Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНИЯНА

Владо Любенов

web

Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.

- В теб има повече женско, отколкото мъжко - започна Камен, - затова ти по-добре разбираш жените от мен - не знам, сигурно така си се родил, и такава мома ще си останеш до края - Камен се подсмихна иронически, просто го усетих по дикцията, - но мен никога не ме е вълнувало какво чувства слабият пол... Знаеш ме... Не страдам от никакви скрупули и ако аз ги привличам с нещо, защо пък не! - Бих оправил всяка и по всяко време, щом го иска... Даже и тебе, ако беше истинска мома, но не си...

Бях му свикнал отдавна с бруталния маниер на изразяване, затова не реагирах. Просто го оставих да говори. В такива случаи бях просто един добър слушател. Разбереше ли, че проявявам интерес, увлечението му да споделя мигновено изчезваше и той млъкваше. Сякаш ревнуваше, че друг ще запише и разкаже историята му по начин, по който той не може и никога не би могъл.

- Искам да ти кажа - продължи той, - че никога досега не съм се чувствал виновен, когато спя с жена, било девствена или мръсница, когато й е за първи път с мен или за последен, което започна да става твърде често напоследък. Твърде много съм преситен изглежда, но докато мога, ще го правя. Честно да ти кажа, не знам какво толкова намират в мене... Знаеш ме колко съм грозен с тия скули на азиатец и голото ми теме, и винаги са ми казвали, и мъжете, и жените, с които съм, че гледам лошо, сякаш искам да пребия или да изнасиля някого. Затова, като изключим тебе и още някой друг, с когото си разговаряме по телефона, аз нямам приятели, нито приятелки, това пък приятел с жена е смешна работа - или я чукаш, или не я чукаш, а ако си я чукал - какво приятелство след това. Срещнеш се с нея после на някой купон или премиера, а там още пет като тебе, дето са я чукали и още пет като нея, всички си говорите учтиво и почти приятелски, мляс по бузката, ръка й целуваш, другите също - е това аз наричам купон, - всички си знаете всичко и сякаш за първи път се срещате. Но това е заради такива като теб, винаги ги има там, дето нищо друго не виждат в жените, освен красотата и душата. И разни нови обожатели, които искат да сме приятели, направо смях ме напушва. Какъв приятел съм аз, да речем с тоя, дето е спал с нея преди мене и с тоя, дето е спал с нея след мене! Или с този, дето сега напира? Ти си моногамен и мечтател, ти не можеш да го разбереш това, но представи си, че това са всичките там твои бивши и бъдещи конкуренти. На всеки тя нещо им е разкрила за тебе, и ти не знаеш какво е то, никога няма да го узнаеш, добро или лошо е, и това те изнервя някак си. А от друга страна, те разсмива - нали и ти знаеш почти всичко за другите, а те не знаят, че знаеш...

Камен замълча за малко, колкото да избърше устните си със салфетката и да се намести удобно там, където седеше.

- Затова ще ти кажа само на теб - един-единствен път се почувствах приятел с жена, ама тя не беше истинска жена... Слушаш ли ме?

- Слушам те - казах бързо.

- Не беше истинска жена, защото беше лесбийка и по точно беше мъжка лесбийка. Ясно ли ти е какво значи това?

- Ясно ми е...

