ДАРОВИТИЯТ НЕПОЗНАТ КОЛЬО АЛЕКСАНДРОВ

Владимир Янев

web | Погледи към българската поезия и проза

Той следва достойна поетическа линия, очертана от Далчев, Разцветников, Иван Динков, Иван Цанев, Борис Христов, от няколко по-сетнешни автори (Николай Искъров, Валери Станков...). Това субективно усещане е по-скоро израз на професионална деформация (обясняване чрез сравнения, които ни най-малко не са задължителни), пък и кой е този Кольо, че го слагам в такава авторитетна поредица? Ами той е автор на три стихотворни книги, от която във втората - "Мишена", е и стихотворението "Гергьовден":

Превих му врата, после бързо замахнах
и кроткото агне дори не разбра, че умира.
Намерих кавала, приседнах на камък
и, без да съм учил, засвирих.

... И блейна Ваклуша. И хукна към огъня.
А кучето с лай я натири към стадото.
И мигом се върна, другите песове погна -
жестоко се би и зарови муцуна във своето.

Когато изхвърлих последните кости
и виното беше до капка изпито:
"Ти нямаш сърце - рече ми някой от гостите -
агне заколи и можеш спокойно да дишаш."

От свойта жестокост отчаян към черквата хукнах,
душата си там във ухото спокоен да сплакна -
но вътре без подкуп от агнешки кожи не пускаха...
И двамата с куция просяк до входа заплакахме.

Само това да беше в книгата, тя би оправдала издаването си. А в "Мишена" има и други сериозни стихотворения, които представят Кольо Александров като един от даровитите непознати в днешната българска поезия.

Повечето от тези странни хора живеят извън столицата, по принцип са мълчаливи и светло вглъбени. За тях писането и премълчаването на стихове е естествено състояние, толкова естествено, че не им идва на ум да вдигат шумотевица около себе си. Сигурен съм, че такива автори са доста повече от тези, които съм чел и познавам, но такова е творческото поведение на Румен Денев от Казанлък, на харманлийците Гриша Трифонов и Георги Николов, на Червенко Крумов от Хасково, на бургазлийките Роза Боянова, Керана Ангелова, Калина Тельянова, на сливналиите Деньо Денев и Христо Батинков, на Георги Тончев и Георги Ангелов от Първомай... Невидими нишки на духовното родство свързват тези иначе толкова различни автори, чиито редки изяви следя с интерес, значително по-голям от този, който предизвикват чрез лесни медийни суматохи отдавнашни и нови учители по живот и по какво ли не още друго. (Между другото "живот" е ключово слово в "Мишена", което трудно би могло да убегне от вниманието на читателя.)

Очевидно неотчитащ техните светли примери, Кольо Александров просто се запитва:

Живот ли си, животе мой.
Разкъснам с нокти късата ти риза.
Живот ли си, животе мой
живот ли си
живот ли

Пита и за доста други неща, като очевидно не разполага с общовалидните патетични отговори на стихотворните ангросисти. Той разполага с познанията и тъжните прозрения за собствената си участ, която излага с простота и без самооблъщения. Вероятно това няма да ангажира всекиго, но на тези, за които, казано старомодно, поезията е свръхинтимна изповед, стиховете на Кольо Александров няма да бъдат безразлични. На другите, които са много повече и много по-различни от тях, препоръчвам да си гледат телевизията и да си четат вестниците, които редовно ги срещат с вечно изнервените воини на старо-новата политпросвета.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Владимир Янев. Погледи към българската поезия и проза. Варна: LiterNet, 2008.