СЛАБ АНГЕЛ
(Коледен разказ)

Владимир Янев

web

Посвещавам на всички,
неусетно превърнали се
от войници в надполувековни мъже.

През коледната нощ на 1973, пред погребите в Косталево, Врачанско, един заек ожесточено кълцаше парче козя пастърма. Действията му с тъпия войнишки нож, годен за мушене, но не и за рязане, бяха приковали живия интерес на ангела до него. С неподправено любопитство той следеше еднакво мъчителната и за пастърмата, и за заека операция.

Най-накрая създанието, което, както ще се разбере, не беше съвсем божие, измъкна изпод крилото си огромна чекия. Разтвори я, месецът се плъзна по блестящата стомана и се търкулна към близката снежна преспа. Кой да му обърне внимание?! Ангелът вече беше казал „Глей сега, заек” и тънките, почти прозирни парченца, сякаш от само себе си се строиха под равномерните команди на острието. Сръчкото пъхна чекията под крилото си и погледна очаквателно заека. Той му подаде бутилка вино. Ангелът заби в тапата нокъта си и го завъртя до раздаването на подканителното „пльок”. Ароматът на виното изду ноздрите им.

- Според устава: първа глътка за Родината! - изкомандва си заекът и надигна шишето.

Примлясна и добави:

- Както се полага на старшията на групата. Новобранците да не надничат нито в канчето, нито в бутилката!

Ангелът се сниши. Самият той не се полагаше според устава за гарнизонната и караулната служба. Бяха го изобретили старите кокали, които тази нощ го зачислиха на заека, за да го разтушава през шестчасовото му коледно стоене на пост.

Старите кокали предупредиха, че ангелът бил общо-взето свестняга, но, ангелска му работа, имал склонност да се напива. Най-добре било въобще да не му се дава и глътка. Слаби им били ангелите на тоя тип ангели. Един такъв, например, редовно ходел с постовите на Гривица. Туй хубаво! Веднъж обаче така се напил, че когато дошли проверяващи, войникът викнал „Стой!”, пък ангелът му взел следващите думи от устата. Само че не запитал уставно „Кой идва?”, а ревнал „Никой да не идва!”.

Разбира се, това не станало по Коледа, а по време на световното първенство по футбол, което онзи войник така и не зърнал в ареста. Коледата си е друго нещо, свят празник, добавиха старите кокали, но съвсем предположимо е някой офицер да се окаже атеист. Какво ще направи тогава този гад? Ясно какво: яко ще се нацепи, ще накърви очи, ще нахлузи фуражката. И колко му е - цъфва право пред погребите! Я да си представел заекът при това положение един също като него - пиян, накървил очи и той, макар без фуражка, при това ангел. Майка му жална тогава на заека! Какво щяло да произлезе от тази галимация? Дисцип ще произлезе, а може и пандела, заключиха старите кокали!

Ето защо заекът мълком подкани ангела да си вземе от пастърмата, а сам отново навири бутилката, без да откъсва поглед от пътя под погребите. Трябваше да отваря очите си на четири. Две за предполагаемия пиян офицер и две за наличния, временно зачислен му ангел, който трезво въздъхна. Виното носеше съвсем уловимия...

- Дъх на цивилизация - продължи гласно заекът.

- Каква цивилизация, това си е напълно старовремска работа - парира го ангелът. - Топла соба, “Ой, Коледо, мой Коледо”... Фолклори-молклори.

- Че какво му е лошото? - възнегодува заекът.

- Лошо няма, ама цивилизацията, заек, е друга работа. Старите кокали вече са се набуфкали в караулното. Печката бумти, магнета вие, та се къса. Кеф! А старите кокали ги дробят едни такива за уволнението, за Марчето от Стражица...

Ангелът преглътна и постулира:

- Цивилизацията, заек, е мечтата по цивилизация!

Заекът, обиден, че му викат заек, горещо възрази. Какво ти разбира един ангел от цивилизация, нека каже какво?! Той самият пък - хептен не разбира! Клечи пред погребите на Косталево, светогледът му стига до караулното, не до широкия свят, какъв цивилизационен опит може да придобие при това положение.

- Има живот и извън Косталево, мой човек! - постулира от своя страна заекът и отпи.

- Сигурен ли си? - изпитателно го погледна ангелът, съзря, че тоя баламурник съвсем леко стиска бутилката и нагло я сграбчи, та удари един едър гълток.