- Нищо не ти е ясно! Ти знаеш ли, че никога не съм се чувствал така спокоен и сигурен в нейната компания. Като с истински приятел. И никакво желание за секс. Абсолютно никакво. Ако щеш ми вярвай. Пием като мъже и не се напиваме. И се разбираме от половин дума. А започна случайно. Бяхме им отишли на гости с мойта мърла, не помня по каква линия... Тя си живееше с нейната като едно семейство, ама какво от това. Изобщо в мен нито капка ревност, само едно смътно учудване, че има такива жени. А мойта мърла, дето бях с нея, веднага я забравих. И докато си говорим с Инияна, така се казваше тя, обърни внимание на името, нейното гадже и мойто взеха да си гукат по женски за дрехи, козметики и други щуротии, а аз се отпуснах. Така не съм се отпускал никога с жена, пич, да знаеш, истина ти казвам. И с мъж не съм. Не знам защо, ама с мъжете все воювам, все нещо ме кара да си мерим ония работи и току се стигне до бой или тиха омраза, а жените ги мачкам, щото са по-слаби от мен и щото обичат да ги мачкам - и им е приятно. А с Инияна - странна душа беше тя, боже мой, знаеш колко съм вярващ и редовно ходя на църква да се изповядам, но тя беше като светица. Все на курви ли попадам, брато, не знам, все на лисици ли, но в мен свястна жена няма да се влюби и затова може би досега не съм срещал такава, освен Инияна. И истина ти казвам, започнах да се влюбвам аз в нея, ама така, както ти го правиш в поезията си, как да кажа, както го правят руските поети - влюбвам се в душата й толкова дълбоко, че не искам нищо, нищо не искам от нея. Не я виждам нито като жена, нито като мъж, а като Бог я виждам. Защото с нея съм говорил за Бога, както с никой друг не съм говорил, както и със себе си не съм говорил. И откъде тая ерудиция в това конско тяло, ще прощава сега, ако ме чуе отнякъде, ама си беше кокалеста и грозна, по грозна жена от нея не съм срещал, а едно сияние около нея като започне да говори... А как само рецитираше стихове с тоя дрезгав глас, изпразвам си чашата, пак я напълвам и пак я изпразвам, докато я слушам, и пием, и плачем и се прегръщаме и си разправяме живота, гаден живот, изродски, все за курви и за курвари си говорим, обаче по едно време си спомнихме детството. Няма какво повече да ти разправям, там е истината. И като се прибрах след това, цяла нощ не мигнах и на сутринта взех, че изгоних моята мърла. Но да се обадя на Иниана - нее, не смея, не мога, не искам, ей, да знаеш онова чувство, че можеш да омърсиш някого и себе си да омърсиш, не бях го изпитвал от дете. И то ме държа някак си горд от самия мене цяла седмица, никога не бях се чувствал така. И знаеш ли, взех да вярвам, че има приятелство между мъж и жена, истинско приятелство, ама трябва единият да е обратен, а другият да е стигнал до края чак, че да превърти отново в началото, нали разбираш. Ето, тебе все се опитвам да те омърся, да те накарам да изневериш на жена си, и да знаеш, гадно удоволствие е това, ама се опитвам... А тогава, с Инияна, като се опитах да накарам себе си така, не става, не мога да се омърся, някак си се раздвоявам и нея раздвоявам. И започнах да й се обаждам вечер и тя на мен, да си говорим по телефона, както сега с теб си говорим, споделяхме си и ядовете, и радостите, и новите гаджета, аз оная, моята мърла, не я прибрах отново, но без жена, знаеш, не мога, пак взех да ги вкарвам в кревата от време на време, ама те като сами искат... Вървя си по „Графа“ и ги заглеждам, и да знаеш, няма една да не спре и да не се обърне, която съм набелязал. И тогава се питам - всичките ли жени са такива, а само Инияна ли не е такава и започнах да вярвам, че попадам все на такива, дето са малко като мене - не им пука от нищо и на всичко са готови. А има такива, които все гледат надолу, а други през мен гледат, но то е същото. Ето такива жени ме вбесяват и амбицират - искам да ги..., знаеш какво искам, и изведнъж се сепвам, че може да са като нея, да имат не само женско в тях, ами и нещо мъжко, истинско, да са като Инияна, с която можеш да си говориш безпределно цяла нощ и цяла вечност...

Камен млъкна и пое дълбоко въздух, а аз дишах учестено, но не смеех да гъкна, да не го разсея.

- Трябва да направя това, дето ме съветваш - каза замислено Камен, - да ида да си взема някоя елементарна мома от софийските села наоколо, да се оженя за нея и да си живея кротко и вярно цял живот. Да ми народи дечица, да ми мие краката вечер... Като на тебе... Е, твойта не е елементарна, ти си момата в случая, защото никога няма да ме разбереш, никога няма да преминеш границата, никога няма да направиш това, за което ти се иска да убиеш някого, та дори и себе си, защото не знаеш какво е грях. Истински грях. Ти си праведен като мушица, вечер заспиваш спокойно и това ти е достатъчно. Ти си редовен, никога няма да разбереш каво е нередното... Макар че, знам ли, с тая женска душица в тебе, може и да разбереш... Затова ти си единственият, на когото го споделям, защото ти умееш някак да попиваш тъмното в мен и да ме успокояваш, излъчваш някаква странна позитивна енергия, никога не съм срещал мъж с такава енергия, бога ми, а на жените не им вярвам, когато ме попиват.... Само на майка ми, бог да я прости, само тя ме успокояваше. И отчасти Инияна.

Камен спря малко да накваси устата си с глътка вино, после продължи.

