Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАЙ-ДЪЛГИЯТ СЕПТЕМВРИ
web
На Блез Сандрар
септември беше тъй безкраен
годината в която
заради бомбите посяти из града
дори да ритне кестен
никой не посмяваше
домакинствата започнаха да свикват
с тъмнината на мазетата
тези които имаха прозорче
можеха да проследят
развитието на войната
по ботушите
на преминаващите армии
блез се хранеше
предимно със попара
от ръжен хляб
и вкиснала извара
eдна неделя
както си подрямваше
на дървения скрин
на блез му се прияде дивечов терин
но еленско нямаше отдавна във париж
най-много някой плъх
озъртайки се да премине
през площада
къде е татко
питаше разплакано дете
а неговата майка
дълго помълча
преди през сълзи
да изсъска
пратиха го в ада
и тъй рецептата
поради липса на елени
ще бъде от свинско второ качество
с лъжица пача мас
преди и тя да е гранясала съвсем
като крака на пощальона
къде му е главата
да се мотае с колелото
по улиците на града
една осколка от граната
влязла надълбоко във плътта
гангрената за седмица
прояла всичко
и ето целият му крак
го няма вече
във война сме
нима забрави
малко
глупаво
човече
месомелачката заскърца
под напора
на твърда кожа и месо
сместа се трупаше в тавата
тъй както сухи листи по земята
приличаше съвсем на пресен гроб
теринът стана чудно хубав
и блез почерпи с него
вдовицата от първия етаж
о аз съм вашият най-верен паж
възкликна той когато й подаваше
студения терин
госпожата се разплака изведнъж
блез миличък
какъв ти паж
та нас ни готвят
всичките за градския екарисаж
закрачи блез
към своя дом обратно
а стъпалата скърцаха
под него в ритъм непознат
краката му тежаха триста тона
септември беше тъй безкраен
и му се прииска стълбището
към небето да го отведе
та ей го де синее
съвсем е близо
на две протегнати ръце
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2017, № 10 (215)
|