26

Димитър Златинов

web

Всички, показващи признаци на безумие, бяха моментално откарвани на остров в средата на морето и зарязвани там. Тази мярка се прилагаше с години, но бройката на лудите в страната вместо да намалее всъщност се увеличаваше.

Населението се тревожеше, защото никой вече не можеше да се чувства сигурен. Също така нуждата от нови кораби и обслужващ персонал застрашително се увеличаваше. За да съкратят разходите, хората решиха да изхвърлят лудите си в съседните държави, но бяха принудени бързо да се откажат от тази тайна и нелегална практика, когато съседите ги заплашиха с война. Тревогата в обществото растеше, защото никой не знаеше какво да се стори с лудите.

Докато един ден се появи предложението да се докарат обратно лудите от острова, а нормалните здравомислещи да се заселят на тяхно място. Това наистина изглеждаше прекрасна идея и подготовката започна енергично. Множество големи кораби бяха построени и отправени към острова. Не след дълго лудите бяха докарани обратно в страната, а колкото нормални бяха останали, отплаваха към острова.

Но не мина година и някаква варка наближи острова и изхвърли товар хора на плажа. Островитяните моментално се втурнаха към брега, представяйки си най-лошото. За тяхна огромна изненада те срещнаха не банда смахнати идиоти, а нормални люде, досущ като тях самите. Новопристигналите им разказаха, че скоро след отплаването на нормалните към острова у някои луди разумът се бил завърнал. Безумните обаче, бидейки огромното мнозинство, бяха решили, че за да се запази статуквото, трябва да се отърват от малцинството, като го откарат на острова.

Островитяните отведнъж проумяха значението на събитието - от бегълци те бяха превърнати в затворници. Но те не се отчаяха, пресмятайки, че много скоро бройката нормални на сушата ще нарасне дотолкова, че повече няма да е икономически оправдано да ги транспортират на острова. И тогава везните ще се разместят още веднъж, натежавайки към нова размяна на обиталището между нормални и луди. И островитяните зачакаха търпеливо.

Тяхната надежда никога не се сбъдна. Лудите скоро откриха, че не само е много по-евтино, но също така е изключително забавно да убиват разумните публично с камъни или просто да ги изгарят на клади по площадите.

© Димитър Златинов
© Веселин Веселинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2005, № 7 (68)