НЯКОЛКО ДУМИ

Владимир Янев

web

През 2000 година в Пловдивското университетско издателство “Паисий Хилендарски” излезе “Христо Смирненски. Маскарадът и Празникът” - плод на научното ми внимание към творчеството на Юношата, изразено в редица публикации и в лекционната ми практика пред студенти, ученици, общественост. Неугледно издадената книга в тираж от триста бройки, с меки корици и почти вестникарска хартия (всичко това - по мое настояване, за да е по-евтина и достъпна за студентския джоб) бе ласкаво оценена от бившите ми преподаватели в Софийския университет - професорите Никола Георгиев, Симеон Хаджикосев, Здравко Чолаков. За книгата положително се отзова и заслужилият критик Димитър Танев. Тяхната, да я наречем - колегиална вежливост, ми е скъпа. Уважението и признанието, което дължа на тези учени мъже, не е пресъхвало през годините.

В края на първото издание споделям: “Писах и допълвах тази книга дълго и мъчително. Покрай всичко друго тя е родена и от чувството за вина - десетилетия ми трябваха, за да достигна до автора, когото обичах в юношеството си и подценявах през младостта си, пък и дълго след нея. Сега се опитвам да намаля поне малко от огромното разстояние, което ни разделя. Може опитът ми да не е от успешните, за което ще съдят читателите. Каквато и да е книгата, както и да я възприемат, за мен тя има цената на изповед. Човек се изповядва пред най-близките, или имайки предвид тях, но ако изповедта му има ценност, тя намира и свои непознати близки. Бих искал това да са млади хора, чиито мислещи и чувствителни духове едва ли могат да приемат пребиваването единствено в света на прагматичното и меркантилното. Те са и най-жестоките, и най-благородните съдници. Очаквам от тях първото, а второто нека почерпят и отнесат към Смирненски. Той се нуждае от тях, а те от него.”

Така завършваше книгата, която смятах за приключен етап в научната ми дейност. Някои незабелязани стари и доста нови публикации за Смирненски обаче ме провокираха да се завърна към някогашния текст. Тук от особено значение бе двутомното издание на “Перо-Класика” от 2001 - “Христо Смирненски. Избрано” и “Христо Смирненски в критически анализи и тестове”, съставено от доцента в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” Живко Иванов. Това издание като замисъл, композирана информация и коментарна дейност има еталонен характер и аз се надявам, че по сходна моделност ще бъдат изградени книги на и за всички български класически автори. Не крия, че втората книга от двутомника ми даде както допълнителна информация, така и нови идеи за дообогатяване подходите към Смирненски. В процеса на преработката на монографията се радвах и на съучастническата близост на колегата главен асистент Димитър Кръстев, който бе многократно заставян да слуша паралелни четения на сходни, но стилово и синтактично различно оформени пасажи. Горкият младеж трябваше непременно да дава преценки и да взема решения, които съвсем не непременно бяха отчитани от отнемащия личното му научно време.

Подготвеното второ издание на книгата е изградено върху богат материал от хумора и сатирата, прозата и лириката на поета. Вижданията в нея отчитат характерното и перспективното във всички някогашни и по-нови критически и научни интерпретации - от Владимир Василев, Васил Пундев, Иван Радославов, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Гео Милев, Атанас Далчев, Георги Бакалов, Георги Цанев, Иван Мешеков до създаденото през втората половина на ХХ век от Минко Николов, Петър Динеков, Пантелей Зарев, Розалия Ликова, Никола Георгиев, Милена Цанева, Цветан Стоянов, Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров, Симеон Хаджикосев, Здравко Чолаков, Симеон Правчанов, Димитър Танев, Симеон Янев, Огнян Сапарев, Светлозар Игов, Клео Протохристова, Бистра Ганчева, Живко Иванов, Сава Василев, Иван Станков, Валери Стефанов, Александър Панов, Владимир Атанасов, Алберт Бенбасат, Йоланта Суйецка, Вихрен Чернокожев, Снежана Зарева, Пенка Ватова, Георги Чобанов, Бисера Дакова, Елка Димитрова, Русана Бърдарска...

Длъжен съм да дам и обяснения, изхождащи от вербалната или мълчалива реакция на познати и непознати читатели. Заболял от детската болест на компютърните неофити, бях задръстил предишната книга с бележки под линия и в края на съчинението си. Бедният читател би следвало малко-много да наподобява Шива - с една ръка върху основния текст, с друга да следи “футнота”, с трета - “енднота”, а с останалите пет да се почесва по многострадалната глава. При подобно “трипистово” четене рисковете от катастрофиране на разбирането са доста големи. Страда, разбира се, и четивността. Поучен от боравенето и с подобни чужди текстове, във второто издание съм дал единствено бележки под линия, като съм се стремял да бъдат по-кратки.

И още нещо - сега всяка глава начева със своеобразно конспектиращи озаглавявания, насочващи читателите към различни страни от творческите търсения на Христо Смирненски. Тъй като второто издание е чувствително преработено и в други посоки - най-вече синтактични и стилови - бях решил да променя и заглавието му. Ала колкото и да си самопредлагах нови заглавия, не можах да стигна до нещо по-добро. Затова оставих предишното, което в най-пълна степен отговаря на разбирането и подхода ми към Юношата.

Не се сбогувам със Смирненски - надявам се приключенията ми с него да продължат.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2005, № 9 (70)