НОВЕЛАТА "ЖЕНИТЕ НА ВАРШАВА" НА ГЕОРГИ МАРКОВ

Владимир Янев

web | Погледи към българската поезия и проза

Дължащ своята известност на романа си "Мъже", на пиесите, киносценариите и публицистиката си, Георги Марков осъществява най-цялостно своя талант в жанра на новелата. В сборниците "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава" ясно проличава предразположението на писателя към необичайната трактовка. Пределното изостряне на сюжетната интрига и психологическото мотивиране на драматичните обрати в съдбата на героите тук е постигнато със средствата на модерния белетристичен рисунък. Една от най-интригуващите сред тези новели е "Жените на Варшава".

В творбата си Георги Марков полемизира с клишетата на традиционната битова реалистика, на литературата с трудова и сантиментално-любовна тематика, на сензационно-невероятното повествование. Провокативното изкривяване на елементарната правдоподобност довежда до впечатляващи внушения за смисъла на човешкото осъществяване.

Новелата е с прост сюжет и сложна фабула. Завършил образованието си в Полша, Павел се озовава като ръководител на геоложка бригада сред голите хълмове на Джендембаир. Работниците скоро се разбягват и самотията събира младежа и единствения обитател в този край дядо Йордо. За този своеобразен мъдрец, гадател и лечител нищо извън стадото му няма съществено значение. Природно интелигентен, с жива мисъл и ярко въображение, овчарят е сякаш последна отломка от някогашния езически свят. Неговото суеверие населва природата със същества, по-живи и по-реални от плоските видимости на цивилизацията. Обредите и магиите са езикът на сакралното общуване на овчаря с поезията на одухотворената пустош.

Въображението на Павел е възбудено от анахроничната екзотика на новооткрития свят. Героят по принцип се увлича от нестандартното, от "чешити" като варшавския му приятел Коко. Между геолога и овчаря лежи бездна от времена, но двамата съжителстват в чаровна безконфликтност, в която не се предусеща бъдещата трагедия.

Преломен момент в повествованието е подетият от Павел разказ за любовните му приключения в Полша. Първоначално безразличен към тях, дядо Йордо с нарастващо внимание и необичаен възторг открива непознати отношения и неизпитвани чувства. Постепенно рухва представата за изключителността на битието му. Осемдесет и двегодишният старец закопнява да умре и да се прероди за друг, по-различен живот. Във финала на новелата по парадоксално противоположен начин се сбъдва собственото му пророчество - не Павел, а той самият се обесва на клона на вековния дъб.

Както се вижда, в творбата са преобърнати схемите, познати от класиката и от по-новата ни литература. Павел няма никакво желание да проявява "героизъм в мирно време" - оставането на Джендембаир е въпрос на инат и любопитство. И не той, търсещият себе си, а мъдрият, органически слят с природата дядо Йордо губи равновесието си. Изконното и традиционното въпреки своите достойнства не издържат в сблъсъка със съвременния свят - със самоубийството си техният "образцов" носител признава своето фиаско.

Не е ли твърде алогична постъпката на героя?

От гледна точка на елементарното жизнеподобие - може би! Но Георги Марков е писател с подчертан интерес към проблематичното в индивидуалното битие. В случая той полемизира с широко разпространените версии за еталонността на природния човек. Неговият изпълнен със самочувствие дядо Йордо в един психологически граничен момент разбира своята ограниченост. Нещо изключително важно е минало встрани от битието му, той не е видял и усетил тайнствата, чудесата, пък и абсурдите на любовта. Далечният, презиран и отхвърлян свят, изненадващо разкрил своите привлекателни измерения в разказите на Павел, се оказва по-истински и по-приказен от реалността и фантазността на примитивния бит и езическата му одухотвореност.

Дядо Йордо разбира, че не търсещите, измъчващите се и твърде често нещастни хора на модерното време са за съжаление - неговият живот е преминал безследно и без човешки емоции. Овцете, грамотите, вестникарските публикации и медалите не могат да компенсират отсъствието му от света. Укрил се в прастарите пространства на овчарския бит, героят е измъкнат оттам не от социална, а от екзистенциална сила, на чийто натиск не може да се противопостави. Ако предишните персонажи в българската проза бяха заставяни да разбират, че не могат да живеят в изолация и вън от политическата обстановка, то в новелата на Георги Марков нещата са третирани по друг начин. Дядо Йордо се самозаставя по пътя на психологическото изживяване да осъзнае: не е бил сред другите, не е мислил и страдал като тях и затова не е познал любовта.

При надникването си в потайните кътчета на човешката душа писателят демонстрира своята дарба. В новелата разкриването на скритите механизми на човешкото поведение е защитено с драматическа сила. Тук любовната интрига не е самоцелно поднесена, макар че сами по себе си характерите на трите момичета и отношенията им с Павел са белетристично увлекателни. Очертаните образи - на ексцентричната Барбара, на ефирната красавица Ева и на страстната Мария - индивидуализират вечните проявления на женската природа. Колко празен би бил животът без параболите на емоциите, без терзанията на страстите, свързващи и раздалечаващи хората! Любовта като тържество на битието, като празнична кулминация на човешките отношения е пресъздадена от Георги Марков с вълнуваща убедителност.

И още нещо, което се открива в един късен авторски коментар на новелата: "Фигурата на странджанския овчар се изправяше пред мен като паметник на безмълвния протест срещу всички съвременни режими и философии, които в крайна сметка искаха да сведат човешкия живот до общуване с овце." Явно е, че тук писателят акцентува върху подтекстовите послания на своята творба - не може прагматиката, не може нормата, дори когато са доброволно приети и по своему очовечени, да изчерпят личността.

Да се живее, е удивително приключение и всеки опит - индивидуален или обществен - за взиждане в определени пространства е обречен на неуспех. Човекът е над всичко и неговият бунт срещу ограниченията е красивото и трагическо доказателство за това.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Владимир Янев. Погледи към българската поезия и проза. Варна: LiterNet, 2008.