ТРАНССИБИРСКИЯТ ЕКСПРЕС

web

Виж ме:
заприличал съм
на Транссибирския експрес
който от сто години
по релсите потраква
трака-трак
и спирките си знае наизуст
и своите пътници познава до един
и писъка на влаковите свирки
и писъка на раждащите
в трета класа майки
и писъка в полето на чакалите

Далеч не беше
времето когато
загледан във степта
чертаех нови пътища
с фенери светещи
досущ като в Париж
градът от който
всеки тръгва си
нарамил своята тъга...

Какъв Париж
съвсем съм полудял
та моят път е през Сибир
и хората които качват се на мен
с напукани ръце са
с агнета заклани във торби
с димящи пити ръжен хляб
а дамаджаните напълнени със квас
потракват тихо
трака-трак

Нима ще седнеш в този влак
да се повозиш
до Иркутск или пък Харбин?!
Нима...?!

Не вярвам
и все пак
ела, ела със мен
да ти покажа нещо:
в това купе
самият Блез Сандрар
пътува с Жана
и писа осемнайсет дена
някаква поема
завит единствено
със своя вълнен шал
а Жана беше болна
храчеше парченца кръв
и никак не ядеше
Блез приспиваше я нощем:
мое морковче
мъркащо мърморче
котенце светещо
кукувица кука
ку ку ку
ти си пъстро какаду
булка моя малка
невестулка
спинкай
светулчице
свята
на ни на...

Нея пък
не я ловеше сън
и питаше го час през час:
Блез, далече ли сме от Монмартър?
Кажи ми, моля те, кажи,
далече ли сме от Монмартър?
Далече сме, Нинет,
в Сибир сме нейде
сред степта
а после ще отидем
до Япония
да видим храма във Киото
с глухите пазачи
ако имаме пари
до Борнео и до Ява
ще отскочим ний за малко
в горите там цветя живеят
които гълтат цели птици
а хората пък
хранят се със скорпиони
там утрото е тъй прозачно
че гълъбите блъскат се
един във друг
представи си, Нинет,
как се любим сутрин
под листата огромни
на папратите
и сме тихи
толкова тихи...

но сега трябва да спиш
чуваш ли
трябва да спиш...

След три дена
тя почина
на декември първи
рано сутринта
Не тежеше повече
от трийсет килограма
Блез пови я
с онзи вълнен шал
дето беше му
единствената дреха
а после слезе
във Челябинск
да я погребе...

Никой не разбра
за тази смърт.
Качиха се стотици хора
напълниха купетата
и влакът хлъзна се
по релсите напред...

А има гари
от които никой досега
не се е качвал
и въпреки това
билетопродавачката
стои на пост
в чакалнята където
само преди няколко години
влезе заблудена котка.
Стрелочниците в тези гари
имат стая с печка и легло
а вазите са пълни
с празни химикалки
защото тайна ще ви кажа:
стрелочниците
всъщност са поети.

Веднъж се връщах от Ростов
и слязох по погрешка
на една такава гара
билетопродавачката
Толстой четеше
похапваше си тайно блини
които скри
когато ме видя
Какво обичате ме пита тя
и почна се една:
обичам меденки
със прясно мляко
пилешки крилца
бутилка хладна Шардоне
жени с лунички обожавам
а също Прага, Питер и Париж
изчака ме да свърша
после заяви:
билети няма
няма от години
купуват се във влака
млади господине...

Ето те и теб:
в другия край на коридора
провираш се
между хора, кучета и коне
между чували със сухари
и пушена есетра за из път.
Ама ти наистина си луда
да се качиш
във Транссибирския експрес
заради мен
и с тези летни дрехи
къде си тръгнала в Сибир
ела, ела в това палто
да те завия
че тук нощите студени са
и дълги колкото един живот...

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2011, № 12 (145)