Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВСТЪПЛЕНИЕ

Антон Баев

web | Вариации за поета Иван Пейчев

Житейската и творческа противоречивост, характерна за поколението на 40-те години, е ясно очертана в индивидуалния път на Иван Пейчев (най-възрастният от поколението) в живота и литературата. При това не става въпрос за противоречивостта, присъща изобщо на творческата личност, а за специфичното противоречие на епохата по времето на и след Втората световна война, което определи и специфичното място на тези творци в българската литература. От друга страна, преодолявайки своята вътрешна противоречивост, авторите от поколението осъществиха самобитността на собствения си творчески глас.

Вътрешната неединност, типична за творчеството на Иван Пейчев, е отбелязана своевременно от литературната критика. Но догматичната критика от края на 40-те и 50-те години, а и някои по-късни нейни издънки, изискваше от твореца да създаде непротиворечив художествен свят, при това по определени рецепти, без да се опита да обясни същината на противоречивата творческа реализация на поета-драматург.

Нима светът, създаден от бог, не е противоречив и неединен?

Определенията на критиката за неговото творчество винаги са били пристрастни и крайни: от възторжената възхвала до пълното отрицание; авторът е обвиняван в дребнобуржоазни чувства (16)1 и индивидуалистично-формалистични влияния (15), в същото време в него е откриван ясен и интересен идеен замисъл (15), винаги недвусмислена идейно-социалистическа, класово-комунистическа трактовка и страстност на изобличението (9, 287). От друга страна, Иван Пейчев е бил класифициран като символист (5, 132), дори цял период от творчеството му е наричан декадентски; като застъпник на гражданската патриотично-родолюбива гама, онаследена за българската поезия от Ботев до днес (9, 293); като поет маринист (38); като чист романтик (39); като романтик на революцията (2, 74)... Хаосът, който и до днес цари около творчеството му, не може да се обясни само с противоречивостта на творческата му личност. Нещо повече: в много случаи тая противоречивост е била обременявана от недалновидните оценки на оперативната критика. За затормозеното развитие на поета немалка роля изиграва и общественият барометър по времето на култа към личността.

Едно е безспорно: пълноценното творческо осъществяване на Иван Пейчев става в началото на 60-те с пиесата Всяка есенна вечер и стихосбирките Далечно плаване и Лаконично небе. Впрочем оттогава и критиката заговаря за романтичната природа на автора, останала незабелязана до този момент.

Пейчев е в средата на четвъртото си житейско десетилетие.

Романтическите мотиви, присъстващи подмолно в цялото му творчество, сега вземат връх над естетическите схеми, които не позволяваха пълната изява на самобитното му дарование, и реализираха пълновластно характерната романтическа линия на поетическото и драматургичното му творчество. Заговори се за романтичната формация (3) на поета, че този романтически тип на обобщение е поначало присъщ на автора (12); прословуто стана писмото на Атанас Далчев до Ганчо Мошков, поет от Шумен, писано навръх Новата 1978-а година, в което авторът определя събрата си по перо като чист романтик и бохема (39). Но тези и други изказвания останаха в сферата на епидермалната реакция, без да достигнат до по-дълбоки обобщения за спецификата на творчеството на този наш отличителен автор.

В тая студия, посветена на житейския и творчески път на Иван Пейчев, в центъра на изследване съм поставил модификациите на романтическите мотиви в плана на цялостното творчество на автора, без, разбира се, да отнасям поета към школата на романтиците, каквато школа и не съществува в България. Избраният историко-теоретически подход ми позволява, от една страна, да проследя противоречивото житейско и творческо развитие на поета, и, от друга, да очертая в общи линии специфичното му място сред поколението на 40-те години на ХХ век.

Избраният подход ми дава още едно предимство: съизмерването на цялостното творчество на Иван Пейчев с най-представителните му творби (Всяка есенна вечер, Далечно плаване, Лаконично небе), в които романтическите мотиви са получили своята пълноценна форма, ми позволява да избегна терминологичната еклектичност, изобилстваща в рецензиите и статиите на оперативната критика.

Нека простим бързата смърт на тоя жанр. Той все пак помага, колкото и да пречи.

Безспорно от значение е и дистанцията във времето, която внася своите корекции върху отделното в плана на общото.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Виж Цитирана литература (б.а.) [обратно]

 

© Антон Баев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2006
Антон Баев. Вариации за поета Иван Пейчев (Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев). Варна: LiterNet, 2006.