ТАЗИ КНИГА

Владимир Янев

web | Цигулката на Енгр

един полувековен човек
в едно краевековно време
посвещава на една жена.

Звучи сецесионно, но жена му е сред малкото причини писаното тук да изразява не само отчаяния, а и надежди.

Книга от фрагменти...

Това е модно - кой ли не фрагментяса след Атанас Далчев, Борис Делчев, Иван Динков, Светлозар Игов?!

Те са класиците в жанра и всеки следващ ги не просто ще е оценяван с оглед на постиженията им, а ще бъде определян като несполучил техен следовник.

Може би така ще се възприеме и "Цигулката на Енгр", въпреки че тя има други вдъхновители - "новата проза" на Валентин Катаев, последните книги на Василий Розанов...

Сред вдъхновителите е и Петербург, където авторът разбра, че Достоевски не е измислял нищо - той е стопроцентов реалист.

И още нещо, което не е свързано с поместените тук стихове.

Въпросната "иновация" ще обясни на досетливите заглавието на книгата, не и нейните намерения.

Какви са тогава намеренията й?

Намеренията й не са премерени!

Навярно чрез записаното авторът иска да намери нещо, някого, себе си... (Кой от себе си, кого от себе си, какво от себе си?!)

Намерил или не - той няма намерение да поучава.

Просто се изразява, стремейки се да се изразява просто.

А в мечтите си вижда читател, който се сеща понякога за "Цигулката" и опитва някоя от струните й.

След което си казва, че може по-добре.

И започва да майстори своя мелодия.

По-добре ще е - своя цигулка.

Авторът

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2006
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Пловдив: Макрос - 2001, 2000.