Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦЪРКВАТА

Владислав Христов

web

зографе защо се мъчиш от толкова години сам в тая църква без да знаеш кой я е построил без да знаеш защо я е построил без да знаеш дали е църква или нужник насред полето веднъж ти ми каза "...тая църква е любовта ми трябва да я украся повече хора да влизат в нея да й се радват своите църкви да украсят там децата си да кръщават там роднините си да опяват... всеки има в тоя живот време тъкмо да изпише една църква..." после се зарече до голямата задушница да я завършиш но мина задушницата минаха много много задушници излъга ме ти тогава излъга ме пък след това ми разправяш "...не съм виждал църква завършена то църквата е като небето можеш ли да го изпишеш цялото..." сега когато се вгледам в теб осъзнавам колко си остарял колко са дълги ноктите на краката ти колко е побеляла косата ти стопил си се подобно свещ но въпреки това те виждам как всяка сутрин стриваш люспи от лук за охрата въглен от кози кости за черното как отваряш вратата на църквата да излязат призраците и влизаш на пръсти след първия слънчев лъч а после по него се качваш до купола цял ден не слизаш ни вода да пиеш ни залък в уста да сложиш нощем безплътен си само очите ти светят когато се прибираш в своята стая която наричаш дом тъй както наричаш любовта църква водата вода и огънят огън твърдиш че всеки трябвало сам да си изпише църквата щото ако някой му помагал гръм щял да я порази река да я завлече а без църква колко чини един зограф

 

 

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.04.2009, № 4 (113)