Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА ЗАДЪРЖИШ ЮЗДИТЕ НА ВЯТЪРА...

Атанас Атанасов

web


ДТ “Гео Милев” - Стара Загора
“Асансьорът” - Г. Марков
режисьор - Калин Ангелов
сценография - Теодора Лазарова
музика - Мартин Каров
с участието на Лора Мутишева и Кирил Бояджиев

Вероятно за “Асансьорът” на Георги Марков би могло да се каже, че е пиеса, която те кара да мечтаеш. Вероятно е възможно също, гледайки някой спектакъл на “Асансьорът”, да ти се прииска да дойдеш, но с любимия човек, за да му я покажеш. Вероятно дори би тръгнал веднага да го търсиш... Сигурно е обаче, че предполагаемите вероятности при тълкуването на тази пиеса могат единствено да буквализират и Мечтата, и Желанията, и Чувството... Да ситуират двамата герои - Него (Кирил Бояджиев) и Нея (Лора Мутишева), в една елементарна парадигма... някакво поредно доказателство, че Любов съществува... Той + Тя = Л. Тази позната формула има своите решения в класически драматургични творби и там е разрешавана от своите автори в значително по-интересни варианти. Именно за това смятам, че литературните тълкувания за спектакъла “Асансьорът” в Старозагорския театър “Гео Милев” могат да го демистифицират, да го отпратят назад към баналната драматургична ситуация... към средношколските анализи... там, където Пиеса + Спектакъл = Любов. Впрочем, вървейки по обратния път, мистифицирайки личността на автора Георги Марков, ние банализирахме истината както за живота му, така и за неговото творчество. Струва ми се, че и жизненият път на автора и неговата смърт са значително по парадоксални от мита, който ние създадохме... за да театрализираме собствените си мечти... желания... чувства... любови... Изгнания.

За своята пиеса Георги Марков споделя следното: “Асансьорът спира двамата сякаш нарочно, за да ги опомни.” Но... аз намирам голямото достойнство на спектакъла в успешно разрешения конфликт между авторовото тълкуване на пиесата и постановъчната концепция на спектакъла. В неочакваната гледна точка на режисьора Калин Ангелов. В дългия и значително по-сложен път, по който той отпраща и Него, и Нея... и Нас. В спектакъла на старозагорския театър спирането на асансьора не е начало на едно оптимистично “опомняне”, а началото на края на два банално опознали се живота. Нова, изстрадана възможност. Реален шанс “да хванеш юздите на вятъра”. В този смисъл спектакълът зачерква какъвто и да било образ на юношеския вятърничав полъх... Така познатите драматургични схеми за “позитивна промяна”... за “градивно начало”... за “happy end”, след който зрителят може да напусне залата дори с просълзени очи, са подменени от една значително по-интересна, житейски достоверна борба на два индивида. Битка на всеки със себе си и всеки сам срещу другия. Спектакълът е неистов и безутешен... И крехък... Като прозрачните стени на асансьора-капан... в които се оглеждат зле прикритите ни болки... изпуснатите юзди на наши бъдещи изгнания (сценография Теодора Лазарова).

Очевидно е, че екипът от дебютанти, осъществил спектакъла “Асансьорът”, не приема присъствието си в старозагорския театър като изгнание... А “да хванеш юздите на вятъра” и да ги държиш здраво, когато си само на двадесет години, е признак на истински талант.

 

 

© Атанас Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.12.2005, № 12 (73)