата каталясахме...

Ленка: Къде е това писмо сега?

Тина: Вкъщи, на масата...

Ленка: Отиди Райке и го донеси!

Тина: Како Ленке, само това не!

Ленка: На никой няма да кажа. Ти знаеш, кака ти Ленка не е клюкарка. Ще го прочета и ще си мълча, все едно никой не го е чел!

Тина: Тогава защо ще го четеш?

Ленка: Щото виждам, че ще се пукнеш. Сигурно и Мито вече е на път да полудее... Разбирам аз от тия работи, с тях майтап не бива... Хайде, тичай, Райке!... (Райка излиза.)

Тина: Но, ако е хубаво, ще ми кажеш, нали како Ленке!

Ленка: Може и да ти кажа...

Тина: Три дена откак го гледаме това писмо... Знам аз... не е на хубаво това писмо, инак той, Кольо, щеше да позвъни или да си доде... Не, како Ленке, не ти давам да го отваряш ти това писмо!

Ленка: Нека Райка да го донесе първо, пък после...

Тина: Ще взема да го накъсам и хвърля в кладенеца аз това писмо. Знам, че като го хвърля и ще ми олекне.

Влиза Гого, разчорлен и с пепел по дрехите.

Гого: Тичайте бе, хора!...Тичайте, че плевнята ми гори!

Всички с изключение на Ленка излизат след Гого. Васка се връща.

Васка (Крещи.): Симо!... Симо бе!

Влиза Симо.

Симо: К’во е станало?

Васка: Чичо Гого!... На чичо Гого плевнята гори, тичай!

Васка и Симо излизат тичешком. Пауза. Влиза Райка.

Райка: Къде са другите?

Ленка: У бате Гого, плевнята му гори. Тичай!

Райка: Как така?!... (Кръсти се и припряна излиза по посока на другите.)

Извън сцената се чува топуркане на нозе и откъслечни гласове, примесени от пукането на изгорели греди. Постепенно затъмнение.

Гласът на Симо: Бате Дико, дай маркуча и го втъкни в чешмата!

Гласът на Дико: Райке, пази се ма, ще те смаже тая греда!

Гласът на Симо: Подай маркуча и усили чешмата!

Гласът на Васка: Чичо Гого!... Чичо Гого!... На чичо Гого му призля. Тино, хвани го от другата страна!

Гласът на Гого: Огънят се прехвърли върху къщата ми бе, хора!

Гласът на Симо: Бате Дико, усили шибаната чешма!

Гласът на Дико: До дупка е усилена, няма налягане!

Гласът на Симо: Пожарната!... Васке, тичай и звъни на пожарната!

Васка пресича тичешком сцената.

Гласът на Тина: Да опразваме къщата! Дръжте леглото...!

Гласът на Васка: Ало, пожарната ли е?... Пожар! Идвайте веднага! Адресът е...

Бученето се усилва. Ленка остава неподвижна, вперила очи в публиката.

Затъмнение.

 

ВТОРА СЦЕНА

Късен следобед. Смрачава се. Всички са се събрали около пейката, уморени, целите в сажди. Бутилка ракия се подава от ръка на ръка. Тина и Райка пушат.

Васка: Чичо Гого, ще спиш у дома.

Гого: Дума да не става! Аз си имам къща.

Симо: Къде я виждаш?

Гого: Покривът над кухнята се държи. Ще сложа един дюшек...

Ленка: Бате Гого, ще извиняваш, ама пò инат човек от тебе не съм видяла...

Гого: Присмял се щърбльо на гърбльо!

Симо: Чичо Гого, ти къде беше, когато плевнята ти се подпали?

Гого: Вкъщи. Пържех си яйца да обядвам. Гледам дим отвънка... излязох и що да видя - пушекът идва от плевнята...

Симо: Да не си палил огън около плевнята и после да си го забравил?

Гого: За какво да паля огън? Днеска дори не съм минавал покрай плевнята...

Тина: Станало то, каквото станало, майната му, нали сме още живи!... Бай Гого, можеш и у дома да дойдеш. Ние с бай Мито ще се радваме...

Васка: У нас ще живее. Тъкмо ще пази къщата, докато със Симо ни няма...

Гого: Къде ще ходите?

Ленка: В Австралия ще ходят, при Любчо...

Дико: Ще ходите ли бе, наистина ли?

Симо: Другата неделя...

Райка: Значи ще сте под нас, така ли бе, хора?

Васка: Като идем, ще ти пишем какво е...

Тина: Не ви ли е страх толкова далече да ходите?

Дико: От какво ще ги е страх. Аз съм се качвал на самолет и никак не е страшно.

Райка: Ти пък докъде си летял?

Дико: Как докъде?! Чак до Москва съм летял аз. Ходих на екскурзия, забравихте ли?

