Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЖУДИТ

Владислав Христов

web

На Густав Климт (1862-1918)

Джудит - ръцете й бяха толкова прозрачни. Скитахме през нощите в Тенерифе. Една сутрин аз й правех палачинки и все се късаха, а Джудит се смееше. Разправях й как котката на Климт родила в джоба му. Изведнъж тя ме попита: "Искаш ли да си вземем коте?!" После закрещя: "Коте, коте, искам коте! Искам едното му око да е зелено, а другото - синьо! Искам козината му да свети от електричество!" Джудит обу онези свои дрънчащи обувки. Токовете им бяха сцепени и вътре в тях чаткаха хиляди малки камъчета. Чат, чат, чат. Джудит излезе да търси това разнооко светещо коте...

Минаха години. Аз продължих да правя палачинки. Вече не се късаха. Идваха разни жени, изяждаха палачинките и си отиваха. Понякога някоя от тях ме питаше: "Не ти ли е скучно да живееш сам, защо не си вземеш поне едно коте?!" Тогава сълзите ми потичаха като сладоледи през Август. Отговарях й: "Ще трябва да отскоча до стария Густав, чух, че котката му се окотила, сигурно котетата вече са пораснали. Ще си избера някое женско, едното му око ще бъде зелено, другото - синьо, а козината му ще свети от електричество!". "И как ще го кръстиш това вълшебно коте?!". "Джудит!"

 

 

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2011, № 10 (143)