200 ГОДИНИ ОТ СТРОЕЖА НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Александър Обретенов

web

Рилски манастир

През 2016 г. се навършват 200 години от началото на строежа на съвременния Рилски манастир. Основан преди 1080 години, преживял и гръцкото и турското робство, многократно опожаряван и разрушаван от турците, той е превърнат в руина. В епохата на Възраждането духовенството на манастира, и преди всичко скевофилаксът Йосиф, успява да обедини усилията и въжделенията на българския народ за възстановяване на Рилската обител. За целта канят Алекси Рилец, удостоен вече със званието архитектон, да проектира и ръководи грандиозния строеж. С помощта на около 3 000 доброволци - строители, работници и майстори - десетки чети от Мизия, Тракия и Македония, за три години, 56-годишният архитектон успява да извиси източното, северното и западното крило на манастира.

Неопровержимото доказателство за великото дело на архитектон Алекси Рилец, превърнало манастира в "Душата на народа", е отразено на трите паметни плочи - над мелницата, над Самоковската и над Дупнишката порта.

На първата паметна плоча, отразяваща началото на строежа на манастира, е записано:

"...оттук започна да се обновява тази света обител при господина отца игумена хаджи Кесарий и при епитропа Теодосий и при господина кир Йосифа скевофилакса в 1816 година. В лето 1816 май, ден първи. Алекси архитектон..."

На другите две плочи неговите съвременници отново почитат ръководната роля на Алекси Рилец в проектирането и оформянето на облика на Рилския манастир.

След големия пожар през 1833 г., при който изгаря цялата дървена част на манастира, отново под ръководството на вече 73-годишния архитектон и отново с помощта на около 3 000 доброволци манастирът е възстановен за рекордно кратко време - само за 10 месеца. Сега, както и при строежа на манастира, архитектон Алекси е подпомаган от духовенството и преди всичко от Йосиф, вече като игумен, и епитропа Теодосий. Всеки трезвомислещ човек може да опровергае жалките опити на някои "специалисти", опитващи се да омаловажат ролята на архитектон Алекси Рилец при възстановяването на манастира, като види непрекъснотостта на величествените каменни зидове от външната му фасада, за да разбере, че и преди пожара манастирът е бил на 4 етажа. Ако е бил на 3 етажа, щеше да се вижда линията на покрива върху третия етаж. Други изтъкват "преклонната" му възраст. Но той е живял още 17 години, до 90-годишна възраст!

Поканени са и други добри майстори. 74-годишният Павел строи църквата “Света Богородица" (01.05.1834-26.10.1837). Поканен е и 56-годишният майстор Миленко - да извиси южното крило на манастира (1846-1847 г.). И двамата майстори - Павел и Миленко, зачитат таланта на архитектон Алекси Рилец и продължават строежа в неговия стил и дух, като влагат и свой индивидуален почерк, без да накърняват единството и целостта на архитектурния ансамбъл.

Проучването на живота и делото на патриарха на българската архитектура Алекси Рилец с цел изваждане името му от забвение продължи цели 30 години с помощта на следните доброволни сътрудници:

- майка ни - ст.н.с. д-р Клара Оретенова, публикувала I и II издание на книгата "Полетът на майстор Алекси през вековете";

- проф. арх. Георги Стойков - автор на книгата "Майстор Алекси и майстор Колю Фичето";

- ст.н.с. арх. Йордан Тангъров - доказал размерите и последователността на строежа;

- проф. Секул Крумов - изваял прекрасния бюст-паметник на архитектона;

- проф. Михаил Енев - художник-фотограф, преподавател в Художествената академия, публикувал луксозната книга "Рилски манастир";

- историкът Димитър Кръстев - уредник на музея на Рилския манастир;

- инж. Васил Даскалов - с 4 висши образования, дал ценни сведения за произхода и професиите на бащата, дядото и други роднини на Алекси Рилец, съавтор на третото издание на книгата "Архитектонът Алекси Рилец";

- Цвета Миладинова - родственица на архитектона, дала ценни сведения за живота му;

- Здравка Станчева - учителка от гр. Рила;

- Димитър Миленков - родственик на Алекси Рилец, гражданин на гр. Рила.

