ЗДРАВЕ

web | Живи души

Сложих си изкуственото чене и проядох.

Сложих си слуховия апарат и прочух.

Сложих си изкуственото сърце, изкуствените очи, изкуствения бъбрек...

Лашнах се в асансьора и чак на 138-я етаж забелязах, че съм забравил да си сложа изкуствения десен крак. Не ми се връщаше до 1838-я етаж, та излязох на куци крак.

Една дама ме видя и каза:

- Хайде да играем на дама!

То нещата напоследък са малко объркани - помислих, че ме е взела за травестит. Ама се сетих, че да играеш на дама, значи да играеш на дама. Пък и дамата не можеше да не види, че си бях сложил изкуствения мъжки орган. Хем от най-модерните - ООО. Органично оригинален орган, тоест.

Поскачахме си, значи, на дама с дамата. Съвсем естествено.

Пък някои твърдят, че цивилизацията убивала естествените пориви.

Как ще ги убива - дамата си беше сложила своя ООО, аз моя ООО. И:

- О - О - О! О - О - О!

Като в рекламния клип, че и по-натурално.

И след девет минути ни се роди детенце.

Здраво!

Почти всичко си му беше изкуствено - само едно естествено ухо дето имаше. С него малко недочува, но утре ще му го заменят.

А разни типове още мъркат против цивилизацията. Болна била, не знам какво си още.

А тя си е чисто здраве.

Здраве за наздраве!

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.