Гого: Значи наистина ще ходите?

Симо: Няма мърдане!

Ленка: Разбира се, че ще ходите!... Селото няма да ви избяга, то все тук си седи...

Тина: И за колко време ще ходите бе, хора?

Симо: За една година...

Райка: Ама ще се върнете ли после?

Васка: Ще се върнем, как така няма да се върнем...

Тина: Може пък да ви хареса...

Райка: И да останете...

Ленка: Какво като останат?! Младите останаха, сега е ред на нас старите. То овцата е овца, пък като види, че оттатък плета е по-зелено и прескача...

Откъм къщата на Дико се чува квичене на прасе.

Васка: Бате Дико, ти пак си забравил за нахраниш прасето...

Дико: Храних го, как да не го храних, ама то все е гладно, мамицата му, и квичи...

Райка: Сигурно има глисти.

Ленка: Иди му дай нещо, че да млъкне, продъни ни ушите!

Дико: Откъде да я взема аз тая храна, изпояде всичко проклетото!... (Излиза.)

Симо: Чичо Гого, чу ли, на тебе ще оставим къщата, да се знае, че човек живее в нея. А и си брат на баща ми, по-близък от тебе нямаме на село...

Васка: Щото той малкият, Стоянчо, с тоя магазин в града, знаеш, работят с Галя всеки ден до мръкнало, дори и в неделя...

Симо: Смятах да каня Гуджу циганина да живее вкъщи, ама след като на тебе ти изгоря къщата...

Гого: Ами ако нещо стане?

Симо: Ако е писано да стане, то ще стане...

Гого: Може заради мене да стане...

Васка: Как така заради тебе бе, чичо Гого?

Гого: Отде да знам... А и то човек знае ли какво да си мисли вече... Оня ден едва ми влязоха за кокошките, днеска ми изгориха къщата и плевнята... Може да са същите, да са ме набелязали... Виж, че взели та подпалили и вашата къща. Тогава аз пак ще съм виновен...

Васка: Хайде, хайде, чичо Гого! В тия жеги лесно стават пожари. Може някой да не си е изгасил цигарата и вятърът да я е завял у плевнята ти.

Симо: Сигурно така е станало...

Райка (Към Васка и Симо.): Лесно ви е на вас... да го кажете. Утре си дигате парцалите за Австралия и си гледате кефа под някоя палма.

Тина: А ние оставаме... Както са почнали, всички ще ни изколят, докато се върнете.

Васка: Що така говорите ма, жени?!... Да не ни завидехте?

Райка: Що да не ви завидим?... Дико и той, оня ден, ни вика: "Все другите се уреждат в тоя живот, а за нас само лайната..."

Ленка: Кой как си я нареди, Райке. Аз едно ще ти кажа... От завист никой не е прокопсал.

Райка: Знам ма, како Ленке. Ама не мога да се спра да не им завиждам. Дори мога кокалите да им изпотроша от завист... (Хапе устни, после вади от пазвите си детска шапчица и я дава на Васка.) Вземи, за малкия Симо... от баба му Райка ще кажеш... Нощеска я изплетох. Моят Трайчо пак го ядоха червеите. Йод му дадох, ама и той не помогна. Горкият, като се замята в леглото, като го затресе... та чак до сутринта... (Гледа шапчицата.) То е топло у Австралия, ама бебетата най-много откъм главата изстиват, това да му кажеш на Любчо от мене. Не щото съм изплела тази шапка... го казвам това, там сигурно имат много по-хубави шапки... То моята е и от стара прежда...

Васка: Хубава е много шапчицата, Райке! Добре си се сетила. То на бебе всичко му трябва, нищо че там е топло...

Райка (Вади от пазвите си смачкано писмо.): Симо, написала съм писмо на Любчо, както ти бях казала, ето, да му го дадеш... (Подава писмото на Симо.)

Тина (Скача.): Писмото!... Како Ленке, къде е писмото?

Ленка: Писмото?!

Тина: Писмото от Кольо!... Къде е писмото от Кольо?

Ленка: Райке, къде е писмото?

Райка (Рови из джобовете, после гледа в пазвата си, накрая се оглежда.): Тука го бях сложила някъде, до моето беше... Доскоро го гледах да се мотае из мене...

Тина: Райке, ще те убия аз за това писмо!

Райка: Сигурно е паднало у бате Гого, докато гасяхме огъня...

Тина: Паднало!... Как така ще падне, ма?!

Райка: Не знам ма, Тино!... Сега ще го потърся у бате Гого... (Излиза припряно.)

Тина: Мръсна пияница!... (Излиза след Райка.)

Ленка: Аз съм за трепане... Защо ми трябваше да карам Райка да носи това писмо?

Васка: Чичо Гого, да ти донеса нещо да хапнеш, цял ден не си ял.

Гого: Нищо не искам!

