|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕХОВ "Платонов: Платонов ме боли." Събудих се по едно време. Чувствам - всичко ме боли. Глава, сърце, стомах - пълно и безостатъчно целия! Изплаших се, щото стана като с оня от пиесата. Платонов. Целият Петров ме боли. Петров ме боли, Петров, а не някакъв си там Георгиев. Уплаших се, събудих и жената. Пък тя, като се разкудкудяка. Лекарства ми дава, компреси ми дава. А мен ме боли-и-и. Петров ме боли. И ме е яд, яд ме е на Георгиев. Както и да е - отпусна ме малко, поунесох се... Заспах. А сутринта се събуждам и ми е криво. Криво-право - тръгвам на работа. А насреща ми Георгиев. Оня същият, дето нищо му нямаше през нощта. Когато ме болеше Петров. Светнах му аз един на Георгиев, та и на мен ми светна. Съвсем ме отпусна. Пък тоя простак Георгиев така и не можа да разбере, че в чест и памет на самия Чехов съм го фраснал. Къде ще ти го разбере Георгиев - никога и нищо не го е боляло, та да разбере. Усъмних се, че и сега не го е заболяло. И както беше паднал, сритах го по мутрата. Пак в чест и памет на Чехов. На доктор Антон Павлович в чест и памет!
© Владимир Янев Други публикации: |