ПРЕЛЪСТЯВАНЕ

web

Тя обича да се съблича,
и обичам да гледам аз,
преродил се във рошаво птиче
върху нейния мокър перваз.

Тя дори не ме забелязва,
и не знае, че аз съм поет,
и надничам във нейната пазва
от вълнение детско обзет.

Тя по някой направо е луда,
и желае от него деца,
и от нейната топла възбуда
изпаряват се мойте крилца.

И разтваря се моята човка,
и запявам й с трепетен глас
за мечтата ми мека и рохка
цяла нощ да я гледам в анфас.

И усетила може би смътно,
че пак някой в нощта я следи,
приближава прозореца плътно
и почти ме допира с гърди.

О, най-после ме забелязва,
и навеждам аз птича глава,
тя ме гушва във своята пазва,
и обсипва ме с нежни слова.

И в миг топлата перушина
се омесва с горещата плът
във екстазна любовна картина
със предчувствие ясно за смърт...

И уплашена тя си облича
тялото - цяло в перца,
и в окото ми тъмно наднича,
и целува ми двете крилца...

Аз усещам как страда ужасно,
но поетът във мене мълчи,
няма нищо сега по-прекрасно
от сълзите във тези очи!

И цял мокър от топлата влага,
пак усещам във тъмното аз,
как ръката й малка ме слага
върху хладния мокър перваз.

И отново аз, рошаво птиче,
прелетявам до близкия храст...
Тя обича да се съблича.
И обичам да гледам аз.

© Владо Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2006, № 4 (77)