СОЦРЕАЛИЗЪМ

web | Живи души

Изчерпах си сюжетите. Затова реших да видя леля си в болницата. Скучничка женица си ми е тя, сивичък й беше животецът. Така и така скоро ще си отиде, барем накрая да й се случи нещо вълнуващо.

Та стълпили сме се разни хора пред входа - чакаме да ни пуснат. И една баба вика на друга:

- Ти медицината я остави. Остаряла работа. На екстрасенсите, на екстрасенсите се надявай.

- Ами да - откликна другата бабка. - При нас има един такъв. Като те опипа с биополето и диагнозата ти е готова. Наскоро опипа така една комшийка. Пред свидетели й каза: "Бременна си, гарантирам!”. И булчето след две седмици взе, та роди.

ПРИПИСКА-ЖАЛВАНЕ: Аз съм демократичен писател, постмодернист съм, черни разкази пиша, а какво демократично, постмодерно или черно има тук, какво?!

Соцреализмът ми яде на мен главата, соцреализмът...

Щото се поведох по тоталитарния лозунг: "Повече между народа, по-близо до живота!"

И какво? За малко отидох сред народа и ме изби на соцреализъм. А може, по-иначе може...

Пък на всичко отгоре, като ни пуснаха в болницата, оказа се, че леля ми умряла. Натурално умряла и реалистично. Пълно и безостатъчно! А аз толкова чаках да ме види.

Ей така ни губят времето на нас, писателите, с разни реализми. Със соц...

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.