ДИПТИХ ЗА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНАТА ПОЕМА^*

Владимир Янев

web | Живи души

I.

Мразя тая книга. Пълно и безостатъчно, както обича да се изразява говорещият в нея.

Мразя тоя говорещ. Вероятно, защото е изненадваща част от неговорещия в мен. Веднъж той заговори така ясно, че взех и го записах. Мистика някаква! Не и мистификация - така си беше.

Мразя и труда си над книгата - самоотнех си страшно много време; чувствах се омърсен, когато при редактирането се превъплъщавах в представения тук герой.

II.

Историите тук са кратки и весели като опашката ми. ("Това е история дълга и тъжна като опашката ми”, казва Белият плъх, пък Алиса го пита: "Дълга - да, но защо тъжна?")

Кратки - да, но защо весели? Какво им е веселото на тия истории?

Веселото е, че записал ги, нямам опашка. Самоотрязах опашатия в себе си. Вече най-много да е рудиментарен орган.

Веселото е в единственото парче, където не говори говорещият - "Тъмница". Какво че бягаме от един затвор, за да попаднем в друг. Работата не е съвсем безнадеждна, докато смятаме, че работата ни е в надеждата.

Веселото е, че наистина мразя тази книга и този говорещ.

Намразете ги и вие - заслужават!

Обезопашеният автор

БЕЛЕЖКИ

* "Енциклопедична" не само защото отделните късове са наименовани и подредени по азбучен ред, а защото според авторовите представи това е енциклопедия (съвсем кратка и непълна) на мерзостта на мерзкия човек. Защо "поема"? Питайте Н/егово/ В/еличество/ Гогол, който има отношение и към заглавието на книгата. Техни Литературни Величия Даниел Хармс и Михаил Зошченко няма какво да питате - прочетете ги! [обратно]

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.03.2007
Владимир Янев. Живи души. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Владимир Янев. Живи души. Велико Търново: Фабер, 2006.