|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСТРОВ Всеки си има свой пустинен остров. И аз. Пък трябва да се яде. Неприятно, ала неизбежно. Хрус-хрус - първо левия крак. После десния. Ръцете. Всичко останало... И ето ме - само една уста. А устата вика: - У-у-у! У-у-у! У! Протестира. Като я гледаш - нищо и никаква уста, пък и тя протестира. За свобода се бори. И ще продължава да се бори! Уста е - сама себе си не може да изяде. Свободна уста на свободен остров. Ние сме обречени да бъдем свободни!
© Владимир Янев Други публикации: |