|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВСЕКИ ПОЕТ ИМА... Антон Баев web | Вариации за поета Иван Пейчев Всеки поет има по един литературен кръстник в началото. Около неговото стебло той пуска филизи, а после сам отсича стеблото. При това той не знае дали по собственото му литературно стебло пълзят филизи или е попълнил хербария с изчезващите поетически видове. За мен този кръстник бе Иван Пейчев. Книгите му открих в семейната библиотека още в прогимназията. Малко след това или малко преди това започнах да пиша стихове. Пишех и преписвах цели тетрадки с чужди стихове - най-вече на Иван Пейчев, но и на много други поети. Поетът беше починал, когато започна мъчителното ми подражание на всичко онова, което бях чел, чул и въобразявал за него. Майка ми бе карала стажа си като току-що завършила студентка по история в Калофер - в музея, където е работела Анна, съпругата на Иван. С баща ми бяха получили папка със стихове, изписани върху пожълтели листа, при едно гостуване в дома на Пейчеви в Калофер. Тая папка беше първият ми учител по редактиране. В нея имаше стихове от неиздадената тогава Лаконично небе. Някои се различаваха от варианта, в който излязоха в знаменитата книга на Иван Пейчев. Тъй като криех, че пиша стихове, тая папка ми беше редактор. Тя ме научи да задрасквам смело и наред. По-късно - при местенията си по квартири и апартаменти - съм я загубил. Но мисля, че не загубих усета си да се саморедактирам. Той се превърна в рефлекс, когато успях да изчистя всички влияния на Иван Пейчев от стиховете си. Това ми костваше много изхвърлени папки. Наскоро преброих стихотворенията, които съм включил като избрани в двете си книги Целият свят и други апокрифи и Даровете на света. Нови апокрифи - 189. Много повече бяха стиховете в изхвърлените папки. Разбира се, не бих ги публикувал. Но съжалявам за по юношески безжалостното отрязване на филизите. В поезията си съм дочувал и дочувам различни гласове. Гласът на Иван Пейчев почти не е сред тях. Но ако трябва да взема една папка стихове на самотен остров или на палубата на кораб, тръгнал на далечно плаване, това ще е папката стихове на Иван Пейчев. 16 май 2005 г.
© Антон Баев |