КАФЯВАТА МЕЧКА

Владислав Христов

web

Легендата за Кафявата мечка се носеше от ухо на ухо между хлапетата в квартала. Кафявата мечка всъщност беше стъклено топче от онези, с които повечето от нас са си играли като деца. Негов притежател беше Тянката - къдраво и широкоплещесто момче от пети клас с вече мутиращ от пуберитета глас. Никой не знаеше откъде се беше сдобил с това топче. Слуховете, които се разнасяха, бяха, че го е намерил заровено в земята. Той никога не говореше за това. Преди да започнем играта на стъклени топчета, Тянката вадеше ритуално от джоба си Кафявата мечка и я насочваше към слънцето. Всички се нареждахме зад него, за да видим чудото. Всеки път през топчето минаваше различен спектър светлина. На това може би се дължеше уникалността на Кафявата мечка. Къдравият й собственик допълнително подклаждаше мита за нея, защото не даваше никой да я докосва. Право за това имаше само той. Веднъж успях да се докопам до нея - докато пикаеше, я беше забравил в бързината между другите топчета. Грабнах я с разтреперани ръце и първото нещо, което осъзнах и ме шокира беше, че всъщност това не е топче за игра, а стъклено око. На едната му страна пишеше нещо на немски. Уплашен, оставих Кафявата мечка на земята, откъдето я бях взел. Тянката така и нищо не разбра. Бяха минали повече от 30 години оттогава. Четях една статия за убийството на Гео Милев. Изследователите разпознали костите му сред другите в масов гроб по изкуственото око. Намереното око било чешка направа и със същия кафяв цвят, както окото на Гео Милев. В същото време, роднините на поета опровергават тази теза. Те върдят, че окото e немско производство. От спомените ми изплува Кафявата мечка. Така и не прочетох статията до края.

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.11.2016, № 11 (204)