„Ей, ей...”, понечи да го възпре заекът, но му дожаля за ангелската проста и несретна душица, та го изчака за втора глътка. “Толкова ти беше на тебе!”, каза му след това и хрясна бутилката с приклада. Кървави петна посипаха снега.

- Бистра водица, мирна главица! - обясни бащински заекът. - И на мен ми се пий, ама на - служба!

Искаше да утеши ангела, пък и себе си. Но и на двамата им стана неуютно и тъжно. От гората се раздаде нещо като тютюнджийска кашлица. Ангелът беше намусен, не тръгна да обяснява нищо за прочутия косталевски бухал, познат на поколения войници от Врачанските казарми.

- Какво толкова му харесвате на този живот извън Косталево? - поде след проточилата се опечалена пауза ангелът. - Не е нещо особено.

- А на Бог какво му е толкова особеното? - отвърна предпазливо заекът.

Старите кокали го бяха предупредили, че ако се задълбочава по въпросите на теологията, ангелът може да се разсърди и да фукне нейде. Правил им бил такива номера на някои по-разпалени.

- Не е нещо особено - охотно се съгласи ангелът. - При това не може да свири на блок-флейта.

- Че защо му е на Бог да свири на блок-флейта? - учуди се заекът.

- Имаше един от по-старите стари кокали - знаеш ли как свиреше на тая блок-флейта? Божествено! А Бог не може. Няма значение за какво му е, но не може - държеше на своето ангелът.

- Чакай сега, нали Бог... Нали всичко е по силите му?! Може пък да не иска да свири на блок-флейта, а не че не може - предположи заекът.

- Твоите началници всичко ли могат? - опита да се заяде онзи.

- Те са обратното на Бог - не могат нищо. Да не говорим за свирене на блок-флейта, дето не знам какво е и откъде изобщо...

Заекът не знаеше как да продължи, ангелът се готвеше да въздъхне неопределено. Ситуацията беше “цуг-цванг”, както се казва на понятен език - който кажеше нещо, щеше да сгреши, ала от храстите се чу топуркане, след това нещо черно се приплъзна покрай двамата и заби в дерето. Заекът насочи автомата, но ангелът го запря.

- Глиганче е, заек. Неопитно е, та се хързулна по задник. От есенес тук е пълно с глигани. Спускат се надолу и свистят като гюллета. Търновски глигани са, дигнали се - та тук. Щото ги е подгонил един тамошен ловец - Мито Тосков. Глиганоубиец, та дрънка, щял да ги изтреби до крак.

- Откъде ги знаеш тия работи? - подозрително го изгледа заекът.

- Разправят ги - нехайно отвърна ангелът. - Старите кокали ги разправят.

Ангелът щеше да допълни какво още разправят старите кокали за глиганите и техния стръвен враг Мито Тосков, но в този момент тежко запърпори кола, просветнаха фарове и двамата хукнаха към пътя.

- Стой! - извика ангелът и заекът изстина.

Очакваше страховитите думи, за които го бяха предупредили старите кокали. Ангелът обаче изкрещя уставното:

- Кой идва?!

Той смяташе честно и почтено да се покрие в снежното дере, никой нямаше да го забележи там, ала заекът, който беше метър-два след него се хлъзна и изпусна оръжието си. Автоматът изкусително стигна до ангела, който въобще не се поколеба, а даде предупредителен във въздуха. Без да чака отговор, превключи на автоматично и загърмя по посока на светлините. Някаква странна сила изтръгна заека от земята, той политна след изстрелите и свистящо се понесе през лъчисти коридори и серпантини нейде високо и далече...

Озова се пред огледало, от което го гледаше непознат петдесетинагодишен мъж. Над огледалото беше закачена картичка “Честита Коледа - 2006”, от кухнята идеше ароматна топлина. “Фолклори-молклори!”, презрително си каза заекът и погледна през отворената врата на хола. Там една жена говореше по телефона, включен, за да го чува всеки в дома.

- Мамо, и да пазиш тати - говореше някой. - Нали знаеш, че му е слаб ангелът.

Жената го погледна развеселено:

- Чуваш ли какви ги приказва дъщеря ти? Съвсем е забравила българския в тоя Балтимор. Слаби ангели на твойте години!

Заекът се усмихна. Оня от огледалото му отвърна с гримаса.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2006, № 12 (85)