Из "Белези от българин"

8. ЕДНОЕЗИЧНИЯТ БЪЛГАРИН

Антон Баев

web

Спас Господов се влюби в скандинавка.

Когато се влюби в скандинавката, Спас Господов не знаеше какво да прави. Спас Господов се скъсваше от полюции и болезнени ерекции.

Българинът общува трудно, защото говори само на един език. Чужденците го намират или за недодялан селяк, или за простосърдечен идиот. Много рядко някои от тях остават доволни, че са беседвали с българин. Виж - че ги е гостил, че ги е приел - да, но че са се разговорили, а още повече разбрали - забрави.

Скандинавката определяше Спас Господов като медицински случай. Спас Господов беше нейната докторска дисертация за социализирането на балканския примат.

Скандинавката му подхвърляше лукчета, а Спас Господов ги лапаше във въздуха. Спас Господов я гледаше с благодарната усмивка на самозадоволяващ се самец.

„Работата изобщо не е в ограничените лингвистични способности на българина - написа скандинавката в дисертацията си. - Това, че не говори свободно езици, е бял кахър пред другото - че не умее да се изразява дори на майчиния си език.“

Скандинавката се записа на интензивен курс по български, за да разбере душата на Спас Господов, а полюциите и болезнените ерекции все така връхлитаха нейния примат.

На втория месец от връзката си скандинавката отбеляза в дисертацията си: „Българинът изобщо не владее така наречения body language. Жестовете, мимиките, походката, ставането и сядането, полягването: това е абсолютна terra incognita.“

Спас Господов свързваше езика на тялото единствено с издайническите си болезнени ерекции. Всеки път щом видеше скандинавката, панталоните на Спас Господов се опъваха като иглу на индианец.

А скандинавката отбеляза: „Когато говори, българинът не гледа събеседника си в очите. Езикът на погледа е друга джунгла за него. В това отношение българинът е като уличното псе: задържиш ли поглед на него, то подвива опашка и кривва зад ъгъла, макар допреди секунди да се е драло срещу ти.“

В записките на скандинавката за Спас Господов нямаше нищо за спонтанните му ерекции и самотни оргазми.

Спас Господов се страхуваше от скандинавката, както децата се страхуват от домашното коте. Спас Господов искаше да я милва, но преди това трябваше да я качи на коленете си. А за да я качи на коленете си, трябваше да я вземе на ръце.

Спас Господов не носеше никого на ръце.

Общуването с другия, казваше скандинавката, е цяло изкуство. Културата на българина е едноезична. Дори когато става въпрос за Мистерията на българските гласове, това е типично монокултурно надпяване.

За Нова година Спас Господов подари на скандинавката Мистерията на българските гласове. Спас Господов не беше слушал Мистерията на българските гласове, но знаеше, че Мистерията ще впечатли скандинавката.

Скандинавката бе потресена от Мистерията.

На първи януари тя отбеляза в дневника си: „Българинът умее да надвиква, да подвиква, да попържа, но не умее да убеждава, да спори, да се аргументира. За чужденеца това е истински културен шок. Той обаче не си дава сметка, че шокът на който е подложен, не е планиран, не е нарочен. Гаврата е непредумишлена.“

По това време Спас Господов често оставаше да спи в другата стая от огромния апартамент под наем в центъра на София, разтърсван насън от поредната мощна полюция. Отначало скандинавката се чудеше защо сутрин Спас Господов препира на ръка боксерките си в банята и след това ги просва на радиатора да съхнат, но после престана да се чуди.

Скандинавката се досещаше за тайната любов на Спас Господов и реши да провери докога нейният примат ще пази секрета си. На втория месец скандинавката бе напълно шашардисана от железния морал на Спас Господов.

„В срещата с другия на българина най-много му липсва самочувствие. Точно тази липса той се мъчи да компенсира с някаква приповдигната самоувереност, с личностна патетика, по-рядко с едва удържано скромничене“ - отбеляза скандинавката една вечер, след като Спас Господов се сби с половин дузина хулигани в един нощен бар, където празнуваха рождения й ден, само двамата.

Спас Господов излезе с разбита устна и счупен нос, две пукнати ребра и аркада на лявата вежда, но стисна зъби и изкара нощта в другата стая, докато скандинавката бе горда от примата в самотното си бяло легло. Скандинавката си повтаряше до сутринта, че едва ли заслужава такъв истински, неподправен и горд мъж.

Скандинавката също не сподели на Спас Господов, че го харесва и е готова на много неща за него - всичките недостойни.

Когато се събуди, Спас Господов приличаше на мокро коте. Скандинавката сложи главата на Спас Господов в скута си. Спас Господов взе да мърка, а скандинавката си пусна чернобял ням филм.

Българинът е цар на немия филм, на филма, в който се вика, без да се говори. Козият рог на Методи Андонов и Николай Хайтов е класически пример за едноезичния българин.

Скандинавката си купи Козият рог на DVD. Козият рог и Мистерията бяха споменът от авантюрата й със Спас Господов.

Спас Господов и скандинавката не правиха любов. Нито един от двамата не съжали за това. Тяхната интактна любов (радостта от самотния оргазъм с мисълта за другия) им стигаше.

Скандинавката завърши дисертацията си така: „Ако искате да убиете българина, заставете го ускорено да изучи езика на тялото, езика на дипломацията, говоренето с поглед. Поискайте от него да ви убеди в нещо, което сам си избере. Да ви убеди с думи, да ви накара да проговорите български. Ако успеете, значи не сте срещнали истински расов едноезичен българин.“

Спас Господов не каза на скандинавката до самия край, че е влюбен.

Преди да я стовари на летището, Спас Господов изнасили скандинавката върху капака на корвета под наем. Скандинавката не отиде в полицията, защото знаеше, че гаврата е непредумишлена.

Скандинавката знаеше, че Спас Господов е влюбен в нея. Това караше скандинавката да се чувства победителка в авантюрата й с примата.

Спас Господов получи писмо от скандинавката. Скандинавката описваше единствения си истински оргазъм, изпитан върху калния капак на корвета.

Спас Господов се почувства препълнен със споделена любов.

© Антон Баев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2006, № 11 (84)

Други публикации:
Антон Баев. Белези от българин. Пловдив: Хермес, 2006.