|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕТЮД В ЖЪЛТО Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен, Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак, Вървях подире й замаян от лъскавите обеци, И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок, Но бе ми светло на душата, и бе ми пътят озарен,
© Владо Любенов |