Васка: Малко само, една филийка хляб?

Гого: Не ми се яде...

Извън сцената се чуват гласовете на Тина и Райка.

Гласът на Тина: Спомни си к’во точно си правила, ма!

Гласът на Райка: К’во да съм правила? Правила съм същото, което и ти...

Гласът на Тина: Не го търси в пепелта. Ако е паднало там, то ще е изгоряло!

Гласът на Райка: Ох, не знам! Не знам и аз вече какво правя.

Гласът на Тина: Отиди насам, а аз ще мръдна натам. Може пък вятърът да го е отвял...

Гласът на Райка: Не е тука.

Гласът на Тина: Как можа ма, Райке?!... Кажи ми, как можа?

Гласът на Райка: Ох, ще се побъркам!

Гласът на Тина: Иде ми очичките да ти извадя, да знаеш!

Гласът на Райка: Не ме блъскай така, ма!

Гласът на Тина: Ох, боже, защо така ме наказваш бе, боже?... По-добре и аз да бях изгоряла!

Гласът на Райка: Недей така ма, Тино!

Гласът на Тина: Защо ви слушам аз вас, кажи ми защо?... Какво ще кажа сега на Мито?... Какво ще му кажа, като ме попита за писмото, кажи ми ма, празна кратуно?

Гласът на Райка: Само не ме удряй!

Гласът на Тина (Реве.): Писмото ми!... Сега никога няма да разбера какво ми е писал Кольо, никога! И то заради тебе, пияница мръсна!

Тичайки, влиза Райка, следвана от Тина. Тина се спъва, пада и удряйки главата си о земята, плаче отчаяно.

Тина: Аааа!... Ааааа!... Защо мене бе, хора?... Какво толкова съм направила, че господ така ме наказва?... Няма ли и аз да видя бял ден някога?... Докога? Кажете ми, докога така ще се мъча?

Васка (Отива и сяда до нея, също започва да плаче.): Недей така ма, како Тино! Нищо още не е станало... Хайде стани!

Тина (Прегръща Васка и плаче на рамото й.): Не издържам вече, не издържам!

Телефонът звъни пронизително.

Васка (Скача.): Това сигурно е Любчо от Австралия!... (Излиза тичешком. Гласът й отвън.)Любчо, ти ли си?... Ало!... Ало!... Кой се обажда?

Продължителна пауза.

Не знам защо рева... Ами така, рева си... Да, тук е... Нищо... К’во можем да правим ние вечер... Да, все същото... Чакай, сега ще ти я дам...

Пауза.

Васка (Влиза, като носи телефон със себе си; спира се и гледа Тина.): Тино, за тебе е, Кольо е отсреща... (Подава телефона на Тина.)

Тина стои парализирана и не мърда, отворила широко уста.

Васка: Тино, Кольо е, ма!

Тина не мърда.

Ленка: Тая жена си загуби акъла...

Васка (Крещи.): Тино, обади се на Кольо!

Ленка: Удари й един шамар, ма!

Васка: Како Тино, Кольо чака, ма!

Симо отива до Тина, лови я за раменете и я разтриса.

Симо: Тино, чуваш ли, ма?

Васка: К’во ще правим сега?!

Ленка: Дай тоя телефон на мене!... (Васка й носи телефона.)Кольо, баба, ти ли си!... Аз съм бе, баба... Значи ме позна... Майка ти е тук, ама... Добре е, само дето си загуби ума, като чу, че ти се обаждаш... Тука е до мене седнала... Писмото ли?... Чакай да питам, ама според мене никакво писмо не са получавали от тебе... Ти кога си го изпратил това писмо?... Слушай, Кольо, тука сме все наши хора... Ами кой може да е!... Чичо ти Симо и леля ти Васка, дядо Гого, баба Райка и аз... Разбира се, че и майка ти... Не че не иска да ти се обади бе, Кольо, ама нещо й стана, баба... Ти кога се уволняваш?... Следващата неделя?... Браво, баба!... Ние всички те чакаме, нали си наше дете... Как не знаеш?!... Слушай, баба, не си оплитай езика, ние всичко знаем, то е така на село, нищо не остава скрито-покрито. Така че казвай, каквото има да казваш!... К’во?!... Как така не знаеш дали те искат?... Та коя майка и баща не искат детето си?! Абе Кольо!... К’во?... Наистина ли?... Ходил ли си?... Кога си ходил?... Миналия месец... Не думай бе, баба!... (Извън телефона, към Тина.)Изплюл й се в лицето!... Мисля, че те разбирам, баба... Това, че те е изсрала, не значи нищо... Точно така, като че си бил лайно, напънала се е, после се е забърсала и се е махнала... Точно така, ти си си наше дете... Ето, майка ти онемя, като разбра, че се обаждаш и още не може да се съвземе... Добре е, само дето й се събра повечко днеска... Ами, Кольо, аз съм за бой... Преметнах едно въже и ритнах стола... Не те лъжа, баба, защо да те лъжа?... После се подпали плевнята на дядо ти Гого и досега сме я гасили... Остаряхме, баба, и вършим само глупости... Така е, Кольо, така е... Идвай си по-бързо, че съвсем ще я втасаме ние тук старите... К’во?... Я, баба, го кажи още веднъж!... (Към другите.)Кольо щял да я води!... Ама иска ли питане бе, баба!... Как така дали майка ти и татко ти ще я искат... (Подсмърча.)Абе, баба, сълзи ми потекоха от очите бе, толкова се радвам!... Кольо, чуваш ли, идвайте си по-бързо, че то, баба, без млади хора да ни радват окото и животът не е живот! Ще видиш каква сватба ще ви вдигнем само! Аз мога да съм окуцяла, но ще поведа хорото, ако ще после да пукна... Майка ти?... Майка ти, като я гледам, няма да може да мръдне поне още няколко часа... Да, утре можеш пак да се обадиш... Само ми кажи по кое време, за да си стоят вкъщи?... Сутринта?... Ще им кажа... Хайде, остани си със здраве!... (Затваря.)

