ИВАН ЦАНЕВ

Владимир Янев

web | Погледи към българската поезия и проза

Дебютът на този поет съвпада с времето на най-категоричното присъствие на така нареченото априлско поколение в литературата ни. Дори голяма част от връстниците на Иван Цанев също са увлечени от поезията на предшествениците си и възприемат характерната им полемична и романтико-героична жестикулационност. На този фон стиховете от "Седмица" (1967) със стаения си лиризъм и с подчертаното си внимание към обикновеното прозвучават твърде изненадващо. С непатетичното си оттласкване от доминиращата норма Иван Цанев предизвика интерес и към собствената си поетика, и към по-рядко забелязвани постижения и тенденции. В неговия лирически шепот се долови "говорът" на Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Асен Разцветников, Александър Вутимски, на стоящи встрани от шумотевицата поети като Иван Давидков, Иван Теофилов, Петър Алипиев, Петър Караангов, Никола Инджов.

Така с естествена непринуденост се повтори това, което винаги става при появата на нов талант - преосмисля се съществувалото преди, предугажда се бъдещото художествено битие. Последното е особено важно, защото заедно с Иван Цанев или малко след него дебютират Георги Константинов, Кирил Гончев, Калин Донков, Петър Анастасов, Георги Богданов, Калина Ковачева, Александър Томов, Екатерина Йосифова, Кирил Кадийски, Иван Бориславов, Рада Александрова, Борис Христов... В една или в друга степен те са близки до автора на "Седмица", който упражнява влияние и върху следващите поетически генерации.

Критиката схвана новата идейно-стилова тенденция и заговори с одобрение или отрицание за "тихата лирика", чиито най-отличителни черти са видими в поезията на Иван Цанев. В съкровения психологизъм на неговите стихове отсъстват екстатичните състояния и смайващите ефекти. Социалното битие се изживява екзистенциално, мотивите с гражданска и патриотична насоченост се разработват не в полемичен аспект, а в духа на скрития диалог с установеното. Така се откроява фината чувствителност на лирически герой, чиито изживявания са дълбоки и трайни, но не се натрапват като всеобщо задължителни.

Поуморена и поизхабена от площадната публичност, поезията се взря в подробностите, в непосредствено обкръжаващия човека свят. Сам поетът дава формулата на подобно отношение към действителността: "Значителното е край нас, размесено с подробности и никакъв Херолд не възвестява неговото идване".

Иван Цанев няма претенциите и желанието да бъде херолд и гръмогласен вития. Съсредоточено и без поза той търси "душата на доброто" в многообразните проявления на живота, установява със спокойната зрелост на интелекта връзките между неща, твърде често поставяни в йерархична отдалеченост. Героичното и природното например при Иван Цанев са "метонимично" изравнени по рядко използвани показатели:

И както по звука си само са в роднинство
куршуменият писък и жужукането на пчела,
така приличат синовете на бащите си единствено
по небелязаните със безчестие чела.

Социално-нравственият дух в "тихата лирика" се внушава посредством откриване на връзките между разнородни начала в битието. От външно незначителното, от често срещаното и нагледно представеното се извеждат идеи, толкова по-впечатляващи, колкото ненатрапчиво поднесени. Така в стихотворението "Телеграма" една голяма трагедия е представена с всичките заобикалящи я делнични подробности. "В ленивото квартално утро, в тишината сънна" се разнася вестта за смъртта на съседа, сред настъпилата "суетня печална" се извисява "мелодията на плача", после се припомня вчерашният ден на мъртвия, неподозиращ, че го дебне катастрофа... Лирическата пространност и почти нечовешкото спокойствие на изображението довеждат до поантата:

Тъй всеки ден прекрачваме през границата нежна
между нещата, без да я усетим даже;
а болката и щастието се съединяват
в оназ далечина, трептяща и неуловима,
която все наричаме душа.

В тези изпълнени с мъдра печал стихове животът и смъртта са уравновесени от интимното им съзерцание. Тук няма шумно заявена сантименталност, няма заклинателна тържественост - има душевно съпричастие към чуждата болка, прозрение в трагичното като обща участ.

Лирическият говор на Иван Цанев е точен и скръбен. Неговият герой отреагирва на собствените и чуждите страдания естествено и без екзалтации. Емоционалната сдържаност е в синтез с размисловата напрегнатост на духа, отзивчив към всичко в света, но неспособен да се поддаде на илюзорни надежди. Мотивът за щастието при Иван Цанев винаги е разработен със съзнанието за краткостта и крехкостта на съществуването. Страдалческият "Аз" на поета е ясно проявен в бистротата на поетическия поглед, във филигранността на лирическите построения, зад чиято хармония се провеждат битийните противоречия.

Сякаш за Иван Цанев всичко действително е разумно и той изживява красотата му интензивно и съсредоточено, но без неуместни акламации. Неговата влюбеност в мига и подробностите се проявява с лирическа деликатност. Дори в случаите, когато избухва срещу злото, героят му отказва да си служи с неговите средства. В това отношение "Послеслов за глухи" е отличителна творба - процеденият през зъби гняв е многократно по-въздействащ от пустословните заклинания на аморалното.

Затънал до уши в мълчанията горди,
дочувам - охка моят безсловесен пъкъл.
Поетът сложи ли на думите намордник,
запяват кучета, човеците скимтят от мъка.
А вие си подсвирквате бунтари мамини,
фалшиви принцове и механични славеи,
нали сте сигурни, че пепеляшките измамени
ще турят пепел на преструвките ви славни.
И аз - на вашите услуги? Да броя до седем
с едно наум и като осми идиот на щата
безсмислен и безропотен да гледам
как губят своето предназначение числата?
Но даже и от лудия не ще ми бъдат опростени
ония зеленясали във гърлото ми викове -
не ми прилича да съм блатното растение,
което с безглаголния си ад привиква.
Защо все моя череп да е двойник на затвора,
когато неизречената мисъл е престъпна?
Не, казвам не! За глухите ще го повторя,
макар че всяка дума ми е скъпа.
Аз ще изплача болката си без остатък,
ако не искам кучета да я изпеят -
преди да е ръждясал катинарът на устата,
преди от дългите мълчания да онемея.

Страшен е говорът на тихата поезия, когато се разгневи!

"Търся тебе, щастливо начало, и душа на добрите неща", заявява в едно от ранните си стихотворения Иван Цанев. Без да изневери на това търсене, той откри и нещастното начало, и злото, но не загуби лиризма и мъдрата сдържаност на темперамента си. Така установи физиономичното си присъствие в съвременната българска поезия, присъствие на творец, разкриващ философско-битийната енергия на обикновението.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Владимир Янев. Погледи към българската поезия и проза. Варна: LiterNet, 2008.