ЕТЮД В ЛЕГЛОТО

web

Разливаше се кремав мрака като във нежен сън,
когато с токчета изтрака една жена навън.

Покрит с юргана си пепитен, почувствах нечий крак
да влиза в моя любопитен, красив и цветен мрак.

Усетих как се разположи тя в моята мечта,
дори не й се и наложи да се събува тя.

Лежахме двамата безмълвни в пепитения здрач,
и шареха красиви мълнии под всеки наш клепач.

Усещах ток по слабините от острия й ток
и лазеха като термити по мене капки пот.

Не смеех даже да помръдна, да не погубя сам
фантазията безразсъдна на този нежен храм,

звука от капещите стъпки на скрита в здрач жена,
в нощта на кремавите кръпки от лунните петна...

© Владо Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2006, № 4 (77)