Я!

web | Живи души

Я!

Я, я!

Нещо пука. Излизам, гледам - пролетта.

Пролетта се пукнала като в народна песен. И ми мило едно, драго!

Дръвчета цъфнали, птички пеят, пчелички... (Май нямаше пчелички, ама карай - за пълнота и безостатъчност на пейзажа.)

А хората - доволни.

Едни такива хора - подменени сякаш. Още малко и ще се заобичат.

- Я - рекох, - отде-наде?! Какви фасони ми предават тия гадове!

Намерих си едно дръвче, с много птички, с много пчелички и се обесих.

Я - ще ми се правят на щастливи и обичливи! На хора ще ми се правят.

Ако са наистина такива, ще се опечалят.

Ако не се - значи са лицемери.

Такова капанче им заложих на тия гадове, че ни натам, ни насам.

Я - пролет, хора, щастие...

А изначалният трагизъм на битието къде отива?

Я!

Я, я!

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.