- Трябва да знаеш, че аз, като истински мачо, не мога да търпя женски сълзи, такива ги спуквам от секс, докато не спрат да реват, а само да хълцат истерично и да се смеят. Има нещо в мен, което не мога да разбера никога. Тоя гняв например, дето се появява в мен. На живота ли се гневя, на Бога ли, на жените ли, на майка ми ли, не знам. А не мога да го усмиря, ако не го изкарам върху някого. Изкарам ли го върху мене - не, не е същото, не мога да се разплача, не мога да се успокоя, а изкарам ли си го върху някого, особено върху жена, се успокоявам. А да ти кажа, понякога усещам - яд ме е на тези, дето са й го причинили, а пък - на - изкарвам си го на жертвата, вместо на тях, мизерниците. Сякаш се чувствам виновен, че нямам сили да им го върна тъпкано ли, че и аз съм като тях ли - мизерник, затова не смея. Гадно се получава, но това ме успокоява - странно, но ме успокоява. Само жените, брато, го разбират това, и не всички жени, ами само нещастните, и ти по изключение, и затова ми прощават, че съм такъв жесток към тях, нали ти казах, че изглеждам като изрод в началото, така им било първото впечатление, а после ме съжаляват и казват, че съм имал трагична душа и искат да се грижат за мен и да ме обичат...

Затова подивях така, когато Инияна ми се обади оная нощ, и ми каза, че приятелката й е изневерила и я напуснала. А да ти кажа, тя я обичаше, повече от мене я обичаше, но аз не ревнувах, както и тя не ме ревнуваше от мойте мърли. И тогава за първи път я чух да плаче, чак виеше от болка и за първи път ми дожаля страшно за нея. И направих страшна грешка, брато - взех едно такси и веднага отидох при нея, изведнъж се почувствах страшно горд, че се беше обадила на мен, а тя всичко беше изпочупила в апартамента, а на средата в хола беше горила писмата на нейната мърла, и подаръците й, и още неща, а после беше лиснала вода и паркетът се беше надул и тая вода я бе отрезвила, за да ми се обади... Никой не ми е плакал тъй на рамото, брато, никой. И изведнъж се почувствах като баща, като истински приятел се почувствах и останах с нея да не си пререже вените, както правят жените в хистерия, нали знаеш, макар че тя не беше жена, а си беше мъж. И лежах по гръб до нея в тъмното и си мислех, че животът е гаден и мачка приятелите ти, и теб мачка, а ти трябва да си отговорен за това и трябва нещо да направиш. И я видях, сякаш беше детето ми, знаеш, че не обичам децата, изнервят ме и затова не се женя, но този път, честно ти казвам, като мое дете я видях... И съм се унесъл, а като се събудих през нощта, а луната светеше, и я видях как спеше по корем, а всъщност вече не беше дете - дъхът и бе току до рамото ми, и лицето й беше толкова самотно и нещастно, каквото може да бъде само лицето на една жена, па макар и лесбийка, и тогава тая нейна слабост, дето я показа, па макар и насън, разгони магията и вече нощта не беше нощ, а бездна и аз не бях баща й, а един звяр, в който бездната се беше обадила. Бях едно обикновено, възбудено гадно животно и като я стиснах за лакътя, и тя изохка, съвсем се възбудих. Ама как се възбудих! Ако знаеш, брато, колко плака и ме моли и ме заклева да я оставя, че съм й приятел, единственият й приятел, да не правя това с нея, но не я чувах и не можех да я чуя, нещо се бе пречупило в мен, целият сън беше изчезнал, и аз бях мъж, и тя жена, и нищо повече, разбираш ли, нищо повече... Още през нощта я оставих там, да вие и да ми се моли, защото тя не спря да ми се моли през цялото време, и сигурно още го прави, мърлата му с мърла...

Слушах потресен и чаках края на историята.

Камен стисна зъби и добави:

- Сигурно ще ме попиташ какво стана после, ами нищо не стана, съвзе се, те жените се съвземат, защото са жени, па макар и лесбийки, но от тях приятел не става, запомни го от мен, освен ако не си някой импотентен писател, отгледан от жени и с малко повече сантименталност в душата, отколкото Бог е определил, защото причината не е в тях, а е в нас мъжете, само в нас, и надявам се, добре да си го схванал... И може всичко да си мислиш за мен, пич, но ако не бях й посегнал тогава, усетих, тя щеше да ми посегне на другия ден и тогава Инияна щеше да се превърне в една най-обикновена мърла, а аз не исках да стане такава, бога ми, не исках…И айде стига ти за днес, че трябва да се подготвям, чакам гости, знаеш...

И Камен усили звука на музиката и сякаш забрави за мен. Чувах го как шляпа с чехлите нагоре-надолу и разни шумове известно време...

Внимателно затворих телефона и изключих записващото устройство.

Нататък беше пустота....

 

 

© Владо Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2013, № 1 (158)