ALEA IACTA EST^*

web | Цигулката на Енгр

На Марин Балтов -
стария приятел на отчаянието

Северен,
              северен,
                            северен жребий...
Нева ли е твоят Рубикон?!

Колко си малък -
юмручето на Евгений
няма да изплаши Медния конник.

Но проклинаш -
безпомощен антихрист -
над "Галерна" ангелите приковани.
Декември е...
Сенатският площад е тих.
Градът е уморен от въстания.

А може би народът е щастлив.
Може би народите са братя
като Диоскурите пред Манежа...

Но защо зъзнат тогава?

Ако възседнат конете си
и ги пришпорят през мъглата,
няма ли да стигнат обетования свят?!

Не!

Ще се озоват отново в черния север,
където отмъстителните Николаевци
са винаги Първи,
където в зловещо богатите "Англетери"^**
поетите пишат писмата си кървави...

А ти какво си написал?

Ти си добър -
особено към себе си,
щом още преживяш
метафорите като любовници.

Златният чадър
на Исакий лицето ти скрива.

Душата ти пази
от декемврийската лапавица.

Но за какво ти е тази суха душа -
борина, която нищо не е подпалила,
лакирана пионка
в неразиграна партия шах.

...
А резедавата "Грахова" ти напомня за принцесата
приказна...
Ти я зазида в думи и тя умря.
Размахвай сега бездарните си стихове
като индулгенции.

Грахче...
          Грях.

          Как проби леда
твоето храбро стръкче,
          как развяваше
вейките си светли и млади,
          какви зелени сияния
разсипваха очите ти тръпни...

Изгоря!
          Изгоря
сред юнската жадна клада.

Пепел...
          Пепел...
                    Дори на езика ми - пепел.

Пепеляв е двойно смленият сняг.
Белезникав е.

И го преглъщат перверзните
каменни уста на ужасния град.

...
Възнесенският проспект -
безмилостно възнесен
над тебе:
книжника,
          фарисея,
                    лихваря.

И ето го -
Фьодор Михайлович Достоевски
страшните евангелия
на романите си разтваря.

Няма защо да надничаш във тях -
знаеш отдавна,
че си четвъртият,
смърдящият брат
и никаква,
          никаква,
                    никаква
милост не заслужаваш.

...
Нямаш нищо.
Никой си.
Отрязан нос,
побеснял да търси
божествени аромати...

Скачай от моста,
скочи от тази нощ
на вечната нощ
в хладните обятия.

Защо живееш?

За да повтаряш
кошмарните повести
на скръбния малорусин?!

Акакий поне имаше шинел.
Какво ще откраднат от тебе?
          Нима покрусата...

...
Вървиш
срещу вледененото течение
на Фонтанка.

- Умри!
Умри,
Цезарю на пораженията! -
приветстват те Брут и Касий.

Ти другаруваше с тях.
Бяха твои синове...

Сега са оголили
ножовете на справедливите си думи,
защото разбраха,
че си обикновен човек
с обикновено безумие.

Всички са безумни тук.
          Всички.
                    Всички!

А очакват като цезари
да ги възпееш.
          Как...
Хекзаметърът се разпада на срички,
пропада в ужасната цезура,
немее.

Ням си и ти.
Ням, глух, сляп.
Безрък, безног, безтелесен.

Хвърлен е жребият.

И душата потресена
полита към несъществуващия свят.

Санкт-Петербург
Декември - 1998

** В хотел "Англетер" Сергей Есенин пише последните си стихове с кръвта от прерязаните си вени. [обратно]

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2006
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Владимир Янев. Цигулката на Енгр. Строшени огледала. Пловдив: Макрос - 2001, 2000.