ДУХОВАТА МУЗИКА

web

Ето я - иде пак селската духова музика млада -
с цигани, българе и с диригента им - влах,
култово кърти паветата с гръм по площада,
вади бюрдюрите, циглите смила на прах…

Дуф-туту-дуф, дуф-дуф, туту-дуф!... - бие тупана,
бае Димитъра вае със китката сякаш по тежкия звук,
и ехото връща разлято със „еххххх” от Ръжана,
сякаш завижда на техния дух самоук…

Спас с кларинета, Найден с флигорната, Ачо с тромпета,
баса, огромната туба, граждани, шопи, и аз -
малкото хлапе, комуто му скача сърцето,
там на мегдана, сред тези велики мъже, във захлас…

А барабанчето реже с картечни откоси душите,
Начо се смее и зарад мен се изпъчва напред,
сякаш е знаел, че аз зарад него и тези разтърсващи ритми,
още преди да порасна ще стана поет…

И цигането с лъжицата весело удря чинела,
и мята ръце диригента им-влах като луд,
сякаш да спре, но не може, защото към нас е поела,
тази духова музика в жега, и в буря, и в студ…

И вървиме след нея - българе, цигани - всички,
къртим душите си, смиламе грижите в прах,
а подир нея вървят и се кланят, и кръстят, и сриват се ничком
и Тангра, и Ра, и Орфей, и Исус, и Аллах!...

© Владо Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2012, № 8 (153)

Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2011).