Днес те вече не са между нас, но духът им продължава да ни вдъхновява.

В третото издание на книгата, което публикувахме миналата година, успяхме да разкрием дългогодишната тайна, заради която името на архитектона тънеше в забрава. Основното недоверие за приноса на Алекси Рилец произлизаше от съмнението, че такова здание на световно ниво не може да бъде проектирано и реализирано от самоук майстор. Оказа се, че той не е самоук, а потомък на редица български майстори, произхождащи от селата източно от Дебърското езеро. Баща му - Петър Филипов (Гарката), роден в с. Гари, учител по дърворезба, архитект и художник, дядо му - Филип Бързяка, роден в съседното село Лазаро поле. Бил е майстор на каци, футии, бъчви и бъклици. Чичовците му - Марко, Йован и Йосиф, и зетовете му - Макрий Фръчковски и Димитър Станишев, са майстори-дърворезбари. Самият Алекси Рилец също е роден в с. Лазаро поле, от където е и младият майстор Кръстьо Дебърлията - изваял най-красивия кьошк в манастира.

Разбрахме значението на масонските символи и защо са поставени в манастира - всевиждащото око, пирамидата, пръскаща светлина, Соломоновият печат. Сакралните масонски знаци, поставени още по време на строителството на манастира, красноречиво говорят за признанието към цялото строително братство, сътворило монументалната Рилска обител - майстори, каменоделци, зидари, дърводелци, дърворезбари, скулптори, иконописци и др., работили под ръководството на архитектон Алекси Рилец.

Видяхме връзката между архитектон Алекси Рилец, наборлията му - тревненският майстор Димитър Ошанеца, и 40 години по-младия от тях - дряновския майстор Никола Фичев (Колю Фичето). С влизането си в двора на манастира на 17 април, лето 1850, Колю Фичето се спрял, прекръстил се, коленичил, навел се и целунал земята (светия калдаръм). Изправил се, ахнал от възторг и възкликнал "Ах, какъв Рай!".

Разбрахме че произходът на трикольора, който сега е официален флаг на Република България, всъщност е знамето на строителното братство. Повече от столетие преди Учредителното събрание да приеме Основния закон на Княжество България в строения от първомайстор Никола Фичев конак в Търново, знамето с бяла, зелена и червена ивица се развявало при издигането в степен на новата генерация майстори. При това на открито, на публични места, охранявано от пазвантите на централната османска власт...

Архитект Тангъров признава: "Това е повече от школа, това е академия. Вероятно през нея са минали по-голямата част от българските майстори, градили възрожденската ни архитектура."

Днес Рилският манастир е признат за световен паметник на културата от ЮНЕСКО.

На ЕКСПО 1970 в Токио, Япония магерницата на Рилския манастир е възпроизведена трайно като архитектурен уникат.

Макетът на манастира е построен на открито в Брюкселския парк "Мини Европа" като емблематична сграда за България.

Днес потомците на архитектон Алекси Рилец и съпругата му - певицата Мария Ягоридкова, за които успяхме да получим сведения, наброяват 663 души. Много от тях също оставят трайни следи в българското родолюбие. Ярък пример за това е синът им - Даскал Димитър Алексов Рилец - основоположник на първото килийно училище в Рила, дал фамилното име на рода Даскалови и личен приятел на Неофит Рилски.

Всред потомците има много архитекти, дърворезбари, художници, певци, артисти, учители и медицински работници, наследили дарбата на праотците си.

Всички тези наши предшественици ни завещаха да пазим "Душата на народа", да пазим България.

БИБЛИОГРАФИЯ

Василев 2008: Василев, Румен. Свещеният триъгълник. София: Зенит, 2008.

Обретенова, Обретенов, Даскалов 2015: Обретенова, Кл., Обретенов, Ал., Даскалов, В. Архитектонът Алекси Рилец (електронно издание). София: БГ книга, 2015.

Стойков 1976: Стойков, Г. Майстор Алекси и майстор Кольо Фичето. София, 1976.

Тангъров 1996: Тангъров, Йордан. Академия на българската пластична култура. // Арх и арт (София), 17.09.1996.

2016

© Александър Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2016, № 9 (202)