|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЖУХЪТ Владислав Христов Котките се умилкваха около нея, сякаш беше напоена с валериан. Тя ги хранеше с мляко и често казваше на съседите: "Повечко калций им трябва, като вейки са сухи!" Никой не знаеше защо ги храни. Явно много обичаше котките. Какво пък, хора разни. Мина време и странната жена на никого вече не правеше впечатление. Точно тогава котките започнаха една по една да изчезват.
© Владислав Христов Текстът печели първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet и Erunsmagazine (2007). |