КАРМА

web | Живи души

Такава ми е кармата в тоя живот - да съм беден. Сигурно в предишния съм бил махараджа, та сега си изслужвам мурафетлъците.

Ама му намирам колая, де. Ето - купували тела. Като умреш - правят разни опити с тях. Много важно! В другия живот друго ще ми е тялото, пък и за науката нали е...

Отивам, разбира се. Но цената хич я няма.

- Ей, много малко давате, бе. Съвсем запазено тяло предлагам. Само черният дроб, дето...

- Толкова! Ценоразпис има.

- Ама не може ли на части? Поотделно да оцените. Сърце там, мозък, бял дроб... За черния не споря. Честа употреба - поизносен си е.

- Не може на части. Само на едро купуваме.

Как така само на едро? И си тръгнах. Обиден и погнусен. Може да съм малък човек в тоя живот, но от предишните ми е останало достойнството. Него ако загубя, какво...

Добре, ама черният дроб си иска дажбата. Докарах го аз него до кръчмата, пък там джан-джун приятел няма. И пари няма.

Хайде обратно! Такива са обстоятелствата - смирявам си достойнството.

А то вече голяма опашка се образувала. Тяло до тяло, мила моя майно льо... Кротнах се, чакам. По едно време излиза един и казва, че вече нямали нужда. Събрали каквото трябва.

- Как така няма нужда? - развълнуваха се телата. - Откъде-накъде да няма нужда?! Тя, нуждата, утре пак ще се появи! Науката напредва, потребностите й растат...

Къде ти! Баш на нас ще капне.

Абе и аз съм един главок. Даваха ми хората - назлъндисвах се. И какво като се назлъндисвах? Ето ти сега тяло без полза! Даже във вреда - трябва да го храниш, дрехи и обувки да му купуваш. За разходите по черния дроб да не отваряме дума.

Ама на - карма! Пълна и безостатъчна. Безотрадна и печална...

Стана ми едно такова чоглаво, че не мога да изпия двеста грама от само себе си, че съм беззащитен като неполято мушкато, че може и да умра...

Обаче последната мисъл бая ме поразвесели. Представих си как роднините трябва да се поразтичат - ковчег да купуват, гробище да търсят, че и некролози на всичко отгоре да пишат и лепят. И едно хубавичко ми стана, ама така хубавичко...

И в най-лошата карма има нещо хубаво!

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.