КОЛЕДА В СЕЙНТ БЕРНАРД

web

На Блез Сандрар

в началото не беше словото
началото започна с гръм
и цялата земя разклати се
като камбанка на елха
в едно поле на север от лион
където блез и още хиляди деца
се биеха за франция
облечени във униформи
подвийте си крачолите им казаха
ще има много кал
войната почна някак на шега
плъховете бяха цели легиони
и се вълнуваха
от изхода на всяка битка
за разлика обаче от войниците
те ставаха все повече
ядяха трупове и дебелееха
а женските им раждаха
по три пъти на седмица
един сержант с ирония подхвърли
че те са истинските победители
и че войната всъщност
нямала значение за никой друг
освен за плъховете
така започнали раздумка
унесени в окопа като в люлка
телата се разпръснаха на малки късове
заря от кръв и нервни окончания
изпълни въздуха с познатия до болка аромат
на печено месо по коледа
блез лежеше с лице срещу пръстта
и спомни си как като невръстен още
в кот д'азур следеше с поглед под водата
танца на неоновите рибки
и рачетата които го държаха под око
от този сън събуди го гласът на командира
блез момчето ми стани
носилката е вече тук
ще те превържат в лазарета
утре сутринта ранените
ще тръгнете към сейнт бернард
където в болницата ще останете
до края на войната
със сетни сили
блез надигна своята глава
а рибките неонови
побягнаха от светлината
останала му беше лявата ръка
другата къде ли се търкаляше из пущинака
и за кого тиктакаше часовника
на мъртвата й китка
в лазарета блез предимно спеше
една сестра ухаеше на мед
припомни му годините преди войната
когато той се беше върнал от русия
там с разбойника роговин
въртяха дребна търговия
блез нае си малка къща
в покрайнините на париж
а после купи осем кошера
медът бе скъп тогава
париж все по-голям
о как сърцето му на юноша желаеше
пчелите да забързат своя ход
но нарочно сякаш те се бавеха
пчелите имат друго време
ние хората не ще го разберем
му беше казал старият съсед флоран
който не отглеждаше пчели
но знаеше за тях доволно много
и също тъй ухаеше на мед
досущ като онази младичка сестра от лазарета
една неделна сутрин
ранените пристигнаха в анси
оттам до сейнт бернард
закараха ги с камиони
излезе силен вятър
ах вятърът
от който бинтовете
по телата на войниците плющяха
подобно малки бели знамена
на тази изначално провалила се война
коледа дойде след има-няма два-три дена
готвачките раздадоха по няколко фурми
и внесоха във стаята елха
с една-единствена звезда като украса
тя нощем светеше във тъмнината
понеже майсторите на звезди
бяха сложили прашинки фосфор
в нейната позлата
дали и за умрелите не свети по една звезда
дали фурми ще им дадат като отплата
не спираше да мисли блез и тъй заспа
на сутринта помоли за писалка
а после с лявата ръка
написа името си с разкривени букви
да времето сега се движеше
тъй бавно като в кошер
блез потъна в сладък сън
от който го извади
жужащата из стаята пчела

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2014, № 12 (181)