Продължителна пауза. Всички стоят неподвижно. Чуват се кокошки да крякат. Кратка пауза. Чува се някой да надува свирка. Пауза. Отново се чува свирката, надута още по-пронизително.

Гласът на Симо: Има някой у бате Дико!

Мрак. Чува се топуркане на крака.

Гласът на Васка: Райке, къде и ти, ма?

Гласът на Райка: А ти какво чакаш!

Гласът на Ленка: Чакайте и мене!

Още топуркане на крака.

Гласът на Дико: В плевнята!... Скри се в плевнята!

Гласът на Гого: Човек ли е бе, Дико?

Гласът на Дико: Симо, тичай отзад, там има дупка!... Вземи вилата!... Чичо Гого, ти стой тук!... Вземи тая лопата!... Райке, ти на покрива! И внимавай със стълбата! Васке, ти стой до вратата. А аз ще се мушна в сламата...

Гласът на Гого: Дико, кажи ми, кой е вътре!

Гласът на Дико: Котаракът е, мамката му мръсна!

Гласът на Симо: Видя ли го?

Гласът на Дико: Не знам... Нещо ми се мерна...

Гласът на Гого: Ако е котаракът, ще ни избяга...

Гласът на Ленка: Няма...

Гласът на Гого: Ще ни изподере целите... А може и да изчезне...

Гласът на Симо: Не може да потъне в земята...

Гласът на Гого: Може и да може...

Пауза.

Гласът на Дико: Бате Гого, ти май ще излезеш прав...

Гласът на Гого: Само си губим времето...

Гласът на Дико: Ето тук се мушна, мамицата му...

Гласът на Райка: Симо, нещо мърда там до тебе!

Гласът на Симо: Намушках го!

Гласът на Дико: Котаракът ли беше?

Гласът на Симо: Не знам... Но нещо намушках... Месо беше...

Гласът на Дико: Може да е била бялата зайка... Внимавай!

Гласът на Симо: Идва към вас!

Гласът на Райка: Шиш!... Дайте ми някакъв шиш!

Гласът на Дико: Зайката ли е?

Гласът на Райка: Голямо е!

Гласът на Дико: Ето ти вила!

Гласът на Райка: Вила няма да мине през дупката. Нещо по-тънко ми дайте!... Долу! Скочи, скочи долу!

Гласът на Васка: Ето го, господи!... (Пищи.) Аааа!...

Гласът на Ленка: Дико, удряй!

Чува се удар, последван от яростно мяукане, което раздира въздуха.

Гласът на Дико: Ето, мама ти да еба!... Симо, насам бързо!... Бате Гого, ти си!

Чуват се удари, дрънчене и топуркане на крака, последвани от друго яростно мяукане. Тишина.

Гласът на Райка: Още веднъж, бате Гого!

Гласът на Дико: А, така!... Дай сега на мене!

Гласът на Гого: За какво ти е?! Не виждаш ли, чеумря!

Гласът на Дико: Котките имат девет живота...

Гласът на Гого: И сто живота да е имал, и те са излезли. Цялата лопата я заврях в корема му...

Гласът на Райка: Господи, колко е голям!

Васка: Наистина е колкото едно куче, ух, пустичък да опустее!

Чува се топуркане на крака. Осветление. Всички са застанали в кръг около мъртвия котарак и го гледат. Единствено Тина лежи все така вцепенена на земята.

Гого: Котаракът е! Ето му белегът...

Дико: Мамицата му!

Райка: Ти го утрепа, бате Гого!

Гого: Симо пръв го намуши. И взе да му тече кръвчицата. Когато дойде при мене, беше вече омаломощен...

