ЪГЪЛ

web | Живи души

Скъсаха ме от бой. Мълчах.

Мутрата ми се поду. Казвам, че е от зъбобол. Съветват ме да отида на зъболекар.

Не отивам. Не им вярвам. Наричам ги спермацевти. Лекарите, зъболекарите и всички други. Спармацевти са и това си е!

Мъдреците ми избиват навън. Обраствам. С четина ли, с какво там. И копитца ми покараха.

Зъбите ми стават глиги. Глиган, глиган съм, но не спермацевт!

Чеша си редовно глигите на това дърво тук.

Няма дърво ли? И мен ме няма?!

Ми то е, щото съм отлитнал. Всички глигани, като си начешат глигите, отлитат нанякъде. Търсят си ятото, намират го и отлитат зад ъгъла на смисъла.

Не си ли виждал нашето глиганско ято? Във формата на ъгъл. Ъгловато глиганско ято.

Не е много естетично, но иначе е интересно да си летиш. Трябва само да са те скъсали от бой, да си мълчал, да не си търсил спермацевтите, да са ти избили мъдреците, да си обраснал, да си се окопитил и да си си начесал глигите.

Тогава непременно ще свърнеш зад ъгъла и ще полетиш.

Ей там, там трябва да свърнеш - зад оня ъгъл. Само че ти си прекалено правилен и никога няма да стигнеш до ъгъла. А то се иска и да свърнеш.

Трудничко е, но пък ако знаеш колко е хубаво да си ъгловато глиганско ято.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.