ХРИСТО ФОТЕВ

Владимир Янев

web | Погледи към българската поезия и проза

Две емоционални доминанти определят духа на поезията на Христо Фотев: неистово възхищение от красотата и покрусено установяване гибелта на илюзиите. Лирическото напрежение между тези състояния представя света в неговото единосъщие и във вечните изменения на формите му. Затова най-устойчивият образ в стиховете на Христо Фотев е образът на морето - символ на изгубеното, откритото и очакваното; олицетворение на живота; отправна точка на непрестанното желание за нови поетически определения на битието. Морето е "най-голямото събитие", "от обещания излято" - прародина, настояще и бъдеще на човека. В лирическите представи то никога не заплашва със смърт. Още в едно от ранните си стихотворения поетът формулира категорично "Морето само живите обича", а ето с каква молитвена задъханост е изразено желанието за сливане с извечното му красиво могъщество:

След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо.

Дори любовта - другата настойчиво интерпретирана тема в лириката на Христо Фотев - се извежда като чувство, дошло от предишното ни съществуване в морето. "Обичаме ли - носиме телата си със веселата лекота на рибите" заявява поетът и това сравнение естествено се вписва в странната образна органика на стиховете му, в която пейзажите на духа са "опредметени" от пейзажите на морето и неговия бряг. Възторженото състояние на влюбеност в многообразните проявления на живота се основава пак на усещането за морето като "прекрасно съчетание на толкова несъвместими елементи".

Така е и в поезията на Христо Фотев - в нея светът не съществува в строгата разчлененост на материя и дух, на живо и мъртво, на красиво и грозно. Всичко, до най-малките подробности, се възприема чрез интензивността на сетивно-философското миросъзерцание, през очудняващия поглед на възрастния, непрестанал да вижда нещата като за първи път. Оттук произтича необичайното, парадоксалното и въпреки това - лишено от шокираща антилиричност образотворчество на Христо Фотев. С пленителна дързост и непосредственост на детското словосмешение поетът насища стиховете си с такива непредвидими сравнения и метафори: "Локомотивът е пробуден лебед"; "Аз ще бъда мъртъв, мъртъв, мъртъв - по-мъртъв от най-мъртвия мъртвец"; "на твоя поглед сребърния алт"; "А делфините? (А тяхното грегорианско пеене) на старогръцки?"; "сияйната му морга".

Разбира се, тази "детскост" на изразяването (основаваща се върху трудната постижимост на оксиморонната образна организация) не трябва да ни заблуждава - тя не е плод на инфантилен наивитет. Тя е рожба на дългото странстване из лабиринтите на самотатата, отчаянието, дори омерзението, колкото и несъпоставима да е думата "омраза" с пронизаната от любовна тръпка поезия на Христо Фотев. Само позналият тези състояния може да ги преодолее със сияйната неправдоподобност на възродената жажда за красота в живота. Това по-общо съждение почива върху изявената автобиографичност на изповедната лирика на Христо Фотев. В нея ясно е очертана социалната и духовната биография на героя - бедно детство в бежанските покрайнини на Бургас, юношески проявена вяра в революцията, хората и природата, затъване в екзистенциалното отчаяние и спасение от мрачния песимизъм чрез преоткриването на красивата енергия в живота. Така се достига до дискретно проявената етичност на посланията:

Но вярата, че съществува някакво
пространство - по-човешко и по-нравствено -
зад жестовете, зрее във сърцето ми.
Ужасно е обратното - замръзнали
и неподвижни кораби и влакове.
И пътища, жестоко балсамирани...
Тогава ни остава невъзможното,
единствено, което е по ръста ни -
печалните ни рамене... И болката.
И чудото - замаха на крилата ни.
Защото ний сме по-високи може би
от свойто отчаяние...

Романтичната патетика на тези стихове няма нищо общо с кресливата лозунговост. В тях, както и в цялата поезия на Христо Фотев, се държи сметка за ужасното, неподвижното, грозното, но те са превъзмогнати от вярата в чудото. В стиховете на този изящен и фееричен поет чудото не е абстракция - то се проявява под различни форми и наименования, но винаги е изумително.

Точно така - героят на Христо Фотев има висшата способност да се изумява от живота, без да изглежда повърхностен и смешен. Той е привлечен от извънмерността на обикновеното, възприемано с усета и зрението на необикновено мислещия и чувстващия човек. Такъв е и стилът на изразяване - в него думите, с които разполагаме, са разположени по изненадващо друг и по-истински начин, без от това да страда естествеността на поетическата фраза. Тя е свободното и леко дишане на лирика, съхраняваща своята кристална звънкост дори тогава, когато е експресивно задъхана или насечена от синкопите на прочутите христофотевски анжамбмани.

Тази естествена естетичност на изказа е залегнала като организиращ смислов принцип в класическата творба на българската интимна лирика "Колко си хубава":

Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги - завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Тук е разкрита същността на поетиката на Христо Фотев - с романтичната й динамика, с резките асоциативни прескоци и обратите на мисълта, водещи до странната логика на нагледно изградените образи, с дискретната формулност на внушенията. И прав е един от неговите най-възторжени почитатели и тълкуватели Светлозар Игов, когато определя стиховете на този поет като "поредица от вълшебни мигове".

А самият Христо Фотев твърди, че "няма поетическо тайнство, а поетическо явенство". Лириката му и потвърждава, и отрича това съждение.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Владимир Янев. Погледи към българската поезия и проза. Варна: LiterNet, 2008.