Ленка: Бате Гого, ти просто не си знаеш силата. Така е, стана на толкова години, дето не можем да ги преброим вече, а не седна и ти като другите дъртаци...

Гого: Това е божа работа... Щом така иска бог, така ще е...

Ленка: Сигурно господ бог иска нещо от тебе, щом те държи още здрав и прав. Мен що не ме крепи?... Така де, аз съм вече пътник, ама ти, да те пази още дълго господ...

Райка: Свети Георги убива ламята... Това е изрисувано на иконката ми вкъщи...

Ленка: Да знаете, това с котарака не се случи току-така...

Васка (Кръсти се.): Какви ги приказваш ма, како Ленке?

Гого: И на мене не ми се чини да е току-така ...

Ленка: Не е... Нещо ще става.

Райка: Какво е това, за което говорите бе, хора?!

Гого: Не знам... Но ще да е хубаво... Хубаво за всички.

Симо: Хайде, хайде! Стане нещо такова и веднага почвате да ги измисляте едни. После ще го кажете на комшиите, те на техните. И утре, бог знае, какви ще ги разправят в другия край на селото, че сигурно котаракът е имал рога...

Гого: Аз не си измислям... (Пипа козината на котарака.)Елате и го пипнете! Чувал съм стари хора навремето да казват, че който един ден го пипне, ще оздравее, ако е болен. А който не му върви, ще си срещне късмета...

Райка: Чул те господ, бате Гого!... (Пипа котарака.)

Ленка: Моята Зойка носи на гърдите си изсушена глава от пепелянка и все е здрава...

Васка: Бате Мирчо пък е увесил лисича кожа в плевнята си и казва, че нищо не смее да влезе вътре - било това мишки, плъхове, котки, лалугери... (Приближава се и гали козината.) Симо, ела и го пипни!

Симо: Аз го намушках с вилата...

Гого: С ръка трябва да го пипнеш.

Симо глежда всички.): Ама вие наистина ли вярвате във всичко това?

Дико: За вярване пари не искат, нищо не ти струва... (Отива и гали котарака.)

Васка: Симо, не се излагай! Дълъг път ни чака! Ела и го пипни за здраве и късмет... (Симо не мърда, гледа в земята.) Хайде, ела!... (Взема котарака и го влачи до Симо.)Заради мене го пипни, чуваш ли!

Симо: Не искам!

Васка: Защо се дърпаш?! Нали им хвърли партийната си книжка?!

Пауза.

Ти какво, пò партиец от партийците ли ще ставаш? Те влязоха в църква и признаха бога, а ти още не щеш...

Ленка: Яд го е, че са го излъгали.

Васка: Знам, че го прави от яд... Когато се роди Любчо, Симо сам го занесе на попа да го кръсти... (Към Симо.) Така беше, нали?... После те направиха партиец и ти трябваше да се отречеш от бога. Затова после, като се роди Стоянчо, ти забрани да го занесем в черквата, та с мама тайно сме го кръщавали...

Гого: Той, бог, ги наказа безверниците... Търпя ги, търпя ги, пък после с един замах им видя сметката...

Дико: Гледаха ни в очите и ни лъжеха, мамицата им... Щели сме само в коприна да се обличаме, от чешмите мед и масло да тече...

Васка: Заради внучето го пипни, ако не искаш за мене!

Ленка: Симо, не си бягай от късмета! Пипни котарака, нищо няма да ти стане!

Васка: Хайде, пипни го!

Симо вдига глава и оглежда всички, после пак свежда поглед, мачка ръце и хапе устни. Продължителна неловка пауза.

Ленка: Симо, щом ти не искаш, я донеси котарака на мене, и аз да го пипна!

Симо остава неподвижен няколко секунди, след което сграбчва котарака и го хвърля в краката на Ленка.

Ленка: Ха, така, излъгах ли те да го пипнеш!... (Пипа на свой ред котарака.)

Васка, Дико, Райка, Гого и Ленка се смеят. Симо ги гледа навъсено, после и той се засмива; на лицето му се изписва облекчение.

Симо: Голям гявол си ти, како Ленке!

Райка (Лови котарака и го влачи до Тина.): Тино, нà, пипни го и ти!... (Тина не реагира.)За Кольо го пипни!... Айде ма, не се сърди!

Тина сграбчва котарака и го притиска до себе си, сякаш е дете. После се надига леко, все така стиснала котарака.

Тина: Кольо се връща... (Оглежда всички.)Чувате ли, моят Кольо се връща вкъщи... в неговата си къща, която ние с баща му сме градили за него, да живее в нея, да се ожени в нея... и да гледа челяд в нея... собствена челяд... Ние с бай ви Мито ще се изнесем в лятната кухничка, тя ни стига, защо ни е повече?... Аз си знаех, че моят Кольо няма да ни зареже... Та ние всичко дадохме за него, прашинка не давахме да падне, така сме треперили... (Оглежда отново всички.)Сега аз вече знам, че има господ бог на небето... само бог може да ми върне Кольо. Бог вижда, казвам ви... и един ден всичко се връща на човек...

