Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХАЛКИДИКИ
web
Запиляхме се
някъде
из Халкидики
зелен
мрамор
копаеше
слънцето
нашата
кожа
с цвят
на патладжан
беше
зората
още колко
дена
лято
мастика
и чирози
накацали
по въжетата
съхнат
чайките
ръчно тъкани
от прабаба ми
Катерина Стефанакис
наследил съм
носът
дето в училище
все ми се смееха
докато четях
Илиада
се чувствах
Минотавър
а всички
учителки
по литература
бяха комари
размазани
по варосаните
стени
на някаква
къщичка
в Мармарис
пишеше
винаги
прясна
риба
само тук
калмари
октоподи
и костенурки
в морето
се гонят
две момичета
от селото
попитах
мога ли
да ги снимам
а те побягнаха
заедно
с огърлиците си
от седеф
и костилки
маслинови
август
редеше
мозайки
всяка нощ
Сеферис
се събуждаше
по обяд
и започваше
да ги
пренарежда
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2004, № 10 (59)
|