ЮНОША

web | Живи души

Не към очаквал да срещна живота по друм от цветя, в колесница от лунни лъчи и прочие дивотии. Не съм поздравявал пролетта и младостта - винаги съм бил реалист. Просто се явявах на разни конкурси, ама все не ме вземаха на работа, та бая се бях отчаял.

Излезе ми накрая късметчето.

Работа и половина - натискаш разни копчета. Само едно червено копче не трябваше да пипам. Обясниха, че ако го натисна, ще отиде половината свят.

Цял месец си играх с копчетата. С червеното - не!

И тогава нахлуха група психолози. Овързаха ме с разни жици, изследваха ме, тестове ми правеха.

- Кажи - викат, - защо не натисна копчето?

- Щото така казаха.

- Ясно - закова един, - послушническа установка! Подчинява се на заповеди.

- Ама не ти ли се прииска да видиш какво ще стане? - диви се друг.

- Какво да стане?

- Аха - казват, - синдром на равнодушието. Добре де, не изпитваш ли гордост от властта и силата?

- Защо гордост?

- Очевидно е - заключиха - индивид, лишен от индивидуалност! Отсъствие на инстинкти за разрушение и воля за власт. Невероятен екземпляр.

- Най-човечният човек - парафира шефът им. - Всичко човешко му е чуждо.

Сложиха ме в една клетка, поставиха на нея надписа "Най-човечният човек" и ме подкараха да ме показват на света. И досега ме въртят насам-натам, а хората се дивят и ме сочат за пример. Не е лошо, дори е приятно, макар че вече съм претръпнал и не е както беше в началото.

Само да не беше тоя сън.

Вземат ме на работа. Да натискам разни копчета. Само две копчета не трябва да натискам. Сторя ли го - отиват двете половинки свят.

Аз обаче казвам - "Нека пламне земята за пир непознат!" И прас - първото копче. Пак казвам: "Барикаден пожар върху стария свят!" Прас - второто.

Хиля се и чакам да дойдат психолозите. Да, ама те ми повярвали и ми доверили истински копчета.

Ужас!

Дано не разберат какво сънувам, че ми отиде клетчицата. Та и надписчето на всичко отгоре.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.