Гого (Към Тина.): Евала на Кольо!... Човек излезе... А моите унуци, барабар с майка си - пет пари не дават за мене. Чакат само да умра. И веднага ще разпродадат всичко... (С твърд глас.)Ама тая, дето са я намислили, няма да я бъде! Рано утре хващам влака за Силистра... И ако никой от унуците не се съгласи да дойде с мене... ще оставя имотите си на черквата... или на вас. Казвам ви, аз няма да позволя някой чужд да тъпче земите на тате...

Ленка: Ще дойдат унуците, къде ще ходят. Че кой бяга от имот!

Гого: Eдин унук ще доведа. И до зимата ще вдигнем пак къщата...

Дико (Приближава се до котарака.): Ще взема котарака, ако никой не го иска.

Васка: Че за какво ти е на тебе тоя котарак бе, бате Дико?

Дико: Трябва ми... (Колебае се за момент.)Ще го нося в града, на Минка, да го пипне и тя...

Ленка: Добре си намислил, Дико. На Минка ще й трябва късмет за операцията!

Дико (Подскача от изненада.): Ти пък откъде знаеш за операцията?

Васка: Аз й казах, бате Дико.

Симо: А пък аз казах на Васка.

Ленка: Кажи сега, кога ще режат Минка!

Дико (Kолебае се за момент.): Утре на обяд... (Хапе устни.)Най-добре сега да й занеса котарака. Може заради Минка господ да ни е помогнал да го утрепем точно тази вечер... А утре ще го овеся на старата черница пред читалището, та цяло село да го пипне.

Райка: Ами тогава аз да заведа моя Трайчо! Може пък, като го барне той тоя котарак, и да му мине...

Симо: Бате Дико, аз ще ти дам пари за операцията. Нека специалист да оперира кака Минка?...(Към Васка.)Ти ще отидеш сама в Австралия...

Васка: Сама?!... (Започва да проумява.) Ще дадеш парите от билета до Любчо за операцията?!

Симо (Кима.): Решил съм го!

Васка: А Любчо?! Знаеш добре, че разчита на нас...

Симо: Любчо ще разбере...

Васка: Аз без теб не мърдам!

Дико: Дума да не става! Аз не мога да ги взема тези пари. Вие не сте виждали Любчо толкова години, сега и унук ви се роди. То Минка все някак ще се оправи, другите жени да не би само специалисти да ги режат...

Симо: Никой не те пита дали ги искаш, бате Дико. Парите са за кака Минка. И аз лично смятам да ги занеса утре в болницата...

Ленка: И ние, женьорята, ще дойдем, нали ма, да сме там покрай Минка, докато я оперират... Тя, като знае, че сме наблизо, ще има повече кураж...

Дико (Силно развълнуван.): Не очаквах това... Господи!...

Симо: Чичо Гого, аз ще ти помогна за къщата. Имам малко тухли и вар, ще ти ги дам...

Дико: И аз ще бутна едно рамо...

Райка: Бройте и мене.

Тина: Ние с Кольо също ще дойдем.

Дико (Отпива, после подава шишето на Тина.)Тино, ето!

Тина (Взема шишето, вдига го до устата си и спира, колебае се за момент, после го връща на Дико.): Не ща!

Дико: Как така не щеш?!

Тина: Не ща да я помириша повече аз тая отрова! Не искам Кольо да ме намери вмирисана на джибри. От днеска няма да сложа капка в устата си. Заплюйте ме, ако ме видите да близна пиене... Няма за какво да пия повече... Аз унуци ще гледам... Мислите ли, че Кольо ще ми ги даде, ако пия?... (Вади пакет цигари и ги хвърля зад себе си.)Спирам и пушенето!

Ленка: Браво, Тино!... Така трябва, отведнъж да го отсечеш!

Тина (Към Райка.): Ти, Райке, също ще трябва да спреш - и ракията, и тютюна, ако искаш да сме приятелки!

Райка: Значи така?!

Тина: Така!... И ще ти кажа още нещо - ако ти спреш да пиеш, и твоя Трайчо ще спре да се налива...

Райка: Та моят Трайчо не пие, ма!

Тина: Не пие вода... Щото ти пиеш и не можеш да го подушиш и си мислиш, че той не пие...

Райка: Абе хора, това вярно ли е за моя Трайчо?

Васка: Вярно е, како Райке, вярно е!

Тина: Той, твоят Трайчо, той затова и чува тия танкове посред нощите и го лазят червеи...

