|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОРД ГУСТАВСЕН И ДРУГИТЕ Цветан Цветанов Естествено, няма да ви пробутваме преписани от интернет или от някоя енциклопедия биографии - всеки грамотен човек може да влезе на http://www.meloman-bg.com/jazzplus и оттам да бъде пренасочен към съответните уеб-страници. Предпочитаме да си запазим приятните спомени от концертите - необикновената постановка на свирене на Торд Густавсен (с всичките онези странични огъвания и залягания върху пианото, които също са част от музиката му), Стенли Кларк (с пълна програма - от School Days през покойния Чарлс Мингъс (макар и в електрически вариант), та чак до Rite Of Strings и по-нови неща), “Зуко 103” и публиката, която не сме виждали да танцува така от концерта на Ибрахим Ферер миналия октомври... Такива работи. Останалото могат да го свършат и критиците. А ние по-добре да дадем думата на някои от героите на феста.
Да започнем, както си му е редът, с някои исторически детайли около възникването на триото ви. Още отпреди албумите “Changing Places” и “The Ground”... Историята, да. Започнахме да свирим преди около 4-5 години и наистина съм щастливец, че работя с точно тези музиканти. И двамата са много отзивчиви и имат толкова големи уши, както казваме в Норвегия - те наистина слушат музиката. Не мисля музиката в категориите соло и фон. Възприемам всяка музикална формация като организъм. Това трио също, въпреки че е представено под моето име. Ние сме един организъм - не е като аз да съм солист, а другите двама - акомпаниращи музиканти. Смятам, че историята ни е един съвсем естествен процес на съвместно израстване с турнета и с развитие на общия ни репертоар. Това е основа за първия ни диск. А във втория отиваме и по-нататък в музиката - той може и да е по-стабилно базиран на блусови и дори госпъл-структури, но също така отива много по-далеч в своята виталност и в сферите на езотеричната фрий-импровизация. На концерта си в зала “България” свирихте и все още незаписани творби... Да, две пиеси в края на концерта. Едва ли ще ги запишем тази година, защото още нямаме нищо насрочено, но лично аз обичам тези пиеси и бих искал да ги запишем по-нататък. Казвате, че когато трябва да бъдат разказани нови истории, няма нужда непременно да се прибягва до коренно нов музикален език. Да, това е един вид мой личен лозунг - повтарял съм го неведнъж. Това е нещо като отговор, отправен към онези хора, които винаги търсят нещо, което да е радикално ново. Мисля, че е наистина опасно да вярвате, че винаги трябва да се прави нещо, което не е било правено никога преди, да вярвате, че светът или културата се движат напред винаги с революционни стъпки. Защото дните на революциите в музикалната история вече са попреминали. За мен е по-важно да открия музикалния пейзаж, който да ми позволи да бъда откровен. Става дума за свежестта, за присъствието... Не е задължително да се целят революции и стилови промени. Преди няколко месеца, на друг един фестивал в източна Европа, вашият сънародник Йон Балке сподели, че вижда съвременната норвежка джаз-сцена разбита на отделни стилови направления (фрий-джаз, традиционен джаз и т.н.) - прекалено самоизолирани и догматични. И че самият той се интересува повече от това, което тепърва се ражда по вашите земи. Мисля, че на концерта ви видяхме и чухме това, което той е имал предвид... Благодаря ви. Наистина се възхищавам от Йон Балке - той е велик пианист и композитор... В Норвегия музикалната сцена е силна и много хубави неща биват създавани. И дори фрий-джаз сцената, електронната джаз-сцена или традиционната да са затворени в себе си, смятам, че много хора комуникират помежду си въпреки тези граници и правят наистина добра музика заедно. Няколко думи за баланса между импровизация и изкомпозиран материал в музиката ви... В нашето трио композираният материал и импровизираните части са в постоянен диалог. Трудно е да се каже къде свършва едното и къде започва другото, защото се опитвам да интегрирам мелодиите и композираните структури в импровизация по време на самото пресъздаване на даденото произведение. Важното е да хвърлиш мост над бездната между композиция и импровизация. И често свирим една композиция, разгледана от различни ъгли на импровизация. А понякога напълно нови части се раждат на сцената в рамките на вече готово произведение - такива, каквито никога преди не сме свирили. Добре, вашата музика си е вашата музика. Но как я виждате в контекста на ЕСМ? ЕСМ винаги е бил добър лейбъл специално за нас. На първо място, те имат много добра дистрибуция и това е... това може да е нещо по-прагматично, но за нас е наистина крайно важно, защото по този начин музиката ни може да бъде намерена почти по всички краища на света. ЕСМ има дълга традиция в областта на продуцирането на наистина творчески джаз и изобщо на съвременна музика. Вече няколко десетилетия... И е прекрасно да бъдем част от тази история и въобще от тази мрежа. И накрая - не можем да пропуснем въпроса за границата между вкусове и влияния в личната музикална вселена на Торд Густавсен. Броят на влиянията е огромен. И смятам, че важното е нито едно от тях да не излиза на преден план, а да бъдат интегрирани в една обща уникална вселена. Е, можете със сигурност да откриете в това, което правим, много скандинавски фолклор, много съвременна европейска класика (като традициите на френските импресионисти), много източноевропейска неокласика; можете да откриете и много от ранния блус и корените на джаза, и спиричуъл, и госпъл. А също така и много други следи от различни епохи от американската джаз-история - елементи от хард-боп школата, или от куул-джаза. Всички тези неща ги има в нашата музика... Но, както казах, важното е да интегрираме всичките тези влияния и те да станат част от нашия собствен музикален език. Иначе слушам много неща. Тези дни се заредих с огромна порция барокова музика, но спектърът е широк - много карибска музика, много неокласика, много американски джаз, много джаз от ЕСМ, много фолклорна музика - от целия свят...
© Цветан Цветанов Други публикации: Съвместна публикация на Литературен вестник и LiterNet (https://liternet.bg). |