ЖИВОТ

web | Живи души

Ядосах се вчера, взех си главата под мишница и напуснах неприятната компания.

Но по стълбището се спънах, изпуснах главата и тя се търкулна някъде. А стълбището, то се знае - тъмно. Опипах насам-натам, нищо не успях да набутам и си тръгнах. Без главата.

Виждате ли какви работи стават, когато се разсърдим, у нас. А ние не сме в Щатите, за да се сърдим току-така.

В Щатите, какво - там и да се разсърдиш, електричество има навсякъде. Изпуснеш си главата, тя дори и далеч да се търкулне, ще я видиш. Светло е там, кьорав да си, пак ще я видиш.

А иначе главата си я получих.

Спях още, когато се звънна. Отворих - една жена с глава под мишницата. Ама не със собствената си - оная си беше на обичайното място.

- Я! - казах. - Това май е моята глава. Дето вчера си я загубих.

Доста притеснено комуникирах с жената. То си е и за притеснение - знаеш ли какво може да ти дойде у нас на главата, ако си без глава. Не сме щатски хора, нали? Там и без глава да си, какво - демокрация е. Пълна и безостатъчна!

- Ама мойта глава е, мойта! - ставах все по-сигурен от несигурността си. - Пък аз така и не можах да си сложа нощната шапка и цяла нощ сънувах кошмари.

- Вземете си я, гражданино - даде ми я най-сетне жената. - И благодарете, че тук не сме Щатите. Ако бяхме Щатите, никой нямаше да се загрижи за главата ви. Алиенация му казват!

Тя ще ми говори на мен кое как е. На мен - дето още от люлката ми рождена все са ме алиенирали.

Проста жена излезе - дори не й благодарих. А можеше пò така, ако беше пò онака! Кафенце да й предложа, да покомуникираме, да се дезалиенираме... Знаете как се конципират тия работи.

Ама проста жена - що да я каня?! Само да ми губи времето да дискурсирам, че в Щатите е светло и затова никога няма да можеш да си загубиш главата. Освен ако много силно не желаеш. Но и тогава няма да тръгнат да те будят рано-рано за нещо, което можеш да си набавиш във всеки супермаркет. Даже и в маркетите можеш да си набавиш глава. Въпрос на маркетинг. Пълен и безостатъчен.

"Брех, размислих се, тая жена е от съмнителна по-съмнителна. Дали не ми е сменила главата? На външен вид - моята си е, ама ако е изчоплила нещо от нея?"

Нали знаете какви ги вършат напоследък. У нас от автомобилите какво ли не изчоплят, та от една глава ли няма да могат?! Хем автомобилите са с алармени инсталации. Ама какво да ви разправям. Вие си загубете главата, пък ще видите как ще я върнат у нас.

Да-а-а, лошо се живее у нас, лошо.

И кога ли ще стане по-добре, един господ знае.

Той господ затова предпочита да си стои в Щатите. Какво ще прави в тая наша тъмница? Няма пак да се напряга да измисля светлината, я. Едно "благодаря" ще му вербализират ли сетне?! Затова нашият господ е дървеният господ.

А главата все пак си я сложих. Не ми се умира още. Дори и у нас не ми се умира.

Макар че това живот ли е...

Екзистенция пълна и безостатъчна, а не живот!

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.