Ленка: Хайде, Райке, спирай и ти, инак ще загубиш твоя Трайчо!

Райка: И аз нищо да не знам!... Защо сте си мълчели бе, хора?

Ленка: Някои неща, Райке, човек трябва сам да види, не е нужно другите да ти ги казват.

Опашката на котарака мърда.

Васка (Крещи.): Котаракът!... Гледайте, мърда!

Дико: Ух, мамицата му да еба!... (Грабва камък и го вдига.)

Тина: Не!... Недей го трепа!... (Застава пред Дико.)

Васка: Недей, бате Дико!

Дико: Ама... вие... к’во...?!

Васка: Грехота е!

Симо: Хвърли камъка, бате Дико! Имай милост.

Ленка (Гледа котарака.): Жив е... въпреки всичко... Той е като мене.

Гого: Като всички нас... бит, пребит, с потрошени кокали... и пак жив...

Дико уска камъка на земята.): Аз да му донеса мляко тогава... (Излиза.)

Васка: Дали ще ме ухапе, ако го погаля?

Ленка: Защо да те хапе?

Васка: Я, гледай на к’во е заприличал!

Ленка: Ако те е страх, не го гали, че ще усети страха ти.

Васка: Страх ме е, а така ми е жал за него...

Ленка: Чакай, аз ще го погаля!... (Отива да котарака, сяда до него и го гали по главата.)

Васка: Сигурно много го боли.

Тина валя блузата си и завива с нея котарака.): И е трескав.

Симо: Ще извикаме ветеринарния утре, да го види.

Райка: Ама, че сме лоши!

Ленка: Само не го жали, Райке!

Райка: Ама не е ли така?

Ленка: Ти що искаш да се чувстваш зле? Ние направихме това, дето трябваше да направим.

Гого: Както и сега правим това, което трябва да направим.

Ленка: Оставалото са глупости.

Дико ръща се с паница мляко, което оставя до главата на котарака.): Ще се оправи, котките така не умират. И ще го опитомим... Ще лови мишки...

Гого: Ще се грижим за него.

Ленка: И той за нас... Заедно все някак ще я сколасаме...

Гого: Ха, аз да ходя да полея градината, че няма да ме има поне два дена...

Васка: Чичо Гого, къде ще поливаш, виж кое време стана, а и едва се държиш на краката си!

Гого: Нищо ми няма. А и то на хладина се полива най-добре... (Тръгва да излиза.)

Васка: После да дойдеш да спиш у дома, ще ти постеля в кухнята... (Гого излиза.)

Тина: Господи, съвсем забравих аз бай ви Мито!... Трябва да му разкажа всичко!

Райка: Чакай, и аз идвам!...

Тина и Райка излизат.

Дико: Аз да ходя в болницата при Минка...

Излиза.

Васка: Како Ленке, ще ти оправя едно легло и на тебе у нас...

Ленка: Не ме мисли ти мене, Васке, аз и тук съм добре.

Симо: Че на пейката ли ще спиш?

Ленка: Защо да не спя, лято е? А ако имам нужда от нещо, ще ви викна.

Симо и Васка гледат няколко мига Ленка, после вдигат рамене и излизат. Ленка остава сама на сцената. Гали котарака. После, с тих глас, пее.

Ленка: "Снощи минах моме ле, Ленке,
              покрай ваште двери високи..."

Постепенно затъмнение.

 

ЕПИЛОГ

Пълен мрак за няколко секунди. Златиста светлина, идваща откъм къщата на Гого, огрява сцената и прави всичко нереално, почти приказно. Ленка седи до котарака и продължава да го гали. Влиза Гого, последван от Симо и Васка. След тях влизат Райка, Тина и Дико. Всички гледат по посока на светлината.

Васка: Пак се разгоря...

Гого: Да гори!

Пауза. Гледат.

Дико: Уж го бяхме изгасили...

Ленка: Из един път пламна. Както си седях в тъмното и стана светло.

Симо: Ти си спала.

Ленка: Не бях...

Тина: Ама, че огън!

Райка: И няма дим.

Дико: Вярно, че няма...

Пауза. Гледат.

Симо: Това не е огън...

Гого: А какво е?!

Симо: Не знам.

Васка: И на мене не ми прилича на огън.

Пауза. Гледат.

Ленка: Светлина е.

Райка: Нещо свети...

Дико: Какво ли пък ще е?!

Симо: Огледало е...

Гого: Огледало?

Симо: Огледало... Светлината се чупи в него.

Пауза. Гледат.

Гого: Коя светлина?

Симо: Отнякъде свети!... Не знам откъде, но сега ще ви кажа... (Излиза.)

Пауза. После стъпки. Влиза Симо, в ръце стиска пълен тас с жълтици.

Симо: Гледайте, жълтици!

Дико: Жълтици?!... (Взема една и я стиска със зъби.)Истински са!

