|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФИНА МЛЕЧНА ИСТОРИЯ Владислав Христов стъмва се и се зазорява като във всички градове и въпреки това тук вече нищо не е както преди той казва небето потъмнява с няколко тона всеки път когато тя си тръгва а слънцето губи няколко от лъчите си тя се смее после започва да си тананика някаква мелодия и докато си я тананика забравя нейното начало какво от това продължава да си я тананика може би тази мелодия е вече съвсем различна и навярно тя изобщо не си я тананика ами спи спи и сънува музика тя казва сънувам кошмари а сутрин той ме успокоява сигурно само за това ги сънувам тези проклети кошмари той се смее после се облича бързо чорапи дънки пуловер яке обувки защо ли толкова бърза тя така или иначе ще го изчака та нали в него е онази огромна кутия с шоколадови бонбони която скришом ще изядат
© Владислав Христов |