Симо: Земята е пълна с жълтици...

Дико (Изучава жълтицата.): Стара е много...

Всички вземат по една пара и я изучават с любопитство.

Симо: Цяла талига може да се натовари, толкова много има.

Тина: Че откъде се взеха...?

Дико: Били са зазидани в къщата на бате Гого...

Симо: Не изглеждаха на зазидани... а сякаш от земята изплували...

Васка: Как така от земята?!

Симо: Не знам... Инак няма откъде другаде да дойдат...

Ленка: Това са жълтиците на кара Петко.

Пауза. Всички гледат Ленка.

Райка: Искаш да кажеш, че имането е излязло?!

Ленка: Някой е развалил магията?

Тина: Кой?

Ленка: Може и да си ти... Може и да съм аз... А може да сме всички...

Райка: Значи е истина!

Дико леда жълтиците като омагьосан.): Господи, знаете ли колко трактори можем да купим с тези жълтици?!

Райка: Колко?

Симо: Колкото си искаме.

Тина: А камиони?

Дико: И камиони... комбайни, сеялки...

Гого: И аероплан да пръскаме тор...

Райка: Че ние също ще можем и да се возим с него, нали?

Васка: И да отидем на Любчо на гости в Австралия...

Тина: А за добитък ще остане ли?

Симо: Стада ще накупим - най-породистите...

Васка: Можем градини с овошки и лозя да насадим...

Гого: Вода за нивите да докараме...

Симо: И ще има работа за всички...

Ленка: Децата ще се върнат!

Ленка: Селото пак ще се напълни с народ, после ще проплачат деца... (Загледана някъде в далечината.)И аз пак ще излизам рано на улицата... а тя, улицата... пълна с хора, запътили се към нивите... Те ще бързат... но понякога ще се поспрат за малко, ще избършат чела и ще попитат как съм... А аз... аз ще им се усмихна...после ще им отвърна, че съм добре... само дето не съм млада, че да грабна и аз мотиката... но нищо, важното е, че съм жива и мога да гледам как другите работят и се радват на живота... а това не е малко...

Райка: Ние сънуваме!... Не може да не сънуваме... След малко ще се събудим и няма да има никакво имане... само пепелище...

Ленка: Аз не се сънувам стара... А и кокалите ме въртят...

Райка: Може да не е твой сън... Може да е мой или на някой друг...

Тина: Не е сън!... Не може да е сън... Не трябва да е сън...

Райка: Не сънуваме. Аз знам къде сме. Ние сме в пиесата на Любчо... (Към Васка и Симо.) Пиесата, дето Любчо пишел за нас.

Тина: Че как така ще влезем в нея, ма!

Райка: Откъде да знам. Може и да може това да става, досега никой не е писал пиеса за мене. То като те напишат...

Ленка: Райке, пий една ракия и ще ти мине.

Райка: Що да пия? Аз вече не ща да пия, заклех се да не я близна проклетницата.

Дико: Нещо ми хрумна, никой да не си ходи!... (Излиза тичешком и се връща веднага с фотоапарат и щайга.)Ще се снимаме!

Тина: С тези дрехи и чернилка по нас... сме само за снимка!

Ленка: И аз с тоя бинт на гушата... не, дума да не става!

Васка: Бате Дико, като се измием и си купим нови дрехи...

Дико: Не, сега ще се снимаме! Това ще бъде историческа снимка! Щото един ден никой няма да ни повярва. Тогава ние ще извадим снимката и ще им я покажем. Така че... застанете всички около кака Ленка и вземете по няколко жълтици... (Слага фотоапарата на щайгата, кляка и гледа през обектива.)От Москва съм го купувал този фотоапарат на времето, преди двайсе и пет години. И още работи, пущината!... Сега е добре, и котаракът се вижда! Не мърдайте!

Дико натиска бутон и тича при другите. В далечината се чува вой на сирена.

Симо: Пожарната пристига!

Васка: Каква пожарна?!

Симо: Дето я повикахме днеска.

Райка: И аз я чувам! Значи, може и да не сънуваме! А, хора, може и да е наяве...?

Блясва светкавица. Чува се обективът да се отваря и затваря. Пауза. Никой не мърда. По този начин се създава усещане за снимка.

Край

 


"Където улиците нямат имена" е една от петте отличени пиеси на конкурса за драматургия, организиран от Министерството на културата и Народен театър "Иван Вазов" през 2001 г. в чест на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов (Първа награда не бе присъдена). Премиерата на пиесата бе в Драматичен театър "Константин Величков", гр. Пазарджик през април 2002. Актрисата Красимира Василева е отличена с "Икар" за главна женска роля на Съюза на артистите в България през март 2003 за ролята на Ленка.

 

 

© Димитър Златинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2008, № 4 (101)